ДВ. бр. 94 от 12.11.2021г.

(Одобрен с Решение № 531 от 9 септември 2019 г. на Министерския съвет. В сила за Република България от 13 септември 2021 г.)
Издаден от Министерството на отбраната
Обн., ДВ, бр. 94 от 12 ноември 2021 г.

history Преамбюл
Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Департаментът за национална отбрана на Канада, министърът на отбраната на Френската република, Федералното министерство на отбраната на Федерална република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерството на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Р. Л., Министерството на отбраната на Черна гора, министърът на отбраната на Кралство Нидерландия, министърът на националната отбрана на Република Полша, Министерството на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Република Словения, министърът на отбраната на Кралство Испания, Генералният щаб на Република Турция (от името на правителството на Република Турция), Министерството на отбраната на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия и Департаментът по отбраната на Съединените американски щати, наричани в настоящия документ Участници,
и
Щабът на Върховното главно командване на силите на НАТО в Европа;
Като взеха предвид факта, че, в продължение на Северноатлантическия договор, Участниците и Щабът на Върховното главно командване на силите на НАТО в Европа заявяват своето желание да обединят силите си за колективна отбрана в рамките на още по-тясно сътрудничество;
Като взеха под внимание клаузите на Споразумението от 19 юни 1951 г. между Страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, Протокола от 28 август 1952 г. относно статута на Международните военни щабове, създадени съгласно Северноатлантическия договор (Парижкия протокол);
Като взеха предвид Споразумението между правителството на Италианската република и Щаба на Върховното главно командване на силите на НАТО в Европа относно специалното условие за създаването и функционирането на италианска територия на Международен военен щаб от 26 юли 1961 г. (допълнително споразумение);
Като отчетоха клаузите на Споразумението между държавите, които са страни по Северноатлантическия договор, и другите държави, участващи в партньорство за мир, във връзка със статута на техните въоръжени сили (PfP SOFA) от 19 юни 1995 г., Допълнителния протокол към Споразумението между държавите, които са страни по Северноатлантическия договор, и другите държави, вземащи участие в партньорство за мир, по отношение на статута на техните въоръжени сили (допълнителен протокол към PfP SOFA) от 19 юни 1995 г. и, както е приложимо, Последващия допълнителен протокол към Споразумението между държавите, които са страни по Северноатлантическия договор, и другите държави, вземащи участие в партньорство за мир, по отношение на статута на техните въоръжени сили (допълнителен протокол към PfP SOFA) от 19 декември 1997 г., имайки предвид факта, че не всички Участници са ратифицирали последното засега;
Вземайки предвид факта, че Северноатлантическият съвет е одобрил МС-317/1 (заместено от поредицата МС 586) на 8 юли 2002 г., в който Щаба на Силите с висока степен на готовност - Сухопътен (HRF(L) HQ, предложен от Италианската република, е бил наименуван като:
Щаб на корпуса за бързо развръщане на НАТО - Италия (HQ NRDC-ITA);
Вземайки предвид факта, че по отношение на МС-317/1 (заместен от поредицата МС 586) Военният комитет е разпоредил такива щабове на HRF(L) да бъдат окомплектовани с личен състав и финансирани на национална или многонационална основа;
Вземайки предвид факта, че с решението на Северноатлантическия съвет РО (2002) 140 от 2 септември 2002 г. NRDC-ITA е бил създаден като Международен военен щаб под командването на НАТО и му е бил присъден международен статут, който влиза в сила в деня на успешното постигане на Междинна оперативна способност, както е докладвано от Щаба на Върховното главно командване на силите на НАТО в Европа на Военния комитет;
Имайки предвид политиката на Военния комитет по отношение на Обединените въоръжени сили и тяхното използване за операции, описани в поредицата МС 586, одобрена от Военния комитет на 13 юни 2012 г. и утвърдена от Северноатлантическия съвет на 9 август 2012 г.;
Вземайки предвид документа МС 0400/3, 2-ро преработено издание, Указания на Военния комитет за военното изпълнение на Стратегическата концепция на НАТО, одобрена от Северноатлантическия съвет на 5 август 2013 г.;
Вземайки предвид документа АСО Директива 80-96 "Сили за отговор на НАТО" (включително неговите допълнения и изменения), а също и AD 80-98 Директива за изпълнението - Генериране на способност за съвместно командване и управление от Структурата на силите на НАТО, от 9 април 2013 г.;
Вземайки предвид документ AC/35-D/1040-REV6 Подкрепящ документ относно споделянето на информация и разузнавателна информация с организации извън НАТО от 21 август 2014 г.;
Вземайки предвид документа на двамата стратегически командващи Ръководство за споделяне на информация и разузнавателни анализи с организации извън НАТО от септември 2014 г.;
Вземайки предвид документа на двамата стратегически командващи Концептуална рамка за операциите на Алианса от 18 юли 2013 г.;
Имайки предвид факта, че министрите на външните работи са одобрили РО(2014)0453, Инициативата за партньорска оперативна съвместимост от 25 юни 2014 г. като средство за засилване на съвместната способност на НАТО да се справя с предизвикателства пред сигурността, включително посредством операции, водени от НАТО, и управление на кризи, според необходимостта;
Имайки предвид факта, че между държавите от Алианса класифицираната информация, която се съхранява, обработва, генерира и предава или обменя в резултат от изпълнението на настоящия Меморандум за разбирателство, трябва да се третира съгласно С-М (2002) 49 "Сигурност в рамките на Северноатлантическата организация", от 17 юни 2002 г. в съответното разрешено издание, включително всички допълнения към него и съществуващи споразумения и установени процедури;
Вземайки предвид факта, че страни извън НАТО, международни организации и неправителствени организации могат да вземат участие в дейности на НАТО и/или операции, ръководени от НАТО, съгласно РО (98) 83 С-М (2002) 49 и, където е приложимо, МС 0567;
Изразявайки своето желание да изпълняват такива установени процедури по многонационално окомплектоване с личен състав и финансиране, каквито са необходими за функционирането на HQ NRDC-ITA като Военен орган на НАТО със статута на Международен военен щаб;
Изразявайки своето желание да разработят нов Меморандум за разбирателство относно окомплектоването с личен състав, финансирането, административното ръководство и поддръжката на HQ NRDC-ITA, който замества Меморандума за разбирателство, подписан на 23 септември 2002 г. (Меморандума за разбирателство от 2002-MOU);
Участниците и Щабът на Върховното главно командване на силите на НАТО в Европа се споразумяха относно следното:

Раздел I.
Определения