ДВ. бр. 93 от 26.11.2019г.

Обн., ДВ, бр. 93 от 26 ноември 2019 г.

history Върховният административен съд на Република България - пето отделение, в съдебно заседание на трети април две хиляди и деветнадесета година в състав: председател: Здравка Шуменска, членове: Донка Чакърова, Емил Димитров, при секретар Мадлен Дукова и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от съдията Донка Чакърова по адм. дело № 9217/2018.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е оспорване на Сдружение с нестопанска цел "Синдикалната федерация на служителите в МВР", Албена Володиева Предоева, Нели Благоева Величкова, Маргарита Славчева Макариева, Стефан Ангелов Йосифов, Ина Георгиева Методиева, Елица Божидарова Кузманова, Лиляна Иванова Спасова, Надя Емилова Рангелова, Цветан Михайлов Нишев, Радослав Николов Петров, Ирена Петрова Попова, Людмила Илиянова Йорданова, Николай Маринов Маринов, Румяна Филипова Колева, Николай Вълчев Георгиев, Кремена Веселинова Илиева, Ирена Минкова Андреева, Мирослав Евгениев Йорданов, Ангелина Йорданова Докова, Виолин Веселинов Цветков, Детелина Людмилова Георгиева, Йордан Георгиев Далуков, Петко Христов Тодоров, Васил Димитров Бачев, Петко Борисов Попов, Бисер Александров Димитров, Марияна Маринова Божкова, Ирина Михайлова Миланова, Йорданка Кирилова Чакърова, Анатолий Иванов Ангелов, Николай Митков Атанасов, Николай Валентинов Савов, Румяна Тодорова Траянова, Цанко Лазаров Марков, Живка Цветанова Иванова, Вера Любчова Джельова, Васил Радославов Генов, Александър Ангелов Генчев, Владимир Тотев Тотев, Йорданка Страхилова Гушлева и Ивайло Георгиев Чипински против т. 2 от Заповед № 8121з-319 от 23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи. Оспорващите твърдят, че тази част от заповедта е нищожна и незаконосъобразна, защото е издадена в противоречие на закона и неговата цел и при нарушаване на административнопроизводствените правила. Искат да бъде отменена тази точка от заповедта или да бъде прогласена нейната нищожност по съображения, изложени в жалбата и в писмена защита. Не претендират разноски.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, оспорва жалбата по подробни съображения в писмени бележки. Не претендира разноски.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на жалбата.
Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното:
По отношение на вида на оспорения акт
С оспорената т. 2 от Заповед № 8121з-319 от 23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи се създават т. 11а, 11б и 11в в Заповед № 8121з-1350 от 6.11.2015 г. на министъра на вътрешните работи със следното съдържание:
"11а. При определяне на възнаграждение за явяването му пред съда за изслушване, включително в случаите на отлагане на делото, определеният за вещо лице служител на МВР задължително да уведомява съда, че сумата трябва да се изплати на министерството.
11б. В случаите по т. 11а служителят писмено да уведомява финансовото звено, обслужващо съответната структура на МВР. Финансовото звено да изготвя и изпраща на съответния съд документ, съдържащ реквизитите по чл. 6 от Закона за счетоводството.
11в. Във всяка една от структурите по т. 9 да се въведат дневници за явяване в съда на служителите, определени като вещи лица, като се вписват данни за: датата и часа за явяване на вещото лице, номера на делото по описа на съответния съд и номера на експертизата."
Оспорената т. 2 от Заповед № 8121з-319 от 23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи създава административноправни норми с многократно правно действие спрямо определяем, но неограничен брой адресати, което я дефинира като нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Установени са задължения, които подлежат на изпълнение в неограничен брой случаи и без ограничения във времето. Съдържанието на акта, а не неговото наименование, определя неговия характер.
По изложените съображения трябва да бъде прието, че оспорената разпоредба представлява нормативен административен акт. В този смисъл е и установената съдебна практика по сходни казуси (Решение № 1397 от 30.01.2013 г., постановено по адм. дело № 12636/2012 г. по описа на Върховния административен съд, Решение № 1644 от 17.02.2016 г., постановено по адм. д. 13709/2015 г. по описа на Върховния административен съд).
В конкретния случай в подкрепа на извода относно вида на оспорения акт е и обстоятелството, че с него се създава регулация на изключително важни обществени отношения между представители на различни власти, а не само в системата на МВР. Регламентацията по изслушването (явяването) на вещите лица в съдебните производства, определянето и заплащането на тяхното възнаграждение съставлява неразделна част от нормативното регулиране на съдебните експертизи като единен институт на правото.
Квалификацията на оспорената част на Заповед № 8121з-319 от 23.03.2018 г. на министъра на вътрешните работи като нормативен административен акт определя и приложимия закон.
По отношение на приложимия закон

Дял втори "Производство пред административни орган
За настоящото съдебно производство е приложима процедурата по дял трети "Производства пред съд" на АПК, глава десета, раздел III "Оспорване на подзаконови нормативни актове" на АПК, редакцията преди измененията със Закона за изменение и допълнение на АПК, обн., ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., с оглед на обстоятелството, че настоящото производство е висящо по смисъла на § 149, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на същия закон. По същите съображения приложима е и нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 196 от АПК, а не чл. 192а от АПК. В случая съответствието на подзаконовия нормативен административен акт с материалния закон трябва да се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (Конституцията) всички нормативни актове се публикуват, което като принцип определя обнародването в "Държавен вестник" като задължителен елемент от фактическия състав по издаване на нормативния акт, включващ процедура по изготвяне на проект, оповестяване, съгласуване, внасяне на предложение за приемане, вземане на решение за приемане, удостоверяване на съдържанието, обнародване и влизане в сила. На основание чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) следва да се извърши по реда на АПК преценка за съответствието на оспорения нормативен акт с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен (закони), включително и Договора за функциониране на Европейския съюз (ЕС) и актовете, приети от институциите на ЕС, ако е налице регламентация на същите отношения, които са предмет на оспорения акт. Преценката относно спазването на ЗНА и други относими правни норми също следва да е съобразено с редакцията на закона към датата на издаване на оспорения акт по изложените вече съображения. По отношение допустимостта на жалбата Жалбата е процесуално допустима като подадена срещу нормативен административен акт без ограничение във времето и при наличието на пряк и непосредствен личен интерес. Съгласно чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Оспорването е обосновано с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречия с нормативни актове от по-висока степен и целта на закона. Жалбоподатели са юридическо лице с нестопанска дейност, което е представило писмени доказателства, че е регистрирано за защита на права и интереси на лицата, чиято дейност се регламентира с оспорения акт, както и физически лица, които са адресати на акта с оглед осъществяваната от тях дейност като вещи лица. Новосъздадените разпоредби пораждат пряко задължения за вещите лица - служители на МВР, но рефлектират и върху правната сфера на всички потенциални участници в съдебните производства, като регулират част от съдебните процеси с участието на вещи лица. Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. на Върховния административен съд по т.д. № 4/2009 г. юридически лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличието на правен интерес, обоснован от предмета на дейност и целите, за които са създадени. Оспорващото сдружение с нестопанска цел притежава обща процесуална дееспособност, за което следва да има и правна възможност да реализира признатите му права в защита на общите интереси на своите членове и по съдебен ред чрез подаване на жалби срещу актове, които засягат общи права и интереси на неговите членове. В тази правна възможност за реализиране на обща позиция на засегнатите лица се изразява и правният интерес от обжалване на административни нормативни актове по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК. Жалбата е процесуално допустима като подадена от юридическо лице с нестопанска цел и физически лица, които извършват дейност като вещи лица и са служители на МВР. По изложените съображения следва да се приеме, че за всеки един от жалбоподателите е налице правен интерес от оспорване на нормативния акт и подадената от тях жалба е процесуално допустима. По отношение основателността на жалбата Заповедта, част от която е оспорената т. 2, е издадена на основание чл. 33, т. 9 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), установяващ общото правомощие на министъра на вътрешните работи да издава правилници, наредби, инструкции и заповеди.