ДВ. бр. 48 от 28.06.2022г.

Обн., ДВ, бр. 48 от 28 юни 2022 г.

history Върховният административен съд на Република България - пето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март в състав: председател: Анна Димитрова, членове: Илиана Славовска, Тинка Косева, при секретар Николина Аврамова и с участието на прокурора Македонка Поповска изслуша докладваното от председателя Анна Димитрова по адм. дело № 9163/2020 г.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Сдружение с нестопанска цел (СНЦ) "Хепактив" със седалище и адрес на управление в гр. София, и на Б. г., гр. София, чрез процесуални представители, срещу Изисквания на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ, утвърдени от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), в сила от 15 август 2020 г. (Изискванията). Жалбоподателите поддържат оплаквания за нищожност на Изискванията, алтернативно за незаконосъобразност, искат обявяването на нищожността им или отмяната им, присъждане на направените разноски, и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. П. А., оказал безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката г.
Ответникът - управителят на НЗОК, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата срещу Изискванията, притежаващи характер на нормативен акт.
Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима - подадена от лица с правен интерес. Първият жалбоподател - СНЦ "Хепактив", гр. София, е регистрирано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел при Министерството на правосъдието и между целите в устава му са: защита на правата и на социалните интереси на болните от чернодробни заболявания и защита правата и интересите на болните от чернодробни заболявания пред съответните държавни институции и органи. Жалбоподателката г. е лице над 18 години, диагностицирано с хепатит С.

history Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С писмо от 6.07.2020 г. управителят на НЗОК е изпратил на председателя на Управителния съвет на Българския лекарски съюз проект на "Изисквания на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) при лечение на хроничен вирусен С хепатит при болни над 18-годишна възраст в извънболничната помощ" за съгласуване. С писмо от 8.07.2020 г. председателят на Управителния съвет на Българския лекарски съюз е отговорил, че съгласува положително проекта.
Обжалваните изисквания съдържат правила за издаване и заверяване на протоколите за започване и продължаване на лечение на инфекцията с НСV при болни над 18-годишна възраст; индикации за лечение; критерии за започване на лечение; изключващи критерии и съображения; лечебно-диагностичен алгоритъм: терапевтични схеми при различни генотипове на инфекцията, схеми на лечение при пациенти с НСV инфекция с компенсирана чернодробна цироза, нелекувани или лекувани преди, но не и с ДДАС; лечение на пациенти с декомпенсирана чернодробна цироза; лечение на пациенти, неотговорили на предишно антивирусно лечение с ДААs, лечение на пациенти с посттрансплантационен рецидив на НСV инфекцията, лечение с ДДАС при специални групи от пациенти; мониториране на ефективността на терапията; проследяване на пациенти след постигане на траен вирусологичен отговор и общи изисквания. В Изискванията е посочено, че са разработени на основание чл. 58 от Националния рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 година, както и че същите влизат в сила от 15.08.2020 г. и отменят действащите изисквания.
С Решение № РД-НС-04-74 от 27.07.2020 г. на Надзорния съвет на НЗОК - т. 7, взето на основание чл. 15, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване във връзка с чл. 58, ал. 3 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 година, са утвърдени оспорените Изисквания. Същите са утвърдени и от управителя на НЗОК, видно от текста и положения подпис на титулната страница на представения с административната преписка екземпляр от Изискванията. С молба от 16.03.2021 г. (л. 249) процесуалният представител на ответника е уведомил съда, че при извършена проверка от дирекция "Информационни технологии и системи за здравноосигурителни плащания" се установи, че посочените Изисквания са публикувани на интернет страницата на НЗОК на 4.08.2020 г., за което е представено и доказателство - скрийншот (л. 251), от който е видна и промяна на 26.11.2020 г., състояща се в свалянето на Изискванията от интернет страницата на НЗОК вследствие спиране на изпълнението им от състав на Върховния административен съд и публикуване на предходните изисквания.
Оспорените Изисквания не са обнародвани в "Държавен вестник".
Обжалваният акт е издаден от компетентния орган съгласно чл. 58, ал. 3 във вр. с ал. 1 от Националния рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020 - 2022 година (НРД) - управител на НЗОК, за когото е предвидено, че утвърждава Изисквания за издаване на протоколи за провеждане на лечение по конкретни заболявания и групи лекарствени продукти след решение на Надзорния съвет и предварително съгласуване с Българския лекарски съюз. В случая са спазени цитираните процесуални норми за съгласуване и за предварително решение на Надзорния съвет. Не е спазена нормата на чл. 58, ал. 4 НРД за публикуване на Изискванията на интернет страницата поне 15 работни дни преди датата на влизане в сила, тъй като между датата на публикуване - 4.08.2020 г., и 15.08.2020 г. няма 15 работни дни, нито изискването на чл. 58, ал. 5 НРД за уведомяване на изпълнителите на медицинска помощ в срок не по-малък от 7 дни преди влизането в сила на Изискванията чрез РЗОК.
Настоящият съдебен състав намира, че оспорените Изисквания на НЗОК, утвърдени от директора на НЗОК, по своето естество представляват нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. Според определението, съдържащо се в тази разпоредба, нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Оспореният пред съда акт отговаря на всички изисквания по чл. 75 АПК, тъй като съдържа административноправни норми. По своето естество съдържащите се в изискванията правила за поведение представляват административноправни норми. На следващо място, Изискванията се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати - освен изпълнителите на медицинска помощ и физическите лица, страдащи от хроничен вирусен С хепатит над 18 години, за чието лечение Изискванията съдържат множество правила. Макар с тях да се регламентират отношения, касаещи само пълнолетни лица, страдащи от определено заболяване, не може да се приеме, че адресатите на акта са персонално определени или ограничени. Изискванията имат многократно правно действие, тъй като приложението им не се изчерпва с еднократно действие нито по отношение на конкретния правен субект - адресат на определена норма от Изискванията, нито във времево отношение. Обстоятелството, че актът е озаглавен "Изисквания", не променя неговата правна същност, която се определя от съдържанието му, а не от наименованието. Поради това определянето на оспорените Изисквания като нормативен административен акт не е изключено от разпоредбата на чл. 7 от Закона за нормативните актове, в която са изброени видове подзаконови нормативни актове и в които не е включен акт с наименование "Изисквания". В този смисъл е и Решение № 9069 от 20.07.2016 г. по адм. дело № 11860/2015 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, седмо отделение, оставено в сила с Решение № 13918 от 19.12.2016 г. по адм. дело № 11411/2016 г. на петчленен състав на Върховния административен съд.
Необнародването на Изискванията като подзаконов нормативен акт в "Държавен вестник" е съществен порок на акта, водещ до неговата нищожност. Съгласно чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България всички нормативни актове се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Конституционното изискване е възпроизведено в разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от АПК, която предвижда всички подзаконови нормативни актове, освен тези на общинските съвети, да се обнародват в "Държавен вестник". В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗНА. Обнародването на нормативния акт е условие за влизането му в сила и го прави част от действащото право. Разпоредбата на чл. 58 от НРД относно публикуването на интернет страницата на НЗОК и уведомяването на изпълнителите на медицинска помощ не дерогира изискванията на АПК и ЗНА за обнародване в "Държавен вестник" на нормативен акт, чийто издател не е общински съвет. С обнародването в "Държавен вестник" нормативният акт се довежда до знанието на всички и чрез него се определя началният момент, от който той произвежда действие. Затова в съдебната практика се приема, че при липса на обнародване подзаконовият нормативен акт не поражда правни последици.
Предвид изложеното следва да бъде обявена нищожността на обжалваните Изисквания. С оглед изхода на спора на жалбоподателите следва да бъдат присъдени направените от тях разноски, както следва: на СНЦ "Хепактив" - 1101 лв. разноски по делото, от които 1000 лв. заплатен адвокатски хонорар и 101 лв. такси и разноски за превод и на г. - 10 лв. заплатена държавна такса, платими от НЗОК. НЗОК следва да бъде осъдена да заплати на адв. П. А. 500 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ на жалбоподателката г. на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,