ДВ. бр. 92 от 22.11.2019г.

history Върховният административен съд на Република България - седмо отделение, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: председател: Соня Янкулова, членове: Павлина Найденова, Весела Андонова, при секретар Анелия Станкова и с участието на прокурора Маринела Тотева изслуша докладваното от председателя Соня Янкулова по адм. дело № 5252/2018 г.
Производството е по чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Иван Тихомиров Млъзев, Велико Търново, ул. Филип Тотю № 19, вх. В, ет. 1, ап. 2, срещу Инструкция за отмяна на Инструкция за провеждане на предварителни проверки (изх. № 89 от 10.03.2011 г. на Прокуратурата на Република България и изх. № Із-673 от 16.03.2011 г. на Министерството на вътрешните работи, на главния прокурор на Република България и на министъра на вътрешните работи), изх. № И-208 от 11.02.2014 г. на Прокуратурата на Република България и изх. № Із-191 от 10.02.2014 г. на Министерството на вътрешните работи.
І. Становища на страните:
1. Жалбоподателят - Иван Тихомиров Млъзев, счита оспорената Инструкция за отмяна на Инструкция за провеждане на предварителни проверки (Инструкцията за отмяна) за издадена в нарушение на чл. 79 във връзка с чл. 78, ал. 2 АПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА).
Счита, че дейността му на адвокат и представляващ лица, обект на предварителни проверки, е предмет на регламентация в Инструкцията за провеждане на предварителни проверки (Инструкция № 89), поради което невъзможността за запознаване със съществуващата нормативна уредба на тази дейност формира интереса му от оспорване на Инструкцията за отмяна. Позовава се и на правото на защита, гарантирано от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г. относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (Директива 2013/48). Сочи, че полицейските и прокурорските органи продължават да прилагат Инструкция № 89, доколкото липсва нормативна база, въз основа на която да бъде осъществявана дейността, което създава невъобразим хаос в практиката на института на предварителната проверка.
Счита Инструкцията за отмяна за нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 2 във връзка с чл. 79 АПК, който не е обнародван. Последното е пряко нарушение на чл. 5, ал. 5 от Конституцията. Сочи, че органът не е спазил изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА, както и е нарушил чл. 28, ал. 2 и 3 ЗНА.
Счита допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила за съществени и основание за отмяна на оспорения нормативен акт на основание чл. 193, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК.
Моли съда да отмени оспорената Инструкция за отмяна. Претендира направените по делото разноски. Жалбоподателят се представлява от адв. Павлин Стоянов, Адвокатска колегия, Велико Търново.
2. Ответникът по жалбата - главният прокурор на Република България, счита жалбата за недопустима.
Оспорената Инструкция за отмяна не представлява подзаконов нормативен акт, поради което спорът не попада в хипотезата на чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК, нито в която и да е от останалите хипотези на ал. 2, поради което не е подсъден на Върховния административен съд. Инструкцията за отмяна не се издава по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен, а за да възстанови едно правно положение, прието за опорочено "до степен на нищожност" с отменения от нея акт. С оглед предмета си Инструкцията за отмяна не се отнася до неопределен и неограничен брой адресати и няма многократно, а еднократно правно действие, като по отношение на постановената отмяна е само израз на вече съществуващото към датата на издаването й правно положение, установено с Решение № 10567 от 18.07.2012 г. на Върховния административен съд, постановено по административно дело № 14419/2011 г.
Счита, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от обжалване на Инструкцията за отмяна, тъй като тя не е нормативен акт, а той не е неин адресат.
Моли съда да остави без разглеждане жалбата. Ответникът се представлява от юрисконсулт Ирена Касалова.
3. Ответникът по жалбата - министърът на вътрешните работи, счита същата за недопустима, алтернативно излага доводи за нейната неоснователност.
Сочи, че Инструкцията за отмяна е акт, с който се оттегля Инструкция № 89, като мотив за това е Решение № 10567 от 18.07.2012 г. на Върховния административен съд. Доказателство за това е проведената кореспонденция между издалите я органи. Наред с това Инструкцията за отмяна има характер на вътрешнослужебен акт и не подлежи на съдебен контрол, тъй като цели оптимизиране на работата в Прокуратурата и в Министерството на вътрешните работи. За жалбоподателя липсва правен интерес от оспорване, тъй като актът създава задължения за органи, подчинени на издалите я органи, а не и за граждани.
Доводът на жалбоподателя за продължаващо прилагане от полицейските и прокурорските органи на Инструкция № 89 не е от естество да застраши или наруши правата на физически лица, за които е приложим институтът на предварителната проверка. Несъответно на нормативната уредба счита позоваването на Директива 2013/48.
Моли съда да остави без разглеждане жалбата, алтернативно - да я отхвърли като неоснователна. Ответникът се представлява от юрисконсулт Любослав Попов.
4. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата. Оспорващият е адвокат и упражняването на тази професия би могло да доведе до възможност оспореният нормативен акт да намери приложение спрямо него. Инструкцията за отмяна е нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, относим не само за органите, подчинени на главния прокурор и на министъра на вътрешните работи. Безспорно по делото е, че процедурата по чл. 26, ал. 2 и чл. 28 ЗНА не е спазена и актът не е обнародван. Последното прави акта нищожен.
ІІ. Фактите по делото:
За да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбата, съдът установи от фактическа страна, че:
1. На 10.03.2011 г. и на 11.03.2011 г. главният прокурор на Република България и министърът на вътрешните работи одобряват Инструкция за провеждане на предварителни проверки. Инструкцията е издадена на основание чл. 138, т. 4 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) и чл. 21, т. 11 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР, отм.). С Инструкцията са регламентирани правомощията на прокурора преди образуване на досъдебно производство, по възлагане на предварителна проверка, правомощията на по-горестоящата прокуратура, дисциплинарни мерки, организационни и контролни мерки.
Съгласно:

history Член 1 "В зависимост от качеството и пълнотата на сигнала или друга информация, постъпили в прокуратурата като законен повод по смисъла на чл. 208 НПК, прокурорът може:
т. 5. да изпрати преписката на органите на МВР и/или на друг специализиран орган за извършване на предварителна проверка;
т. 6. да извърши лично предварителна проверка съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗСВ";