ДВ. бр. 38 от 28.04.2023г.

Обн., ДВ, бр. 38 от 28 април 2023 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - ІІ колегия, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: председател: Любомир Гайдов, членове: Донка Чакърова, мартин Аврамов, Радостин Радков, Мирела Георгиева, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Чавдар Симеонов изслуша докладваното от съдията Мирела Георгиева по административно дело № 7238/2022 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 185 и следващите от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Министерския съвет на Република България, чрез процесуалния представител Ирина Георгиева, против Решение № 6732 от 6.07.2022 г., постановено по адм. дело № 7224/2021 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), седмо отделение, в частта, с която са отменени чл. 22, ал. 3, т. 4 и чл. 43, т. 6 и 9 от Наредбата за ползването на повърхностните води, приета с Постановление № 100 от 23.03.2021 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановени в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че процедурата по Закона за водите се предхожда от процедурите по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), в хода на които се изисква предварително становище от директора на съответната басейнова дирекция за управление на водите - чл. 4а от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието на околната среда (Наредбата за ОВОС). Цитира се разпоредбата на чл. 60, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и чл. 21 от Наредбата за ОВОС и се прави извод, че без решение за ОВОС фактическият състав е незавършен и процедурата по издаване на акта на най-ранно одобряване не може да бъде законосъобразно осъществена. Според касатора издаването на разрешително по Закона за водите се осъществява единствено след издаване на решение по ОВОС. Сочи се, че инициирането на процедури по ЗООС и ЗБР е възможно единствено в случай, че лицето притежава качеството "Възложител на инвестиционното предложение". По отношение на отменената разпоредба на чл. 43, т. 9 от Наредбата, неправилно съдът е приел, че се нарушава принципът за равенство по чл. 8 от АПК, тъй като в Наредбата няма разпоредба, предвиждаща приложението й с обратна сила. Относно третата отменена разпоредба - на чл. 43, т. 6 от Наредбата, се уточнява, че не е предвидено обратното й действие в ПЗР на Наредбата, т.е. същата не касае заварените случаи. По смисъла на оспорената разпоредба изискването за предоставяне на разрешение за въвеждане в експлоатация не е във всички случаи, а само при тези, при които действащите разпоредби на Закона за устройство на територията (ЗУТ) към момента на изграждането на обекта са го изисквали.
В съдебно заседание касаторът се представлява от правния съветник Георгиева, която поддържа касационната жалба и моли съда да отмени първоинстанционното решение по подробно изложените в същата съображения. Прави възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения.
Ответниците "ВЕЦ Своге" - ЕООД, "Кунино Енерджи" - АД, "Бяла Места" - ООД, Сдружение "Хидроенергия - Асоциация на стратегическите инвеститори в производството на енергия от водноелектрически централи в България", "Енерго-Про България" - ЕАД, "Ралица" - ЕООД, и Българско акционерно дружество "Гранитоид" - АД, в съдебно заседание се представляват от адв. Церовски, който поддържа депозираните писмени отговори и моли касационната инстанция да остави в сила обжалваното решение като валидно, правилно и допустимо. Претендира разноски, за които представя списъци, с препис за насрещната страна.
Ответникът "КК-Хидро" - ООД, в съдебно заседание се представлява от адв. Николов, който оспорва касационната жалба и моли съда да остави същата без уважение като неоснователна. Претендира разноски по представен списък на същите, с препис за ответната страна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба на Министерския съвет на Република България е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

history Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
С оспореното пред настоящата съдебна инстанция решение тричленният състав на ВАС е отменил чл. 22, ал. 3, т. 4 и чл. 43, т. 6 и 9 от Наредбата за ползването на повърхностните води, приета с Постановление № 100 от 23.03.2021 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г. Съдът е отхвърлил жалбите на "ВЕЦ Своге" - ЕООД, "Кунино Енерджи" - АД, "КК-Хидро" - ООД, "Бяла Места" - ООД, Сдружение "Хидроенергия - Асоциация на стратегическите инвеститори в производството на енергия от водноелектрически централи в България", "Енерго-Про България" - ЕАД, "Ралица" - ЕООД, и "Българско акционерно дружество Гранитоид" - АД, срещу Наредбата за ползването на повърхностните води, приета с Постановление № 100 от 23.03.2021 г. на Министерския съвет, обн., ДВ, бр. 25 от 26.03.2021 г., в останалата част.
Предмет на съдебен контрол пред настоящия съд е решението, с което са отменени цитираните по-горе разпоредби от наредбата.
За да достигне до този резултат, тричленен състав на ВАС е приел, че оспорената Наредба за ползването на повърхностните води е издадена от компетентен орган в съответствие с изискването на чл. 76, ал. 1 от АПК, при спазване на изискуемата форма.
