ДВ. бр. 18 от 24.02.2017г.

Обн., ДВ, бр. 18 от 24 февруари 2017 г.

history Върховният административен съд на Република България - седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Ваня Анчева, членове: Даниела Мавродиева, Калина Арнаудова, при секретар Боряна Георгиева и с участието на прокурора Лиляна Кръстанова изслуша докладваното от съдията Даниела Мавродиева по адм. дело № 11860/2015 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев-анкилозиращ спондилит, София, сдружение "Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит - АПРА", София, Анета Йорданова Драганова от София срещу Изискванията на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 1.08.2015 г.). В жалбата са изложени съображения за нищожност и незаконосъобразност на изискванията. Иска се отмяна на изискванията в тяхната цялост или обявяването им за нищожни. Представена е писмена защита. Претендират се разноски.
Ответната страна - председателят на НЗОК, не взема становище по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура в съдебно заседание дава заключение за частична основателност на подадената жалба.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и обсъди становищата на страните, намира подадената жалба за допустима. За жалбоподателите е налице правен интерес от обжалване на процесните изисквания, утвърдени от председателя на НЗОК. Жалбоподателите са сдружения на юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в централния регистър към Министерството на правосъдието на ЮЛ, осъществяващи дейност в обществена полза. Предметът на дейност на сдруженията е свързан със защита на правата и интересите в сферата на здравеопазването и преди всички с правото на достъп на пациентите с ревматологични заболявания до медицинска помощ и лечение. Третият жалбоподател е здравноосигурено лице, страдащо от заболяването серопозитивен ревматоиден полиартрит.

history Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване са Изискванията на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 1.08.2015 г.).
Настоящият съдебен състав намира, че оспорените изисквания на НЗОК, утвърдени от директора на НЗОК, по своето естество представляват нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Според определението, съдържащо се в тази разпоредба, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Оспореният пред съда акт отговаря на всички изисквания по чл. 75 АПК, тъй като съдържа административноправни норми. По своето естество съдържащите се в изискванията правила за поведение представляват административноправни норми. На следващо място, изискванията се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати. Макар с тях да се регламентират отношения, касаещи само лица, страдащи от определени ревматологични заболявания, не може да се приеме, че адресатите на акта са персонално определени или ограничени. Изискванията имат многократно правно действие, тъй като приложението им не се изчерпва с еднократно действие нито по отношение на конкретния правен субект - адресат на определена норма от изискванията, нито във времево отношение. Обстоятелството, че актът е озаглавен "изисквания", не променя неговата правна същност, която се определя от съдържанието му, а не от наименованието. Поради това, определянето на оспорените изисквания като нормативен административен акт не е изключено от разпоредбата на чл. 7 от Закона за нормативните актове, в която са изброени видове подзаконови нормативни актове и в които не е включен акт с наименование "изисквания".
Предвид изложените съображения настоящият състав намира, че Изискванията на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 1.08.2015 г.), представляват нормативен административен акт. В същия смисъл е и Решение № 1397 от 30.01.2013 г., постановено по адм. дело № 12636/2012 г. на петчленен състав на ВАС, втора колегия, както и Решение № 105015 от 12.10.2015 г. по адм. дело № 8888/2015 г. по описа на ВАС, седмо отделение, оставено в сила с Решение № 1694 от 17.02.2016 г. по адм. дело № 13709/2015 г. по описа на ВАС, петчленен състав на втора колегия.
Настоящата инстанция намира, че при издаването на обжалвания подзаконов административен акт е допуснато особено съществено нарушение на процедурата по издаването му, водеща до нищожност на оспорените изисквания на НЗОК. По силата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България, чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 ЗНА нормативните актове се обнародват в "Държавен вестник". По делото няма данни обжалваните изисквания да са обнародвани, няма и подобни твърдения.
Националното законодателство поставя като изискване за влизане в сила на нормативния акт същият да бъде обнародван в "Държавен вестник". Следователно обнародването е условие за превръщането на акта в част от действащото право и е елемент от фактическия състав на издаването на нормативния акт, обуславящ неговата валидност. За разлика от съобщаването на индивидуалните и общите административни актове публикуването на нормативните актове е завършващият елемент от техния фактически състав като условие за влизането им в сила и поставянето им в действие. Чрез обнародването в "Държавен вестник" нормативният акт се довежда до всеобщо знание и се определя началният момент, от който той произвежда действие. Необнародването е пречка актът да породи предписаните му правни последици, тъй като до публикуването му той не съществува като юридически факт. Това означава, че липсата на този елемент от фактическия състав на издаването на нормативния акт води до опорочаването му до степен на нищожност. Необнародваният подзаконов нормативен акт не произвежда целеното с неговото издаване правно действие и за това, ако бъде приложен, преди да бъде обнародван, ще е налице незаконно действие, извършено без нормативно основание.
Приложеният необнародван акт създава нежелана от правния ред и опасна привидност, че той има правно действие и валидно регулира съответните обществени отношения. Затова в този случай допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му - липсата на обнародване - вече е особено съществено и такъв нормативен акт е нищожен. Обявяването на неговата нищожност има за последица невъзможност този акт да бъде саниран чрез последващо обнародване. В настоящия случай обжалваните изисквания на НЗОК не са публикувани, но се прилагат от 1.08.2015 г. Следователно непубликуваният акт следва да бъде обявен за нищожен по изложените мотиви за особено съществено нарушение на процесуалните правила.
Неизпълнението на задължението за обнародване поначало се възприема в съдебната практика като съществен порок на акта, обуславящ неговата невалидност. В този смисъл са Решение № 14935/2009 г. по адм. дело № 12183/2009 г.; Решение № 14946 от 8.12.2009 г. по адм. дело № 5837/2009 г.; Решение № 11788 от 12.10.2009 г. по адм. дело № 9523/2009 г.; Решение № 4650 от 9.04.2010 г. по адм. дело № 2409/2010 г.; Решение № 6331 от 10.05.2013 г. по адм. дело № 3229/2013 г.; Решение № 214 от 9.01.2014 г. по адм. дело № 14791/2013 г.; Решение № 14659 от 5.12.2014 г. по адм. дело № 15882/2013 г. на петчленни състави на ВАС.
При така изложените съображения Изискванията на НЗОК при лечение на умерен до тежък активен серопозитивен ревматоиден артрит, ювенилен артрит, активен и прогресиращ псориатичен артрит и тежък активен анкилозиращ спондилит с биологични антиревматични лекарствени продукти на болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на НЗОК (в сила от 1.08.2015 г.), са недействителни, с оглед на което следва да бъде прогласена тяхната нищожност.
При този изход на спора основателна и доказана е претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев-анкилозиращ спондилит за присъждане на съдебни разноски в размер 1500 лв., ето защо същата следва да бъде уважена, като НЗОК бъде осъдена да заплати на Българското сдружение на болните от болестта на Бехтерев-анкилозиращ спондилит със седалище и адрес на управление София, район "Изгрев", ж.к. Дианабад, бл. 9, ет. 5, ап. 20, направените и претендирани по делото съдебни разноски в размер 1500 лв. - платено адвокатско възнаграждение.
Претенцията на сдружение "Асоциация на пациентите с ревматоиден артрит - АПРА", София, за присъждане на разноски е основателна, но недоказана - липсват доказателства, че договореното възнаграждение (платимо в брой до 30.10.2015 г.) е действително платено, с оглед на което същата следва да се остави без уважение.
Решението след влизане в сила подлежи на обнародване в "Държавен вестник".
Така мотивиран и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,