ДВ. бр. 58 от 23.07.2022г.

Обн., ДВ, бр. 58 от 23 юли 2022 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: председател: Марио Димитров, членове: Любомира Мотова, Мадлен Петрова, Светослав Славов, Любка Петрова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от съдията Мадлен Петрова по административно дело № 2874/2022 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
С Решение № 5435 от 8.05.2020 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, трето отделение, постановено по адм. д. № 14272/2018 г., са отменени разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в частта относно думите "... след навършване на пълнолетие" и разпоредбата на чл. 44, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в частта относно думите "... а за ненавършилите пълнолетие - към датата на навършване на пълнолетието" и администрацията на Министерския съвет е осъдена за съдебни разноски.
Срещу така постановеното решение са подадени касационни жалби от министъра на труда и социалната политика чрез ст. юрк. Ивелина Шопска и от Министерския съвет на Република България чрез процесуален представител Веселин Ангелов с доводи за необоснованост и неправилност на решението.
В касационната жалба на министъра на труда и социалната политика са изложени съображения за съответствие на чл. 44, ал. 1 и 2 от НПОС в отменената им част с нормативните актове от по-висока степен - чл. 9, ал. 7 от КСО и съответно чл. 97 от Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ (отм.). Административният орган счита, че изискването за наборна служба е навършването на 18 години, поради което с разпоредбата от подзаконовия нормативен акт не може да се разширява кръгът на лицата с признат осигурителен стаж за наборна служба. Излага доводи и за липса на неравно третиране на лица, постановени в едно и също положение, като се позовава на съдебна практика на Върховния административен съд по приложението на чл. 4, ал. 3 от Закона за защита от дискриминация във връзка с осигурителния стаж за обучение на курсанти и школници, признат по силата на чл. 44 от НПОС от навършването на пълнолетие.
Искането е за отмяна на решението.
В касационната жалба на Министерския съвет са изложени доводи, че понятието "действителна военна служба", употребено в чл. 3, ал. 1 от Указ № 117 от 1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища, не е равнозначно на понятието "редовна военна служба" по Закона за всеобщата военна служба в НРБ (ЗВВСНРБ, отм.). Съгласно чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.) редовната военна служба се изпълнява при навършване на пълнолетие. За целите на пенсионното производство за трудов стаж по чл. 81 ППЗП (отм.) се зачита времето на редовна служба. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Указ № 117 предвижда, че обучаващите се в сержантски (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията, но това според касатора не означава, че се отбива същинска редовна служба по смисъла на ЗВВСНРБ (отм). Аргумент за това черпи от предвиденото в същата разпоредба задължение за незавършилите курса да служат пълния срок на редовна военна служба след навършване на призивната възраст. Счита, че нормата на чл. 44 НПОС изцяло съответства на чл. 97 от ЗОВСРБ (отм.), според която на наборна военна служба подлежат всички мъже, граждани на РБ, навършили 18 години.
Посочва, че не е налице дискриминация по какъвто и да било признак съгласно чл. 7, ал. 1, т. 8 от ЗЗДискр, като цитира съдебна практика на Върховния административен съд по този въпрос.
Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбите. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответниците - Стойчо Николов Стоев, Камен Желязков Иванов, Илия Георгиев Велев, Явор Велинов Големанов, Борислав Пеев Пеев, Лъчезар Йорданов Велинов, Румен Павлов Русев, Венцислав Стойков Велев, Венцислав Георгиев Велев, Николай Цонков Недялков и Емил Павлов Кючуков, чрез общия им пълномощник адвокат Никола Попов оспорват касационните жалби като неоснователни по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор от 23.06.2020 г. Претендират разноски.
Ответникът - Емил Добрев Калчев, чрез адв. Никола Попов изразява становище за неоснователност на касационните жалби.
Ответникът - Стефан Николаев Мазнев, не е изразил становище по касационните жалби. Със заявление, постъпило в съда на 3.11.2020 г., е оттеглил жалбата си вх. № 10449 от 18.06.2019 г.
Ответникът - Диан Маринов Димов, не е изразил становище по касационните жалби.

history Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неправилност на решението поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното:
Касационните жалби са процесуални допустими като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. При разглеждането им по същество съдът съобрази следното:
Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд, трето отделение, са били разпоредбите на чл. 44, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС), приета с Постановление № 30 от 10 март 2000 г. на Министерския съвет на Република България за приемане на Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и Наредба за пенсиите (ДВ, бр. 21 от 17 март 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.), изменена и допълнена по отношение на чл. 44 с Постановление № 127 от 2 юни 2006 г. за изменение и допълнение на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (ДВ, бр. 48 от 13 юни 2006 г.).