ДВ. бр. 50 от 15.06.2018г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: председател: Ваня Пунева, членове: Жанета Петрова, Таня Куцарова, Мира Райчева, Аглика Адамова, при секретар Милка Ангелова и с участието на прокурора Мери Найденова изслуша докладваното от съдията Аглика Адамова по адм. дело № 2858/2018 г.
Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Димитър Михайлов Димитров от гр. Варна срещу Решение № 643 от 16.01.2018 г. на четвърто отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 3342/2017 г., с което е отхвърлено оспорването на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Касаторът твърди, че решението е нищожно и неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 1 и 3 от АПК. По подробни аргументи за така заявените пороци моли решението и оспорената разпоредба на ППЗИХУ да бъдат отменени.
Ответникът - Министерският съвет на Република България, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
Заинтересованата страна - министърът на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на ВАС, тричленен състав, за правилно и законосъобразно.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

history Разгледана по същество, се явява основателна.
С Решение № 643 от 16.01.2018 г. на четвърто отделение на Върховния административен съд по адм. дело № 3342/2017 г. е отхвърлено оспорването на разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания (ППЗИХУ), приет от Министерския съвет с ПМС № 343 от 17.12.2004 г. на основание законова делегация, предвидена в чл. 9, ал. 6, чл. 13, ал. 5, чл. 25, ал. 6, чл. 26, т. 1, чл. 28, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 42, ал. 12 (нова ал. 13), чл. 44, ал. 4 и чл. 52 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Оспорената разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ППЗИХУ е приета от Министерския съвет с ПМС № 153 от 26.06.2006 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания.
Съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт е приет при спазване на процедурните правила, предвидени в Закона за нормативните актове. Съдът е счел, че с чл. 27, ал. 1 от ППЗИХУ са определени размерът, редът и условията за отпускане на интеграционната добавка при съобразяване на изключващите хипотези на чл. 27, ал. 2 от ППЗИХУ, както и че с интеграционната добавка се осигурява подкрепа на лицето с увреждане, като се допълват собствените му доходи и се покриват допълнителни разходи за обучение. Изложени са мотиви, че изискването на чл. 27, ал. 3 от ППЗИХУ е съобразено със законовото такова паричните средства, отпускани като интеграционна добавка, да покриват допълнителни разходи, които лицето с трайно увреждане е направило във връзка с участие в обучителни курсове срещу заплащане, а обвързването на изплащането на интеграционната добавка с изискване за представяне на документ, който да удостоверява продължителността на обучението, гарантира, от друга страна, че с този документ ще се удостовери и фактът, че формата на обучение не попада в изключващите хипотези на чл. 27, ал. 2 от ППЗИХУ и е извън заложените в системата на общообразователната подготовка. По тези съображения и като е приел, че оспорената разпоредба съответства на целта на закона, тричленният състав на ВАС е отхвърлил оспорването.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Не е налице касационно основание по чл. 209, т. 1 АПК - нищожност на решението. Както тричленният състав е изложил в мотивите си, съгласно чл. 132, ал. 2, т. 1 от АПК на Върховния административен съд са подсъдни оспорвания срещу подзаконови нормативни актове освен тези на общинските съвети. Следователно решението е постановено от надлежен съдебен състав на Върховния административен съд в кръга на правораздавателните му правомощия.
Налице е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно приложение на материалния закон. Правилно е установено, че при приемане на оспорената разпоредба са спазени изискванията на ЗНА. Правилникът за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания е приет от Министерския съвет с ПМС № 343 от 17.12.2004 г. на основание законова делегация, предвидена в чл. 9, ал. 6, чл. 13, ал. 5, чл. 25, ал. 6, чл. 26, т. 1, чл. 28, ал. 2, чл. 29, ал. 2, чл. 31, чл. 42, ал. 12 (нова ал. 13), чл. 44, ал. 4 и чл. 52 от Закона за интеграция на хората с увреждания. Оспорената разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ППЗИХУ е приета от Министерския съвет с ПМС № 153 от 26.06.2006 г. за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания. Проектът е внесен в Министерския съвет ведно с доклад от министъра на труда и социалната политика, одобрена финансово обосновка, съгласувателни становища и справка за отразяването им, съобщение до средствата за масово осведомяване. Представен е и протокол от заседание на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, на което е обсъден и приет проектът на нормативния акт.