Български законник Седмичен законник Главен счетоводител За Експертис Настолник… Трудово право Семинар Бюджет 1000 въпроса…
По вид документ > Съдебна практика > Върховен административен съд > ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 2 СЕПТЕМВРИ 2020 Г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 9163 ОТ 2020 Г.
ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП
Не сте абонат на Експертис?
Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ ОТ 2 СЕПТЕМВРИ 2020 г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 9163 ОТ 2020 г.

ДВ. бр. 106 от 15.12.2020г.

Обн., ДВ, бр. 106 от 15 декември 2020 г.

 

history Върховният административен съд на Република България - пето отделение, в закрито заседание на втори септември две хиляди и двадесета година в състав: председател: Диана Добрева, членове: Здравка Шуменска, Еманоил Митев, изслуша докладваното от съдията Здравка Шуменска по адм. дело № 9163/2020 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Сдружение "Хепактив", представлявано от Силвана Цочкова Лесидренска, чрез процесуалния представител адв. Елмира Исмаил, и на Боряна Атанасова Георгиева чрез адв. Петър Антонов срещу Изисквания на НЗОК при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18-годишна възраст в извънболнична помощ, утвърдени от управителя на НЗОК, в сила от 15 август 2020 г.
С жалбата е направено искане за спиране действието на Изискванията на НЗОК поради това, че е налице реална възможност да настъпят значителни или трудно поправими вреди за болни от хроничен вирусен С хепатит пациенти, техните близки и българското общество като цяло. Конкретно първото съображение е, че като се елиминира алтернативата на клиничната епикриза, а именно етапната епикриза с амбулаторен лист от преглед при специалист, ответникът поставя в непосредствена опасност живота и здравето на българските граждани, като ги принуждава да постъпват в болница за преглед и изследвания, които могат да бъдат извършени извънболнично, и с това се увеличава вероятността те, както и пребиваващите отпреди това в болницата лежащо болни пациенти да се заразят с COVID-19, както и болничният персонал. Забавя се възможността да получат лечение за хроничен вирусен хепатит С, силно се затруднява, а дори и прегражда изобщо възможността за лечение на задържани лица и лица, лишени от свобода. Другото съображение е, че като се елиминира възможността оценката на фиброзата на черния дроб да бъде извършена само посредством комбинация от два панела от кръвни биомаркери - APRI, FIB-4, се принуждават пациентите или да бъдат хоспитализирани за извършване на биопсия, или да бъдат подложени на еластография заедно с кръвните биомаркери. Това отново води до излагане на пациентите на ненужен риск от посочената зараза поради необходимостта от престой в лечебно заведение, както и до задължение на същите да пътуват и посетят болници, разполагащи със съответен еластограф в условията на епидемия.
Ответната страна - управителят на НЗОК, не взема становище по искането за спиране действието на оспорените Изисквания.
Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, счита искането за допустимо, а разгледано по същество, за основателно.
Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. В съответствие с чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 196 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Възможността съдът да упражни това правомощие изисква наличието на посочените предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно опасност да настъпят значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, респ. за останалите адресати на акта. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране действието на подзаконов нормативен акт, преценява дали действието му може да причини такива вреди на адресата, които да бъдат противопоставени на обществения интерес от действие на приетия подзаконов нормативен акт.
С оспорените Изисквания, утвърдени от управителя на НЗОК, са разписани медицинските критерии и административният ред за провеждане на терапията за посочената категория лица - болни от хроничен вирусен С хепатит пациенти. С тях е допусната промяна, като по повод на започване на лечението се изисква представяне на актуална клинична епикриза за последното пролежаване на болния в ЛЗБП със създадена специализирана комисия, предлагаща болния за лечение, което представлява изменение на изискванията, които действат в момента. Налице е отпадане на алтернативата за представяне на етапна епикриза с амбулаторен лист от преглед при специалист. Също така при оценка на степента на чернодробна фиброза са предвидени две опции за извършването й при три такива в тези Изисквания, действащи от 1.10.2019 г. Освен това с процесните изменения се въвежда изискване за три метода на еластография и се отменя като втора алтернатива тази за чернодробна биопсия, въведена с Изискванията, в сила от 1.01.2020 г. Въвеждат се кръвни биомаркери в задължителна комбинация с еластография и отпада възможността за Fibrotest. От изложеното следва да се направи извод, че в конкретния случай незабавното изпълнение на Изискванията е насочено към преуреждане на административния ред за провеждане на терапия.
Тези обстоятелства сочат на възможност изпълнението на подзаконовия акт, преди приключване на спора за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт, да постави адресатите на този акт в опасност от настъпване на вреди - значителни или трудно поправими - по смисъла на чл. 166, ал. 1, предл. 2 АПК. Тези вреди, преценени на плоскостта на здравословния проблем, диагностициран при всеки конкретен адресат, са противопоставими на презумирания с разпоредбата чл. 190, ал. 1 АПК обществен интерес, респ. в случая, на поставената с обжалваните Изисквания цел за преуреждане на медицинските критерии и реда за провеждане на терапия на пациентите. Така поставената цел не обуславя необходимост от спешно привеждане в изпълнение на новите правила.
Предвид това изложеното искане за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт до окончателно решаване на въпроса за неговата законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт е основателно и следва да бъде уважено.
Водим от изложеното и на основание чл. 190, ал. 1 във връзка с чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

history ОПРЕДЕЛИ:


   Реклама:
 

сп. "Български законник"

 

в. "Седмичен законник"

 

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...