ДВ. бр. 41 от 23.05.2017г.

Обн., ДВ, бр. 41 от 23 май 2017 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - І колегия, в съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година в състав: председател: Йордан Константинов, членове: Фани Найденова, Светлозара Анчева, Милена Златкова и Благовеста Липчева, при секретар Милка Ангелова и с участието на прокурора Искренна Величкова изслуша докладваното от съдията Светлозара Анчева по адм. дело № 1403/2017 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационни жалби на Висшия адвокатски съвет - София, чрез председателя Ралица Босилкова Негенцова, адвокат Велислав Величков, адвокат Силвия Паунова, адвокат Борислав Вълчев и адвокат Руска Георгиева Дучева, всичките от София, срещу Решение № 9273 от 27.07.2016 г., постановено по адм. дело № 3002/2015 г. по описа на Върховния административен съд, трето отделение.
Касационният жалбоподател Висшият адвокатски съвет - София, чрез председателя си Ралица Негенцова счита, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че неправилно съдът е приел, че липсват мотиви на подзаконовия нормативен акт, с който е прието изменение на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните адвокатски възнаграждения (по-нататък в изложението на настоящото решение ще се използва само Наредбата). Този извод на съда касационният жалбоподател сочи, че е в противоречие с приетото в обжалваното решение, че Висшият адвокатски съвет е възложил на 15.11.2013 г. на работна група да изготви първоначалния проект за изменение и допълнение на Наредбата и на това заседание е обсъдено, че то се налага поради променените обществено-икономически условия и увеличението на минималната работна заплата и това налагало определянето на по-високи нива на минималните адвокатски възнаграждения. Относно проекта на подзаконовия нормативен акт се оспорва приетото от съда, че той не е публикуван на интернет страницата на съвета, тъй като обяснението е, че в този период се е изработвал нов сайт и затова информацията за публикуване на проекта на Наредбата не била налична. Твърди, че проектът е бил публикуван на сайта на Адвокатската колегия в Бургас и това не представлявало косвено доказателство, а пряко такова за оповестяване на проекта за подзаконов нормативен акт в интернет пространството по достъпен за всички начин. Друго оплакване, съдържащо се в касационната жалба, е относно незаконосъобразността на подхода на съда, с който е излязъл извън рамките на оплакването на жалбоподателя, което не е срещу създаване на разпоредба, а е срещу нейното изменение и този подход е мултиплициран и от необоснования извод, че изменението на наредбата е без мотиви. В тази връзка касационният жалбоподател обосновава оплакване, че аргументите в обжалваното решение са насочени срещу цялостната правна норма, а не срещу изменението ?. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Банка ДСК" - ЕАД, както и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Нели Виодорова и юриск. Бояджийски, като последният моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на Висшия адвокатски съвет. И двамата процесуални представители на този касационен жалбоподател алтернативно искат от касационния състав да обезсили обжалваното решение предвид приетата впоследствие промяна на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата.
Касационният жалбоподател адвокат Велислав Величков Величков от Адвокатска колегия - София (САК), основно е изложил оплакване относно приетото от съда, че е налице правен интерес за "Банка ДСК" - ЕАД, да обжалва чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и в тази връзка са развити подробни доводи за липсата на такъв интерес за оспорващия Наредбата. По същество излага оплакване, че оспорената разпоредба неправилно съдът е приел, че е в противоречие с актове от по-висока степен - Конституцията на Република България, АПК, ЗЗД и ГПК, тъй като според касатора тя не изисква задължително процесуално представителство, както и че за разлика от банката като търговец възнаграждението на адвоката не е месечно и не се полага по силата на трудов договор, а е въз основа на договор между адвоката и клиента, а оспореният текст съдържа само критерии за минималния му размер. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията, се съдържат в касационната жалба.
