ДВ. бр. 64 от 09.08.2022г.

Обн., ДВ, бр. 64 от 9 август 2022 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Мариана Карагьозова-Финкова, Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в открито заседание на 28 юли 2022 г. конституционно дело № 3/2022 г., докладвано от съдия Соня Янкулова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество.
Делото е образувано на 28.02.2022 г. по искане на омбудсмана на Република България за установяване на противоконституционност на § 5 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Семейния кодекс (ПР на ЗИДСК, ДВ, бр. 103 от 2020 г.).

history Разглеждането на искането по същество е допуснато с определение от 22.03.2022 г.
Омбудсманът намира § 5 ПР на ЗИДСК за противоречащ на чл. 4, ал. 1 и на чл. 14 от Конституцията, както и на стабилността и сигурността като водещи принципи в нормативната уредба на произхода. Определя като непропорционално на стабилитета на установените родствени връзки въздействието на допуснатото от разпоредбата упражняване на въведеното със закона право на оспорване на презумптивното бащинство за период, който е неограничен назад във времето относно узнаването на правопораждащите юридически факти.
От поканените заинтересувани институции становище са представили Върховният касационен съд, министърът на правосъдието и Държавната агенция за закрила на детето.
От поканените неправителствени организации становище са предложили сдружение "Национална мрежа за децата" и сдружение "Асоциация родители".
От поканените специалисти правно мнение са представили проф. д-р Даниел Вълчев, доц. д-р Велина Тодорова, доц. д-р Венцислав Петров и доц. д-р Симеон Гройсман.
Министърът на правосъдието, Държавната агенция за закрила на детето и доц. д-р Симеон Гройсман поддържат становище за противоконституционност на § 5 ПР на ЗИДСК.
Министърът на правосъдието и Държавната агенция за закрила на детето намират допуснатото обратно действие на закона за непропорционално, прекомерно, неотчитащо принципите на стабилност и истинност на произхода и засягащо придобити субективни права, нарушаващо стабилността на правовия ред и законовата уредба в противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Изразяват съмнение, че законодателят се е ръководил от най-добрите интереси на детето по смисъла на чл. 14 от Конституцията, тъй като промяната на произхода и разрушаването на роднинския кръг би могло да се окаже застрашаващо за психиката и здравето на широк кръг деца, на техните родители и близки роднини.
Доц. д-р Симеон Гройсман приема създаденото с чл. 62, ал. 1 и 5 от Семейния кодекс (СК) право на определяне на правната връзка между мъжа с предполагаемото му дете за съответно на правото на личен и семеен живот, гарантирано от чл. 32, ал. 1 от Конституцията и от чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ратифицирана със закон, ДВ, бр. 66 от 1992 г.; обнародвана в ДВ, бр. 80 от 1992 г., в сила за България от 7.09.1992 г.) (Конвенцията). За съответно по принцип на изискването на правовата държава смята и допуснатото с § 5 ПР на ЗИДСК обратно действие, но преценява, че националният законодател не е намерил верния баланс на конкуриращите се права и не е защитил интересите на детето. Основанието за това намира при разглеждането на § 5 ПР на ЗИДСК в цялостната му конструкция, която според него включва и разпоредбите, на които се придава обратно действие - чл. 62, ал. 1 и 5 СК. Техният недостатък - изискването съдът да постанови решението си, а не да прецени допустимостта на искането, с оглед на най-добрите интереси на детето, е недостатък и на самия § 5 ПР на ЗИДСК, което прави обратното действие несъответно на императивното изискване към държавата за закрила на децата - чл. 14 от Конституцията.
Върховният касационен съд, сдружение "Национална мрежа за децата", сдружение "Асоциация родители", проф. д-р Даниел Вълчев, доц. д-р Велина Тодорова и доц. д-р Венцислав Петров поддържат, че искането е неоснователно и привеждат доводи за конституционосъобразност на § 5 ПР на ЗИДСК.
