ДВ. бр. 84 от 08.10.2021г.

Обн., ДВ, бр. 84 от 8 октомври 2021 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Борис Велчев, членове: Анастас Анастасов, Гроздан Илиев, Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Павлина Панова, Атанас Семов, Красимир Влахов, при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 30 септември 2021 г. конституционно дело № 10/2021 г., докладвано от съдия Таня Райковска.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество.
Конституционното дело е образувано на 4 юни 2021 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на чл. 234г, ал. 3 в частта "независимо чия собственост е", на чл. 242, ал. 8 в частта "и когато не е собственост на дееца", на чл. 280, ал. 4 в частта "или му е предоставено доброволно" и на чл. 281, ал. 3 в частта "или му е предоставено доброволно" от Наказателния кодекс (НК) (обн., ДВ, бр. 26 от 2.04.1968 г.; посл. изм., бр. 9 от 2.02.2021 г.).
Вносителят на искането излага подробно съображенията си в подкрепа на твърдените противоречия на оспорените разпоредби с чл. 17, ал. 1 и 3, чл. 56 и 57 от Конституцията "в светлината на принципа на правовата държава", прогласен в чл. 4 от Конституцията, както и с чл. 122, ал. 1 от Конституцията.
В искането се поддържа, че отнемането на имущество на трети за наказателното производство лица извън вещи, чието притежаване е принципно забранено, представлява непропорционално на защитавания обществен интерес ограничаване на частната собственост, поради което неоправдано накърнява нейната неприкосновеност, прогласена в чл. 17, ал. 3 от Конституцията.
Вносителят твърди, че лицата, чието имущество подлежи на отнемане по силата на оспорените разпоредби, нямат достъп до съд във връзка с това отнемане, тъй като те не биха могли да имат процесуално качество в нито една от фазите на наказателното производство, в рамките на което тяхното право на собственост може да бъде засегнато.
Според омбудсмана отнемането на имущество на лица, чието собствено поведение не е било причина за ограничаването на правото им на собственост, противоречи на принципа за лична отговорност, без това да е оправдано от "призната от правото необходимост да се поправят причинени вреди".
С определение от 29 юни 2021 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество.
Съдът е конституирал като заинтересовани институции: Народното събрание, президента на Република България, Министерския съвет, министъра на правосъдието, министъра на вътрешните работи, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор на Република България и Висшия адвокатски съвет.
Отправена е покана да предложат писмени становища до Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България, Българския хелзинкски комитет, фондация "Български адвокати за правата на човека", Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, Българската асоциация за европейско право, Национално сдружение "Случаен превоз" и Конфедерацията на автобусните превозвачи.
Поканени са да дадат писмено правно мнение по предмета на делото проф. д.ю.н. Лазар Груев, проф. д.ю.н. Румен Марков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Момяна Гунева, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Румен Владимиров, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Даниела Дончева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Ива Пушкарова, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Ралица Илкова, доц. д-р Ралица Костадинова, доц. д-р Тервел Георгиев, д-р Ивайло Цонков, д-р Николай Николов.
В изпълнение на предоставената им от съда възможност становища по основателността на искането са изразили: президентът на Република България, министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет, Асоциацията на прокурорите в България, Националното сдружение "Случаен превоз" и доц. д-р Ива Пушкарова, която е предоставила правно мнение.
Останалите конституирани заинтересовани институции и поканени организации и специалисти от науката и практиката не са представили писмени становища и правни мнения по делото.
Постъпилите по делото становища и правни мнения могат да бъдат обобщени по следния начин:
Президентът на Република България, министърът на правосъдието, Върховният касационен съд, Висшият адвокатски съвет и Асоциацията на прокурорите в България намират искането за основателно, като изцяло споделят мотивите на вносителя.
Президентът изтъква, че аргументите, изложени от омбудсмана в искането, съвпадат с мотивите към Указ № 229 за връщане за ново обсъждане в Народното събрание на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, приет от 44-то Народно събрание на 28 октомври 2020 г., и поддържа, че същите изводи по аналогия са валидни за останалите оспорени разпоредби.
В становището на министъра на правосъдието са подкрепени напълно доводите на омбудсмана, като е акцентирано върху накърняването на правото на собственост на чужди за наказателното производство лица, което се явява непропорционално на преследваната от закона легитимна цел.
Върховният касационен съд в представеното становище изразява пълно съгласие с вносителя на искането и навежда в негова подкрепа допълнителния довод, че противоречивата съдебна практика по прилагането на чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от НК, възникнала като резултат от нееднаквото тълкуване на същността и обема на понятието "доброволно", насочва към извод за противоречие на цитираните разпоредби в оспорените им части и с принципа на правовата държава.
Според Върховния касационен съд "материалноправната уредба на отнемане в полза на държавата на превозните и преносни средства на основание оспорените разпоредби от НК характеризира като безсмислено участието на засегнатите лица в производството пред съд, който е обвързан да наложи санкцията служебно при постановяване на осъдителна присъда".
Висшият адвокатски съвет поддържа изцяло основанията и мотивите на искането, като утвърждава разбирането за санкционния характер на конфискацията и извежда на преден план противоречието на атакуваните разпоредби с принципа на правовата държава.
В становището се изтъква, че липсата на възможност за преценка от страна на съда дали да наложи санкцията, т.е. неговата обвързаност да направи това служебно при постановяване на осъдителната присъда, практически обезсмисля участието в наказателното производство на засегнатите лица.
Асоциацията на прокурорите в България се солидаризира напълно с искането на омбудсмана, наблягайки на липсата на ефективни средства за правна защита за собственика на вещта, подлежаща на принудително отчуждаване. В становището се акцентира, че в случай на отнемане в полза на държавата по силата на някоя от атакуваните разпоредби на вещ, която е била открадната, собственикът на вещта би бил лишен от възможността, предвидена в чл. 78, ал. 2 на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 92 от 16 ноември 1951 г.; посл. доп., бр. 18 от 28 февруари 2020 г.), в тригодишен срок от кражбата да ревандикира собствената си вещ от владелеца несобственик.
Становищата на министъра на вътрешните работи, на Национално сдружение "Случаен превоз" и правното мнение на доц. д-р Ива Пушкарова разкриват в различна степен отделни нюанси на разграничаване от изложената в искането аргументация.
Министърът на вътрешните работи поддържа, че оспорените текстове са противоконституционни, но не споделя напълно мотивите на вносителя. В становището е застъпено разбирането, че накърняване на правото на собственост би могло да се обоснове само за разпоредбите на чл. 234г, ал. 3 и чл. 242, ал. 8 от НК, но не и за тези на чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от НК, тъй като при последните необходимостта от преценка на съда относно наличието на доброволно предоставяне представлява защита на третите добросъвестни лица срещу несъразмерно засягане на тяхната частна собственост. Изразено е виждане, че всички атакувани разпоредби накърняват правото на защита, прогласено в чл. 56 от Конституцията, като се позовава на фундаменталния и универсален характер на това право.
Национално сдружение "Случаен превоз" поддържа изцяло искането на омбудсмана заедно с изложените в него мотиви, но изразява становището, че чл. 234г от НК е противоконституционен в своята цялост, а не само в частта, оспорена от вносителя на искането, като излага твърдение, че самото приемане на цитирания текст посредством преходни и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване, е в противоречие с принципа на правовата държава, тъй като са били нарушени правилата на нормотворческия процес, като е избегнато извършване на предварителна оценка на въздействие и провеждане на обществени консултации.
Доц. д-р Ива Пушкарова излага и аргументира разбиране, че само две от оспорените разпоредби - тези на чл. 234г, ал. 3 и чл. 242, ал. 8 - са противоконституционни, а останалите атакувани текстове биха могли да бъдат тълкувани по начин, който да съответства на Конституцията. Според това правно мнение с разпоредбите на чл. 234г, ал. 3 и чл. 242, ал. 8 е накърнена частната собственост, тъй като и двете предвиждат принудително отчуждаване на превозното средство на основание съставомерно поведение на лице, различно от собственика, независимо от съпричастността на последния към извършеното деяние. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 241, ал. 8 е противоконституционна в своята цялост, а не само в оспорената си част, тъй като извън атакуваната част остава изключението, предвидено за хипотези, в които стойността на вещта явно не съответства на тежестта на престъплението. Колкото до разпоредбите на чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3, които са разгледани заедно, доц. д-р Пушкарова обосновава тяхната конституционосъобразност със схващането, че липсата на знание или предполагане от страна на собственика на превозното средство за неговото престъпно предназначение изключва доброволното предоставяне по смисъла на оспорените разпоредби.
Конституционният съд, като обсъди доводите в искането, постъпилите по делото писмени становища и правни мнения, както и относимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на конституционното дело са части от разпоредбите на чл. 234г, ал. 3, чл. 242, ал. 8, чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от Наказателния кодекс. Атакувани са норми от Особената част на НК, като вносителят не прокарва разграничение помежду им от гледна точка на основанията за тяхната противоконституционност.
Използваната законова терминология в оспорваните части на цитираните разпоредби не е идентична. Наказателният кодекс предвижда отнемане в полза на държавата на вещи (моторни превозни средства; превозни, които според чл. 280, ал. 2 са моторни, въздухоплавателни или други транспортни средства, или преносни средства) "независимо чия собственост са", според чл. 234г, ал. 3 от НК, "и когато не са собственост на дееца", според чл. 242, ал. 8 от НК, и "или му е предоставено доброволно", според чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от НК. Съгласно тези разпоредби, независимо от наказателната отговорност на извършителя на престъплението, се отнемат в полза на държавата вещи, собственост на трето лице - моторно превозно средство, превозно или преносно средство, послужили за неправомерен превоз на пътници, контрабанда на стоки, трафик на хора през границите на страната, когато собственикът изобщо не е участвал в извършване на престъплението и поради това не е бил страна в процеса пред наказателния съд.

history Член 234г от НК е приет с § 18 от заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на търговското корабоплаване (ДВ, бр. 108 от 22.12.2020 г.). Оспорената част се отнася до израза "независимо чия собственост е".