ДВ. бр. 36 от 27.04.2018г.

Обн., ДВ, бр. 36 от 27 април 2018 г.

history Върховният административен съд на Република България - второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и седемнадесета година в състав: председател: Георги Чолаков, членове: Захаринка Тодорова, Севдалина Червенкова, при секретар Михаела Петрова и с участието на прокурора Вичо Станев изслуша докладваното от съдията Севдалина Червенкова по адм. дело № 13690/2016 г.
Производство по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Сдружение "Асоциация пулмонална хипертония" срещу Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на българските граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, издадена от министъра на здравеопазването, обн., ДВ, бр. 1 от 3.01.2012 г.; доп., бр. 57 от 27.07.2012 г., в сила от 1.07.2012 г., бр. 15 от 15.02.2013 г., в сила от 15.02.2013 г.; изм. и доп., бр. 14 от 20.02.2015 г., в сила от 20.02.2015 г. - частично.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения подзаконов нормативен акт в следните негови части - чл. 2, ал. 2 - в частта, с която е определен срок за финансиране на лечението; чл. 4, ал. 3; чл. 4, ал. 4 - в частта, с която се обвързва финансирането със съобщаването на заповедта по чл. 34, ал. 2; чл. 18, т. 2; чл. 20, чл. 21, ал. 2 - в частта, с която се изисква специален ред за представяне на документи на чужд език; чл. 24, ал. 2 - в частта, с която се предоставя възможност за предаване на преписката на външни експерти; чл. 25, ал. 2, т. 6; чл. 26, ал. 1 - в частта, с която е определен 14-дневен срок за насрочване на заседание на КЛЧ; чл. 26, ал. 4; чл. 26а; чл. 27, ал. 1 - в частта, касаеща чл. 26А; чл. 34, ал. 3, т. 6; чл. 34, ал. 5; чл. 38. В жалбата са изложени подробни аргументи. Претендира се отмяна на наредбата в обжалваната й част и присъждане на разноски.
Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез пълномощника му по делото - юрк. Стела Здравкова-Нинова, поддържа становище за недопустимост на жалбата, а при условията на евентуалност излага съображения за нейната неоснователност.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и за основателност на оспорването.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд - второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима.
По силата на чл. 186, ал. 1 АПК правото на оспорване на подзаконов нормативен акт принадлежи на гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Следователно задължителна предпоставка за допустимост на оспорването на наредбата е наличието на правен интерес от търсената съдебна защита. Видно от Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълк. дело № 4/2009 г. на Общо събрание на колегиите на Върховния административен съд, съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. В случая иницииралото съдебен контрол сдружение е юридическо лице с нестопанска цел, създадено в обществена полза, чийто предмет на дейност и основни цели обуславят извод за наличие на правен интерес от заявеното оспорване и жалбата се явява процесуално допустима съгласно чл. 185, чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 АПК.

history Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорената Наредба № 12 е подзаконов административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, тъй като съдържа административноправни норми, отнася се за неопределен и неограничен брой адресати и има многократно правно действие. Същата е издадена по прилагане на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето и е с наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
Процесната наредба е издадена от компетентен административен орган - министъра на здравеопазването, който според изискването на чл. 76, ал. 1 АПК е изрично овластен за издаването й с разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето.
Спазено е изискването за писмената форма като условие за действителност. Текстът на наредбата е удостоверен по реда на чл. 78, ал. 1, т. 2 АПК от министъра на здравеопазването и наредбата е обнародвана според изискването на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗНА.
Наредбата в оспорената й част обаче е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Съгласно чл. 80 АПК за неуредените въпроси за подзаконовите административни актове се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. В този закон (ЗНА) с глава трета е уредена процедура по изработване на проекти на нормативни актове. Според чл. 26 ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност (ал. 1). Преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта (ал. 2). А разпоредбата на чл. 28 ЗНА урежда изисквания за мотивите към подзаконовите административни актове. Нормата разписва, че проектът на нормативен акт заедно с мотивите се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган. Мотивите съдържат: причините, които налагат приемането; целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът за нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като в ал. 2 са предвидени изисквания към мотивите към доклада. В чл. 28, ал. 3 ЗНА законодателят изрично е постановил, че проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2, не се обсъжда от компетентния орган, а с чл. 77 АПК е въвел задължително обсъждане на проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Посочените разпоредби имат императивен характер и с тях се цели да се спазят принципите, посочени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Целта на законодателя е да се осигурят възможности за излагане на тезите на заинтересуваните лица и обсъждането им преди приемането на нормативния административен акт, а не само след това при оспорването, с всички произтичащи от това последици. Разпоредбата на чл. 77 АПК с оглед редакцията на нормата е относима към всички предложения и възражения и предполага спазване не само на чл. 28, а и на чл. 26 ЗНА. Неспазването на императивните разпоредби на чл. 77 АПК и чл. 26 и сл. ЗНА винаги е основание за отмяна на нормативен административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание, проведено на 20.06.2017 г., е направено изрично искане до министъра на здравеопазването от страна на прокурора да бъдат представени доказателства досежно изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА (ако има такива), както и направените предложения и възражения в сроковете по чл. 26, ал. 2 ЗНА и впоследствие и обсъждането им съгласно чл. 77 АПК. В тази връзка делото е отложено за 26.09.2017 г., когато в проведеното последно съдебно заседание такива доказателства не бяха представени.
При съобразяване на чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3 и с чл. 168, ал. 1 АПК се налага извод, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила - чл. 26, ал. 1, чл. 28, ал. 1 - 3 ЗНА, чл. 77 АПК, които налагат отмяна на оспорените разпоредби на Наредба № 12 от 2011 г. Поради това не се налага и обсъждане на останалите доводи на страните, тъй като не би могло да бъде променен крайният резултат за отмяна на оспорените разпоредби, с оглед на допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че отсъствието на всички задължителни за мотивирането на проекта на нормативен административен акт реквизити е съществен процесуален порок, налагащ отмяна на оспорената наредба на основание чл. 146, т. 3 АПК.
С оглед изхода на спора и съобразно своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя - следва да му бъдат присъдени разноски, доказани по своя размер, в размер 410 лв.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1, пр. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,