ДВ. бр. 35 от 02.05.2017г.

Обн., ДВ, бр. 35 от 2 май 2017 г.

history Върховният административен съд на Република България - пето отделение, в съдебно заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Илияна Дойчева, членове: Мариета Милева, Сибила Симеонова, при секретар Валерия Георгиева Георгиева и с участието на прокурора Вичо Станев изслуша докладваното от председателя Илияна Дойчева по адм. дело № 4271/2016 г.
Производството по делото е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалби на сдружения с нестопанска цел "Национално сдружение на частните болници", "Център за защита правата в здравеопазването", "Сдружение на общинските болници в България" и "Българска болнична асоциация" против Наредба № 27 от 30.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Образна диагностика" ведно с измененията ?, ДВ, бр. 37 от 17.05.2016 г. Жалбоподателите навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт като издаден в нарушение на предписаната от закона форма и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Молят за отмяната ? и претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител оспорва жалбите. Моли същите да се отхвърлят и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите.
Жалбите са допустими, а доводът на ответника за противното са неоснователни.
Жалбоподателите са сдружения с нестопанска цел, като предметът на дейност и целите им са свързани със здравеопазването, защита на правата на пациентите и организациите в сферата на здравеопазването, свързани са с функционирането на лечебните заведения и подобряване на медицинското обслужване, поради което и съобразно тълкувателно решение 2/2010 г. на Върховния административен съд по т. д. № 4/2009 г. за жалбоподателите е налице пряк правен интерес от обжалване на подзаконовия нормативен акт за утвърждаване на медицински стандарт "Образна диагностика". Ето защо доводите на ответната страна за недопустимост на оспорването са неоснователни.

history Разгледани по същество, жалбите са основателни.
Наредба № 27 от 30.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Образна диагностика" е издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. По делото няма данни да са изготвени и предварително публично оповестени мотиви за приемане на наредбата. Нормативният акт е обнародван в ДВ, бр. 57 от 27.07.2010 г.
С § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 21 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Инфекциозни болести" е изменена Наредба № 27 от 30.06.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Образна диагностика". Проектът на изменящата и допълваща наредба, както и мотиви за издаването ? са публикувани на интернет страницата на Министерството на здравеопазването (л. 101 и 102). По делото е приложена докладна записка (л. 104 и 116), която съобразно уточнението, направено в съдебно заседание от процесуалния представител на ответника, представлява доклад по смисъла на чл. 28 от Закона за нормативните актове. Същата обаче не съдържа реквизитите по чл. 28, ал. 2 ЗНА.
С § 13 от ПЗР на Наредбата за изменение на Наредба № 30 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Медицинска онкология" са направени изменения в Наредба № 27 от 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Образна диагностика". Изменящата наредба е обнародвана в ДВ, бр. 37 от 2016 г., като издаването ? е предшествано от предварителна публикация на проект и мотивите към него на интернет страницата на Министерството на здравеопазването (л. 114 от приложението). Мотивите за приемане на изменението (л. 113) са общо и формални, поради което не може да се приеме, че отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА в редакцията му към момента на приемане на изменението на наредбата.
С оглед на така установеното настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при издаването на оспорената наредба са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съгласно императивното правило на чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая по отношение на приетия проект на наредбата това законово изискване не е спазено, поради което при издаване на подзаконовия нормативен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заинтересовани лица не са могли да представят своите предложения и становища, а още по-малко те да бъдат разгледани, обсъдени и взети предвид, с което е нарушен редът за издаване на акта по чл. 77 АПК. Публикуването на последващите частични изменения на наредбата на интернет страницата на министерството не може да обоснове и да санира липсата на такова обявяване и липсата на мотиви при приемането на наредбата.
Оспореният подзаконов нормативен акт е издаден и в нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Видно от приложените по делото доклади за изменение и допълнения на наредбата е, че същите не съдържат задължителните реквизити на цитираната норма, а именно - в тях не са отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба, не са отразени и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, като в доклада за първото изменение и допълнение на наредбата не е направен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съгласно правилото на чл. 28, ал. 3 ЗНА проект на нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията по ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган. Независимо че докладите не отговарят на законовите изисквания, проектът за нормативен акт е приет от компетентния орган. Посоченото нарушение е самостоятелно основание за незаконосъобразност на оспорената наредба.
От изложеното се налага изводът, че обжалваната наредба е незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.
Предвид изхода на спора следва да се осъди Министерството на здравеопазването да заплати на сдружение с нестопанска цел "Българска болнична асоциация" сумата 430 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса, 20 лв., представляваща такса за обнародване в "Държавен вестник", и 400 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, на "Сдружение на общинските болници" сумата 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, на сдружение "Национално сдружение на частните болници" да заплати сумата 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. изплатено адвокатско възнаграждение, и на сдружение "Център за защита правата в здравеопазването" да заплати сумата 410 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв. изплатено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд, пето отделение,