ДВ. бр. 32 от 13.04.2018г.

Обн., ДВ, бр. 32 от 13 април 2018 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Борис Велчев, членове: Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Румен Ненков, Кети Маркова, Георги Ангелов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, при участието на секретар-протоколиста Полина Цачева-Пешева разгледа в закрито заседание на 27 март 2018 г. конституционно дело № 11/2017 г., докладвано от съдията Борис Велчев.
Делото е образувано на 28 ноември 2017 г. по искане на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС), който, упражнявайки правомощията си по чл. 150, ал. 4 от Конституцията на Република България (Конституцията), е сезирал Конституционния съд за установяване на противоконституционност на § 15 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ПЗР ЗИДЗСПЗЗ) (ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г.), на чл. 37и с изключение на ал. 1, посл. изр., ал. 2, ал. 3, ал. 4, посл. изр., ал. 5 и ал. 15, на чл. 37м и на чл. 42 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) (обн., ДВ, бр. 17 от 1.03.1991 г.; посл. изм., бр. 58 от 18.07.2017 г., в сила от 18.07.2017 г.).
Според ВАдвС разпоредбите на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ и на чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ противоречат на чл. 4, 17 и 19 от Конституцията.
Вносителят също така поддържа и че § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ, чл. 37и, с изключение на ал. 1, последно изречение, на ал. 2, на ал. 3, на ал. 4, последно изречение, на ал. 5 и на ал. 15, чл. 37м, както и чл. 42 ЗСПЗЗ противоречат на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
С определение от 23 януари 2018 г. по конституционно дело № 11/2017 г. съдът е допуснал искането за разглеждане по същество и е конституирал заинтересувани институции, организации и лица по делото, на които е предоставил възможност да представят писмени становища и правни мнения.
В изпълнение на предоставената им възможност становища по делото са представили: Народното събрание, Министерският съвет, Върховният административен съд, министърът на земеделието, храните и горите и Националното сдружение на общините в Република България, които считат, че искането на ВАдвС е неоснователно и следва да се отхвърли.
По делото са представили правни мнения проф. д-р Венцислав Стоянов, доц. д.ю.н. Красен Стойчев и доц. д-р Златимир Орсов. От тях само проф. Стоянов намира, че част от исканията на ВАдвС са основателни.
Производството е по реда на чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията.
I.
По искането за установяване на противоконституционност на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ и на чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ:
1. Относно твърдението за противоречие с чл. 4 от Конституцията:
Според вносителя разпоредбата на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ има ретроактивно действие и засяга вече придобити права.
Твърди се, че прекратяването на договорите, които не отговарят на новите условия, представлява санкция за ползвателите на съответните земи, която не е оправдана от по-висш обществен интерес. По този начин според ВАдвС е накърнена правната сигурност, стигнало се е до "ограничаване на права и създаване на задължения за минало време", "не са съобразени оправдани правни очаквания" на ползвателите на тези земи.
Изложените твърдения на ВАдвС на практика се отнасят до ал. 1 - 3 от разглежданата разпоредба на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ. Според вносителя обявяването им за противоконституционни на посочените основания би следвало да доведе и до "отмяната" на ал. 4 - 7 от същата разпоредба, тъй като последните "не могат да имат самостоятелно приложение".
Вносителят посочва, че изложените твърдения за противоконституционност на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ се отнасят и до разпоредбата на чл. 37м, ал. 4 ЗСПЗЗ.
За да се произнесе, Конституционният съд взе предвид следното:

history Разпоредбата на § 15, ал. 1 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ възлага задължения на ползвателите, сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., да изпълнят допълнителни изисквания по отношение на броя на отглежданите от тях животни в срок до 1 февруари 2016 г. и да сключат нови договори, в които да бъдат отчетени измененията в чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ.
В разпоредбата са уредени неблагоприятните последици за ползвателите на такива земеделски земи, които не изпълнят изискванията на чл. 37и, ал. 1 и 4 ЗСПЗЗ. Техните договори за наем или аренда се прекратяват от кмета на общината, съответно от директора на областната дирекция "Земеделие". Подлежащите на прекратяване договори не се считат за правно основание за получаване на директни плащания по чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители
Предвидени са наказания за кметовете на общини и за директорите на областни дирекции "Земеделие", които не изпълнят задълженията си да прекратят договори за наеми или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. Те се наказват с глоба от 5000 до 10 000 лв., като наказателното постановление за налагането й се издава от областния управител.
В чл. 21, ал. 1 от Конституцията е предвидено, че "земята е основно национално богатство, което се ползва от особената закрила на държавата и обществото". По силата на чл. 22, ал. 3 от Конституцията "режимът на земята се определя със закон".
Макар единствено за обработваемата земя да е изрично посочено в Конституцията, че може да се използва само за земеделски цели, подобна логика е напълно относима и за пасищата и ливадите, чието предназначение като основно национално богатство е да служат за отглеждане на животни. Държавата е в правото си да провежда такава политика, която да осигури пасища, мери и ливади да бъдат отдавани под наем или аренда преимуществено на такива лица, които ще ги ползват по тяхното основно предназначение. Народното събрание като единствен титуляр на законодателната власт чрез приеманите от него актове определя насоките на държавната политика в различните сфери на обществения живот (Решение № 8 от 1.09.2005 г. по к.д. № 7/2005 г.).
В случая разпоредбата на § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ няма обратно действие. В Решение № 4 от 11.03.2014 г. по к. д. № 12 от 2013 г. се посочва, че "когато на новия закон се придава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са "заварени", е налице несъщинско обратно действие". В същото решение се посочва, че "същинско обратно действие новият закон има само тогава, когато той засяга придобити вече права или погасени задължения". В случая § 15 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ урежда хипотезата на приложение на новия закон към заварено правоотношение, което не е равнозначно на обратно действие на новия закон. В Решение № 10 от 24.10.2013 г. по к. д. № 8 от 2013 г. Конституционният съд изяснява разграничението "между хипотезата на обратно действие на закона, когато той преурежда юридическите факти от момента на тяхното проявление до завършен фактически състав, с който приключва едно правоотношение, и хипотезата, при която новият императивен правен режим урежда за в бъдеще завареното правоотношение, което не е приключило".