| ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП | |
|
Не сте абонат на Експертис? Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ |
|
ДЕКЛАРАЦИЯ НА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ПРОЦЕСА НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ НА РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И РЕПУБЛИКА АЛБАНИЯ
ДВ. бр. 81 от 15.10.2019г.
Издадена от Народното събрание
Обн., ДВ, бр. 81 от 15 октомври 2019 г.
Обн., ДВ, бр. 81 от 15 октомври 2019 г.
history
Като изтъква ключовото значение, което Република България придава на добросъседските отношения с Република Северна Македония и Република Албания;
Като припомня обусловената подкрепа за двете страни за европейската и евроатлантическата интеграция, включително по време на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.;
Като изразява подкрепа за едновременно започване на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с Република Северна Македония и Република Албания, основавайки се на принципа на индивидуалните усилия за изпълнение на критериите от Копенхаген и условностите на Процеса за стабилизиране и асоцииране, включително на добросъседските отношения, които имат хоризонтално значение за Република България;
Като отчита тясното сътрудничество и очакваното развитие на още по-силни съюзнически връзки в рамките на НАТО;
Като изразява очакване за засилване на икономическото сътрудничество и ускорено изграждане на стратегически инфраструктурни проекти и за подобряване на свързаността на страните от нашия регион;
Като подчертава, че започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство в Европейския съюз, а като стимул за ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и поддържане на добросъседски отношения;
Като се противопоставя по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности;
Като отбелязва, че пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм;
Като ясно заявява, че подкрепата на Народното събрание за европейска интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история,
history ПРИЗОВАВА:
