ДВ. бр. 56 от 19.07.2022г.

Обн., ДВ, бр. 56 от 19 юли 2022 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Таня Райковска, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Полина Пешева разгледа в закрито заседание на 14 юли 2022 г. конституционно дело № 9/2022 г., докладвано от съдия Надежда Джелепова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество.
Делото е образувано на 4.05.2022 г. по искане на главния прокурор на Република България за установяване на противоконституционност на § 3 - 4, 7 - 17, 19 - 31, 33, 35 - 67 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ЗИДЗСВ) (ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.).
Според вносителя § 43 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗИДЗСВ, който предвижда закриването на специализираните наказателни съдилища и прокуратури, и § 44 - 59 ПЗР на ЗИДЗСВ, които уреждат неговите последици, противоречат на принципите на правовата държава (чл. 4, ал. 1 от Конституцията) и на разделението на властите (чл. 8 от Конституцията), не създават необходимите гаранции за защита на правата и интересите на гражданите, юридическите лица и държавата по започнатите наказателни производства в нарушение на чл. 117, ал. 1 от Конституцията и накърняват независимостта на съдебната власт (чл. 117, ал. 2 от Конституцията). В искането се посочва, че § 3 - 4, 7 - 17, 19 - 27, 29 - 31, 33, 35 - 42, 60 - 67 ЗИДЗСВ също противоречат на тези конституционни разпоредби.
Според главния прокурор ЗИДЗСВ оказва негативно въздействие върху наказателния процес, тъй като разпоредбите относно прехвърлянето на делата в други органи на съдебната власт застрашават правната сигурност, влизат в противоречие с разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс и влияят върху бързината и ефективността на правораздаването, като създават непреодолими трудности за приключване на делата. Посочва също, че предвидените в ПЗР на ЗИДЗСВ условия за преназначаване на магистратите представляват посегателство върху самостоятелността на съдебната власт.
В искането е направен извод и за противоконституционност на законодателното решение относно мандата на съдебните заседатели, тъй като според вносителя съществува противоречие с предвидения в Закона за съдебната власт (ЗСВ) ред за техния избор, а неяснотата относно момента на прекратяване на мандата им ще доведе до противоречиво тълкуване и хаос в правоприлагането.

history Главният прокурор посочва също, че разпоредбата на § 56 ПЗР на ЗИДЗСВ създава неяснота относно уредбата на трудовите правоотношения на служителите в закритите органи на съдебната власт и нарушава правото им на труд и на свободен избор на място на работа (чл. 48, ал. 1 и 3 от Конституцията).
Вносителят твърди и противоконституционност на разпоредбата на § 50, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗСВ, тъй като според него тя създава временна подсъдност за конкретни първоинстанционни наказателни дела - тези, по които е проведено разпоредително заседание, в противоречие с чл. 8 и чл. 117, ал. 2 от Конституцията.
В искането се обосновава и противоконституционност на § 28, 44 и 45 ЗИДЗСВ, като се посочва, че предвиденият ред за преназначаване на магистратите според задължителни квоти по неясни критерии създава правна несигурност, дискриминира и изземва конституционни правомощия на Висшия съдебен съвет в противоречие с чл. 8, чл. 117, ал. 2 и чл. 129, ал. 3 от Конституцията.
С определение от 17.05.2022 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество с уточнението, че влезлият в законна сила на 26.04.2022 г. § 28 ЗИДЗСВ е инкорпориран в действащия закон и следва да се разгледа като съответната действаща законова разпоредба на чл. 169, ал. 5 ЗСВ (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 32 от 26.04.2022 г.). Съдът е приел също, че предмет на искането за установяване на противоконституционност са и влезлите в сила § 44, 45, 57 и 58 ПЗР на ЗИДЗСВ, които запазват своето самостоятелно значение в измененията на действащия закон.
Като заинтересувани институции с оглед предмета на конституционното производство са конституирани: президентът на Република България, Народното събрание, Министерският съвет, министърът на правосъдието, Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Националната следствена служба и Висшият адвокатски съвет.
Покани да предложат становища по делото са отправени до следните неправителствени организации: Съюза на юристите в България, Съюза на съдиите в България, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Националното сдружение на съдебните служители.
Да дадат писмено правно мнение по предмета на делото са поканени: проф. д. ю. н. Борис Велчев, проф. д. ю. н. Георги Митов, проф. д. ю. н. Лазар Груев, проф. д. ю. н. Маргарита Чинова, проф. д-р Веселин Вучков, проф. д-р Гергана Маринова, проф. д-р Даниел Вълчев, проф. д-р Екатерина Михайлова, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пламен Панайотов, проф. д-р Снежана Начева, доц. д-р Екатерина Салкова, доц. д-р Зорница Йорданова, доц. д-р мартин Белов, доц. д-р Наталия Киселова, доц. д-р Ралица Илкова, доц. д-р Симеон Гройсман, д-р Ивайло Цонков.
В изпълнение на предоставената им възможност писмени становища са представили: министърът на правосъдието, Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Националната следствена служба, Висшият адвокатски съвет, Българската съдийска асоциация, Асоциацията на прокурорите в България, Камарата на следователите в България и Националното сдружение на съдебните служители.
В становищата на Висшия съдебен съвет (ВСС), Националната следствена служба (НСС), Българската съдийска асоциация (БСА), Асоциацията на прокурорите в България (АПБ) и Камарата на следователите в България (КСБ) са изложени съображения в подкрепа на твърденията на вносителя за противоконституционност на оспорените разпоредби. Направен е извод за противоречие с Основния закон на закриването на специализираните съдилища и прокуратури, като в преобладаващата част от становищата са изтъкнати аргументи за липса на правомощие на Народното събрание, недостатъчно мотивиране и нарушения на законодателната процедура при приемане на разпоредбата. В становището на НСС се посочва също, че с това законодателно решение е извършена и промяна във формата на държавно управление, която не е от компетенциите на обикновено Народно събрание. По отношение на преназначаването на съдии, прокурори и следователи от закритите органи на съдебната власт ВСС и НСС поддържат, че са иззети конституционни правомощия на ВСС, като законодателят се намесва пряко в провеждането на съответните процедури и се отнема гарантираната от Конституцията възможност за избор на поведение, като с оглед предвидените завишени изисквания за заемането на длъжности в специализирания съд и прокуратура връщането им по силата на закона представлява понижаване в длъжност. Според БСА се създава специален ред за преназначаване, който предвижда принудително преместване на магистратите и представлява намеса в правомощията на ВСС, с което се нарушават принципите за тяхната несменяемост и независимост. В становищата на КСБ и АПБ е направен извод за неяснота и противоречивост на правната уредба, като КСБ посочва, че не е предвидена хипотеза на обжалване на решение на ВСС за преместването на магистрат, и поставя въпроса за последиците при отмяна на такова решение от Върховния административен съд (ВАС).
Върховният касационен съд (ВКС) изразява становище за основателност на искането по отношение на статута на магистратите и трудовоправното положение на служителите от закриваните структури на съдебната власт. Според ВКС с въвеждането на квоти за допустим брой съдии, прокурори и следователи, които могат да бъдат преназначени в един орган на съдебната власт, се създават предпоставки за дискриминация и се изземват правомощия на ВСС, с което се нарушава принципът на разделение на властите и се накърнява независимостта на съдебната власт. Във връзка с трудовите правоотношения на служителите ВКС посочва, че липсата на яснота относно новия работодател и изключеното правоприемство в процедурата по преназначаване засяга правото на труд и избор на месторабота (чл. 48, ал. 1 и 3 от Конституцията), както и правото на избор на местоживеене (чл. 35, ал. 1 от Конституцията).
Подобни аргументи за противоконституционност на уредбата на трудовите правоотношения на служителите са изложени и от Националното сдружение на съдебните служители (НССС). Според НССС изключеното правоприемство не позволява да се определи работодателят приобретател, което, от една страна, прави невъзможно прилагането на разпоредбите, уреждащи условията и реда за уреждане на трудовите правоотношения на служителите, към които препраща оспореният § 56 ПЗР на ЗИДЗСВ, а от друга страна, изключва възможността за запазване на трудовите правоотношения на служители на определени длъжности.
В становището е направен извод, че с разпоредбата се създава правна несигурност и се нарушава правото на свободен избор на професия и място на полагане на труд.
Според министъра на правосъдието, ВАС и Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) искането на главния прокурор е неоснователно. По отношение на закриването на специализираните съдилища и прокуратури в становищата се посочва, че това е въпрос на законодателна целесъобразност, като в правомощията на законодателя според министъра на правосъдието и ВАдвС е включена както възможността да създава специализирани структури, така и да прекратява тяхното съществуване.
По отношение на разпоредбите, които уреждат преназначаването на съдиите, прокурорите и следователите от закритите органи на съдебната власт, ВАС посочва, че при преместването в равен по степен орган лицата не губят статуса си на магистрати, като логически обосновано от правна страна е законодателното решение за тяхното преназначаване без конкурс след прието от ВСС решение, при което не се засягат придобитият ранг и размерът на възнаграждение. В становището на министъра на правосъдието се изтъква, че с предвиждането на т.нар. квоти се цели да се избегнат дебалансиране и диспропорционалност в натовареността на съдилищата в резултат на разкриване на нови магистратски длъжности.
Според ВАдвС става въпрос не за квоти, а за определено пропорционално ограничаване на броя на съдии, прокурори и следователи с цел равномерно разпределяне на специализацията на магистратите, при което не се накърнява независимостта на съдебната власт.
Във връзка с оспорения от вносителя чл. 169, ал. 5 ЗСВ министърът на правосъдието счита, че с тази разпоредба се премахват привилегиите за административните ръководители и техните заместници с цел постигане на справедливо кариерно развитие на магистратите. Според ВАС е постигнат баланс между целта да се премахнат кариерните бонуси, като все пак се обезпечава възможността заемалите тези длъжности да останат в органа на съдебната власт, в който са работили до изтичане на мандата си. В становищата е направен извод за липса на основания за установяване на противоконституционност и по отношение на останалите оспорени в искането разпоредби.
Съдът, като обсъди доводите в искането и постъпилите по делото писмени становища, както и относимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на конституционното дело са чл. 169, ал. 5 от Закона за съдебната власт (обн., ДВ, бр. 64 от 7.08.2007 г.; посл. изм. и доп., бр. 32 от 26.04.2022 г.) и § 3, 4, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 29, 30, 31, 33, 35, 36, 37, 38, 39, 40, 41, 42, 43, 44, 45, 46, 47, 48, 49, 50, 51, 52, 53, 54, 55, 56, 57, 58, 59, 60, 61, 62, 63, 64, 65, 66 и 67 от преходните и заключителните разпоредби от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт (ДВ, бр. 32 от 26.04.2022 г.).
По отношение на чл. 169, ал. 5 ЗСВ (§ 28 ЗИДЗСВ):