ДВ. бр. 40 от 19.05.2017г.

Обн., ДВ, бр. 40 от 19 май 2017 г.

history Конституционният съд в състав: председател Борис Велчев, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Кристина Енчева разгледа в закрито заседание на 11 май 2017 г. конституционно дело № 12/2016 г., докладвано от съдията Мариана Карагьозова-Финкова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 и 4 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано по искане на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание на основание чл. 150, ал. 1 от Конституцията.
На заседание, проведено на 13 октомври 2016 г., Конституционният съд с определение по допустимост е приел да разгледа по същество искането на четиридесет и девет народни представители от 43-то Народно събрание за установяване на противоконституционност и за установяване на несъответствие с чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) на § 18, ал. 1, 2, 3, 4 и 5 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ПЗР ЗИДЗЕ) (ДВ, бр. 56 от 24.07.2015 г.).
Становища са постъпили от Министерския съвет, Министерството на енергетиката, Министерството на земеделието и храните, Комисията за енергийно и водно регулиране, Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Комисията за защита на конкуренцията.
Представени са становища и от Института по енергиен мениджмънт, Съюза на производителите на екологична енергия, Асоциацията на производителите на екологична енергия, Българската соларна асоциация, Българската ветроенергийна асоциация, Българската стопанска камара, Българската търговско-промишлена палата, Асоциацията на индустриалния капитал и Българската асоциация по европейско право.
От поканените изтъкнати специалисти правно мнение е изразено от проф. дюн Ангел Калайджиев.
В искането, на първо място, се твърди нарушаване на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията.
Като се позовава на утвърденото в доктрината и конституционната практика разбиране за правовата държава, във формален и материален смисъл, вносителят на искането поддържа, че предписанията на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ са в противоречие със съществени проявления и изисквания на този конституционен принцип - нормативните актове да бъдат ясни, точни и безпротиворечиви, законовите разпоредби да съответстват на целите на закона, да не нарушават изискването за правна предвидимост и правна сигурност, както и с изискването ограничения в правата да се установяват само при спазване принципа на пропорционалност.
Привеждат се доводи, че правилата в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ нарушават този принцип, тъй като противоречат на установените в чл. 2, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ) (ДВ, бр. 35 от 3.05.2011 г.) цели на законодателството в областта, свързана с енергия от възобновяеми източници (ВИ). Твърди се, че оспорените разпоредби противоречат и на чл. 1 от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2009 г. за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и 2003/30/ЕО, която задължава държавите членки да насърчават производството на енергия от ВИ (Директива 2009/28/ЕО).

history Разпоредбите в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ, счита вносителят на искането, по същество нарушават началата за предвидимост и правна сигурност. Те имат за ефект промяна на цената на изкупуваната електроенергия, която е фиксирана и гарантирана за целия срок на договорите за изкупуване, съобразно действащите към момента на сключването им ясни законови правила с цена, която според вносителя не е, а и няма как да е известна, нито предвидима, за производителите, попадащи в обхвата на коментираните разпоредби. С уреждането ? се създава опасност от невъзможност за тези производители на енергия от ВИ да не могат да обслужват плащанията си, което ще засегне не само тях, но и сигурността на енергийната система на страната. Поддържа се, че липсата на предвидимост и сигурност на енергийната политика на страната има отрицателен ефект за инвестиционните условия в България.
Вносителят твърди, че оспорените разпоредби противоречат и на правила от международни договори, по които Република България е страна, уреждащи задължение за държавата да защитава чуждестранните инвестиции и да не накърнява с неоправдани или дискриминационни мерки тези инвестиции.
Противоречие с принципа на правовата държава се поддържа и поради твърдяно нарушаване на изискването да бъдат закриляни законно придобитите права и недопустимост те да бъдат засягани от ретроактивни мерки. Засягането на твърдените придобити права се свързва с предвиденото в § 18, ал. 1 ПЗР ЗИДЗЕ приложение на нормата на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ и спрямо проекти, по отношение на които заявления за подпомагане са постъпили преди влизане на същия закон в сила.
Вносителят на искането счита, че е налице противоречие на оспорените правила в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ и с чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията. Изразява се мнението, че разглежданата норма има неблагоприятно въздействие върху инвестиционната среда и води до сериозно нарушаване на правата на определена група стопански субекти в противоречие с принципа за защита на инвестициите и стопанската дейност на българските и чуждестранните физически и юридически лица, установен в чл. 19, ал. 3 от Конституцията. Твърди се, че прилагането на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ води до намаляване на очакваните приходи на производителите на енергия от ВИ, планирани на базата на действащ закон и сключени дългосрочни договори. Това нарушаване на икономическите права на определена група стопански субекти, според вносителя, е в несъответствие с конституционния принцип на гарантиране на еднакви правни условия за осъществяване на стопанска дейност (чл. 19, ал. 2 от Конституцията), както и с принципа на закрила и подпомагане на инвестициите и икономическата дейност (чл. 19, ал. 3 от Конституцията). Поддържа се, че в предметния обхват на чл. 19, ал. 3 от Конституцията влиза и правна защита на "легитимни очаквания". Оспорваната норма, според вносителя, като намалява преференциалната цена за изкупуване на електрическа енергия от ВИ, води до намаляване на легитимно очакваните приходи на производителите на такава енергия. В искането се привеждат доводи, че с оспорените законови разпоредби са нарушени и разпоредби на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС).
Вносителят на искането счита също така, че оспорените разпоредби са в несъответствие с правилото в чл. 63 ДФЕС. Поддържа се, че приложените от държавата чрез приемането на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ ограничителни мерки засягат негативно свободата на движение на капитали в два основни аспекта: първо, те засягат вече реализирани инвестиции в страната, тъй като променят едностранно правната рамка и засягат последиците на сключени и действащи от години търговски договори - така остават излъгани предвижданията на инвеститорите за възвръщаемост на вложени финансови средства, направени при наличието на съвършено различна правна среда; второ, непредвидимите и неадекватни ограничителни мерки са в състояние да разколебаят и дори да отблъснат потенциалните инвеститори от инвестиции в сектора на производство на електрическа енергия от ВИ в страната.
В представените от заинтересованите институции становища, с изключение на становището на Комисията за защита на конкуренцията, е ясно изразена позицията, че искането на народните представители е изцяло неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Обобщено, в тези становища се поддържа, че с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ се постига преодоляване на едно привилегировано положение на стопанските субекти, попадащи в обхвата на ал. 1 от същия параграф, резултат от тяхното изключване от приложното поле на чл. 31, ал. 8 ЗЕВИ при влизането сила на този закон на 3.05.2011 г., и че тази промяна е в пълно съответствие с развиващата се правна рамка на ЕС и на националното законодателство в сектор енергия от ВИ. Като неоснователно се отхвърля и твърдяното в искането засягане, с обратна сила, на легитимни правни очаквания и придобити права на производителите на енергия от ВИ. Комисията за защита на конкуренцията преценява ефекта на § 18 ПЗР ЗИДЗЕ в контекста на конкурентноправен анализ и приема, че оспореният законов текст би могъл да наруши принципа, прогласен в чл. 19, ал. 3 от Конституцията, тъй като непосредствено се засягат легитимните очаквания на предприятията, започнали да реализират своите инвестиционни планове при действието на правен режим, гарантиращ им дефинирана в закона схема за подпомагане.
В шест от предоставените девет становища от поканените неправителствени организации със съответните особености в аргументацията и акцентите се споделя изцяло позицията на вносителя на искането. Сочат се допълнителни аргументи в подкрепа на твърдяното в искането противоречие на разпоредбите в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ с чл. 4, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 и 3 от Конституцията и се аргументира противоречие с чл. 17 и 5 (становище на СПЕЕ), както и с чл. 7 и 15 (становище на БСА) от Конституцията. Твърди се, че се засягат основни права от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), а именно - правото на собственост и правото на еднакво третиране от закона, както и че § 18 ПЗР ЗИДЗЕ влиза в противоречие с редица международни договори, по които Република България е страна. Поддържа се, че с оспорените текстове се въвеждат непредвидими и неадекватни ограничителни мерки, които в крайна сметка могат да възпрепятстват движението на капитали, част от които са инвестициите. В становището на Българската асоциация по европейско право е представена богата практика на Съда на ЕС (СЕС), преценена като релевантна на тезите на вносителя на искането.
Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Институтът по енергиен мениджмънт не подкрепят искането на народните представители. Поддържа се с допълващи се доводи, че до приемането на атакуваните разпоредби е допуснато "двойно субсидиране и прекомерна държавна помощ" за производителите на електроенергия от ВИ. Като неоснователно се счита твърдението на вносителя, че е нарушено изискването "да се гарантират легитимните очаквания на инвеститорите относно възвръщаемостта на съществуващите инвестиции" именно поради факта, че изграждането на обектите, представляващи тези инвестиции, е станало с подкрепа на публични средства.
Изразява се виждането, че предписанията в оспорвания законодателен текст са с цел коригиране на допуснати нередности в България - когато инвестиционната помощ не е била приспадната при определяне на нивото на съответното подпомагане, поради което извършената с § 18 ПЗР ЗИДЗЕ промяна се приема за необходима.
В представеното правно мнение проф. дюн Ангел Калайджиев подкрепя основателността на искането за установяване за противоконституционни на всички разпоредби в § 18 ПЗР ЗИДЗЕ и за несъответствие на тези разпоредби с чл. 63 ДФЕС и излага съображения, допълващи и развиващи приведените в искането доводи. В правното мнение е цитирана практика на СЕС относно изясняването на принципа за оправдани правни очаквания в правото на ЕС.
Конституционният съд, като обсъди изложените в искането доводи, представените по делото становища и мнения и правната уредба, за да се произнесе, взе предвид следното: