ДВ. бр. 57 от 14.07.2017г.

Обн., ДВ, бр. 57 от 14 юли 2017 г.

history Конституционният съд в състав: Борис Велчев - председател, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Мариана Георгиева разгледа в закрито заседание на 6 юли 2017 г. конституционно дело № 9/2016 г., докладвано от съдията Георги Ангелов.
Тричленен състав на Върховния административен съд е поискал обявяването за противоконституционни на разпоредбите на чл. 4б, ал. 1, чл. 4в, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г.; посл. изм. и доп., бр. 105 от 30.12.2016 г.). Твърди, че те противоречат на абзац 5 от преамбюла, на чл. 4, ал. 1 и 2, на чл. 6, ал. 2, на чл. 17, ал. 1 и 3, на чл. 19, ал. 1 и на чл. 51, ал. 1, предл. 1 от Конституцията на Република България, като е изложил мотиви за противоречието.
Според чл. 4б, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) "Осигурените в универсален пенсионен фонд лица имат право да изберат да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителната вноска за универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст."
Съгласно чл. 4в, ал. 1 КСО "Осигурените в професионален пенсионен фонд лица имат право еднократно да променят осигуряването си от професионален пенсионен фонд във фонд "Пенсии" с увеличена осигурителна вноска в размера на осигурителните вноски по чл. 157, ал. 1, т. 2, ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране."

history Член 124а, ал. 1 КСО гласи: "Лицата по чл. 4б, ал. 1, които са избрали да променят осигуряването си от универсален пенсионен фонд във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", могат да изберат да възобновят осигуряването си в универсален пенсионен фонд не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст."
Искането е допуснато за разглеждане по същество.
Постъпилите становища и правни мнения по основателността му са в три групи.
Според първата от тях, включваща Министерския съвет, министъра на труда и социалната политика, министъра на финансите, Националния осигурителен институт, Националната агенция за приходите, Комисията за финансов надзор, Конфедерацията на индустриалците и работодателите в България, Конфедерацията на независимите синдикати в България, Конфедерацията на труда "Подкрепа" и проф. Красимира Средкова, искането е неоснователно.
Според втората - на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване, Асоциацията на индустриалния капитал в България и проф. Васил Мръчков, искането е изцяло основателно.
В третата група е проф. Ганета Минкова, която намира искането за основателно само относно думите "не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст" от чл. 4б, ал. 1 КСО, "ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране" от чл. 4в, ал. 1 КСО и "не по-късно от 5 години преди възрастта по чл. 68, ал. 1 и ако не им е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст" от чл. 124а, ал. 1 КСО.
Комисията за защита на конкуренцията и Съюзът на пенсионерите са представили становища, без да е изразено конкретно отношение по конституционосъобразността на разпоредбите.
За да се произнесе, Конституционният съд взе предвид следното:
По допустимостта на искането:
Всяка от оспорените разпоредби се състои от: а) правило за поведение, и б) случаи, в които то не се прилага. Оспорено е според мотивите към искането само правилото за поведение, а не случаите на неговата неприложимост.
Оспорването на разпоредбите е допуснато до разглеждане в цялост, тъй като при обявяване на правилото за поведение за противоконституционно изключенията от него не биха представлявали езиково и смислово самостоятелни правни норми. Не е възможно обаче при отхвърляне на оспорването на правилото за поведение да бъдат обявени за противоконституционни единствено изключенията от него, защото те не са оспорени. Сами по себе си те не подлежат на конституционноправен анализ в рамките на настоящото дело.
По основателността на искането:
Искането е неоснователно.
I.
1. Конституцията в своя чл. 51, ал. 1 създава основното право на гражданите на обществено осигуряване и социално подпомагане, без да определя способи или система от способи за неговото осъществяване.
Анализът на конституционната разпоредба показва следното: а) налице е субективно право; б) негов предмет е осигуряването; в общоупотребимия български език думата "осигуряване" означава обезпечаване, снабдяване, доставяне, набавяне, даване; в) осигуряването е всеобщо - субективното право принадлежи на всеки гражданин; г) осигуряването е обществено; задължено за него е обществото като цяло, а не в отделни свои части; като принадлежащ към обществото носителят на субективното право е същевременно задължен за осигуряването на останалите; общественото осигуряване следователно е взаимно (солидарно) и задължително; д) то е алеаторно - няма предварителна известност за размера на даваното от гражданина за осигуряването на другите и получаваното от него осигуряване; е) субективното право е от вида на социалните права; осъществяването му е задължение на държавата, която трябва да създаде и правната му рамка (Решение № 10 от 2012 г. на КС).
2. Уреденият в Конституцията модел на осигуряване е социалният (общественият), а не либералният (частният). Социалният модел съответства на прогласената в преамбюла на Основния закон цел за създаването на социална държава.
При либералния модел, за разлика от социалния, осигуряването: а) не е обществено, а частно; осигуреният не осигурява друг освен себе си, а осигурителното правоотношение е единствено между него и осигуряващия, който е само част от обществото; б) не е всеобщо - допуска съществуването и на неосигурени; в) може и поначало не е задължително; г) не е алеаторно, а комутативно - даваното за и получаваното от осигуряването са известни още при договарянето му; д) е подчинено на правилата на конкуренцията. Субективното право на осигуряване при либералния модел не е от вида на социалните права, то е облигационно право.
3. Конституцията не изключва либералния модел на осигуряване. Напротив, той е изцяло допустим като част от установената в чл. 19, ал. 1 от нея свобода на стопанската дейност. Той обаче не е конституционно уреден като необходим както социалния, а само като възможен наред с него.
На задължителна законодателна регламентация подлежи само общественото (социалното) осигуряване. Няма конституционна пречка за законова уредба и на частното (либералното) осигуряване, както прави КСО (чл. 1, т. 2 от кодекса). Промените в него (в т. нар. "капиталовопокривен стълб") обаче, включително в оспорените с искането негови отношения с общественото осигуряване ("държавното обществено осигуряване" по чл. 1, т. 1 КСО; т. нар. "разходопокривен стълб"), по хипотеза не противоречат на чл. 51, ал. 1 от Конституцията, защото не засягат нито съществуването, нито някой от посочените по-горе в т. 1 белези на общественото осигуряване.
II.
Субективното право на гражданина в частното осигуряване има парична стойност, и то още преди настъпването на осигурителния риск, затова е имуществено право (Решение № 7 от 2011 г. на Конституционния съд). Като част от имуществото на осигурения то се урежда от чл. 17, ал. 1 и 3 от Конституцията за частната собственост.
Правомощието за разпореждане е задължителен елемент от имуществените субективни права.
Осигуряващият се има свободата да реши кому да повери частното си осигуряване, като го прекрати спрямо досегашния осигуряващ (чл. 171, ал. 1 - 3, чл. 240, ал. 2, т. 2, чл. 247 КСО). Оспорените разпоредби разширяват правото му на разпореждане, позволявайки му да премине от частното към социалното осигуряване и да се върне обратно.