Съдът е обсъдил всички изложени от жалбоподателите аргументи относно спазването на административнопроизводствените правила по издаването на оспорения нормативен административен акт и изложените от жалбоподателите доводи за допуснати съществени нарушения в тази връзка. Установил е, че причините, налагащи приемането на Наредбата, са точно и ясно изложени в мотивите към проект. Съдът е отчел, че към проекта са изложени подробни мотиви относно целите, които се преследват с издаването на Наредбата, както и очакваните резултати от прилагането. Изрично е посочено, че в случая е извършена задължителната частична предварителна оценка на въздействието, което е допустимо съгласно чл. 20, ал. 1 и 4 от Закона за нормативните актове.
По отношение на отменените с обжалваното решение три разпоредби съдът е приел, че същите са приети в противоречие с нормативен акт от по-висока степен, а именно - Закона за водите. Процесната наредба е издадена по прилагане на Закона за водите, който е нормативен акт от по-висока степен, поради което в същата не следва да се съдържат изисквания за представяне на документи за издаване на разрешително за водовземане и за изменение и/или продължаване на разрешително за ВЕЦ, които не са предвидени в Закона за водите. В тази връзка изложените от касатора доводи, че с Наредбата не се предвижда обратно действие и отменените разпоредби не касаят заварени правоотношения, са ирелевантни, тъй като не променят правния извод, че същите са приети в противоречие със Закона за водите. С тези разпоредби на практика се предвиждат допълнителни условия, от изпълнението на които зависи издаването или продължаването на разрешително, каквито изисквания липсват в Закона за водите.
По отношение на изложените доводи за съответствие на процесните разпоредби с изискванията на ЗООС, ЗБР и Наредбата за ОВОС същите са неоснователни. След като наредбата, предмет на съдебен контрол пред тричленен състав на ВАС, е приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 1 от Закона за водите, следва приетите с нея изисквания относно издаване на разрешителни за водовземане/за ползване на воден обект да съответстват на тези, които са предвидени със Закона за водите. Наведените доводи в касационната жалба обосновават извод за евентуално противоречие на разпоредби на Закона за водите с разпоредби на ЗООС и ЗБР, които не са предмет на съдебен контрол пред настоящия съд.
При така установеното се налага изводът, че решението на тричленния състав на ВАС е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства, релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че са налице визираните основания за отмяна на чл. 22, ал. 3, т. 4 и чл. 43, т. 6 и 9 от Наредбата за ползването на повърхностните води.
Възраженията на касатора по съществото на спора са неоснователни - сочените отменителни основания не са налице. Напротив - изводите на съда са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства, като е съобразена спецификата на материята и правилно са тълкувани и приложени относимите правни норми от материалния закон - в случая по Закона за водите и Закона за устройство на територията.
Наведените възражения в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания.
Върховният административен съд в настоящия си петчленен състав приема, че подадената срещу решението касационна жалба е неоснователна, а решението като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора разноски се дължат на ответниците, като съдът следва да обсъди направеното възражение за прекомерност на претендираните адвокатски възнаграждения от адв. Церовски и от адв. Николов.
Адвокат Церовски, в качеството му на процесуален представител на седем от ответниците, претендира присъждане на разноски представляващи адвокатски възнаграждения, както следва: за "ВЕЦ Своге" - ЕООД - в размер на 4406,40 лв., за "Кунино Енерджи" - АД - в размер на 1504,80 лв., за "Бяла Места" - ООД - в размер на 4406,40 лв., за "Енерго-Про България" - ЕАД - в размер на 6810 лв., за "Ралица" - ЕООД - в размер на 1504,80 лв., и за Българско акционерно дружество "Гранитоид" - АД - в размер на 4406,40 лв. Съдът приема, че сумата от по 1000 лв. за всеки от горепосочените ответници, която е в минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК, съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора и реално предоставената правна помощ в касационното производство, която се изразява в представени отговори по касационната жалба с идентично съдържание и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
На ответника "КК-Хидро" - ООД, представлявано от адв. Николов, следва да се присъди адвокатско възнаграждение от 1000 лв. (претендират се разноски в размер на 3672,00 лв.), което е в минимален размер по чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 78, ал. 5 от ГПК, съответства на действителната фактическа и правна сложност на спора и реално предоставената правна помощ в касационното производство, която се изразява в представен отговор по касационната жалба и процесуално представителство в едно съдебно заседание.
От ответника Сдружение "Хидроенергия - Асоциация на стратегическите инвеститори в производството на енергия от водноелектрически централи в България", представляван от адв. Церовски, не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, поради което искането за присъждане на такова, направено в отговора по касационната жалба, е неоснователно.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав от втора колегия,