ДВ. бр. 41 от 23.05.2017г.

Обн., ДВ, бр. 41 от 23 май 2017 г.

history Върховният административен съд на Република България - трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми април две хиляди и шестнадесета година в състав: председател: Жанета Петрова, членове: Искра Александрова и Светлана Борисова, при секретар Снежанка Василева и с участието на прокурора Цветко Главеев изслуша докладваното от председателя Жанета Петрова по адм. дело № 3002/2015 г.
"Банка ДСК" - ЕАД, със седалище и адрес на управление София е оспорила разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е поискала да бъде отменена поради противоречието ? с чл. 56 и чл. 122 от Конституцията на Република България, с чл. 9 от Закона за задълженията и договорите и с целта на закона, заложена в разпоредбите на чл. 146, т. 5 АПК и чл. 78, ал. 5 ГПК. В хода на производството оспорващият поддържа и нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 26, ал. 2 и чл. 28 от Закона за нормативните актове. Поискана е отмяната на оспорената разпоредба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Висшият адвокатски съвет е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованото лице адвокат Велислав Величков Величков е поискал оставянето на жалбата без разглеждане поради липсата на правен интерес за жалбоподателя и алтернативно, отхвърлянето ? като неоснователна.
Заинтересованите лица адвокат Руска Георгиева Дучева, адвокат Силвия Венецкова Паунова и адвокат Борислав Станков Вълчев оспорват допустимостта на жалбата и алтернативно, нейната основателност.
Заинтересованото лице адвокат Петя
Миткова Белелиева е поискала отхвърлянето на жалбата.
Заинтересованото лице адвокат Чавдар Георгиев Тончев е поискал отхвърлянето на жалбата.
Заинтересованото лице адвокат Петромир Иванов Кънчев е възразил срещу допустимостта и алтернативно, срещу основателността на жалбата.
Заинтересованите лица адвокат Снежана Борисова Сутулова, адвокат Гергана Костова Върбанова и адвокат Николета Костова Тодорова оспорват допустимостта на жалбата и нейната основателност.
Заинтересованите лица адвокат Цветелина Миткова Димитрова, Валентина Видинова Адиркова, Владислав Александров Янев, адвокат Виолета Милчева Алексова и адвокат Кирил Димитров Петров не са взели становище.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че оспорената разпоредба е част от подзаконов нормативен акт, който е приет в съответствие с административнопроизводствените правила и не противоречи на норми от по-висок ранг, поради което подадената жалба следва да се отхвърли.
Върховният административен съд, като провери допустимостта и основателността на жалбата, прие следното:
Жалбата на "Банка ДСК" - ЕАД, е допустима, тъй като е подадена срещу разпоредба на подзаконов нормативен акт, чиято законосъобразност подлежи на оспорване пред съд, от името на организация по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс, която има правен интерес. Въпросът за правната природа на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения като подзаконов нормативен акт е решен с определение от 1.10.2015 г. по адм. дело № 7125/2015 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, в което е прието, че Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е издадена от Висшия адвокатски съвет, чиято нормотворческа компетентност е уредена в чл. 36 във връзка с чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата. Според мотивите на петчленния състав наредбата e подзаконов нормативен акт, тъй като правилата, които съдържа, представляват административноправни норми с подзаконов характер, отнасят се до неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
Правният интерес на "Банка ДСК" - ЕАД, се обосновава с качеството ? на страна по търговско дело, по което е била осъдена да заплати възнаграждение на юрисконсулт в размер, определен въз основа на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прилагането на наредбата в отношенията между адвокатите и техните клиенти, както и в процесуалните отношения между съда и страните по съдебни дела във връзка с възлагане и определяне на разноските за производството, обуславя правния интерес на лицата, участници в отношенията, чиито права и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати, да оспорят подзаконовия нормативен акт.
Оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 в актуалната ? редакция (ДВ, бр. 28 от 28 март 2014 г.) е приета с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тя предвижда, че "... за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните: .... при интерес над 10 000 лв. - 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв.".
С Решение № 276 по протокол № 10 от 15 ноември 2013 г. Висшият адвокатски съвет е възложил на работна група да изготви първоначален проект за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На заседанието е обсъдено, че изменението на наредбата се прави поради променените обществено-икономически условия и увеличението на минималната работна заплата, които налагат определянето на по-високи нива на минималните възнаграждения с цел справедливо заплащане на адвокатския труд, както и с оглед приетото Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Общото събрание на търговската колегия на Върховния касационен съд.
На заседанията на Висшия адвокатски съвет, проведени на 13 декември 2013 г. и на 10 януари 2014 г., са били обсъдени внесените от работната група варианти на наредбата, както и предложенията, направени от адвокатски колективи от страната. Текстовете на наредбата отново са били обсъдени на заседанието на Висшия адвокатски съвет на 31 януари 2014 г. и съгласно приетото на това заседание Решение № 387 изготвените два проекта от работната група са били включени в дневния ред на заседанието на съвета на 14 февруари.
С Решение № 473 по протокол № 16 от 14 февруари 2014 г., взето на извънредно заседание на Висшия адвокатски съвет, е приета Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Решението на колективния орган, вписано в протокола на заседанието на Висшия адвокатски съвет, е удостоверено с подписа на председателя на Висшия адвокатски съвет. На 17.03.2014 г. председателят на Висшия адвокатски съвет е изпратил удостоверения с негов подпис текст на подзаконовия нормативен акт за обнародване в "Държавен вестник". Наредбата е била обнародвана в "Държавен вестник", бр. 28 от 28 март 2014 г. и е влязла в сила.
Оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 е приета от компетентен орган. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата минималните размери на адвокатските възнаграждения се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. Разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Закона за адвокатурата възлага на Висшия адвокатски съвет издаването на наредбите, предвидени в закона.
При съпоставка с процедурните правила, които уреждат приемането на нормативните актове, съдът констатира, че не са били спазени чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 1 от Закона за нормативните актове (в редакцията съгласно ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г.). Съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е бил публикуван на интернет страницата на Висшия адвокатски съвет. Нарушението е съществено, тъй като въпреки проведените широки консултации с адвокатските колегии в страната проектът на наредбата не е бил оповестен за предложения и становища от заинтересовани граждани и организации. Според дадените в съдебно заседание обяснения на страната през 2014 г. е била изработена нова интернет страница на Висшия адвокатски съвет, поради което информацията за публикуването на акта не е налична. По преписката обаче няма и косвени доказателства, че проектът е бил публикуван, каквито биха представлявали постъпили в отговор на публикацията становища или предложения на граждани и юридически лица.
В нарушение на чл. 28, ал. 3 ЗНА Висшият адвокатски съвет е разгледал предложения проект на нормативния акт, към който не се съдържат мотиви относно причините, които налагат приемането на акта, целите, които се поставят, очакваните резултати от прилагането и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Параметрите, на които следва да отговаря адвокатското възнаграждение, са предвидени в чл. 36, ал. 2 ЗА, според който размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован. Макар тази характеристика да е отнесена към размера на възнаграждението, което е предмет на договаряне между адвоката и клиента, на същото основание тя следва да се прилага и за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които се определят с нормативен акт и не могат да бъдат преодолени по волята на страните по договора за правна защита и съдействие. Предвидените в някои закони механизми, какъвто е този по чл. 78, ал. 5 ГПК, възможността за договаряне на възнаграждението и конкурентната среда при избор на адвокат способстват за преодоляване на неразумно високите нива на адвокатските възнаграждения, които подлежат на договаряне. Тези механизми обаче нямат действие, що се отнася до минималните нива на адвокатските възнаграждения, поради задължителната сила на нормативния акт, с който се определят тези възнаграждения.
Анализът на разпоредбите на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения сочи, че нивата на адвокатските възнаграждения се обосновават с два обективни критерия - обема и сложността на извършената дейност и величината на защитавания интерес. За да се приеме, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са обосновани и справедливи, както изисква законовата норма, цената на адвокатския труд следва да представлява изражение и на двата критерия. При приемането на нормативния акт обаче този подход не е приложен, що се отнася до предвидените в чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. минимални възнаграждения, които се дължат при процесуално представителство и защита по граждански и административни дела на една инстанция. Вместо съчетаното прилагане на посочените критерии единственият, ползван за оценката на труда, критерий е този за величината на материалния интерес. При създаването на разпоредбата не е направена преценка, че възприетият едностранчив подход може да доведе до резултати, при които се наблюдава сериозно несъответствие между обема и сложността на извършената правна работа и материалния интерес, предмет на правния спор. Възможни са случаи, при които материалният интерес по делото е значителен, но правната работа, която се извършва за неговата защита, не е голяма и не изисква висока компетентност и знания, и съответно, при нисък материален интерес, какъвто се предявява по преобладаващата част от гражданските и административните дела, правната работа може да е в по-голям обем поради необходимостта да се съобразят множество факти и сложили се далеч във времето отношения.
При положение че минималните размери на адвокатските възнаграждения са гарантирани с правна норма, не може да се приеме, че те са обосновани и справедливи и съответстват на целта на закона, щом се определят само от защитавания материален интерес. Правото на самоуправляващата се адвокатска общност да определи сама цената на своя труд, при което нивата на минималните възнаграждения получават нормативна сила, следва да се балансира с обществения интерес, така че, от една страна, високоотговорният труд на адвоката да не бъде подценен и поставен в зависимост от пазарни механизми, а от друга, неоправдано високата му стойност да не препятства достъпа на гражданите и юридическите лица до квалифицирана правна помощ или да бъде средство за икономически натиск при воденето на делата на едната над другата страна, което влияе негативно върху законността.
Поради това съдът намира, че съдържанието на оспорената разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда размери на възнагражденията, поставени в зависимост единствено от величината на защитавания материален интерес, противоречи на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, чл. 56 и чл. 122 от Конституцията на Република България, тъй като може да доведе до ограничения на конституционно гарантираната възможност на граждани или юридически лица да защитят правата си пред съд и да получат правна защита и съдействие.
С оглед допуснатите процедурни нарушения при приемането на нормативния акт и констатираното несъответствие на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с норми от по-висок ранг следва да се постанови отмяната ?.
Съобразно изхода на делото и в зависимост от фактическата и правната му сложност в полза на "Банка ДСК" - ЕАД, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 800 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 193, ал. 1 АПК Върховният административен съд

history РЕШИ: