ДВ. бр. 51 от 19.06.2018г.

Обн., ДВ, бр. 51 от 19 юни 2018 г.

history Върховният административен съд на Република България - осмо отделение, в съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: председател: Емилия Миткова, членове: Петя Желева, Весела Павлова, при секретар Антоанета Иванова и с участието на прокурора Веселин Найденов изслуша докладваното от председателя Емилия Миткова по адм. дело № 4165/2017 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по оспорване на "Феникс Експорт" - ЕООД, Бургас, чрез пълномощника му адв. Л. Атанасова и на "Венресурс" - ЕООД, София, чрез адв. А. Икономов против Наредба № 1 от 4.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри (ДВ, бр. 51 от 20.06.2014 г., в сила от 3.06.2014 г.) (наредбата), издадена от министъра на околната среда и водите.
Оспорващият "Феникс Експорт" - ЕООД, твърди, че наредбата е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Счита, че тъй като към публикувания проект на наредбата не са приложени мотиви, са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 80 от АПК и чл. 26, ал. 2 от ЗНА, като не е проведено обществено обсъждане. Незаконосъобразност по същество се поддържа по отношение разпоредбите на чл. 1, т. 5 и глава четвърта "Информационна система" като противоречащи на чл. 48, ал. 1 и 8 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Разпоредбата на § 3 от ПЗР на наредбата се поддържа в жалбата, че противоречи на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗНА. По подробно изложени доводи е направено искане да се отмени изцяло обжалваната наредба. Претендира се присъждане на разноски.
Оспорващият "Венресурс" - ЕООД, оспорва наличието на материална компетентност на органа, издал наредбата - министъра на околната среда и водите, досежно разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 3, от чл. 7 до чл. 23 вкл. и от чл. 30 до чл. 34 вкл., поради което в тази част моли наредбата да бъде обявена за нищожна. По същество излага доводи за незаконосъобразност на наредбата, тъй като от публикувания проект не се установяват причините за неговото изготвяне, а мотивирането е с решение на ВАС, което не е било влязло в сила към момента на публикуване на проекта. Позовава се на незаконосъобразност на глава IV, тъй като с разпоредбите й се дописва ЗУО. Поддържа се противоречие с чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗНА относно предвиденото обратно действие. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалния си представител юрк. Петков взема становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Обосновава законосъобразност на наредбата по съображения в писмено становище само досежно нарушения на процедурата и довода за нищожност на акта.
Представителят на Върховната административна прокуратура взема становище за допустимост и основателност на жалбата поради допуснати процедурни нарушения и липса на обосновка относно издадената наредба.
Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени срещу нормативен административен акт без ограничение във времето и при наличието на пряк и непосредствен личен интерес.
Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. С оспорването на наредбата са обосновани противоречия с нормативни актове от по-висока степен и същото е подадено от лица, които са от кръга на лицата с правен интерес, поради което настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира жалбата за процесуално допустима.
Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, като моментът на издаване на нормативния административен акт представлява сложен фактически състав, в който освен всички действия по неговото приемане се включва и обнародването му в "Държавен вестник" и влизането му в сила. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (Конституцията) всички нормативни актове се публикуват, което като принцип определя обнародването в "Държавен вестник" като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура по изготвяне на проект, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието, обнародване и влизане в сила.
На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове следва да се извърши по реда на АПК преценка за съответствието на оспорения нормативен акт с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен (закони), включително и Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС) и актовете, приети от институциите на ЕС, ако е налице регламентация на същите отношения, които са предмет на оспорения акт.
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял трети от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.
На първо място е неоснователен доводът за нищожност на оспорените разпоредби:
Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗУО министърът на околната среда и водите определя с наредба реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1, поради което е налице законова делегация на органа, издал оспорения подзаконов нормативен акт.
Не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя "Венресурс" - ЕООД, за нищожност на наредбата в частта относно нормите във връзка с чл. 1, т. 1, 3 и 5 от наредбата. Съгласно чл. 1 на наредбата с нея се определят: 1. редът и образците за водене на отчетност за дейностите по отпадъците; 2. редът и образците за предоставяне на информация за дейностите по отпадъците; 3. редът за предоставяне на информация от лицата, които пускат на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци; 4. редът за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО); 5. изграждането и поддържането на информационна система за отпадъци.
Общата делегация, както се посочи, делегира правомощие да се определят редът и образците за предоставяне на информация за дейностите с отпадъци, които са посочени в чл. 5, ал. 1 от наредбата. Това са: 1. отчетни книги по чл. 44, ал. 1 от ЗУО; 2. годишни отчети по чл. 44, ал. 6 от ЗУО; 3. идентификационен документ по чл. 29, ал. 5 от ЗУО. Образците на отчетните книги са посочени в чл. 7, т. 1 - 9 от наредбата. В посочените разпоредби от закона се предвижда представяне на съответните годишни отчети (чл. 44, ал. 6), идентификационен документ по образец (чл. 29, ал. 5) да става съгласно изискванията на ЗУО и наредбата по чл. 48, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 48, ал. 4 от ЗУО задължени да предоставят информация на ИАОС са и всички юридически или физически лица, осъществяващи дейности по управление на отпадъците или от чиято дейност се генерират отпадъци, включително лицата, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци. Разпоредбата на чл. 30, т. 1 - 3 от наредбата предвижда, че информационната система се изгражда именно с цел предоставяне на информация и водене на отчетност. Следователно тази информационна система е неотменна част от реда за предоставяне на информация за дейностите с отпадъците.
Посочените разпоредби, за които се поддържа липса на делегация, са част от дейностите по отпадъците, предвидени в разпоредбата на чл. 48, ал. 2 от ЗУО, съгласно която информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1. Информацията за отпадъци се представя под формата на образци, които са посочени в чл. 5, ал. 1 от наредбата, които са три вида: отчетни книги, годишни отчети и идентификационен документ.
Относно възражението за допуснато съществено нарушение на процедурните правила, визирани в чл. 77 от АПК във връзка с чл. 26 и 28 от ЗНА.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта.
От събраните по делото писмени доказателства, представляващи преписката по издаване на оспорения акт, се установява, че проект на наредбата с лаконични мотиви и проект на доклад от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) до министъра на околната среда и водите са публикувани на интернет страницата на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) на 15.04.2014 г. и наредбата е изпратена за обнародване в "Държавен вестник".
Неоснователно е твърдението, че процесната наредба е издадена в нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗНА (ДВ, бр. 46 от 12 юни 2007 г.) поради липса на мотиви за причините, които налагат нейното приемане. В доклад изх. № 04-00-540 от 4.06.2017 г. от изпълнителния директор на ИАОС до министъра на околната среда и водите са изложени мотиви, като приемането на наредбата е обосновано с необходимостта да се регламентира предоставянето на информация за дейностите по управление на отпадъците, като се определят редът и образците за водене на отчетност за дейностите с отпадъци и редът за предоставяне на тази информация. Посочена е необходимостта да се регламентират форматите на отчетни книги и на годишните отчети за всички дейности с отпадъци; необходимостта от събирането на информация за изпълнението на целите за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, въведени с Наредбата за третиране на биоотпадъците (ДВ, бр. 92 от 22.10.2013 г.), Наредбата за разделно събиране на биоотпадъците (ДВ, бр. 107 от 13.12.2013 г.) и на Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали (ДВ, бр. 89 от 13.11.2012 г.); необходимостта от промяна на реда за предоставяне на годишните отчети за дейностите по управление на отпадъците, а именно предоставянето им в ИАОС, а не в РИОСВ; необходимостта от регламентиране на възможността за предоставяне на коригиращи отчети; необходимостта от регламентация на изграждането на информационна система за отпадъци, поддържана от ИАОС, при наличие на квалифициран електронен подпис по смисъла на чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис.
От доклада се извеждат предпоставките на чл. 28, ал. 2 от ЗНА: целите, които се поставят, а именно: данните, предоставяни по реда на наредбата, да се използват за отчитане на постигнатите национални цели по оползотворяване/рециклиране на отпадъци по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и всички директиви в сектор "Отпадъци"; финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба. В доклада изрично се посочва, че предложеният проект на наредба няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет, тъй като за прилагането на наредбата не се изисква използването на средства от държавния бюджет; очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива.
В доклада се изтъква, че данните, събирани по реда на наредбата, ще се използват за отчитане на постигнатите национални цели по оползотворяване/рециклиране на отпадъци по Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 г. относно отпадъците и всички директиви в сектор "Отпадъци"; анализ за съответствие с правото на Европейския съюз (ЕС). В доклада се посочва, че проектът на наредба не е свързан с въвеждането или приемането на мерки по изпълнение на актове на правото на Европейския съюз, поради което не се налага изготвяне на таблица за съответствие с правото на Европейския съюз. При така очертаните предмет и цел на наредбата, посочени в публикуваните мотиви и доразвити в публикувания проект на доклад, налагат на извода за неоснователност на довода в жалбата за липса на мотиви за необходимостта от приемането. Касае се за първоначална уредба на отношения във връзка с делегация, установена в ЗУО, поради което и по-подробни мотиви за необходимост от приемането й не са нормативно необходими, какъвто би бил случаят при изменение или допълнение на вече приет подзаконов нормативен акт.
Неоснователен е доводът за нарушение на чл. 28, ал. 1 и 2 от ЗНА. Обсъждането и внасянето на проекта на наредба се установява от доказателствата по преписката - констативен протокол от 12.05.2014 г. от проведена среща с представители на заинтересованите лица и на представители на ИАОС (л. 100), постъпилите становища от заинтересованите лица, справка за отразяване на предложенията от обществен достъп по проекта на наредба, както и становищата от директорите на дирекции в министерството, становищата от директорите на регионалните инспекции по околната среда, справка за отразяване на становищата на директорите на дирекции от докладите до министъра на околната среда и водите. Становището на компетентния орган по бележките, предложенията и възраженията е отразено в цитираните справки.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя "Венресурс" - ЕООД, че към момента на изготвяне, публикуване и обсъждане на процесната наредба е налице действаща предходна наредба, която е била отменена, но с невлязло в сила решение на ВАС, поради което процесната наредба е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Фактът, че като мотиви в доклада на изпълнителния директор на ИАОС е посочено наличие на невлязло в сила решение на ВАС, с което е отменена предходна наредба, не води до извода за нарушение на процедурата по издаване на процесната наредба, тъй като същата процедура може да бъде прекратена от органа, който я издава, или да приключи по друг начин, който не е предмет на настоящото производство. Не се установява наличие на два подзаконови нормативни акта, уреждащи еднакви отношения, но с различно съдържание.
Не може да бъде споделен доводът на същия жалбоподател за липса на доказателства за спазване на 14-дневния срок за предложения и становища съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗНА. Видно от обявлението, проектът, докладът и мотивите са публикувани на 15.04.2014 г. и е предоставен 14-дневен срок на заинтересованите страни за становище. Безспорно от съобщението, така както е публикувано и което може да бъде видяно и към момента на електронния адрес на министерството, се установява, че е прикачен и проект на доклад до министъра, който действително не е датиран, но е идентичен със съдържащия се в преписката (л. 109), без данни за броя на получените становища и приетите бележки и предложения, тъй като последните не са известни към момента на публикуване.
Неоснователен е доводът на същия жалбоподател, свързан с липсата на извършен анализ за съответствие с правото на ЕС, тъй като при липса на транспониране на разпоредби от правото на ЕС, респ. на приемането на мерки по изпълнение на актове на правото на ЕС, не се дължи подробен анализ за съответствие. Целта на анализа за съответствие с правото на ЕС е да се осигури точното и пълно транспониране на конкретни разпоредби от правото на ЕС, а в случая, както е посочено и в доклада, проектът на наредбата не е свързан с приемане на мерки по изпълнение на актове на правото на ЕС.
С оглед на изложеното са неоснователни доводите на оспорващите за допуснати при издаване на акта нарушения на административнопроизводствените правила.
По жалбата на "Феникс Експорт" - ЕООД, относно несъответствие на разпоредбите на чл. 1, т. 5 и глава четвърта "Информационна система" с разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗУО. Този довод беше обсъден по-горе в мотивите досежно наличието на делегация. Съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗУО информацията за дейностите по отпадъците задължително обхваща: количество, свойства и произход на отпадъците, както и други данни, определени с наредбата по ал. 1. Разпоредбата на чл. 30, т. 1 - 3 от наредбата предвижда, че информационната система се изгражда именно с цел предоставяне на информация и водене на отчетност, поради което не може да се приеме, че липсва законово основание за приемане на посочените разпоредби.
Неоснователен е доводът, че в § 1, т. 2 от ДР на наредбата се извежда определение за информационна система, а в § 6 от ПЗР се изисква водене на книгите да става само на хартиен носител, като едва със ЗИД на ЗУО в ДВ, бр. 105 от 2015 г., в § 1, т. 47 е дадено определение на Национална информационна система "Отпадъци" (НИСО). Съгласно § 1, т. 47 от ДР на ЗУО Националната информационна система "Отпадъци" (НИСО) е централизирана система на Изпълнителната агенция по околна среда за водене и подаване по електронен път на документи, изискващи се по този закон и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на наредбата "Информационна система" е съвкупност от системен и приложен софтуер, хардуер, мрежи и комуникации, използвани за регистриране, събиране, обработка, натрупване, съхранение, търсене и използване на информацията от документите по чл. 3, осигуряващи изпълнение на изискванията на Закона за електронния документ и електронния подпис, поради което не може да се изведе извод за липса на законово основание досежно нормите в наредбата, свързани с изграждане на информационната система. Съгласно § 9 от ПЗР на наредбата документите за предоставяне на информация по тази наредба се предоставят в ИАОС единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП.
Неоснователен е доводът за противоречие на чл. 9, ал. 6 от наредбата с разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗУО.
Съгласно чл. 9, ал. 6 при водене на отчетната книга в информационната система заверката се извършва по електронен път.
Съгласно чл. 44, ал. 1 от закона лицата, чиято дейност е свързана с образуване, събиране, транспортиране и/или третиране на производствени и/или опасни отпадъци, както и лицата, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или регистрационен документ по чл. 35 и извършващи дейности по събиране и транспортиране и/или третиране на битови и/или строителни отпадъци, са длъжни да водят отчетни книги, заверени от компетентния орган за издаване на разрешението или регистрационния документ, а лицата, притежаващи комплексно разрешително - от директора на РИОСВ, на чиято територия се извършва дейността. Търговците и брокерите на отпадъци са длъжни да водят отчетни книги, заверени от директора на РИОСВ, на чиято територия е седалището им, а за чуждестранните лица - от директора на РИОСВ - София. Съгласно § 22 от ПЗР на ЗУО (изм., ДВ, бр. 105 от 2016 г. и бр. 85 от 2017 г.) подаването на заявления и документи по електронен път се прилага след въвеждане в действие на НИСО, обезпечаваща тяхната обработка в съответствие с изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
Позоваването от жалбоподателя само на разпоредбата на чл. 9, ал. 6 от наредбата е едностранно и изолирано, тъй като същата следва да бъде обсъдена с останалите разпоредби на чл. 9, от анализа на които се установява, че в ал. 1 до ал. 5 вкл. е предвидена именно заверка от компетентните и посочени в чл. 44, ал. 1 от закона лица, а ал. 6 е единствено при водене на отчетната книга в информационната система, като, както беше посочено съгласно § 6 от ПЗР, документите за водене на отчетност по тази наредба се водят единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП, поради което не е налице противоречие с цитираната разпоредба.
Не е налице и противоречие с разпоредбата на чл. 46 от ЗУО, съгласно която министърът на вътрешните работи води регистър на моторните превозни средства с прекратена регистрация, предадени за разкомплектоване, тъй като съгласно чл. 15, ал. 2, т. 3 от наредбата лицата представят годишен отчет на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), попадащи в обхвата на Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства.
Съгласно чл. 26 от Наредбата за излезлите от употреба моторни превозни средства лицата, извършващи дейности по събиране, транспортиране и третиране на ИУМПС, както и операторите на центрове за разкомплектоване и лицата, извършващи ремонт и сервизна дейност на МПС, водят отчетни книги и предоставят отчети съгласно изискванията на наредбата по чл. 48, ал. 1 от ЗУО, поради което не е налице твърдяното противоречие.
Доводите за утежнена процедура и организационни тежести за субектите на наредбата са неоснователни при наличие на законова делегация за министъра на околната среда и водите за определяне на реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публичните регистри по чл. 45, ал. 1.
По същите съображения не може да се приеме за основателен доводът за противоречие на изискването за подаване на документи по електронен път чрез информационна система с нормата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност. Неоснователно се поддържа и несъответствие с нормата на чл. 4 от същия закон. С оспорените разпоредби от наредбата не се налагат ограничения и тежести на лицата, а се дава нов правен режим на предоставяне информация за дейностите по отпадъците, който е от компетентността на издателя на акта, в изпълнение на делегирани със закон правомощия, като с оспорените разпоредби се уеднаквява режимът на реда за водене на публичните регистри от изпълнителния директор на ИАОС и са с цел, посочена в чл. 30 от наредбата.
Неоснователен е доводът за противоречие с разпоредбите на чл. 43, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП), съгласно който защитата на личните данни, събирани от доставчиците на удостоверителни услуги за нуждите на извършваната от тях дейност, и защитата на водените регистри се уреждат със закон, тъй като, както беше посочено съгласно § 6 от ПЗР на наредбата, документите за водене на отчетност по тази наредба се водят единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП, респективно § 9 от ПЗР документите за предоставяне на информация по тази наредба се предоставят в ИАОС единствено на хартиен носител до изграждането на информационната система, отговаряща на изискванията на ЗЕДЕП - чл. 48, ал. 8 от закона - продължаване на срока в ЗУО за въвеждане в действие на НИСО.
С оглед на изложеното е неоснователен доводът в жалбата на "Венресурс" - ЕООД, за липса на законова делегация и недопустимо дописване на ЗУО, тъй като към момента на издаване на наредбата липсва регламентация относно изграждането и съществуването на "Информационна система". Определянето на реда за водене на публичните регистри от изпълнителния директор на ИАОС е предоставено от закона в изключителна компетентност на министъра на околната среда и водите, поради което и с предвидената информационна система, поддържана от ИАОС, при наличие на квалифициран електронен подпис не се дописва законът, а е част от делегираното правомощие. Воденето на публичните регистри по чл. 45, ал. 1 от закона може да се извърши както въз основа на документи, изготвени на хартиен носител, така и в електронен вариант, поради което с наредбата в обжалваната част не е дописан законът в тази му част.
Основателно е поддържаното от двамата жалбоподатели противоречие на § 3 от ПЗР на наредбата с нормата на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗНА. Наредбата е обнародвана в ДВ, бр. 51 от 20.06.2014 г., а с оспорения параграф е придадено обратно действие на целия акт, като е предвидено влизане в сила на наредбата на 3.06.2014 г. Нормативните актове се издават, за да регулират от момента на издаването им определени обществени отношения с многократно правно действие и за неограничен брой адресати. По този начин се обезпечава спазването на принципите за законност, правна сигурност и предвидимост. Придаването на обратна сила на нормативен акт е предвидено от законодателя в нормата на чл. 14, ал. 1 и 2 ЗНА като изключение от общото правило и може да се извърши само с изрична разпоредба. Когато нормативният акт е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който той е издаден. За ЗУО не е предвидено обратно действие, досежно регулираните с наредбата отношения, визирани в чл. 48, ал. 1, поради което определеното с § 3 обратно действие е в нарушение на правилата на чл. 14, ал. 2 ЗНА. Констатираното противоречие с материалния закон съставлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК и налага отмяна на разпоредбата на § 6 от ЗР на наредбата.
Искането в двете жалби за отмяна на цялата наредба е неоснователно и следва да се отхвърли.
За основателно настоящият състав намира възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на разноските, направени от жалбоподателя "Феникс Експорт" - ЕООД. С оглед на правната сложност на спора и факта, че производството е приключило в едно съдебно заседание, следва да се редуцира размерът на адвокатското възнаграждение до 2000 лв. Относно уговореното адвокатско възнаграждение за "Венресурс" - ЕООД, в размер 2000 лв. възражението е неоснователно.
При този изход на спора на жалбоподателите следва да се присъдят разноски в размер 650 лв., а на ответника - 300 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 193 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,

history РЕШИ: