ДВ. бр. 50 от 09.06.2023г.

Обн., ДВ, бр. 50 от 9 юни 2023 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и двадесет и втора година в състав: председател: Емилия Миткова, членове: Милена Златкова, Аглика Адамова, Албена Радославова, Камелия Стоянова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Емил Дангов изслуша докладваното от председателя Емилия Миткова по административно дело № 8328/2021 г.
Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 185 - 196 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационни жалби на сдружение "ВВФ България" със седалище и адрес на управление в гр. София, подадена чрез адв. А. Коджабашев, и министъра на земеделието, храните и горите чрез процесуалния му представител юрк. А. Василева против Решение № 6888 от 8.06.2021 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 1108/2021 г.
В жалбата на Сдружението се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на атакуваната наредба. Касаторът възпроизвежда възраженията и оплакванията от първоинстанционната жалба и развива подробни аргументи за допуснато противоречие с материалния закон - несъответствие с други подзаконови нормативни актове, Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда и Директива 2011/92/ЕС относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. Счита, че в ЗООС липсва изключение от регулациите, касаещи екологичната оценка по отношение на нормативните актове, обхванати от разпоредбите на ЗНА, с изключение на такива, отговарящи на изисквания, визирани в чл. 81, ал. 4 от ЗООС. Подробни доводи са изложени досежно приложимостта на разпоредбите на чл. 4, пар. 3 във връзка с чл. 3, пар. 2, а) на Директива 2001/42/ЕС, съответно неспазването им при издаване на оспорените разпоредби. Цитирана е практика на СЕС относно тълкуванията на понятието "планове и програми". Според касатора с Наредбата се определят правила и процедури за контрол, приложими за горския сектор, установява се съществена съвкупност от критерии и подробни правила за разрешаването и осъществяването на проекти по смисъла на Директивата. Доводи са изложени и относно твърдението, че сечите, регулирани с промените в Наредбата, представляват проекти, посочени в Приложение II на Директива 2011/92/ЕС. На последно място са изложени доводи досежно неправилност на решението в частта, в която е прието наличие на съответствие на разпоредбите на чл. 51б и чл. 53, ал. 7 със разпоредбите на Закона за горите (ЗГ). Претендира отмяна на решението в обжалваната част, както и отмяна на Наредбата в тази част, с всички произтичащи от това правни последици.
Касаторът - министърът на земеделието, храните и горите, релевира касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт, като постановен в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи за неправилно тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от ЗГ, тъй като е взето предвид единствено систематичното място на разпоредбата, без да е обсъдена в съвкупност с нормата на чл. 13, ал. 4 от З Г. Неправилни са и изводите на първоинстанционния съд за противоречие с разпоредбите на чл. 108, ал. 1 и чл. 106 от З Г. Касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество отхвърлена жалбата на сдружението със съответните последици.
По двете жалби са постъпили писмени отговори, в които са изложени доводи за неоснователност на доводите в касационните жалби.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационните жалби.
Преди да се произнесе по същество на спора, съдът следва да обсъди направеното на основание чл. 628 и сл. от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК искане за отправяне на запитване до Съда на ЕС.
Съобразно чл. 628 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право, като нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, както и практиката на СЕС свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. По аргумент от чл. 288 от ДФЕС директивите са актове, които обвързват държавите членки, адресати на същите, със задължението да осигурят чрез националното законодателство указания им резултат, което само по себе си не изключва възможността засегнатите лица, в защита на свои права, да се позовават на директния ефект на съдържащи се в тях правни норми. Тази възможност обаче е предпоставена от установяването на неизпълнение на задължението на държавите членки за пълно и точно транспониране на съответната директива, чиито общностноправни разпоредби също подлежат на тълкуване от СЕС, но при спазване на принципите за ясната правна норма и съблюдаване на наличието на отговори по преюдициални запитвания по идентични въпроси.
По отношение на така формулираните въпроси съдът намира следното:
Първият въпрос: следва ли чл. 1, параграф 2, а) от Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС, да се тълкува в смисъл, че дейности по физическо премахване на дървета или части от тях представляват "проект" по смисъла на разпоредбата на Директивата е свързан с фактически установявания, а не неясна норма.
Съгласно посочената разпоредба: за целите на настоящата директива се прилагат следните определения:
а) "проект" означава:
- извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми,
- друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.
Начинът и редът на физическо премахване на дървета или части от тях е уредено в Наредбата и е въпрос по същество доколко покрива съдържанието и смисъла на посочената норма относно определението за публичен или частен проект, съответно дали тяхното естество и евентуалното им въздействие върху околната среда могат да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен.
Така от резюме на решение по дело № 441/17 на СЕС се установява, че въпросът за прилагането на мерките: възобновяването за период от близо десет години на промишленото производство на електроенергия от спряна ядрена централа, и второ, се отлага с десет години първоначално предвиденият краен срок за извеждането от експлоатация и спирането на промишленото производство на електроенергия от действаща ядрена централа, налага последващи актове, като издаването за едната от съответните централи на ново индивидуално разрешение за производство на електроенергия за промишлени цели, не е определящ в тази насока. Дейностите, неразривно свързани с посочените мерки, също трябва да бъдат подложени на такава оценка, преди да бъдат приети същите мерки, ако - което трябва да бъде проверено от запитващата юрисдикция - на този етап тяхното естество и евентуалното им въздействие върху околната среда могат да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен. Макар и при различи факти съдът набляга на водещия извод, който трябва да се установи от фактите по делото, дали естеството на мерките и евентуалното им въздействие върху околната среда могат да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен. Практиката на СЕС, включително по отменената Директива 83/337/ЕИО, имаща значение и за прилагането на Директива 2011/92/ЕС, е свързана с конкретни проекти: определяне на съответствието на строителните планове за два участъка на магистрала В 15 в Бавария (дело С-396/92), изграждането на център за въздушен превоз на товари на летище (дело С-2/07), разрешението, предоставено на Trianel Kohlekraftwerk GmbH & Co. KG за изграждане и експлоатиране на електроцентрала, изгаряща въглища (дело С-115/09), одобряване на проекта за частично отклоняване на горното течение на река Ахелой (дело С-40/10), т.е. достатъчно конкретизирани и индивидуализирани проекти.
