ДВ. бр. 26 от 23.03.2018г.

Приета с Решение от 14.03.2018 г. на НС
Обн., ДВ, бр. 26 от 23 март 2018 г.

history I. УВОД

history 1. Политиката на Република България в сферата на сигурността се изгражда върху ценностите на демокрацията, на националната ни култура, основните права и свободи, на равните възможности за развитие на личността, както и на Конституцията на страната и основополагащите актове за гарантиране на международната сигурност.
2. Стратегията за национална сигурност въплъщава миролюбивия характер и традициите на добросъседство и взаимноизгодно сътрудничество, характеризиращи политиката на нашата страна. Тя е част от усилията на Европейския съюз (ЕС) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) към разширяване зоната на стабилност, сътрудничество и благоденствие посредством неутрализиране на заплахите от тероризма и екстремизма, преодоляване на регионалните конфликти и активно участие в решаването на глобалните проблеми. От особено значение е приносът на страната ни за стабилизиране на междудържавните отношения и прилагането на принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави.
3. Стратегията очертава по-широко разбиране за националната сигурност, като извежда на предно място сигурността на гражданина, обществените и икономическите аспекти, без да подценява измеренията, свързани с отбраната, външната политика, разузнаването, охраната на обществения ред и защитата на законността. Крайният продукт и същинският смисъл на понятието "национална сигурност" е гарантирането на човешката сигурност и защитата на свободата и достойнството на гражданина, както и защитата на суверенитета, териториалната цялост и опазването на държавната граница. Промените в регионалната сигурност в Черноморския регион, Близкия изток и Северна Африка през последните години и очертаващите се тенденции определят необходимостта от гъвкаво, балансирано и синергично използване на политиките и инструментите на националната мощ за защита на националните интереси.
4. Стратегията за национална сигурност на Република България посочва националните интереси, необходимите условия и предпоставки за тяхното реализиране чрез неутрализиране на рисковете и заплахите за страната и нейните граждани. Националните и секторните приоритети и политики за сигурност са насочени към защитата на националните интереси, като се отчита динамиката на средата на сигурност при оптимално разпределение на ресурсите за постигане на ефективно управление на системата за сигурност. Стратегията за национална сигурност насочва познанието и материалните ресурси на Република България към единение и просперитет в съответствие с европейския цивилизационен избор, националните интереси.
5. Приемането през 1998 г. на Концепция за национална сигурност за пръв път даде насока за формулиране на определение за национална сигурност, което намери развитие в нормативната уредба чрез Закона за защита на класифицираната информация (2002 г.) и Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" (2007 г.).
6. През ноември 2015 г. влязоха в сила Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, Закон за Държавна агенция "Разузнаване", Закон за НСО, Закон за военното разузнаване. С това завърши формирането на правната рамка за системата за национална сигурност, в т. ч. службите за сигурност, които вече осъществяват своята дейност в ясно определена среда за работа, отчетност и контрол. Възприета е единна легална дефиниция на понятието за национална сигурност. Правнорегламентирани са взаимоотношенията на политическото ръководство на държавата и професионалните структури от системата, както и взаимодействието на службите за сигурност на оперативно и информационно ниво.
7. Законът за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност определя ролята на Съвета по сигурността към Министерския съвет под ръководството на министър-председателя на Република България, неговите функции, мандат за работа и оперативност. Създаден е ясен механизъм за превенция на конфликти и управление на кризи, когато те възникнат. Законът регламентира взаимодействието със системите за сигурност на съюзническите страни от НАТО и ЕС.
8. Република България като член на ЕС и НАТО разглежда гарантирането на своята сигурност както като стратегическа национална задача, така и в рамките на колективната отбрана на НАТО и общата външна политика и политика за сигурност на ЕС. Стратегията за сигурност освен в национални рамки е част и от общата концептуална рамка и институционална система, в чието изграждане нашата страна участва, съвместно със съюзниците. Рисковете и заплахите за сигурността на Република България и нейните граждани до голяма степен съвпадат или са сходни с тези за други страни от ЕС и НАТО и за организациите като цяло.
9. Динамиката на съществуващите и на възникващите нови заплахи, процесите на изостряне на международната политическа и военна среда на сигурност водят до нови рискове и заплахи за гражданите и обществото от геополитически и транснационален характер. Пълномащабен военен конфликт срещу Република България е все още малко вероятен, но расте заплахата от хибридни действия и кибератаки.
10. Променящата се среда на сигурност налага ново степенуване на приоритетите в политиката за сигурност, включване на цялостния институционален потенциал, прилагане на нови форми на взаимодействие между държавата, бизнеса и неправителствения сектор, каквото е публично-частното партньорство. Дългосрочна цел е формирането на национална култура за сигурност, която да бъде естествена обществена основа за ефективно и пълноценно реализиране на политиките за сигурност. Разширяването на социалния обхват на политиката за сигурност поставя нови предизвикателства пред институционалната координация по вертикала и хоризонтала на йерархичните връзки за управление. Необходимо е институциите и техните структурни звена да действат като интегрирани компоненти на системата за национална сигурност.
11. Политиките за противодействие на рисковете и заплахите за националната сигурност и гарантиране защитеността на гражданите и демократичните институции са органична част от общите усилия в ЕС и НАТО, които водят до реализиране на визията за единно пространство на свобода, сигурност и правосъдие. Като осъществява стратегическите приоритети по изграждането на една по-стабилна и демократична държава, в която гражданите да се чувстват защитени в упражняването на основните си права и задължения, страната ни се стреми към по-ефективното участие в дейностите на ЕС и НАТО.
12. Чрез политиката на сигурност се създава готовност на институциите, обществото и гражданите за реагиране при висока динамика на средата за сигурност, както и на условията за реализиране на интересите на Република България. Общата и секторните политики за сигурност на Република България се основават на оценка на средата на сигурност, възможностите за осъществяване на националните интереси и тяхното развитие.
13. Стратегията за национална сигурност на Република България е основополагащ документ за единно формиране, планиране, осъществяване, координиране и контрол на политиката за национална сигурност, провеждана от държавните институции в сътрудничество с гражданите и техните организации.
14. Прилагането на стратегията за национална сигурност ще създаде условия за защита на националните интереси и за постигането на националните цели и приоритети.
15. Системата за национална сигурност се изгражда за постигане на съвременна управляемост на усилията на държавните институции, местната власт, стопанските субекти, гражданите и техните организации за гарантиране принципите на демокрацията и устойчивото икономическо развитие и просперитета на страната.
16. Актуализираната стратегия е с времеви хоризонт до 2025 г.