Върховният касационен съд излага мотивите за приемането на чл. 62, ал. 1, изр. 3 и ал. 5, изр. 1 СК - гарантиране на правото на личен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията. Сочи, че на основание чл. 8 от Конвенцията защитата на това право е била допустима и до приемане на изменението на закона, ДВ, бр. 103 от 2020 г., но не е съществувал национален правен ред за нейното осъществяване. Намира, че § 5 ПР на ЗИДСК предписва несъщинско обратно действие на закона, обусловено от съображения за справедливост, поради което разпоредбата не е в противоречие с принципа на правовата държава и не е противоконституционна. Обосновава, че правният интерес и произнасянето по същество по предявените искове са предопределени от приоритетното зачитане на най-добрите интереси на детето.
Сдруженията "Национална мрежа за децата" и "Асоциация родители" се позовават на практиката на Европейския съд по правата на човека и визират справедливостта на оспорената разпоредба.
Проф. д-р Даниел Вълчев изяснява естеството на § 5 ПР на ЗИДСК като вторична оперативна норма, която няма същинско обратно действие. Сочи, че макар да е спорно дали националният законодател с нужната прецизност е установил конкуриращите се принципи и ценности, целта на § 5 ПР на ЗИДСК е да възстанови справедливостта и не е налице противоречие с изискванията за предвидимост и правна сигурност като елементи от принципа на правовата държава.
Обосновава, че § 5 ПР не влиза в противоречие със задължението на държавата и обществото да закриля семейството и децата, тъй като принципът на истинност на произхода е част от тази закрила. Излага мотиви за действие intuitu personae на евентуалното решение на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на § 5 ПР на ЗИДСК поради изтеклия едногодишен преклузивен срок, което действие би било несъвместимо с принципите на правовата държава и равенството пред закона.
Доц. д-р Велина Тодорова мотивира промените в чл. 62, ал. 1 и 5 СК с необходимостта да се постави мост между уредбата на юридическия факт на произхода и конституционноправната защита на правото на личен живот при съчетаване на принципите на истинност и на стабилност, основни за правната уредба на произхода. Сочи, че независимо от преценката за вида на обратното действие на § 5 ПР на ЗИДСК неговата очевидна цел е да осигури равенство на бащите пред закона, гарантирано от чл. 6, ал. 1 от Конституцията, при достатъчно категорични гаранции за интересите на детето и на обществото от стабилен произход. Обосновава, че интересът на детето трябва да бъде разгледан във фазата на спора по същество, а не по допустимост на иска, включително и в контекста на липсата на краен срок по чл. 62, ал. 5 СК, тъй като интересът на детето не може да се определи с абстрактната преценка на законодателя. Мотивира съответствието на установения с чл. 62, ал. 1 и 5 СК нов баланс между принципите на истинност и на стабилност на произхода с чл. 4, ал. 1 и чл. 14 от Конституцията, с оглед на което намира, че и оспореният § 5 ПР на ЗИДСК е съответен на конституционните ценности и на върховенството на правото.
Доц. д-р Венцислав Петров аргументира, че не е възможно от връзката на § 5 ПР на ЗИДСК с чл. 62, ал. 1, изр. 3 СК да се изведе неговата противоконституционност. Излага значимостта, но и проблемите в приетата от законодателя уредба на правото по чл. 62, ал. 5 СК. Сочи, че в случая с § 5 ПР на ЗИДСК не се касае за същинско обратно действие, а за действие по отношение на заварени правоотношения. Поддържа, че проблемите, свързани с въведеното в чл. 62, ал. 1, изр. 4 СК правило, както и с това по ал. 5, пораждат нуждата от спешна законодателна интервенция, но те не водят до противоконституционност на § 5 ПР на ЗИДСК поради противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 14 от Конституцията.
Конституционният съд, като обсъди доводите в искането, представените по делото становища и правни мнения и относимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното: