ДВ. бр. 58 от 23.07.2022г.

Обн., ДВ, бр. 58 от 23 юли 2022 г.

history Върховният административен съд на Република България - трето отделение, в съдебно заседание на тридесети октомври в състав: председател: Жанета Петрова, членове: Светлана Борисова, Аглика Адамова, при секретар Ани Стефанова Андреева и с участието на прокурора Владимир Йорданов изслуша докладваното от председателя Жанета Петрова по адм. дело № 14272/2018 г.
Стойчо Николов Стоев, Камен Желязков Иванов, Илия Георгиев Велев, Явор Велинов Големанов, Борислав Пеев Пеев, Лъчезар Йорданов Велинов, Румен Павлов Русев, Венцислав Стойков Велев, Венцислав Георгиев Велев, Николай Цонков Недялков и Емил Павлов Кючуков са подали жалба срещу разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет на Република България за приемане на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и Наредба за пенсиите (обн., ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.), изменена и допълнена по отношение на чл. 44 с Постановление № 127 от 2 юни 2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (ДВ, бр. 48 от 13 юни 2006 г.). Направени са оплаквания за незаконосъобразност на оспорените нормативни разпоредби и е поискано да бъдат отменени или обявени за нищожни поради противоречието им с чл. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация и чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове с присъждане на направените разноски.
Жалба срещу същите разпоредби е подадена и от Стефан Николаев Мазнев с искане за отмяната им като незаконосъобразни.
Министерският съвет на Република България е оспорил жалбите и е поискал да бъдат отхвърлени с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите лица Емил Добрев Калчев и Диан Маринов Димов, присъединили се към оспорването на основание чл. 189, ал. 2 АПК, са поискали отмяната на разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Министърът на труда и социалната политика е поискал отхвърлянето на жалбите.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че жалбите са неоснователни и следва да се отхвърлят, тъй като няма противоречие между оспорените разпоредби и съответните разпоредби от по-висок нормативен ран г.
Върховният административен съд, като провери допустимостта на жалбите и законосъобразността на оспорените подзаконови разпоредби, прие следното:
Подадените по делото жалби са допустими за разглеждане. Съгласно чл. 186 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В жалбите се твърди, че оспорените нормативни разпоредби засягат права на жалбоподателите, тъй като са дискриминационни и противоречат на чл. 4, ал. 1 и 2 от Закона за защита от дискриминация, чл. 3, т. 3 от Кодекса за социално осигуряване, уреждащ принцип за равнопоставеност на осигурените лица, и чл. 14, ал. 2 от Закона за нормативните актове. Вследствие на прилагането на оспорените разпоредби някои от тях не могли да се пенсионират по облекчения режим на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, въвеждащ изискване за осигурителен стаж към 31.12.2015 г. общо 27 години, от които 18 години в системата на Министерството на вътрешните работи. Времето на наборната им военна служба, отслужена по време на обучението им в Средното милиционерско училище - Пазарджик, не било зачетено като осигурителен стаж, тъй като по време на обучението им те не били навършили пълнолетие. За други от жалбоподателите, които още не са се пенсионирали, времето също нямало да бъде зачетено от органите на Националния осигурителен институт с оглед прилагането на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж.
Изложените от жалбопадателите съображения обосновават наличието на правен интерес по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК с оглед възможността да са нарушени или да бъдат нарушени техни осигурителни права, което е абсолютна процесуална предпоставка за произнасянето на съда.
Оспорените разпоредби на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са такива на подзаконов нормативен акт, съдържащ административноправни норми с многократно правно действие, отнасящи се до неопределен и неограничен брой лица. По определението на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Подзаконовите нормативни актове могат да се оспорват пред съд изцяло или в отделни техни разпоредби без ограничение във времето.

history Разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж са приети при спазване на правилата по чл. 50 - 79, съдържащи се в Устройствения правилник на Министерския съвет от 1999 г. (обн., ДВ, бр. 103 от 30 ноември 1999 г. - отм.) и правилата по чл. 56 - 79 от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 84 от 21 октомври 2005 г. - отм.), на редовно заседание на Министерския съвет с общо съгласие на членовете на колективния орган. Към датата на приемането им Законът за нормативните актове не е уреждал процедура по приемането на подзаконови нормативни актове.
С писмо № 104-10-11 от 2.03.2000 г. министърът на труда и социалната политика внесъл в деловодството на Министерския съвет проект на постановление за приемане на Наредба за пенсиите и Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина заедно с проекти на наредбите и писма, съдържащи становищата по проекта, изготвени от заинтересованите министерства и ведомства в хода на проведена съгласувателна процедура. В съгласувателните писма няма отправени забележки към предлагания текст на чл. 44 от Наредбата за пенсиите (в действащата редакция - ал. 1 на чл. 44).
На заседание на Министерския съвет, проведено на 24 февруари 2000 г., по т. 18 от протокол № 8 от 24.02.2000 г. е взето решение за издаване на постановление за приемане на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и Наредба за пенсиите. Издаденото Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет на Република България, с което е приета Наредбата за пенсиите, е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 21 от 17 март 2000 г., и е в сила от 1 януари 2000 г. съгласно съдържащата се в него изрична разпоредба, с която му е придадено обратно действие.
С писмо № 104-10-29 от 2.06.2006 г. министърът на труда и социалната политика внесъл в деловодството на Министерския съвет проект на постановление за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж заедно с доклад на министъра на труда и социалната политика, финансова обосновка и справка за отразяване на получените становища от заинтересованите министерства и ведомства, получени след съгласуване на проекта, както и самите становища. В хода на съгласувателната процедура е направено предложение от Министерството на вътрешните работи за създаване на ал. 2 на чл. 44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, което е прието от министъра на труда и социалната политика и отразено в предложения окончателен проект за изменение и допълнение на нормативния акт. На заседание на Министерския съвет, проведено на 25 май 2006 г., по т. 23 от протокол № 21 от 25.05.2006 г. е взето решение за издаване на постановление за приемане на изменения и допълнение на Наредбата за пенсиите, приета с Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет на Република България. Издаденото Постановление № 127 от 2 юни 2006 г. на Министерския съвет на Република България е обнародвано в "Държавен вестник", бр. 48 от 13 юни 2006 г.