Вторият въпрос, а именно следва ли чл. 3, параграф 4 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкува в смисъл, че понятието "проекти", посочено в тази разпоредба от Директива 2001/42/ЕО има същия смисъл и обхват като понятието "проект" в чл. 1, параграф 2, а) от Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 3, параграф 4 от Директива 2001/42/ЕО държавите членки определят дали други планове и програми освен тези, предвидени по параграф 2, които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проекти, е вероятно да имат съществени последици върху околната среда.
Разпоредбата се отнася за други "планове и програми" извън лимитативно посочените в параграф 2 на чл. 3, но те трябва да изискват даване на съгласие за бъдещо развитие на проекти. Нормата не изисква тълкуване и ще бъде обсъдена по същество ведно с уредените обществени отношения в оспорената Наредба във връзка с реда на провеждане на сечите в горите и въз основа на законовата делегация на чл. 101, ал. 3 от ЗГ, в какъвто смисъл е решение на Съда (голям състав) от 22.02.22 г. по дело С-300/20 г.
На първо място в (9) от Директива 2001/42/ЕО е посочено изрично, че директивата е от процедурно естество и нейните изисквания следва или да бъдат инкорпорирани в съществуващите процедури в държавите членки, или да се създадат специални процедури. Изискванията за екологичната оценка са инкорпорирани в ЗООС и подзаконовите актове по прилагането му. Съгласно чл. 85, ал. 1 от ЗООС екологичната оценка е задължителна за планове и програми в областта на селското стопанство, горското стопанство и др., когато тези планове и програми очертават рамката на бъдещото развитие на инвестиционните предложения по приложения 1 и 2. Нормата на чл. 85, ал. 1 от ЗООС възпроизвежда чл. 3, пар. 2а от Директива 2001/42/ЕО.
Съгласно пар. 1, т. 22 от ДР на ЗООС "планове и програми" обхващат планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби и са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище. В решение по дело С-290/15 от 27 октомври 2016 г. (на което се позовава касаторът) е прието, че понятието "планове и програми" може да включва законови и подзаконови нормативни актове, но същите следва да отговарят на специфичните изисквания, определени от тази директива и националното законодателство, за да подлежат на предварителна екологична оценка, което отново е въпрос по същество дали Наредбата попада в обхвата на посочената директива с оглед на факта, че приетите изменения водят до съществени последици върху околната среда и дали определят бъдеща рамка за инвестиционни предложения по приложения 1 и 2 от Директивата.
3. Следва ли т. 1, г) от Приложение II от Директива 2011/92/ЕС, изменена с Директива 2014/52/ЕС, да се тълкува в смисъл, че понятието "първично обезлесяване с цел промяна предназначението на земята" обхваща и дейности по физическо премахване на дървета или части от тях, включително и изкореняването им, за направата на пътища за извозване на добивана дървесина, както и за премахване на дървета или части от тях, включително изкуствено поддържане височината на дървесната растителност в определени параметри за прочистване на вече изградени извозни пътища с цел обезпечаване свободното придвижване на пътните превозни средства, извозващи дървесината, когато всички описани дейности са непосредствено свързани с отглеждането, възобновяването и подобряването на здравословното състояние на горите, и официалният статут на земята, придаван съгласно вътрешното право на Република България, не се променя от горска в друг тип територия.
Съгласно т. 1, г) от Приложение II, а именно проекти, посочени в чл. 4, пар. 2, в областта на селско, горско и водно стопанство са свързани с първоначално залесяване или обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята. Нормата е свързана с първоначално обезлесяване и не следва да се тълкува едностранно, както е зададен въпросът. Решение С-329/17 на СЕС от 2017 г., на което се позовава сдружението - касатор, е свързано с различни факти и се отнася до сервитут на енергиен обект, който е определен като изграждане на електропровод с обща дължина 23,482 км, съответно изсичане на горска площ 0,4362 хектара, с площ на електрически кабели 17,83 хектара. Оспорваните текстове от Наредбата не регламентират конкретни дейности, а евентуално при доказана необходимост изсичане на сухи, повредени дървета..., допълнително маркирани дървета, за които се съставя карнет-опис и нов технологичен план...
4. По същите съображения и при липса на специалната цел и индивидуализация на мерките следва да се отговори и на следващия въпрос: следва ли т. 1, г) от Приложение II от Директива 2011/92/ЕС да се тълкува в смисъл, че понятието "първично обезлесяване с цел промяна предназначението на земята" обхваща дейности по физическо премахване на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства дървета или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти, които дейности не са свързани с отглеждането, възобновяването и подобряването на здравословното състояние на горите, и официалният статут на земята, придаван съгласно вътрешното право на Република България, не се променя от горска в друг тип територия.
5. Следва ли чл. 2, а) във връзка с чл. 3, параграф 2, а) и параграф 4 от Директива 2001/42/ЕО да се тълкуват в смисъл, че подзаконов нормативен акт като Наредбата за сечите в горите, както и нейните изменения и допълнения, с които се определят видовете сечи и методите за тяхното провеждане, както и специфични изисквания при провеждане на сечи в определени категории горски територии, които са задължителни за съобразяване при изготвяне на горскостопанските планове и програми, определящи допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години, както и са задължителни за спазване при практическото провеждане на различните видове сечи, представляват "план или програма" по смисъла на Директива 2001/42/ЕО, за който са приложими разпоредбите на чл. 3, параграф 2, а) и параграф 4 от Директивата. В съответствие с отговор на втори въпрос и т. 62 от решение по дело С-300/20 г. на СЕС нормата не изисква тълкуване. Видовете сечи и методите за тяхното провеждане са уредени в Наредбата и е въпрос по същество на спора доколко предвиждат достатъчно подробни правила относно съдържанието, изготвянето и изпълнението на проекти.
6. Следва ли чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО във връзка с чл. 3, параграф 2, б) от Директива 2001/42/ЕО да се тълкува в смисъл, че подзаконов нормативен акт като Наредбата за сечите в горите, както и нейните изменения и допълнения, с които се определят видовете сечи и методите за тяхното провеждане, както и специфични изисквания при провеждане на сечи в определени категории горски територии, които са задължителни за съобразяване при изготвяне на горскостопанските планове и програми, определящи допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години, както и са задължителни за спазване при практическото провеждане на различните видове сечи, представляват план, обхванат от понятието "планове и проекти" в разпоредбата на чл. 6, параграф 3 от Директива 92/43/ЕИО.