Касационният жалбоподател адвокат Силвия Венецкова Паунова от САК обжалва съдебното решение, излагайки оплаквания относно приетото от съда, че е налице правен интерес за "Банка ДСК" - ЕАД, да оспорва чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. По същество излага оплакване, че неправилно съдът е приел, че съдържанието на оспорената разпоредба противоречи на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) и чл. 56 и чл. 122 от Конституцията, тъй като може да доведе до ограничения на конституционно гарантираната възможност на граждани и юридически лица да защитят правата си пред съда и да получат правна защита и съдействие. В тази връзка изразява несъгласие с този извод на съда, тъй като посочените норми не изисквали задължително процесуално представителство и могат да бъдат упражнени лично от засегнатите лица. Излага доводи, че адвокатът не получава месечно възнаграждение и че неговата дейност е в полза на гражданите и юридическите лица, поради което възнаграждението му не е произволно, а нормативно регулирано при наличие на предвидените законови предпоставки, както и същото може и да е безплатно. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Банка ДСК" - ЕАД. В съдебно заседание адвокат Силвия Паунова поддържа жалбата си.
Касационният жалбоподател адвокат Борислав Станков Вълчев от САК обжалва решението с оплакване, че е недопустимо поради липсата на правен интерес за "Банка ДСК" - ЕАД, да оспорва чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, като това оплакване е развито подробно. По същество оплакванията са свързани с незаконосъобразните изводи на съда, че процесната разпоредба ограничава конституционно гарантираната възможност на граждани или юридически лица да защитят правата си пред съда. Позовава се на чл. 28 ГПК, в който е предвидено, че дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично и могат сами да се представляват за защита на техни лични права и интереси. Неправилно съдът е приел, че за да се приемат, минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да представляват изражение на двата критерия - обем и сложност на извършената дейност и величината на защитавания интерес. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Банка ДСК" - ЕАД. В депозирана по делото молба иска обезсилване на обжалваното решение поради допуснато последващо изменение на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата.
Касационният жалбоподател адвокат Руска Георгиева Дучева от САК обжалва решението и на трите посочени в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания. Счита, че съдът не бил обсъдил в съвкупност в мотивите на решението си изложената фактическа и правна обстановка по случая, възраженията и доводите на страните и тяхното отношение към събраните по делото писмени доказателства.
Твърди, че съдът не се е съобразил с възприетото становище в цитираното по-горе тълкувателно Решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на ВАС относно правния интерес на сдруженията на юридически и физически лица за защита на общите интереси на своите членове да участват в административното производство. В тази връзка излага оплакване, че оспорването на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е предявено от ненадлежна страна и поради това жалбата е била недопустима, тъй като банката представлява търговско дружество. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата на "Банка ДСК" - ЕАД, като недопустима.
Ответникът по касационните жалби "Банка ДСК" - ЕАД, София, чрез процесуалния си представител юриск. Таскова ги оспорва по подробни съображения, изложени в депозирания по делото писмен отговор. По исканията, изразени в съдебно заседание на явилите се касационни жалбоподатели за обезсилване на обжалваното решение поради приета последваща промяна на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, юриск. Таскова изразява становище, че те са неоснователни, тъй като изменението в Наредбата касае отношения занапред, а старата отменена от тричленния състав на ВАС, трето отделение, разпоредба, което съдебно решение е предмет на настоящото производство, все още би могла да намери приложение в заварени производства, които са висящи, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила, а не да се обезсилва.
