ДВ. бр. 41 от 08.05.2020г.

Издадени от министъра на здравеопазването
Обн., ДВ, бр. 41 от 8 май 2020 г.

history Правилата за добра медицинска практика в денталната медицина целят осигуряване на възможно най-качествена грижа за пациентите.
Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина (ПДМПЛДМ) са изработени в съответствие с изискванията на чл. 88 от Закона за здравето (ЗЗ), чл. 46 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), чл. 77 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) и чл. 5 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина (ЗСОЛЛДМ). Същите са задължителни за всички лекари по дентална медицина в Република България.
Правилата за добра медицинска практика в денталната медицина предлагат общи насоки за всички лекари по дентална медицина заедно със специални указания, по които може да се оценява изпълнението на лечението.

history I. ОБЩИ ПРАВИЛА
Общите правила включват система от насоки и принципи, които описват професионалните ценности, знания, умения и поведение, които лекарите по дентална медицина могат да прилагат в съответствие с опита си и професионалната си преценка.
Добрата медицинска практика в денталната медицина се основава на следните правила
Добронамереност и почтеност; повишаване на професионалните знания и клинични умения; коректна документация за пациента; професионално ниво на общуване с пациентите и техните оторизирани родственици; конфиденциалност в отношенията "Лекар - пациент"; създаване на възможност за "Второ мнение" и отнасяне към друг специалист; поддържане на добри взаимоотношения с колегите; осъзната цена на грижите за здравето; недопускане на себеизтъкване и злоупотреба със заеманата лечебна позиция; активност в промоцията на здравето.
Съобразно тези правила лекарят по дентална медицина следва да: поставя грижата за пациентите на първо място, се отнася с пациентите учтиво и внимателно, зачита достойнството им и пази тайната на пациентите, изслушва и уважава позицията на пациентите, информира пациентите по разбираем за тях начин, зачита правото на пациентите да участват във вземането на решения относно тяхното лечение, развива и обновява професионалните си знания и умения, е запознат с границите на професионалната си компетентност, бъде почтен и внушаващ доверие, не разгласява поверителната информация, не допуска личните му възгледи да влияят на лечението, действа своевременно, за да предпази пациентите от рискове, породени от неспазване на правилата за добра медицинска практика, не се възползва от професионалната си позиция в отношенията си с пациентите, сътрудничи с колегите си в интерес на пациентите.
За лекарите по дентална медицина добрата медицинска практика включва правила за качеството на следната дейност, а именно:
- поставянето на здравето и интересите на пациента на първо място;
- осигуряване на висок стандарт на диагностика и лечение;
- да не дискриминират пациентите освен по клиничен признак (спешност);
- адекватно оценяване на състоянието на пациента, базирано на медицинската му история и клиничната картина, и параклинични изследвания;
- извършване или препращане за извършване на необходимите специализирани прегледи за вземане на адекватни решения;
- подсигуряване на изпълнението на клиничните протоколи;
- етична комуникация с пациентите и техните семейства;
- подсигуряване на воденето на пълни и точни медицински документи;
- подсигуряване на адекватна грижа след приключване на лечението;
- използване на знанията и уменията на колеги, когато това се налага.
В практиката си лекарят по дентална медицина трябва да: преценява и не излиза извън рамките на собствената си професионална компетентност и при необходимост да търси колегиална помощ; компетентно диагностицира, провежда или насочва за лечение; води ясна, коректна, четлива, актуална медицинска документация за пациента; информира подробно колегите, когато провежда съвместно лечение на пациента; полага необходимите грижи за облекчаване на болката; предписва лекарства и извършва лечебна дейност само ако разполага с необходимата информация за здравното състояние на пациента и неговите здравни потребности; препоръчва на пациентите изследвания и лечение, които са най-подходящите за тях; съхранява документацията на пациента на подходящ информационен носител.
Провежданите или организираните от лекаря по дентална медицина диагностика и лечение трябва да се основават на негова задълбочена клинична преценка за нуждите на пациента и очакваната ефективност на лечението.
Добрата дентална практика включва: адекватна преценка на състоянието на пациента; провеждане и планиране на изследвания и лечение, когато е необходимо; насочване на пациента към друг лекар по дентална медицина/лекар, ако се налага.
Лекарят по дентална медицина, когато осъзнава, че способността му да лекува пациентите качествено и безопасно е ограничена (поради недостатъчно оборудване или други причини), трябва да отстрани причината при възможност. В случай че лекарят по дентална медицина не може да се справи, трябва да се обърне към подходяща здравна институция или колега - лекар по дентална медицина.
Професионално-етични взаимоотношения с пациентите
Лекарят по дентална медицина трябва да се погрижи да опише възможностите за лечение ясно и изчерпателно и с терминология, лесно разбираема за пациента.
Лекарят по дентална медицина трябва да обсъди с пациента всички подходящи възможности за лечение (включително и липсата на лечение) и очакваните резултати. По отношение на деца, както и тези със специални потребности, трябва да се обърне голямо внимание и на ефективната комуникация с родителите или настойниците/попечителите.
Решенията, касаещи възможностите за лечение, трябва да бъдат съвместни.
Насърчава се използването на писмени и илюстрирани допълнителни материали.
Задължение на лекаря по дентална медицина е да:
- обясни всички приложими възможности на пациента;
- се увери, че пациентът е получил цялата необходима информация;
- получи съгласие от пациента/родител/настойник/попечител при взето решение за лечение под обща анестезия;
- обясни какви рискове крие лечението;
- обсъди стойността на лечението.
Трябва да се счита за добра практика да се получи писмено информирано съгласие за всякакви форми на лечение съгласно законовите изисквания.
Подписването на информирано съгласие от пациента не е заместител на подходяща двупосочна комуникация.
В случаите, когато поверителна информация се изисква по съдебен или друг законов път, това би могло да стане без писменото съгласие на пациента, но е за предпочитане същият да бъде уведомен.
При използване на информация за пациента с цел научно изследване, публикация, представяне на конференции трябва да се заличат всички данни, които биха могли да разкрият самоличността на пациента.
При обсъждането на клинични случаи между колеги назоваването по име на пациентите е неприемливо.
Лекарят по дентална медицина трябва да зачита правото на пациентите да бъдат активно включвани при вземане на решение относно диагностиката и лечението им и да взема от тях информирано съгласие за лечението им.
За да установи доверие от страна на пациентите, лекарят по дентална медицина трябва да: бъде учтив, деликатен и честен, зачита правото на тайна и достойнството на пациента, зачита правото на пациентите да откажат предлаганите от него процедури или начин на лечение, зачита правото на пациента на второ или друго мнение, бъде достъпен за пациентите в съответствие с реда в неговото лечебно заведение.
Лекарят по дентална медицина не трябва да допуска личните му чувства да подронят доверието на пациентите в него. Той не трябва да се възползва от професионалната си позиция за извънпрофесионални отношения с пациентите си.
Добрата комуникация между лекаря по дентална медицина и пациентите включва: изслушване на пациентите и зачитане на гледната им точка и убеждения, предоставяне на изискваната от пациентите или необходима им информация за тяхното състояние, лечение и прогноза по разбираем за пациентите начин.
В случай на медицинско усложнение на състоянието на пациента лекарят по дентална медицина трябва да му обясни случилото се, очакваните краткосрочни и дългосрочни последствия и да реагира съгласно разпоредбите на законите и подзаконовите и съсловни нормативни актове.
Лекарят по дентална медицина трябва да се отнася към информацията за пациентите като към поверителна такава при спазване на нормативните изисквания. Предоставянето й на трета страна се осъществява след писмено съгласие на пациента или негов роднина или настойник/попечител, ако същият не е в състояние да прецени.
Преценката на лекаря по дентална медицина не трябва да се влияе от личните му разбирания за начина на живот, расата, пола, възрастта, културата, вярата, сексуалната ориентация, работоспособността, социалния или икономическия статус на пациента.
Не трябва да се отказва или забавя извършване на дентална дейност поради убеждение от немедицински характер, освен ако не е финансово обезпечена.
Правилата за добра медицинска практика на лекарите по дентална медицина определят тяхното поведение при зачитане правата и достойнството на пациентите. Те трябва да предоставят възможно най-добрите дентални услуги независимо от пол, възраст, раса, религия, сексуална ориентация, начин на живот, социално и здравословно състояние на пациента.
Лекарят по дентална медицина трябва да информира пациента, когато е взел решение да преустанови професионалните отношения помежду им.
Професионални взаимоотношения
Безопасността на пациентите винаги е безусловен приоритет. Лекарят по дентална медицина действа в защита на пациентите, когато има основателно съмнение, че те са застрашени от поведението, здравословното състояние, действията или бездействието на друг лекар по дентална медицина.
Лекарят по дентална медицина при необходимост трябва да сподели проблемите от професионално естество с колега с повече опит, съсловната организация, държавните органи.
Лекарят по дентална медицина при поискване оказва съдействие на други лекари по дентална медицина или лекари в рамките на своята компетентност, като удостоверява само това, което лично е установил и е в състояние да докаже твърденията си.
Пациентите, подали оплакване по повод денталното им лечение, имат право да получат компетентен отговор, който включва обяснение за случилото се. Оплакването не трябва да бъде повод за ограничаване на медицинската дейност, която се осигурява на този пациент.
При провеждане на разследване лекарят по дентална медицина трябва да окаже нужното съдействие за изясняване на случая. Само в случаи, когато неговите показания могат да доведат до криминално разследване срещу самия него, той има право да запази мълчание в рамките на законовите положения.
Лекарят по дентална медицина трябва да бъде добросъвестен и точен при работа с медицинската документация, включително при описание на здравните услуги, които предоставя на пациентите.
За провеждането на всички клинични изпитания е задължително да има съответните разрешения. Грижата за сигурността и безопасността на пациентите, участващи в клиничните изпитания, е от първостепенно значение. Задължително условие е наличието на информирано съгласие на пациентите за участие в клиничните изпитания. Пациентът трябва да удостовери писмено своето доброволно съгласие за участие в клиничното изпитание.
Лекарите по дентална медицина трябва да информират пациентите за наличието на лични и/или финансови интереси в структура, към която ги насочват за изследване и лечение.
Поддържане на добра дентална практика
През целия си професионален стаж лекарят по дентална медицина трябва да поддържа и обновява своите знания и умения чрез продължаващо медицинско обучение и други форми на квалификация, а също така и възможността за следдипломно обучение.
Лекарите по дентална медицина трябва да участват в поддържане и повишаване качеството на своите дейности.
Дейностите на лекаря по дентална медицина са тясно свързани с определени закони или институции. Затова е необходимо също да познава добре съответните нормативни документи.
Преподаване и обучение, преценяване и оценяване
Лекарят по дентална медицина, поел отговорността да преподава, трябва да развие умения, манталитет и маниер на работа, съответстващи на компетентността на преподавател, включително и способността да прави обективна и честна самооценка на качествата си на преподавател.
Лекарите по дентална медицина могат при упълномощаване от договорен партньор да оценяват и да дават преценка за работата на свои колеги при условие, че имат нужните за тази дейност компетенции. Те трябва да докажат, когато е необходимо, че в оценката и преценките си се ръководят от общоприети и утвърдени методи без допускане на субективизъм.
При даване на препоръки за колеги лекарите по дентална медицина трябва да бъдат честни и обективни и да са в състояние да докажат твърденията си. Препоръката трябва да включва цялата налична информация относно компетентността, дейността и поведението на колегата.
Здравето на лекаря по дентална медицина
Денталната медицинска дейност се осъществява в условия на повишена отговорност, умствено напрежение, физическо натоварване, условия за интоксикации. Лекарят по дентална медицина трябва да полага максимални грижи за опазване на собственото си здраве и здравето на персонала, с който работи.
Лекарите по дентална медицина не трябва да допускат тяхното здравословно състояние да поставя пациентите и/или колегите им в риск.
Злоупотреба с алкохол или наркотици, особено ако това включва злоупотреба с рецепти, може да доведе до обвинение в тежко професионално нарушение, дори ако престъплението не е било предмет на наказателно производство.
Лекар по дентална медицина, който е наясно, че е заразен с вирус, предаващ се по кръвен път, или с друга трансмисивна болест или инфекция, която може да застраши здравето на пациентите, и не предприема действия за лечение, нарушава сериозно Правилата за добра медицинска практика.
Професионална защита на лекаря по дентална медицина
Професионалната защита на лекарите по дентална медицина се осъществява от Българския зъболекарски съюз (БЗС).