Съгласно член 6, пар. 3 планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние, се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от изпитанието за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територията и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността. Нормата не изисква тълкуване, тъй като преценката е свързана с конкретни вредни последици, които са били определени, че изискват оценка. Отново в контекста на решение от 22.02.2022 г. по дело С-300/20 г. съответният план или програма трябва да установява значителен набор от критерии и подробни правила за разрешението и изпълнението на един или няколко от тези проекти, по-специално по отношение на местоположението, естеството, големината и условията на функциониране на проектите или разпределението на свързаните с тях средства, което следва да се провери при произнасяне по същество на спора.
В този смисъл не са налице обстоятелства, които свързват необходимостта от преюдициално запитване с пряко значение при постановяване на решението по конкретния правен спор, съответно налице е съдебна пратика на СЕС в тази насока, поради което и не се налага отправяне на искане за преюдициално запитване с поставените от касационния жалбоподател въпроси.
Като прецени данните по делото, настоящият петчленен състав намира касационните жалби за процесуално допустими - подадени от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК, поради което следва да бъдат разгледани по същество.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд са били, от една страна, всички изменения и допълнения на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, които са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г., с доводи за приемане на нормите в нарушение на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, Директива 2011/92 ЕО, Директива 86/337 ЕИО и ЗООС и на следващо място алтернативно нормите на чл. 34, ал. 2 - изцяло, чл. 35, ал. 2, 4 и 5 - изцяло, чл. 35а - изцяло, чл. 45, ал. 3 - изцяло, чл. 51а - изцяло, чл. 51б - изцяло, чл. 52, ал. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 (без ал. 3) - изцяло; чл. 52а - изцяло; чл. 53, ал. 7 - изцяло; чл. 54, 55 и 56 - изцяло, като противоречащи на З Г.
С обжалваното Решение № 6888 от 8.06.2021 г., постановено от Върховния административен съд, първо отделение, е отменена Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите (Наредбата), издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г.; изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г., бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от 1.09.2017 г.; изм. и доп., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г., в следните части: алинея втора на чл. 34; алинея втора на чл. 35 в частта: "или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии"; ал. 4 и 5 на чл. 35; чл. 35а; ал. 3 на чл. 45; чл. 51а и алинеи 2, 4, 6 и 7 на чл. 52, и е отхвърлена жалбата на "ВВФ България" срещу процесната Наредба в останалата й част.
За да достигне до този резултат, решаващият състав на Върховния административен съд е приел, че при издаване на Наредбата не са допуснати твърдените от оспорващото сдружение нарушения. Първоинстанционният съд е разгледал доводите, инвокирани в жалбата, и е извършил служебен контрол по валидността и законосъобразността на атакувания подзаконов нормативен акт.
На първо място, първоинстанционният съд е приел, че Наредбата е издадена от компетентен орган - министъра на земеделието, храните и горите, предвид законовата делегация на чл. 101, ал. 3 З Г.
По жалбата на сдружение "ВВФ България":
По отношение на оплакванията на сдружението за нарушение на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗНА и чл. 20 от същия закон, определящ случаите на извършване на предварителна оценка на въздействието на нормативен акт. В случая предмет на оспорването е нормативен административен акт, който се приема от орган по чл. 115 от Конституцията на Република България, поради което е прието, че преценката за извършване на цялостна предварителна оценка е предоставена на съставителя на акта.
Алтернативно съдът е изложил доводи по същество и като е обсъдил чл. 1 от Директива 2001/42/ЕО досежно целта на същата, е приел за неоснователни доводите в жалбата относно приложимостта на разпоредбите на чл. 3, § 1 и 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО в съответствие с членове 4 - 9. Обсъдена е цитираната практика на СЕС относно понятието "планове и програми" по смисъла на чл. 3, § 2 от Директива 2001/42/ЕО, както и относимата разпоредба от приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, към които прави препращане чл. 3, § 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО.
Обсъдена е и неприложимостта на т. 1, г) от Приложение II на Директива 2011/92/ЕС относно оценката за въздействие на някои публични и частни проекти върху околната среда, заменила Директива 85/337/ЕИО - Селско, горско и водно стопанство, г) Първоначално залесяване или обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята, във връзка с доводите в жалбата, че новите разпоредби на чл. 50, ал. 17 и чл. 72, т. 8 от Наредбата предвиждат обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята. Мотивите на съда в тази насока са, че Директива 2011/92/ЕС/ не съдържа легална дефиниция на понятията "планове и програми", като разпоредбата на чл. 3 от същата е транспонирана в чл. 85 от ЗООС. Обсъдена е дефиницията, дадена в § 1, т. 22 на допълнителните разпоредби на ЗООС на понятието "планове и програми", и е прието, че един подзаконов нормативен акт, какъвто е оспорената Наредба, не влиза в понятието "планове и програми" по смисъла на чл. 3, § 2 от Директива 2011/92/ЕС.
В тази насока е направена съпоставка между понятията "нормативен акт" и "планове и програми" и е прието, че нормативният акт съдържа правила за поведение, които се прилагат за неопределен кръг от субекти и имат нееднократно действие, поради което предварителна оценка на въздействие, аналогична на тази за плановете и програмите, не може и не трябва да бъде извършена.
При така дадената законова дефиниция и анализа на разпоредбата съдът е приел, че един подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно е оспорената Наредба, не попада в понятието "планове и програми" по смисъла на чл. 3, § 2 от Директива 2001/42/ЕО (неправилно посочена от първата инстанция като Директива 2011/92/ЕС).
На следващо място, съдът е цитирал разпоредбите на чл. 50, ал. 17, чл. 72, т. 8 от Наредбата и е приел, че от тълкуването им не може да бъде изведен извод, че същите регламентират обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята по смисъла на точка 1, буква г) от Приложение II на Директива 2011/92/ЕС, което да поражда необходимостта от задължително извършване на предварителна екологична оценка по смисъла на чл. 3, § 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО (неправилно посочена като 2011/92/ЕС).
Алтернативно съдът е приел, че дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че в случая е необходимо задължително извършване на предварителна екологична оценка по смисъла на чл. 3, § 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО (неправилно посочена като 2011/92/ЕС), то се отнася само за посочените разпоредби от Наредбата, но не и по отношение на останалите норми на изменение и допълнение, обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.
На следващо място е обсъдено възражението на жалбоподателя за нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, водещо до несъответствие на акта с целта на закона, както и че при внасяне в процедура за одобрение към проекта за изменение и допълнение не са посочени никакви мотиви, свързани с останалите цели на Закона за горите, извън мотивите за подобряване на отглеждането и възобновяването на горите, пряко рефлектиращо върху нивата на добив.
Извършените промени по конкретните разпоредби съдът е приел, че са въпрос на целесъобразност, по отношение на която съдът няма правомощия за контрол. От данните по административната преписка съдът е приел, че се установява, че внесеният проект за изменение и допълнение на оспорената Наредба съдържа мотиви относно необходимостта за приемане на оспорените разпоредби. Отсъствието на такива по отношение на други цели, определени в чл. 1 от Закона за горите, които не са предмет на регулация в Наредбата, не може да бъде разглеждано като неспазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА.
В тази си част настоящият състав намира решението за правилно, но с различни мотиви:
Основният спорен въпрос е Наредба № 8 от 2011 г. за сечите в горите, която е подзаконов акт, представлява ли "план или програма" по смисъла на чл. 3, пар. 2, буква а) и пар. 4 от Директива 2001/42/ЕО, респективно следвало ли е да бъде извършена предварителна екологична оценка преди приемането й, съответно представлява ли "проект" по смисъла на Директива 9011/92/ЕС, или за част от нормите "проект" в съответствие с Приложение II, 1, г), изискващ предварителна оценка на въздействието върху околната среда.
Първоинстанционният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 1 от ЗНА и е приел, че нормативният акт съдържа правила за поведение, които се прилагат за неопределен кръг от субекти и имат нееднократно действие, поради което подобна екологична оценка, аналогична на тази за плановете и програмите, няма как да бъде извършена.
Този извод на съда е едностранен, но по същество правилен.
От анализа на член 2, буква а) от Директива 2001/42 се установява, че "плановете и програмите" по смисъла на Директивата са планове и програми, които отговарят на две кумулативни условия, а именно, от една страна, да подлежат на изготвяне и/или приемане от орган на национално, регионално или местно ниво или да се изготвят от орган с оглед приемане посредством законодателна процедура от парламента или правителството (първо условие) и от друга страна, да се изискват от законови, подзаконови или административни разпоредби (второ условие). В случая първото условие е изпълнено, тъй като Наредбата е приета от административен орган - министъра на земеделието, храните и горите, второто условие също е изпълнено предвид законовата делегация на чл. 101, ал. 3 З Г.
Съгласно т. 41 на решение от 22.02.2022 г. по дело С-300/20 общият характер на Наредбата не е пречка да бъде квалифицирана като "планове и програми" по смисъла на член 2, буква а) от тази Директива.
Всъщност макар съгласно текста на тази разпоредба понятието "планове и програми" да може да обхваща нормативни актове, приети по законов, подзаконов или административен ред, Директивата не съдържа именно специфични разпоредби относно политики или общи правила, които да налагат разграничаването им спрямо плановете и програмите по смисъла на тази Директива.
Обстоятелството, че даден национален акт се отличава с известна абстрактност и има за цел преустройство на дадена географска зона, е белег за нейното планирано или програмно измерение и не е пречка за включването му в понятието "планове и програми" (решение от 25 юни 2020 г. (Вятърни генератори в Алтер и Невеле), C-24/19, EU:C:2020:503, т. 61, и цитираната съдебна практика). По тези мотиви настоящият състав приема, че процесната Наредба отговаря на критериите за "планове и програми" съгласно дефиницията, дадена в чл. 2, буква а) от Директивата.
По силата на член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 такава екологична оценка задължително трябва да се извършва систематично за всички планове и програми, които отговарят на две кумулативни условия, а именно да се изготвят за секторите, посочени в тази разпоредба (първо условие), и да определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92 (второ условие).
Дори да се приеме, че първото условие е налице, тъй като Наредбата е свързана с горското стопанство видно от делегацията по чл. 101, ал. 3 ЗГ, следва да се установи наличието на второто условие - плановете и програмите да определят рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92.
На първо място, що се отнася до въпроса, дали Наредбата се отнася до проекти, изброени в приложения I или II към Директива 2011/92, следва да се отбележи, че понятието за проект, както е определено в член 1, параграф 2, буква а) от Директива 2011/92, не може да се разглежда като обхващащо дейностите, за които Наредбата изисква разрешение.
"Проект" съгласно Директива 2011/92 означава:
- извършването на строителни работи или изграждане на инсталации или схеми,
- друга намеса в естествената околна среда и ландшафта, включително добив на полезни изкопаеми.
В случая промените в Наредбата са съгласно чл. 101, ал. 3 от ЗГ и са свързани със:
1. видовете сечи и методите за тяхното провеждане;
2. условията и реда за провеждане на сечите;
3. правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч;
4. условията и реда за издаване на позволителното за сеч;
5. системата от режими и мерки за стопанисване на типовете природни местообитания;
6. (нова, ДВ, бр. 60 от 2012 г.) условията и реда за провеждане на сечите в границите на корекции на реки;
7. (нова, ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г.) специфичните изисквания при провеждане на сечи в защитени горски територии.
Както се посочи по-горе, в мотивите от практиката на СЕС се извежда изводът, че за да попадат в обхвата на понятието "проект" по смисъла на посочената разпоредба, че естеството на предвидените дейности и евентуалното им въздействие върху околната среда да могат да бъдат индивидуализирани в достатъчна степен. В случая нормите са свързани с последващи проекти и разрешения.
Подобни дейности обаче могат да са част от проекти, попадащи в Приложение II, 1, буква г) към Директива 2011/92.
Съгласно т. 62 на решение от 22.02.2022 г. по дело С-300/20 изискването в член 3, параграф 2, буква а) от Директива 2001/42 е, че съответният план или програма определя рамката за бъдещото издаване на разрешение за осъществяване на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92, трябва да се счита за изпълнено, когато този план или програма установява значителен набор от критерии и подробни правила за разрешаването и изпълнението на един или няколко от тези проекти, по-специално по отношение на местоположението, естеството, големината и условията на функциониране на проектите или разпределението на свързаните с тях средства.
Съгласно т. 63 от същото решение посоченото изискване обаче не е изпълнено при план или програма, които, макар да се отнасят до проектите, изброени в приложения I и II към Директива 2011/92, не предвиждат такива критерии или подробни правила.
В процесния случай не е изпълнено именно това кумулативно изискване, тъй като липсват значителен набор от критерии и подробни правила за разрешаването и изпълнението на един или няколко от тези проекти, по-специално по отношение на местоположението, естеството, големината и условията на функциониране на проектите или разпределението на свързаните с тях средства, т.е. не се предвиждат достатъчно подробни правила относно съдържанието, изготвянето и изпълнението на проекти, посочени в приложения I и II към Директива 2011/92 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда. В този смисъл е и отговорът на първи и втори въпрос от посоченото решение на СЕС. Процесните изменения с Наредбата са свързани с последващи разрешения във връзка с конкретни процедури (сеч, извозване, маркиране... ), които ще подлежат на допълнителен контрол и проверка.
В тази насока не може да се сподели доводът на касатора, че с процесната Наредба се определят правила и процедури за контрол, приложими за горския сектор, и подробни правила за разрешаване и осъществяване на проекти по смисъла на Директива 2001/42/ЕО, тъй като сечта сама по себе си не изисква проект, а се осъществява въз основа на съответни разрешителни за сеч, които се издават при определени условия, визирани в Наредбата. Самите условия, които регламентира Наредбата, съответно нейното изменение, не може да се приеме, че представляват планове и програми, респективно проекти.
Изискванията на Директива 2001/42 ЕО следва или да бъдат интегрирани в съществуващите процедури в държавите членки, или да бъдат инкорпорирани в процедури, специално създадени за целта. С оглед избягване дублирането на оценката държавите членки следва да имат предвид, където е подходящо, факта, че оценките ще се извършват на различни равнища на йерархия от планове и програми. Когато законът/наредбата допуска изискване на оценка на въздействието върху околната среда при получаване на съответното разрешително за сеч или друг вид дейност, не е належащо провеждането на такава процедура предварително - по отношение на Наредбата. Когато няма изискване за подобна оценка, а дейността се извършва въз основа разрешително, издавано директно без план или схема съгласно закона - следва да е налице съгласуване и точно това е критерият, по който първоинстанционният съд е обосновал правните си изводи досежно незаконосъобразност и обратно на част от оспорените разпоредби. В частта, в която с Наредбата са въведени самостоятелни и нови, несъотвестващи на ЗГ хипотези за извършване на сеч, нормите са отменени, когато са съобразени с разрешителния режим на ЗГ, жалбата е отхвърлена.
Този извод не се променя и от цитираната от касатора практика на СЕС относно втората кумулативна предпоставка на чл. 2а на Директива 2001/42/ЕО, като с оглед изложеното по-горе в мотивите на решението не следва да се осъждат и доводите във връзка с изключението, визирани в чл. 4, пар. 3 на същата Директива, визиращ избягване на дублиране на екологична оценка с един и същ обхват.
С оглед на изложеното е неоснователен и доводът относно задължително извършване на цялостна предварителна оценка, като допълнение е и доводът на първоинстанционния съд за приложение на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗНА и чл. 20 от същия закон, определящ случаите на извършване на предварителна оценка на въздействието на нормативен акт.
Неоснователен е и доводът на касатора за липса на мотиви в обжалваното решение защо дейностите по чл. 50, ал. 17 и чл. 72, т. 8 от Наредбата не следва да се определят като първоначално обезлесяване с цел промяна предназначението на земята - т. 1, г) от Приложение II на Директива 2011/92/ЕС. Съдът е цитирал процесните разпоредби и е приел, че не налагат на извода за първоначално обезлесяване. С обжалваните разпоредби са въведени специфични изисквания при провеждане на сечи в защитени и специални горски територии, съответно се разпорежда, че обемът на маркираната дървесина за прокарване на извозни пътища и технологични просеки не се включва при определяне интензивността на сечта.
Тези разпоредби не налагат на извода дори при разширително тълкуване, че с тях се цели и създава условие за първоначално обезлесяване с цел промяна предназначението на земята. Те не са конкретни като вид и съдържание на провежданата сеч, а като евентуално необходима и доказана нужда от сеч на определени категории дървета.
В частта, в която е отхвърлената жалба на сдружението по отношение на нормите на чл. 51б, чл. 52, ал. 1, 5 и от ал. 8 до 13, чл. 53, ал. 7, чл. 54, 55 и 56, съдът е цитирал съдържанието на нормите и е приел, че не е налице противоречие с разпоредбата на чл. 108, ал. 1 З Г. От изискването в разпоредбите на чл. 51б, ал. 6 и 8 съдът е приел за установено, че сечта на дървесината в хипотезата на чл. 51б се извършва след издаване на позволително за сеч.
Относно разпоредбите на чл. 52, ал. 1, 5 и от ал. 8 до 13, чл. 54, 55 и 56 от Наредбата съдът е приел, че същите уреждат отношенията, свързани с издаването на позволително за сеч за горски територии и в този смисъл не ограничават правото на свободно придвижване на гражданите, поради което не се намират в колизия с цитираните норми на чл. 35, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 КРБ и чл. 144, ал. 4, т. 1 З Г.
Относно разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредбата съдът е приел, че съгласно чл. 107 ЗГ маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва при условията и по реда на Наредбата по чл. 101, ал. 3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. При така дадената регламентация на маркиране на насажденията, предвидени за сеч, за неоснователен е възприет доводът в жалбата, че обжалваната разпоредба е в противоречие с нормите на чл. 106 и чл. 108, ал. 1 З Г.
Решението в тази си част е частично неправилно.
Настоящият състав намира, че жалбата е основателна относно разпоредбите на чл. 51б от Наредбата. Същите са свързани с нормите на чл. 45, ал. 3, които са отменени от съда. Тези разпоредби уреждат процедурата по провеждане на сечи по чл. 45, ал. 3 от Наредбата, а доводът, че ал. 6 предвижда наличие на издадено позволително за сеч, би бил правилен, ако позволителното за сеч предхождаше сечта, а не за извозване на вече отсечената без позволително дървесина. С процесната разпоредба на чл. 51б, ал. 1 са уредени две хипотези. Първата - провеждане на сеч с цел потушаване на пожари, природни бедствия и аварии, и втората - премахване на дървета, застрашаващи живота на хората и опасност за функциониране на инфраструктурни обекти. Първата е при възникнали неблагоприятни последици, а втората - при евентуални неблагоприятни последици, т.е. превантивни по своя характер. Както посочва в жалбата си сдружението, противоречие на чл. 51б с чл. 108, ал. 1 ЗГ се обосновава само по отношение на първата хипотеза за провеждане на сеч, тъй като се създава възможност за извършване на сеч с цел потушаване на пожари, при възникване на природни бедствия и аварии, без издаване на позволително за сеч и по този начин се нарушава императивното изискване на чл. 108, ал. 1 З Г.

history Разпоредбите на чл. 51б, ал. 3, 4 и 8 от Наредбата изискват дърветата да се маркират преди издаването на позволителното за сеч, т.е. отново не е спазено изискването на чл. 108, ал. 1 от З Г.
Законовата делегация на чл. 101 от ЗГ не следва да се тълкува разширително предвид изначално изключително разширения обхват на делегацията, която следва да бъде съобразена с разпоредбата на чл. 15 КРБ.
Защитата на горските територии от пожари е уредена в глава шеста, раздел III от ЗГ, но не съдържа правила за начина на извършване на сеч както с цел потушаване на пожари, така и превантивно. Законовата делегация не съдържа основни правила за провеждане на сеч при условията, визирани в чл. 45, ал. 3, чл. 51а и 52б от Наредбата. Разпоредбите на законовата делегация относно условията и реда за провеждане на сечите съгласно чл. 101, ал. 3, т. 1, 2 и 3 следва да се тълкуват буквално и са във връзка с детайлизиране на разрешителния режим, предвиден в глава четвърта, раздел III - Провеждане на сечи в горите, съответно от чл. 102 до чл. 110 (вкл.), респективно изричните изключения от забранителния режим, визиран в закона. Предвидени са условия и ред за провеждане на възобновителни сечи, сеч във високостеблени гори, условия за провеждане на гола сеч. Други законови разрешителни процедури, свързани с процесните в Наредбата, не се съдържат в посочения раздел от закона. Не може да се приеме съответствие на законовата делегация в чл. 101 от ЗГ, че маркирането, респективно отсичането на дървета без разрешение за сеч, визирано в посочените разпоредби на Наредбата, е въз основа на делегацията, посочена в чл. 104, ал. 5. На първо място с разпоредбата на чл. 104, ал. 5 от ЗГ се доразвива разширително делегацията по чл. 101, ал. 3, и то за въвеждане на изключение от забранителен режим на закона. С тази допълнителна делегация на делегацията се разширява кръгът на сечта, така, както е предвидена в чл. 107 от З Г. Доколкото в чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ е предвидено изключението от забраната за сеч на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в Наредбата, може да се приеме, че се допуска сеч на немаркирани дървета, но единствено при условията на чл. 107 от ЗГ, а именно насажденията да са предвидени за сеч. Предвиждането за сеч е уредено в чл. 106 от ЗГ и там също липсва предвидена възможност на сеч от посочените в чл. 45, ал. 3, чл. 51а и 52б от Наредбата. Общата разпоредба за провеждане на сеч е посочена в чл. 108, ал. 1, а именно въз основа на писмено позволително по образец. За предвидената сеч на дървета в оспорените разпоредби на чл. 51б не се изисква нито разрешително за сеч, нито маркиране, без изрично да са изключени този вид сечи от разрешителния режим на З Г. Последващото издаване на разрешително за сеч по ал. 1 е с цел извозване на дървесината, а по ал. 3 е предвидено маркиране преди издаване на позволително, което също е в противоречие с разпоредбата на чл. 108, която изисква писмено позволително по образец и впоследствие маркиране на дърветата за сеч.
С оглед на изложеното решението на съда в частта, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу разпоредбите на чл. 51б от Наредбата, следва да бъде отменено и вместо него постановено ново, с което се отменят посочените тестове като противоречащи на чл. 108, ал. 1 и чл. 107 от З Г.
Основателен е доводът на касатора и относно разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредбата. На първо място, в представения по делото доклад на зам.-министъра на земеделието, храните и горите (л. 68) липсват мотиви досежно причините, довели до приемане на посоченото изменение на разпоредбата с ДВ, бр. 84 от 28.09.2020 г. Не може да се приемат за достатъчни и убедителни мотивите, изложени в три точки, относно постигане на резултати, отнасящи се за всички изменения. В тази насока не може да бъдат споделени доводите на първоинстанционния съд, че измененията са приети при уловията на оперативна самостоятелност. Действително съгласно законовата делегация в правомощията на административния орган е да извършва изменения/допълнения на подзаконов нормативен акт, но наред с тези правомощия следва и нормативното задължение за излагане на мотиви (вкл. и при условията на оперативна самостоятелност). В случая липсват мотиви относно причините, наложили изграждане на трасета за извозни пътища след издаване на позволителното за сеч, да се налага допълнително маркиране на дървета, съответно каква е неотложността на това действие, за да не се спази законовата разпоредба на чл. 108, ал. 1 от ЗГ и да бъде издадено надлежно позволително за сеч и за тези допълнително установени дървета.
По същите съображения е незаконосъобразна разпоредбата и в останалата й част, тъй като същата е в противоречие с изискването на чл. 108, ал. 1 от З Г. Не се установява причина за отклонение от изискването на разрешителния режим, визиран в чл. 108 от ЗГ, за да се допуска маркиране и отсичане на дървета, извън издаденото позволително за сеч, т.е. без издаване на позволително.
В останалата част жалбата е неоснователна. Действително първоинстанционният съд е бил лаконичен в мотивите си, в частта относно оспорените разпоредби на чл. 52, ал. 1, 5, 8, 9, 10, 11, 12, 13, чл. 54, 55 и 56 от Наредбата, и твърдяното противоречие с чл. 35, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от КРБ във връзка с чл. 144, ал. 4, т. 1 от ЗГ, но това нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения. Не може да бъде споделен доводът на касатора, че позволителното за сеч, респективно неговото времево ограничение, ограничава свободното придвижване по смисъла на чл. 144, ал. 4, т. 1 от З Г. Ограничение във времето е предвидено единствено в изречение последно на чл. 106 от ЗГ и то се отнася само досежно санитарните сечи и срока, определен в предписанието. Относно писменото позволително съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗГ липсва изрична законова забрана за продължаване на неговия срок, поради което правилно съдът е приел, че не е установено противоречие с норми на З Г.
По жалбата на министъра на земеделието, храните и горите:
В останалата част, в която са отменени разпоредбите на алинея втора на чл. 34, алинея втора на чл. 35 в частта "или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии"; ал. 4 и 5 на чл. 35; чл. 35а; ал. 3 на чл. 45, чл. 51а и алинеи 2, 4, 6 и 7 на чл. 52, жалбата е неоснователна. За да отмени процесните разпоредби, съдът е приел, че са приети в противоречие с разпоредбите на чл. 97, ал. 2, чл. 106 и чл. 108, ал. 1 от З Г.
Относно разпоредбата на чл. 34, ал. 2 съдът е приел, че тълкуването на нормата на чл. 97, ал. 2 ЗГ налага извод, че разпоредбите й не се отнасят до провеждането на санитарни сечи. Разпоредбите на Закона за горите не съдържат законова регламентация на понятието "план-извлечение", а същото е уредено в разпоредбата на § 3, ал. 2 ДР на Наредбата. Съгласно посочената разпоредба промяна на вида на сечта се извършва с план-извлечение по предложение от собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия; в случаите, когато в съответния проект, план или програма по ал. 1 се налага изменение на вида на сечта или не е предвидена сеч, собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия, предлагат промяна в съответния проект, план или програма.
При анализа на разпоредбата съдът е приел, че след като ЗГ не съдържа регламентация на хипотезите, при които се допуска изменение на проект, план или програма, въз основа на които изменения се допуска сеч, то с разпоредбите на Наредба № 8 чрез института на т.нар. "план-извлечение за промяна на вида на сечта" нормите на ЗГ са допълнени и доразвити.
Позовавайки се на чл. 108, ал. 1 ЗГ "Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от:...", съдът е приел, че разпоредбите, в които не се изисква издаване на такова позволително, а само въз основа на "план-извлечение" също са приети в противоречие с посочената разпоредба от закона.
Неоснователен е доводът на касатора, че направеното тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от ЗГ е неправилно и ограничително.
Съгласно посочената разпоредба, когато в горскостопанския план или програма, или в план-извлечение за промяна на вида на сечта и възобновяването е предвидено възобновяване по изкуствен начин, залесяването се извършва в срок до три години от изсичане на насаждението.
Нормата на чл. 106 ЗГ, към която препраща разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата, има следното съдържание: "Освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция. Сечта се провежда в срока, определен в предписанието."
Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 97, ал. 2 ЗГ не се отнася за санитарна или принудителна сеч, а нормативно определение в закона на понятието план-извлечение не се съдържа. Същото е въведено за първи път в разпоредбата на § 3, ал. 2 ДР на Наредбата и без законова регламентация.
Не може да се възприеме доводът на касатора, че смисловото тълкуване на разпоредбата на чл. 97, ал. 2 от ЗГ допуска както приемане/съставяне на горскостопански план или програма, така и план-извлечение като документ, предвиждащ вида на сечта в конкретно насаждение. Дори да се приеме, че законодателят е предвидил алтернативно основание за промяна вида на сечта, въз основа на което се извършва залесяването, то това не налага разширително тълкуване, а именно, че е приложим този ред и при санитарната и принудителната сеч. Тази норма се отнася единствено за вида и сроковете, в които следва да се извърши залесяване след проведена сеч.
Не се променя и правилният извод на съда, че санитарна сеч може да се извърши единствено по реда на чл. 106 ЗГ в предписание, дадено от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция, тъй като такава сеч въз основа на план-извлечение не е предвидено в ЗГ, на първо място, и на следващо, липсва законова дефиниция на това понятие, която е дадена за първи път в ДР на Наредбата. Принудителната сеч, уредена в чл. 35 от Наредбата, правилно е прието, че не е предвидена и в чл. 106 от З Г. Обстоятелството, че в противоречие с чл. 106 ЗГ нормата на чл. 34, ал. 2 от Наредбата подменя горскостопански план или програма с план-извлечение и изключва случаите на санитарна сеч, предвидени в горскостопански план или програма, се потвърждава от текста на чл. 52 от Наредбата, регламентиращ условията и реда за издаване на позволително за сеч. Според чл. 52, ал. 1 позволително за сеч се издава въз основа на утвърден горскостопански план или програма, или одобрено план-извлечение. Според чл. 52, ал. 2 за провеждане на санитарни сечи или принудителни сечи не се изисква горскостопански план или програма, като позволителното за сеч се издава въз основа на одобрено от съответната регионална дирекция по горите план-извлечение по образец.
Позоваването на разпоредбите на чл. 13, ал. 4 от ЗГ и чл. 101 от същия закон досежно начина на промяна на горските планове и програми, както и предназначението на санитарните и принудителните сечи е ирелевантно при липса на предвидена законова възможност този вид сечи да се извършват въз основа на план-извлечение.
Институтът план-извлечение за промяна вида на сечта не се съдържа в ЗГ извън глава четвърта - Стопанисване на горските територии, раздел II - Залесяване и защита на горските територии срещу ерозия и порои, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че не е приложим относно реда за провеждане на сеч. Ако се приеме становището на касатора, планът-извлечение ще стане водещ инструмент за промяна на горскостопанските планове, при които един вид сечи се заменя с друг вид сечи, каквато не е волята на законодателя.
По идентични причини е неоснователна жалбата и в частта на отменената разпоредба на чл. 35, ал. 2, 4 и 5 от Наредбата. В ЗГ не се съдържа дефиниция на понятието "санитарна" сеч. От общия смисъл на думата може да се приеме, че се включва сеч, която е обусловена от фактори, имащи отрицателно въздействие върху здравето на гората. Тези фактори могат да бъдат биотични и абиотични и в § 1, т. 1 и 4 ДР законодателят е дефинирал посочените фактори и въздействия. В съответствие със ЗГ е и чл. 34, ал. 1 от Наредбата преди изменението й през 2015 г. (ДВ, бр. 72 от 2015 г.), която гласи: "При наличие на повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, за подобряване на здравословното състояние на насажденията, ограничаване и предотвратяване на опасността от каламитети в насажденията се провеждат санитарни сечи." С измененията на чл. 34, ал. 1 и чл. 35, ал. 1, обн., ДВ, бр. 72 от 2015 г., министърът ги дефинира като различни видове сечи - санитарни и принудителни - с оглед на фактора на въздействие (биотичен или абиотичен). Правомощието в чл. 101, ал. 3, т. 1 ЗГ министърът на земеделието, храните и горите да определи в Наредбата видовете сечи и чрез дефиниране на различни видове сечи, обусловени от вида на вредителите, при липсата на такова разграничение в закона не може да бъде изключено приложението на чл. 106 ЗГ по отношение на част от санитарните сечи.
Като противоречаща на чл. 106 ЗГ правилно тричленният състав е отменил и ал. 4 на чл. 35 от Наредбата, регламентираща провеждането на принудителни сечи, при които се отсичат не повече от три дървета на 1 ха и не повече от 30 дървета за цялото насаждение (или отделен имот) въз основа само на утвърден инвентаризационен опис по образец. Член 106 ЗГ регламентира, че санитарни сечи се провеждат в две хипотези: 1. когато това е предвидено в горскостопанския план или програма, и 2. когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция. Делегацията в чл. 101, ал. 3, т. 2 ЗГ, позволяваща с Наредбата да се регламентират условията и редът за провеждане на сечите, не позволява дописване на чл. 106 ЗГ чрез регламентирането на още един случай, в който могат да се провеждат санитарни сечи, извън посочените в него, а именно и с инвентаризационен опис по образец. За регламентирането на изключения от принципните положения, посочени в чл. 106 ЗГ, е необходима изрична делегация в закона, така, както е направено при изключенията от принципа, че не може да се секат немаркирани дървета (чл. 104, ал. 1, т. 5 ЗГ).
Неоснователен е доводът на касатора досежно отменените норми, свързани с отсичане на дървета, когато се установят повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия... (чл. 35а), тъй като подборът на дърветата се извършва при съобразяване с набор от критерии.
Съгласно чл. 35а от Наредбата, когато се установят повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, и състоянието на насаждението отговаря на критериите за провеждане на отгледна или възобновителна сеч, увредените дървета се отсичат по време на съответната сеч.
Съгласно чл. 108, ал. 1 ЗГ сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от... подробно конкретизирани лица в четири точки. Нормата е императивна, ясна и не следва да се тълкува разрешително. Ако се възприеме доводът на касатора, ще се предостави възможност за извършване на сеч извън параметрите, установени в позволителното за сеч.
Относно нормите, уреждащи отсичане на единични дървета при пожари, други природни бедствия и аварии, както и с цел потушаване на пожари..., доводът на касатора е свързан с необходимостта от предприемане на своевременни действия, което не означава, че за същите не се издава позволително за сеч. Позовава се на извода на съда за непротиворечивост на разпоредбата на чл. 51б от Наредбата на чл. 108, ал. 1 от З Г. Този довод е неоснователен. Разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Наредбата се съдържа в глава трета - Правила за провеждане на сечите, раздел I - Условия и ред за провеждане на сечите.
Съгласно чл. 45, ал. 1 сечите в горите се провеждат съгласно предвижданията на горскостопанските планове и програми, ловностопанските планове и плановете за дейности по опазване от пожари.
Ал. 2. За извършване на сечта е необходимо:
1. (доп., ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) насаждението да е маркирано, освен при провеждане на сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите;
2. да е издадено позволително за сеч.
Съгласно чл. 45, ал. 3 без наличие на условията по ал. 1 и 2 е допустимо отсичане на дървета с цел потушаване на пожари, при възникване на природни бедствия и аварии за нуждите на лесопатологичното обследване, както и за премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, поради което правилно съдът е приел, че е предвидено изключение от правилото на чл. 108, ал. 1 ЗГ, че сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от...
При този анализ правилно е прието, че изключение от законоустановеното изискване за издаване на позволително за сеч не може да бъде регламентирано с обжалваните норми на Наредбата.
Принципът, регламентиран в ЗГ, е сечите в горите да се провеждат съгласно предвижданията на горскостопанските планове и програми, ловностопанските планове и плановете за дейности по опазване от пожари при спазване на разрешителен режим, свързан с издаване на позволително за сеч на маркирани дървета, така, както е посочено в чл. 45, ал. 1 и 2 от Наредбата.
Относно разпоредбата на чл. 51а, възпроизведен в решението на тричленния състав, е неоснователен доводът на касатора, че тези разпоредби регламентират хипотези, при които е издадено позволителното за сеч, както и че сечта е свързана с опазване здравето и живота на хората в границите на обектите за добив на дървесина.
Разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ЗГ, както беше посочено, предвижда, че сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от..., поради което не може да бъде тълкувана разширително, с предоставяне възможност на вземане на решение за отсичане на немаркирани дървета на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, както беше посочено по-горе в мотивите на настоящия акт, не се установяват извънредни обстоятелства, които да налагат изключение от нормативно установеното изискване за провеждане на сеч, въз основа на писмено позволително по образец.
Относно обжалваната пред първоинстанционния съд разпоредба на чл. 52а от Наредбата в мотивите си съдът е изложил доводи по същество и е приел, че по изложените мотиви за отмяна на чл. 34, ал. 2 от Наредбата разпоредбата следва да бъде отменена, но в диспозитива на съдебния си акт не се е произнесъл в тази част, поради което в тази си част делото следва да бъде върнато на първоинстанцонния съд, тъй като представлява ЯФГ по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК, а именно очевидна неточност, която следва да бъде отстранена от същия съд.
С оглед крайния съдебен акт на касатора - министъра на земеделието, храните и горите, не се присъждат разноски, тъй като не са претендирани. На касатора - сдружение "ВВФ България", следва да се присъдят 1200 лв., направени разноски за настоящата инстанция, съласно представен списък на разноските.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,