Заинтересованите страни - адвокатите Петя Миткова Белелиева, Цветелина Миткова Димитрова, Валентина Видинова Адиркова, Владислав Александров Янев, Виолета Милчева Алексова, Кирил Димитров Петров, Чавдар Георгиев Тончев, Петромир Иванов Кънчев, Снежана Борисова Сутулова, Гергана Костова Върбанова и Николета Костова Тодорова, всичките от САК, не се явяват и не се представляват, както и не са изразили становища.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, но разгледани по същество, са неоснователни поради следните съображения:
За да отмени чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, в редакция ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г., който предвижда, че ... "за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните:... при интерес над 10 000 лв. - 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.", тричленният съдебен състав на ВАС, трето отделение, е приел, че при приемането му са нарушени процедурните правила, които уреждат приемането на нормативните актове - чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) в редакцията с ДВ, бр. 46 от 12.07.2007 г. Според съда съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и се предоставя на заинтересованите лица най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта, а в случая това не е направено на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. Според съда това нарушение е съществено и не е възприел дадените от Висшия адвокатски съвет обяснения в съдебното производство, че през 2014 г. е била изработена нова интернет страница и затова информацията за публикуването на акта не е била налична, но на сайта на Адвокатска колегия - Бургас, проектът е бил публикуван. Съдът е приел, че такива доказателства по делото няма и това изискване на закона не било изпълнено. Освен това съдът е приел, че е нарушен и чл. 28, ал. 3 ЗНА поради липса на мотиви към проекта за подзаконовия нормативен акт, какъвто представлява Наредбата относно причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, и очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Съдът е изложил мотиви в обжалваното си решение, че параметрите, на които трябва да отговаря адвокатското възнаграждение, са предвидени в чл. 36, ал. 2 ЗА и според него размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Според съда нивата на адвокатските възнаграждения, вкл. и минималните, се обосновават с два обективни критерия - обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес, като вместо съчетаното прилагане на тези критерии единственият, който е ползван в оспорената Наредба, е величината на материалния интерес. Направен е извод в обжалваното решение, че съдържанието на оспорения чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата противоречи на чл. 36, ал. 2 ЗА, чл. 56 и 122 от Конституцията на Република България, тъй като може да доведе до ограничение на конституционно гарантираната възможност на граждани или юридически лица да защитят правата си пред съд и да получат правна защита и съдействие.
Обжалваното решение е правилно постановено.
В касационните жалби като основно оплакване е посочена липсата на правен интерес за "Банка ДСК" - ЕАД, да оспорва чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, поради което жалбата пред първоинстанционния съд считат за недопустима, респ. съдът недопустимо се е произнесъл по нея.
Тези оплаквания са неоснователни.
Установено е по делото, че първоначално тричленният състав на ВАС, трето отделение, с определение № 5616 от 18.05.2015 г. е приел, че жалбата на "Банка ДСК" - ЕАД, е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу акт, който макар да носи наименованието на подзаконов нормативен акт, издадената от Висшия адвокатски съвет Наредба не притежава белезите, с които се отличават тези актове. Според съда правилата на Наредбата са приети от орган на самоуправляваща се съсловна общност и определят ценови стандарти за упражняване на адвокатската професия. По тези съображения е прието от тричленния състав, че Наредбата на Висшия адвокатски съвет не представлява нормативен акт, поради което неизпълнението ? не е скрепено с прилагането на държавна принуда и затова жалбата е оставена без разглеждане, а делото е прекратено.
С определение № 1011 от 1.10.2015 г. по адм. дело № 7125/2015 г., петчленен състав на ВАС, първа колегия, е приел, че обжалваното определение е неправилно и го е отменил. Петчленният съдебен състав е приел, че съгласно чл. 2, ал. 1 ЗНА нормативни актове могат да издават само органите, предвидени в Конституцията на Република България или в закон. В определението на петчленния състав е налице позоваване на § 1, т. 1 от ДР на АПК, в който се съдържа дефиниция на понятието "административен орган" и според него такъв е не само органът, принадлежащ към изпълнителната власт, но и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, и в този смисъл е и цитираното в това определение Решение № 10 от 3.07.2014 г. по конст. дело № 3/2014 г. Петчленният състав е счел, че Наредбата е приета с решение на Висшия адвокатски съвет на основание чл. 121, ал. 1 във връзка с чл. 36, ал. 2 ЗА и по този начин е обосновал, че Висшият адвокатски съвет е издал Наредбата по изрична законова делегация да уреди обществените отношения, възникващи и развиващи се при и по повод уговарянето на дължимото възнаграждение за осъществяването на правна защита и съдействие по различните видове дела. Пак въз основа на посочената разпоредба от ЗА петчленният състав е приел, че размерът на дължимото възнаграждение не може да бъде по-нисък от определената сума, приета от Висшия адвокатски съвет. Изводът в това определение е, че Наредбата е издадена въз основа на изричната законова делегация, отнася се до неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие, поради което представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75 АПК.
Относно правния интерес от оспорване на посочената разпоредба от Наредбата правилно първоинстанционният съд е приел в обжалвания пред настоящата касационна инстанция съдебен акт, че е налице такъв, тъй като оспорващият като страна по търговско дело е бил осъден да заплати възнаграждение за юрисконсулт по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, поради което на тази основа са засегнати неговите права и законни интереси и това му дава право да я оспорва.
Настоящият съдебен състав споделя този извод на първоинстанционния съд. Правният интерес следва да се доказва от всяка страна, която оспорва подзаконов нормативен акт или негова разпоредба, и той винаги трябва да е личен и непосредствен и в този смисъл е чл. 186, ал. 1 АПК. В съответствие с тази разпоредба в Решение № 5 от 17 април 2007 г. по конст. дело № 11/2006 г. Конституционният съд е приел, че активна легитимация имат всички правни субекти в случаите, когато подзаконовият акт пряко засяга права, законни интереси или създава задължения за тях, а също и когато предстои такова засягане. В процесния случай на оспорващия чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата пряко са засегнати права и законни интереси от участието му като страна в търговско дело по несъстоятелност, поради което правилно и в съответствие с чл. 186, ал. 1 АПК съдът е приел наличие на правен интерес за "Банка ДСК" - ЕАД, да оспорва посочената част на подзаконовия нормативен акт. Затова всички оплаквания и доводи за липсата на такъв правен интерес в касационните жалби са неоснователни и не намират опора в закона.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на процедурните правила при издаване на подзаконовия нормативен акт.
Систематическото място на чл. 26, ал. 2 ЗНА е в глава трета на закона "Изработване на проекти на нормативни актове", като в ал. 1 са регламентирани принципите при изработването им, които са: обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Именно в изпълнение на тези принципи в ал. 2 на същата разпоредба законодателят е предвидил задължение за компетентния орган преди внасянето на проект на нормативен акт да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Касае се за императивна норма, при неизпълнението на която следва да се приеме, че е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване на законово предвидената процедура по издаване на нормативен акт. Първоинстанционният съд правилно е приел, че по делото липсват писмени доказателства, които да удостоверят, че проектът за Наредбата, заедно с мотивите и доклада, е публикуван на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. Обясненията в съдебното производство на касационните жалбоподатели не обуславят обратен извод, тъй като не са представени никакви писмени доказателства и данни, че изработването на нов сайт на съвета е причина информацията за публикуването на проекта за изменение на Наредбата да не е налице. Посочването, че проектът е публикуван на интернет страницата на Адвокатска колегия - Бургас, не санира този съществен пропуск, тъй като чл. 26, ал. 2 ЗНА категорично регламентира, че проектът за подзаконов нормативен акт се публикува на интернет сайта на органа, който го издава.
Законосъобразни са и изводите на първоинстанционния съд и за допуснато нарушение на чл. 28, ал. 3 ЗНА, тъй като Висшият адвокатски съвет е разгледал проекта за изменение частично на нормативния акт, без към него да се съдържат мотиви относно причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, причините, налагащи приемането му, и очакваните резултати от прилагането, както и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Касае се за разпоредба, която определя процедура по приемане на подзаконов нормативен акт и липсата на така проведена процедура опорочава акта и той само на това основание следва да бъде отменен. Цитираната разпоредба следва да се преценява и във връзка с чл. 77 АПК, който също изисква компетентният орган при издаването на нормативния акт да обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения, а неспазването в процесния случай да публикува проекта на интернет сайта си, Висшият адвокатски съвет е нарушил посочените правила, което прави акта незаконосъобразен на основание поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът е мотивирал съдебния си акт и с мотиви по съществото на спора, макар че посочените нарушения на процедурните правила опорочават акта, както се посочи самостоятелно основание за отмяната му, като в този смисъл е налице съдебна практика - решения по адм. дела № 11080/2013 г., VII отделение, № 3367/2013 г., VIII отделение, № 11740/2013 г. на петчленен състав на ВАС и др.
Следва да бъдат споделени изводите на съда и относно това, че при изменението на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата компетентният орган не се е съобразил с предвидените в чл. 36, ал. 2 ЗА параметри, на които трябва да отговаря размерът на възнаграждението. Изрично законодателят е приел, че размерът на адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедлив и обоснован, като това, както правилно е прието в обжалвания съдебен акт, се отнася и до минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с Наредбата, в частност и на оспорения чл. 7, ал. 2, т. 4 от нея. Следва да се сподели изводът на съда, че е налице съчетание на два критерия при определянето на адвокатските възнаграждения, вкл. и на минималните - обем и сложност на извършената дейност и размер на защитавания интерес, като за минималните размери тази преценка не е конкретна, а усреднена. Определянето на минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. изменението на същите само поради увеличение на минималната работна заплата в страната, не представлява обосноваване на двата критерия, а едностранно и в нарушение на чл. 36 ЗА. Преценката на Висшия съдебен състав за увеличение на размера на минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата само във връзка с размера на минималната работна заплата игнорира критерия обем и сложност на защитата, поради което правилно съдът е изложил мотиви, че при изменението на посочената разпоредба е налице несъответствие между обема и сложността на делата и размера на възнаграждението. От обстоятелството, че законът е делегирал права на Висшия адвокатски съвет да определя какви да бъдат минималните размери на адвокатските възнаграждения (а това означава и на юрисконсултското възнаграждение), не означава, че не следва да се държи сметка те да бъдат справедливи и обосновани, както се определя размерът при всяко конкретно дело при договаряне между съответния адвокат и клиент. Преценката за справедлив размер на адвокатските възнаграждения в минималния им размер в случая по граждански дела е следвало да бъде преценен от издателя на подзаконовия нормативен акт в средна сложност на гражданските дела, но той следва да бъде база за определяне на отделните адвокатски възнаграждения по отделни дела, по които се ползва квалифицирана правна помощ от адвокат. Минималните размери не могат да се обуславят само от величината материален интерес и макар те при определянето им от компетентния орган, издал Наредбата, да не касаят конкретно дело, обосноваността и справедливостта при определянето им следва да бъде налице и при тях. Минималният размер, разбира се, не следва да бъде прекомерно висок, предвид че той е базата, върху която се определят адвокатските възнаграждения при сключване на конкретни договори за правна помощ между адвокат и клиент по конкретен правен спор. Определянето на минимални размери е израз на гарантираното от държавата право на всеки гражданин на защита при нарушаване на техни права и законни интереси, вкл. и във всички стадии на процеса - чл. 56 и 122 от Конституцията на Република България. Обстоятелството, че чл. 28 ГПК регламентира, че дееспособните физически лица извършват съдопроизводствените действия лично, не означава игнориране на помощта, която може да се извърши от адвокат. Касае се до право на тези лица да участват и се защитават сами в един съдебен процес, но следва да се има предвид, че адвокатската защита касае и такива лица, предвид че в един съдебен процес лицата без правно образование не могат качествено и в пълен обем сами да защитят правата си и имат нужда от квалифицирана правна помощ, т.е. с високия размер на минималните размери на адвокатските възнаграждения ще бъде ограничен достъпът до правосъдие. Увеличението на минималните размери, без да се държи сметка за съчетанието на посочените два критерия, на които се е позовал и първоинстанционният съд, води до незаконосъобразност на оспорената част от Наредбата и като е отменил чл. 7, ал. 2, т. 4, съдът не е допуснал сочените от касационните жалбоподатели нарушения.
Неоснователно се твърди в част от касационните жалби, че адвокатът не получава месечно трудово възнаграждение, поради което определеният минимален размер е обоснован и справедлив. Адвокатската професия, както е отразено и в първоинстанционното решение, е специфична и възнаграждението за адвокат за защита по конкретно дело не може да се ръководи само от материалния интерес, а както вече се посочи - и от предмета и сложността на делото, което адвокатът поема. Поради тези съображения минималният размер трябва да съобразява посочените от съда критерии и в никакъв случай да не бъде пречка за голяма част от потребителите на адвокатските услуги да бъдат изправени пред невъзможност да заплащат адвокатски хонорар, при положение че дори минималният размер е доста висок. В тази връзка правилно ответникът по касационните жалби сочи, че липсата на обоснованост на размерите се аргументира и с разликата при определените минимални възнаграждения при защита и процесуално представителство при граждански и при административни дела при един и същ материален интерес, което наистина показва липсата на обосновка при изменението на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата и минималният размер на адвокатското възнаграждение. Минималният размер не трябва да бъде занижен, но не следва да бъде и прекомерно висок, при което преценката на компетентния орган, овластен от закона да определи минималните размери на адвокатските възнаграждения, винаги трябва да се ръководи от приетите в чл. 36, ал. 2 ЗА критерии, които важат и за тези минимални размери.
Неоснователно в касационната жалба на Висшия адвокатски съвет се излага оплакване, че първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на оплакването на оспорващия, което не било срещу създаване на разпоредба, а срещу нейното изменение. Изменението на част от Наредбата не означава, че компетентният орган не следва да спазва цитираните по-горе разпоредби (процесуални и материалноправни) в ЗНА, ЗА и Конституцията. Изпълнението на посочените правила в ЗНА са задължителни, както и мотивирането на акта съгласно посочените вече относими материалноправни разпоредби не се отнасят само при първоначалното приемане на един подзаконов нормативен акт, а следва да бъдат изпълнявани при всяко негово изменение. По същия начин издателят на подзаконовия нормативен акт, вкл. и при неговото изменение, следва да се ръководи от предвидените и законово закрепени критерии в чл. 36, ал. 2 ЗА във връзка с чл. 56 и 122 от Конституцията.
Както вече се изложи по-горе, допуснатите нарушения при приемането изменението на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата са достатъчни за отмяната ?, поради което съдът не е бил длъжен да се произнася по съществото на спора, но такова произнасяне е налице в обжалваното решение. В този смисъл и предвид установеното от съда несъответствие на оспорената разпоредба с актове от по-висок ранг е налице и незаконосъобразност на оспорената разпоредба, което обосновава, че обжалваното решение е правилно и като разгледан правният спор и по същество. С това изменение Висшият адвокатски съвет се е опитал да заобиколи прилагането на чл. 78, ал. 5 ГПК, като осигури такъв висок минимум, с който да се игнорира посочената разпоредба на ГПК.
Относно искането на касационните жалбоподатели за обезсилване на обжалваното решение то е неоснователно. Оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата е изменена от Висшия адвокатски съвет с решение, обнародвано в ДВ, бр. 28 от 28.03.2014 г. След постановяване на обжалваното първоинстанционно решение е допуснато последващо изменение на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата, обнародвано в ДВ, бр. 84 от 25.10.2016 г. Съществуването на оспорения от "Банка ДСК" - ЕАД, чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата до отмяната му с обжалваното решение е за период повече от две години, поради което неговото действие не е било заличено с последващото изменение назад, а действа само занапред - ex nunc. Отменената с обжалваното решение разпоредба, както правилно се посочи от юриск. Таскова в настоящото съдебно производство, би могла да намери своето приложение в заварени отношения в съдебни производства, които са висящи, и това обуславя неоснователност на искането за обезсилване. В този смисъл неоснователно се претендира обезсилване на обжалвания съдебен акт на ВАС, трето отделение, по изложените по-горе съображения. Обезсилване на съдебно решение би било основателно, ако подзаконовият нормативен акт е бил изменен преди произнасянето с решение от съда, а не и след това, какъвто е процесният случай.
С оглед гореизложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Таскова в полза на "Банка ДСК" - ЕАД, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 500 лв. за настоящата касационна инстанция.
Водим от горното и в същия смисъл, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

history РЕШИ: