ДВ. бр. 50 от 09.06.2023г.

Обн., ДВ, бр. 50 от 9 юни 2023 г.

history Върховният административен съд на Република България - първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети май в състав: председател: Йордан Константинов, членове: Бисер Цветков, Петя Желева, при секретар Благовеста Първанова и с участието на прокурора Цветанка Борилова изслуша докладваното от председателя Йордан Константинов по адм. дело № 1108/2021 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на сдружение "ВВФ - Световен фонд за дивата природа Дунавско-Карпатска програма България", сега "ВВФ България", със седалище и адрес на управление гр. София 1612, бул. Цар Борис III № 19б, ет. 4 - 5, представлявано от изпълнителния директор В. К., срещу Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г., изм. и доп., бр. 63 от 16.07.2013 г., в сила от 16.07.2013 г., бр. 72 от 18.09.2015 г., бр. 71 от 1.09.2017 г., изм. и доп., бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.
С определение по хода от 2.02.2021 г. жалбата е оставена без движение, като е указано на жалбоподателя да уточни кои точно разпоредби на Наредбата обжалва.
В изпълнение на определението по делото (л. 247) е депозирана молба от 12.02.2021 г., в която се уточнява, че се оспорват следните части от Наредбата:
1. Всички изменения и допълнения на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, които са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.
2. Нормите на чл. 34, ал. 2 - изцяло, чл. 35, ал. 2, 4 и 5 - изцяло, чл. 35а - изцяло, чл. 45, ал. 3 - изцяло, чл. 51а - изцяло, чл. 51б - изцяло, чл. 52, ал. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 (без ал. 3) - изцяло; чл. 52а - изцяло; чл. 53, ал. 7 - изцяло; чл. 54, 55 и 56 - изцяло.
В жалбата и допълнителната молба се посочват конкретни норми на Конституцията на Република България и на Закона за горите, на които въпросните изменения и допълнения, съответно разпоредби противоречат.
По отношение на нормите за изменения и допълнения на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, които са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г., в жалбата се правят оплаквания в следните направления: 1. процедурата за приемане на нормите за изменение и допълнение на наредбата е извършена в нарушение на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на ЕП и Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда; 2. измененията и допълненията на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите са приети в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, водещо до несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК; твърди се, че при официалното внасяне в процедура за одобрение към проекта за изменение и допълнение на наредбата не са посочени каквито и да е мотиви, свързани с останалите цели на Закона за горите, извън мотивите за подобряване на отглеждането и възобновяването на горите, пряко рефлектиращо върху нивата на добив.
Оплакванията на жалбоподателя против разпоредбите на чл. 34, ал. 2 - изцяло, чл. 35, ал. 2, 4 и 5 - изцяло, чл. 35а - изцяло, чл. 45, ал. 3 - изцяло, чл. 51а - изцяло, чл. 51б - изцяло, чл. 52, ал. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 (без ал. 3) - изцяло; чл. 52а - изцяло; чл. 53, ал. 7 - изцяло; чл. 54, 55 и 56 - изцяло, са изложени в т. III от жалбата, стр. 12 и сл. от същата, съответно л. 12 и сл. от делото. Допълнително такива са посочени и в уточняващата молба от 12.02.2021 г., л. 247 и сл. от делото.
Правният интерес на сдружението от оспорване на разпоредбите е обоснован в т. II от жалбата.
По изложените аргументи се иска отмяна на посочените разпоредби на Наредбата. Претендира заплащане на разноски.
Ответникът по молбата - министърът на земеделието, храните и горите чрез своя процесуален представител А. В., взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:
Съгласно чл. 125, ал. 2 от Конституцията на Република България Върховният административен съд се произнася по спорове за законността на актовете на Министерския съвет и на министрите, както и на други актове, посочени в закона. Тези актове имат нормативен характер, с тях се създават права и задължения за неограничен кръг правни субекти, за които съществува правен интерес да ги обжалват пред ВАС, ако считат, че те противоречат на закона като нормативен акт от по-висока степен и накърняват правата и законните им интереси. Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
Посочената в жалбата Наредба за сечите в горите е подзаконов нормативен акт и съгласно чл. 185, ал. 1 от АПК разпоредбите й могат да се оспорват пред съд. Компетентният за това съгласно чл. 191, ал. 1 от АПК съд е тричленен състав на Върховния административен съд.
Предмет на оспорване според подадената жалба са:
1. Всички изменения и допълнения на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, които са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.
2. Нормите на чл. 34, ал. 2 - изцяло, чл. 35, ал. 2, 4 и 5 - изцяло, чл. 35а - изцяло, чл. 45, ал. 3 - изцяло, чл. 51а - изцяло, чл. 51б - изцяло, чл. 52, ал. 1, 2, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 и 13 (без ал. 3) - изцяло; чл. 52а - изцяло; чл. 53, ал. 7 - изцяло; чл. 54, 55 и 56 - изцяло.
За жалбоподателя е налице правен и личен интерес от обжалване, тъй като съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Наличието на такъв според чл. 159, т. 4 от АПК е основание за допустимост на подадената жалба. От приложеното по делото удостоверение за актуално състояние на сдружение "ВВФ България", ЕИК 2763/2006110, е видно, че същото има за цели: 1. да опазва и възстановява природната среда и екологичните процеси в България, в Централна и Източна Европа, в съответствие с ценностите и стратегиите на WWF World Wide Fund for Nature (бивш World Wildlife Fund) и глобалната мрежа от организации, опровомощени да извършват дейности под марката ВВФ (WWF); 2. да опазва и съхранява екосистемното разнообразие, в това число на фауна и флора, ландшафт, води, почви, въздух и други природни ресурси, като се обръща особено внимание на основни екологични процеси и животоподдържащи системи, както и на подсигуряване, че използването на диви видове и природни екосистеми е устойчиво; 3. да допринася за защита на населението чрез опазване и възстановяване на природата, което е основа за осигуряване на човешкия поминък, чрез защита на околната среда от вредни въздействия, както и чрез разпространение на знания и умения, свързани с това.
Разпоредбите на раздел III от Закона за горите уреждат обществените отношения, свързани с провеждане на сечите в горите. В чл. 101, ал. 1 ЗГ е отбелязано, че сечите се провеждат за възобновяване, отглеждане и подобряване състоянието на горите и за постигане на целите, заложени в горскостопанските планове и програми. Според алинея втора на същия чл. 101, ал. 3 ЗГ министърът на земеделието, храните и горите приема наредба, с която се определят: 1. видовете сечи и методите за тяхното провеждане; 2. условията и редът за провеждане на сечите; 3. правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч; 4. условията и редът за издаване на позволителното за сеч; 5. системата от режими и мерки за стопанисване на типовете природни местообитания; 6. (нова, ДВ, бр. 60 от 2012 г.) условията и редът за провеждане на сечите в границите на корекции на реки; 7. (нова, ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г.) специфичните изисквания при провеждане на сечи в защитени горски територии. В изпълнение на тази законова делегация от министъра на земеделието и храните е издадена Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, обн., ДВ, бр. 64 от 19.08.2011 г. Във времето Наредбата е изменяна и допълвана на няколко пъти, като последните изменения и допълнения на същата (предмет на оспорване от жалбоподателя) са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.
В този смисъл следва да бъде прието, че оспорените разпоредби от Наредбата са издадени от ответника в рамките на законово предоставена делегация, поради което същите са издадени от компетентен орган.
I. По оспорването на всички изменения и допълнения на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, които са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.
В жалбата на "ВВФ България" се правят оплаквания за допуснати нарушения при приемане на оспорваните разпоредби в следните две направления:
1. Процедурата за приемане на нормите за изменение и допълнение на Наредбата е извършена в нарушение на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на ЕП и Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, съответно чл. 90 ЗООС.
2. Измененията и допълненията на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите са приети в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, водещо до несъответствие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 АПК.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция приема следното:
Оплакванията за нарушение на разпоредбите на Директива 2001/42/ЕО на ЕП и Съвета относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда са неоснователни по следните аргументи:
1. Законът за нормативните актове (ЗНА) е този нормативен акт, който урежда подготовката, изменението и прилагането на нормативните актове - чл. 1. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗНА съставителят на проект на нормативен акт извършва оценка на въздействието на нормативния акт, когато това е предвидено в този закон. Нормата на чл. 20 ЗНА определя случаите на извършване на предварителна оценка на въздействието на нормативен акт. Според алинея трета от същата, извън случаите по алинея трета (при: 1. изработване на нови закони и кодекси; и 2. изработване на проекти на нормативни актове, за които оценката по ал. 2 е показала, че може да се очакват значителни последици), цялостна предварителна оценка на въздействието може да се извърши по преценка на съставителя на проекта. В случая предмет на оспорването е нормативен административен акт, който се приема от орган по чл. 115 от Конституцията на Република България. Следователно предвид характера на акта и приемащия го орган преценката за извършване на цялостна предварителна оценка е предоставена на съставителя на акта, т. е. не е налице задължително извършване на такава оценка, за да бъде тя условие за законосъобразност на Наредбата.
2. Независимо от изложеното по т. 1 настоящият съдебен състав намира за необходимо да изложи аргументи защо приема, че в случая не са налице и по същество изискванията на сочената Директива за извършване на оценка за въздействие.
Директива 2001/42/ЕО от 27 юни 2001 г. относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда е приета от Европейския парламент и Съвета. Според чл. 1 от същата целта на настоящата Директива е да предостави високо равнище на защита на околната среда и да допринесе за интегрирането на екологичните съображения в подготовката и приемането на планове и програми с оглед съдействие за устойчиво развитие чрез осигуряване, че в съответствие с настоящата Директива се извършва екологична оценка на определени планове и програми, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда. Обхватът на Директивата е регламентиран в чл. 3. Според чл. 3, § 1 от Директивата в съответствие с членове 4 - 9 екологична оценка се извършва на плановете и програмите, посочени в параграфи 2 - 4, които е вероятно да имат съществени последици върху околната среда. Според § 2 на чл. 3 в съответствие с параграф 3 екологична оценка се извършва за всички планове и програми: а) които се изготвят за селското и горското стопанство, риболова, енергетиката, промишлеността, транспорта, управлението на отпадъците, далекосъобщенията, туризма, градско и териториално планиране или земеползване и които определят рамката за даването на съгласие за бъдещо развитие на проектите, изброени в приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, или б) които, с оглед вероятните последици върху местата, са били определени, че изискват оценка в съответствие с членове 6 или 7 от Директива 92/43/ЕИО.
Съгласно цитираните в жалба решения на Съда на Европейския съюз: т. 52 от решение от 27.10.2016 г. по дело С-290/2015 и т. 60 от решение от 7.06.2018 г. по дело С-671/2016, понятието "планове и програми" по смисъла на чл. 3, § 2 от Директива 2001/42/ЕО може да обхваща законови или подзаконови нормативни актове.
Относимата разпоредба от приложения I и II към Директива 85/337/ЕИО, към които прави препращане чл. 3, § 2, буква а) от Директива 2001/42/ЕО, е тази на т. 1 - Селско, горско и водно стопанство, г) Първоначално залесяване или обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята.
В жалбата се излагат аргументи, че новите разпоредби на чл. 50, ал. 17 и чл. 72, т. 8 от Наредбата предвиждат обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята. В тази насока се прави позоваване на тълкуването на понятието "обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята", така както е дадено в решение на Съда на Европейския съюз (осми състав) от 7.08.2018 г., постановено по дело С-329/2017 на Съда на Европейския съюз. Според диспозитива на въпросното решение точка 1, буква г) от приложение II към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда трябва да се тълкува в смисъл, че попада в обхвата на понятието "обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята" по смисъла на тази разпоредба разчистването на горско трасе за целите на монтирането и използването на надземен електропровод, като разглеждания в главното производство, за времето на законното му съществуване на това място.
Направените оплаквания са неоснователни.
Директива 2011/92/ЕС не съдържа легална дефиниция на понятията "планове и програми". Разпоредбата на чл. 3 от Директивата е транспонирана в чл. 85 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС). В § 1, т. 22 на допълнителните разпоредби на ЗООС е дадено легално определение на понятието "планове и програми". Според същото: "Планове и програми" са планове, програми, стратегии и други подобни документи, както и техните изменения, които: а) се изискват от законови, нормативни или административни разпоредби; б) са предмет на подготовка и/или приемане от публичен орган на национално, регионално или местно равнище или които се подготвят от даден орган за приемане чрез одобрена от Министерския съвет или от Народното събрание процедура.
При така дадената законова дефиниция настоящият съдебен състав намира, че един подзаконов нормативен акт, какъвто безспорно е оспорената Наредба, не влиза в понятието "планове и програми" по смисъла на чл. 3, § 2 от Директива 2011/92/ЕС.
Съпоставката между понятията "нормативен акт" и "планове и програми" налага следните изводи:
1. Съгласно чл. 1а ЗНА нормативният акт съдържа общи правила за поведение, които се прилагат към индивидуално неопределен кръг субекти, има нееднократно действие и се издава или приема от компетентен държавен орган. Обратното - плановете и програмите се създават на база на законови, нормативни или административни разпоредби. Казано по друг начин, разпоредбите на нормативния акт са първични, а тези на плановете и програмите - вторични, създадени на база на вече приети нормативни разпоредби.
2. Според Българския тълковен речник под "програма" следва да се разбира план за дейност, а под "план" следва да се разбира предварително обмислен ред за извършване на нещо, срок за изпълнението му. Казано по друг начин, програмите и плановете се отнасят за нещо конкретно и точно, а не за нещо общо. В това им качество те подлежат на съответната преценка за съответствие по смисъла на цитираните по-горе разпоредби.
Предвид обстоятелството, че нормативният акт съдържа правила за поведение, които се прилагат за неопределен кръг от субекти и имат нееднократно действие, поради което подобна предварителна оценка на въздействие, аналогична на тази за плановете и програмите, няма как да бъде извършена.
Настоящата съдебна инстанция не отрича обстоятелството, че в качеството им на регулатори на нещо конкретно "плановете и програмите" могат да имат нормативен характер, в който смисъл е и даденото тълкуване в цитираните решения на Съда на Европейския съюз. Но от това не следва, че един подзаконов нормативен акт следва да бъде приравняван на "план или програма", каквито доводи са развити в жалбата.
Нормата на чл. 50, ал. 17 (нова, ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) от Наредбата определя, че обемът на маркираната дървесина за прокарване на извозни пътища и технологичните просеки не се включва при определяне интензивността на сечта.
Нормата на чл. 72, т. 8 (нова, ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) определя, че при провеждане на сечи в защитни и специални горски територии се спазват следните специфични изисквания: в горите във фаза на старост, през които преминават съществуващи горски пътища и други инфраструктурни обекти, при доказана необходимост се допуска сеч на единични сухи, повредени, застрашаващи или пречещи на безопасното движение на хора и пътни превозни средства дървета или на нормалното функциониране на инфраструктурните обекти по реда на чл. 51б.
От тълкуването на въпросните разпоредби не може да бъде изведен извод, че същите регламентират обезлесяване с цел промяна на предназначението на земята по смисъла на точка 1, буква г) от приложение II към Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, което да поражда необходимостта от задължително извършване на предварителна екологична оценка по смисъла на чл. 3, § 2, буква а) от Директива 2011/92/ЕС.
Дори да се приеме тезата на жалбоподателя, че в случая е необходимо задължително извършване на предварителна екологична оценка по смисъла на чл. 3, § 2, буква а) от Директива 2011/92/ЕС, то това касае само въпросните разпоредби на чл. 50, ал. 17 и чл. 72, т. 8 от Наредбата, но не и останалите норми на изменение и допълнение, обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г.
На основание изложеното следва да бъде направен извод, че при приемане на измененията и допълненията на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г., не е допуснато нарушение на чл. 3, § 2 от Директива 2011/92/ЕС от вида на твърдяното в жалбата.
Втората група оплаквания на жалбоподателя против измененията и допълненията на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите са в смисъл, че същите са приети в нарушение на принципите за пропорционалност и съразмерност, водещо до несъответствие на акта с целта на закона. Навеждат се доводи, че основната част на предвидените в проекта за изменения и допълнения на Наредбата и приетите впоследствие такива целят увеличаване на добива на дървесина и по този начин влизат в противоречие с принципа на пропорционалност по чл. 26, ал. 1 ЗНА и с принципа на съразмерност по отношение на конституционното задължение за обезпечаване на възпроизводството на околната среда и разумното използване на горските природни богатства и природните ресурси на страната. Твърди се още, че при внасяне в процедура за одобрение към проекта за изменение и допълнение не са посочени никакви мотиви, свързани с останалите цели на Закона за горите, извън мотивите за подобряване на отглеждането и възобновяването на горите, пряко рефлектиращо върху нивата на добив. Допълнителни аргументи в тази насока са развити на стр. 12 - 14 от жалбата, съответно л. 11 - 12 от делото.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗНА изработването на проект на нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на необходимост, обоснованост, предвидимост, откритост, съгласуваност, субсидиарност, пропорционалност и стабилност. Доводите за нарушаване на принципа за пропорционалност при приемане на измененията и допълненията на Наредбата се обосновават с извършените промени (в проценти или години) в отделни разпоредби на Наредбата - чл. 24, чл. 24а, чл. 25, ал. 6, чл. 26, чл. 27, ал. 1, чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 6, чл. 72, т. 8, които разпоредби съдържат регламентация на отделни видове сечи. Извършените промени в тези разпоредби са въпрос на целесъобразност, по отношения на която съдът няма правомощия за контрол - чл. 145, ал. 1 във връзка с чл. 196 АПК. Изложеното се отнася и по отношение на наведените доводи в жалбата, свързани с процесните разпоредби и изпълнението на международни и европейски ангажименти за съхранение на горските местообитания.
По силата на чл. 26, ал. 2 ЗНА преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20. От данните по административната преписка е видно, че внесеният проект за изменение и допълнение на оспорената Наредба съдържа мотиви относно необходимостта за приемане на въпросните разпоредби. Отсъствието на такива по отношение на други цели, определени в чл. 1 от Закона за горите, които не са предмет на регулация в Наредбата, не може да бъде разглеждано като неспазване на изискванията на чл. 26, ал. 2 ЗНА.
В този смисъл частта от жалбата, касаеща всички изменения и допълнения на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, издадена от министъра на земеделието и храните, които са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г., се явява неоснователна.
II. В жалбата се съдържат и искания за отмяна на отделни разпоредби от Наредбата. Същите ще бъдат разгледани по реда на тяхното излагане.
1. В жалбата се прави искане за отмяна на нормата на чл. 34, ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.
Сега действащата разпоредба има следното съдържание: "Санитарните сечи се провеждат с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии, както и с предписание по чл. 106 от Закона за горите." Преди измененията и допълненията на Наредбата, които са обнародвани в ДВ, бр. 84 от 29.09.2020 г., в сила от 29.09.2020 г., същата има следното съдържание: "Санитарните сечи се провеждат, ако са предвидени в горскостопанските планове или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии, както и с предписание по чл. 106 от Закона за горите."
По отношение на въпросната разпоредба в жалбата и уточняващата молба от 12.02.2021 г. се излагат доводи, че въпросната разпоредба противоречи на нормите на чл. 97, ал. 2 и чл. 106 З Г. Според жалбоподателя с въвеждането на възможността санитарни сечи да се провеждат с одобрено план-извлечение се излиза от законово установената рамка санитарните сечи да се провеждат само когато това е предвидено в горскостопанския план или програма или когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Нормата на чл. 97, ал. 2 ЗГ има следното съдържание: "Когато в горскостопанския план или програма, или в план-извлечение за промяна на вида на сечта и възобновяването е предвидено възобновяване по изкуствен начин, залесяването се извършва в срок до три години от изсичане на насаждението."
Нормата на чл. 106 ЗГ има следното съдържание: "Освен в случаите, предвидени в горскостопанския план или програма, собствениците на гори, както и лицата, на които е предоставено управлението на поземлени имоти в горски територии, провеждат санитарни сечи и когато е дадено предписание за това от регионалната дирекция по горите или от съответната лесозащитна станция. Сечта се провежда в срока, определен в предписанието."
Тълкуването на нормата на чл. 97, ал. 2 ЗГ налага извод, че тя има предвид понятието "план-извлечение за промяна вида на сечта" във връзка с вида и сроковете, в които следва да се извършва залесяване след проведена сеч. Т.е. въпросната норма не се отнася до провеждането на санитарни сечи. Принципно разпоредбите на Закона за горите не съдържат законова регламентация на понятието "план-извлечение". Такова се съдържа в нормите на Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. По-специално разпоредбата на § 3, ал. 2 ДР на Наредбата определя, че промяна на вида на сечта се извършва с план-извлечение по предложение от собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия. В случаите, когато в съответния проект, план или програма по ал. 1 се налага изменение на вида на сечта или не е предвидена сеч, собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия, предлагат промяна в съответния проект, план или програма.
Очертаната правна рамка налага извод, че принципно Законът за горите не съдържа регламентация на хипотезите, при които се допуска изменение на проект, план или програма, въз основа на които изменения се допуска сеч. Това е сторено чрез разпоредбите на Наредба № 8 за сечите в горите чрез института на т. нар. "план-извлечение за промяна на вида на сечта", като по този начин нормите на ЗГ са допълнени и доразвити. Стореното съставлява нерегламентирано допълване на закона и по този начин се разширява кръгът на хипотези, при които е допустимо извършване на санитарна сеч.
В конкретния случай нормата на чл. 34, ал. 2 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите влиза в противоречие с нормата на чл. 106 ЗГ, която определя случаите, при които е допустимо провеждане на санитарна сеч. Нормата следва да бъде отменена изцяло, доколкото съдът няма правомощия да възстанови старата редакция на разпоредбата или да направи нова правилна редакция на същата.
2. В жалбата се прави искане за отмяна на разпоредбите на чл. 35, ал. 2, 4 и 5 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.
Разпоредбите на чл. 35 от Наредбата регламентират случаите на провеждане на т. нар. "принудителна сеч". Според алинея първа на чл. 35 принудителни сечи се провеждат при наличие на повреди, причинени от абиотични въздействия; в този случай се отсичат повредени и/или повалени дървета с цел усвояване на дървесината.
Доводите на жалбоподателя за отмяна на посочените три разпоредби са аналогични на изложените по т. 1 за отмяната на чл. 34, ал. 2 - противоречието им с чл. 97, ал. 2 и чл. 106 З Г.
Посочените алинеи имат следното съдържание:
1. Алинея 2 (доп., ДВ, бр. 71 от 2017 г.): Принудителните сечи се провеждат, ако са предвидени в горскостопанските планове или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии, както и с предписание по чл. 131, ал. 2 от Закона за горите.
2. Алинея 4 (изм., ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г.): Провеждането на принудителни сечи, при които се отсичат не повече от три дървета на 1 ха и не повече от 30 дървета за цялото насаждение (или отделен имот), се извършва въз основа на утвърден инвентаризационен опис по образец. В тези случаи не се изисква да са предвидени в горскостопански планове или в план-извлечение.
3. (нова, ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) Алинея 4 не се прилага за зрели насаждения с планирани и нереализирани възобновителни сечи, както и в насажденията от изборния стопански клас.
По изложените в предишната точка мотиви съдът намира, че жалбата в тази й част е основателна, като ал. 2 следва да бъде отменена в частта "или с одобрено план-извлечение по искане от собственика или от лицата, на които е предоставено управлението на горските територии", а ал. 4 - изцяло. Тъй като алинея пета е във връзка с ал. 4, същата следва да бъде отменена изцяло.
3. В жалбата се съдържа искане за отмяна изцяло на нормата на чл. 35а от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.
Същата има следната редакция: "Чл. 35а. (нов, ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Когато се установят повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, и състоянието на насаждението отговаря на критериите за провеждане на отгледна или възобновителна сеч, увредените дървета се отсичат по време на съответната сеч."
Мотивите на жалбоподателя за противоречие на въпросната разпоредба с норми от по-висок ранг са аналогични на предходните две разпоредби - противоречие с разпоредбите на чл. 106 и чл. 108, ал. 1 от Закона за горите. Излагат се аргументи, че разпоредбата на чл. 35а допуска извършването на сеч на увредени дървета, без да са налице законовите условия за провеждане на сечта по чл. 106 ЗГ и без да е издадено писмено позволително съгласно чл. 108, ал. 1 З Г.
Съдържанието на разпоредбата на чл. 106 ЗГ е възпроизведено по-горе.
Нормата на чл. 108, ал. 1 ЗГ има следното съдържание: "Сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от: ..."
При така посочената правна рамка съдът намира, че жалбата е основателна в тази си част. Нормата на чл. 35а от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите противоречи на нормите на чл. 106 и чл. 108, ал. 1 ЗГ и като такава следва да бъде отменена.
4. В жалбата се съдържа искане за отмяна изцяло на нормата на чл. 45, ал. 3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.
Същата има следната редакция: "Без наличие на условията по ал. 1 и 2 е допустимо отсичане на дървета с цел потушаване на пожари, при възникване на природни бедствия и аварии за нуждите на лесопатологичното обследване, както и за премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората."
Доводите на жалбоподателя за противоречие на нормата на чл. 45, ал. 3 са сходни с тези по предходната точка - противоречие с разпоредбата с нормата на чл. 108, ал. 1 З Г.
Съпоставяйки съдържанието на алинея първа и втора на чл. 45 от Наредбата, които уреждат принципно изискванията за провеждане на сеч, следва да бъде прието, че с разпоредбата на алинея трета се въвежда изключение от тях. По този начин нормата влиза в противоречие с нормата на чл. 108, ал. 1 ЗГ, тъй като в последната не са уредени хипотези, при които се допуска провеждане на сеч без издаване на надлежно писмено позволително.
По изложените съображения жалбата се явява основателна в тази си част и нормата на чл. 45, ал. 3 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите следва да бъде отменена.
5. В жалбата се съдържа искане за отмяна изцяло на нормата на чл. 51а от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.
Нормата има следната редакция:
"Чл. 51а. (1) Решение за отсичане на единични немаркирани дървета в обекти за добив на дървесина с цел предотвратяване на опасност за живота и здравето на хората се взема от лицето, на което е издадено позволителното за сеч.
(2) Лицето по ал. 1 маркира с контролна горска марка челата на пъновете на отсечените немаркирани дървета, като използва жълт цвят, и съставя констативен протокол, който се прилага към досието по чл. 64, ал. 1. В констативния протокол се вписват броят на дърветата и техният обем.
(3) Отсечените немаркирани дървета по ал. 1 се оставят в насажденията като биотопна дървесина."
Доводите на жалбоподателя за противоречие на нормата на чл. 51а са сходни с тези по предходните две точки - противоречие с разпоредбата с нормата на чл. 108, ал. 1 З Г.
По изложените по предходната точка мотиви съдът намира, че жалбата се явява основателна в тази й част, оспорената разпоредба е в противоречие с нормата на чл. 108, ал. 1 ЗГ и като такава следва да бъде отменена.
6. В жалбата се съдържа искане за отмяна изцяло на нормата на чл. 51б от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.
Въпросната правна норма има следното съдържание:
"Чл. 51б. (нов, ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) (1) При необходимост от отсичане на немаркирани дървета с цел потушаване на пожари, при възникване на природни бедствия и аварии, както и с цел премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или за предотвратяване на опасности, застрашаващи живота и здравето на хората, решението за отсичането им се взема от:
1. служители на държавните предприятия по чл. 163 от Закона за горите, на държавните горски стопанства, държавните ловни стопанства, учебно-опитните горски стопанства и на общинските горски структури;
2. собственика на горската територия или лицето, упълномощено да я управлява;
3. служители на Изпълнителната агенция по горите и на нейните структури;
4. служители на Министерството на вътрешните работи (МВР);
5. областния управител или кмета на съответната община или упълномощени от тях лица;
6. лицето, стопанисващо инфраструктурния обект.
(2) (изм., ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лицето, взело решение за отсичането на дърветата по ал. 1, съставя констативен протокол, в който описва причините, мястото, датата, отдел и подотдел, номер на имота съгласно кадастралния регистър или картата на възстановената собственост (в случай, че е известен); наименование на инфраструктурния обект; брой на дърветата за отсичане по дървесни видове, приблизителния им обем по категории дървесина и временния склад, където при необходимост ще се преместват повалените дървета или части от тях. За взетото решение се уведомява собственикът на горската територия и съответната регионална дирекция по горите, на които представя и копие от констативния протокол.
(3) (доп., ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) При необходимост от отсичането на дървета за недопускане на пожари, природни бедствия и аварии за нуждите на лесопатологичното обследване, както и с цел превантивно премахване на дървета, създаващи опасност за функциониране на инфраструктурни обекти или застрашаващи живота и здравето на хората, решенията по ал. 1 се вземат след съгласуване с директора на съответната регионална дирекция по горите или упълномощено от него лице.
(4) (нова, ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Когато повалената дървесина възпрепятства нормалното функциониране на инфраструктурните обекти, дървесината се премества и складира по възможност в границите на имота по начин, който позволява функционирането на обектите.
(5) (нова, ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Когато решението за отсичане на дърветата е взето от лицата по ал. 1, т. 4, 5 и 6, констативният протокол се съставя от служител на съответната регионална дирекция по горите и се подписва и от лицето, взело решението.
(6) (нова, ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Транспортирането на добитата дървесина се извършва след издаване на позволително за сеч въз основа на констативния протокол по ал. 2 и отразения в него дървесен обем, като не се съставят карнет-опис и технологичен план.
(7) (предишна ал. 4, изм., ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лицето, което съставя констативния протокол за отсичането на дърветата по ал. 1, осигурява маркирането на челата на пъновете на отсечените немаркирани дървета с контролната горска марка, като използва жълт цвят.
(8) (нова, ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Дърветата, подлежащи за сеч по ал. 3, се маркират преди издаването на позволителното за сеч."
Доводите на жалбоподателя за противоречие на нормата на чл. 51 са сходни с тези по предходните три точки - противоречие с разпоредбата с нормата на чл. 108, ал. 1 З Г.
За разликата от предходните три точки по отношение на нормата на чл. 51б от Наредбата съдът намира жалбата в тази й част за неоснователна. От разпоредбите на ал. 6 и 8 на чл. 51б следва изводът, че сечта на дървесината в хипотезата на тази разпоредба се извършва след издаване на позволително за сеч, от което следва, че нормата на чл. 51б не влиза в противоречие с чл. 108, ал. 1 З Г.
7. В жалбата се съдържа искане за отмяна изцяло на нормата на чл. 52 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, изключая разпоредбата на алинея трета.
Нормата на чл. 52 има следното съдържание:
"Чл. 52. (изм., ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) (1) (изм., ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Сечите се провеждат след издаване на писмено позволително от лицата по чл. 108, ал. 1 от Закона за горите въз основа на:
1. утвърден горскостопански план или програма или одобрено план-извлечение;
2. одобрен карнет-опис, удостоверяващ, че насаждението е маркирано за предвидената сеч, спазени са изискванията на чл. 50 и границите на имота с други собственици са трайно обозначени на терена;
3. одобрен технологичен план за добив на дървесина;
4. копие от документ, удостоверяващ, че са изпълнени изискванията на чл. 181 от Закона за горите - за горите, общинска собственост.
(2) (доп., ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм., бр. 71 от 2017 г.) В случаите по чл. 1, ал. 3, чл. 45, ал. 7 и 8, чл. 46, чл. 50, ал. 6, т. 2 и 3 и чл. 51б, както и за провеждане на сечи във връзка с изграждане на обекти по чл. 153, ал. 1 от Закона за горите за издаване на позволително за сеч не се изисква горскостопански план или програма. За провеждане на санитарни сечи или принудителни сечи, както и в случаите по чл. 46 и за обектите по чл. 153, ал. 1, т. 2 - 7 от Закона за горите, не се изисква горскостопански план или програма, като позволителното за сеч се издава въз основа на одобрено от съответната регионална дирекция по горите план-извлечение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(3) (нова, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) В случаите на издадено предписание от регионалната дирекция по горите или лесозащитна станция за провеждане на санитарни сечи или принудителни сечи не се изисква утвърден горскостопански план или програма или одобрено план-извлечение. Предписанието се издава по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите, след извършване на проверка на терен от служители от регионалната дирекция по горите или лесозащитна станция.
(4) (изм., ДВ, бр. 72 от 2015 г., предишна ал. 3, бр. 71 от 2017 г.) В случаите по чл. 153, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, когато обектите се намират извън насаждението, предвидено за сеч, не се изисква горскостопански план или програма, като позволителното за сеч се издава въз основа на одобрено от съответната регионална дирекция по горите план-извлечение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите.
(5) Позволително се издава поотделно за всяко насаждение или за имот и насаждение и в него се определят сроковете за сеч и извоз.
(6) (нова, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) В случаите по чл. 34, ал. 4 и чл. 35, ал. 4 за издаване на позволително за сеч не се изисква горскостопански план или програма или одобрено план-извлечение, като позволителното за сеч се издава въз основа на одобрен инвентаризационен опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Инвентаризационният опис се изготвя от лица, вписани в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите за дейността "маркиране на насаждения, предвидени за сеч", и се одобрява от:
1. директора на съответното държавно горско стопанство, държавно ловно стопанство, учебно-опитно горско стопанство - за горските територии - държавна собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;
2. ръководителя на съответната общинска горска структура - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;
3. управляващия горското сдружение по чл. 183, ал. 1 от Закона за горите - за горски територии - частна собственост на физически и юридически лица - членове на сдружението, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор;
4. директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него лице за случаите извън т. 1, 2 и 3.
(7) (нова, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) В случаите по ал. 6, т. 1, 2 и 3 копие от инвентаризационния опис се предоставя в съответната регионална дирекция по горите преди издаването на първото позволително за сеч от него.
(8) (предишна ал. 6, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) По обективни причини сроковете за сеч и извоз могат да бъдат продължавани от лицата, издали позволителното за сеч. При всички случаи срокът за сеч и извоз не може да бъде по-дълъг от края на календарната година, за която е издадено позволителното за сеч.
(9) (предишна ал. 7, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) Продължаването на сроковете за сеч и извоз до временен склад се разрешава преди изтичането им по писмено искане на лицето, на което е издадено позволителното за сеч, като се отразява в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите и в отпечатаните екземпляри на позволителното. Сроковете се считат продължени от момента на отразяване на промяната в интернет информационната система на Изпълнителната агенция по горите.
(10) (предишна ал. 8, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) Когато физически и юридически лица - собственици на поземлени имоти в горски територии, са възложили извършването на добива на дървесина в имотите им по реда на чл. 186 от Закона за горите, продължаването на сроковете за сеч и извоз се допуска след писмено съгласие на собственика.
(11) (предишна ал. 9, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) Позволително за сеч в насаждения, в които ще се провежда сеч без материален добив, главосечна сеч, както и сеч в насаждения по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите, и при добив на коледни елхи, се издава, без да се спазват изискванията по ал. 1, т. 1, 2 и 3, като се определя само срок за сеч.
(12) (предишна ал. 10, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) Позволително за сеч в насаждения за производство на плодове се издава, ако насаждението е инвентаризирано и карнет-описът е заверен от регионалната дирекция по горите, без да е налице изискването по ал. 1, т. 1.
(13) (предишна ал. 11, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) Позволително за сеч в насаждения, в които се извършва кастрене на клони с материален добив, се издава на основание одобрен технологичен план, без да се спазват другите изисквания по ал. 1."
Доводите на жалбоподателя за отмяна на отделните алинеи на чл. 52 от Наредбата (изключая алинея трета) са в следните насоки:
1. Отделните алинеи на чл. 52 са в противоречие с разпоредбите на чл. 35, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с чл. 144, ал. 4, т. 1 от Закона за горите. Доводите в тази насока са изложени подробно по-надолу в настоящото решение при разглеждане на частта от жалбата относно искането за отмяна на чл. 54, 55 и 56 от Наредбата.
2. Алинеи 2, 6 и 7 на чл. 52 са в противоречие с чл. 97, ал. 2 и чл. 106 З Г.
3. Алинея 4 на чл. 52 е в противоречие с чл. 97, ал. З Г.
По изложените по-надолу мотиви по искането на отмяна на чл. 54, 55 и 56 от Наредбата съдът намира, че жалбата е неоснователна в частта, в която се твърди противоречие на отделните алинеи на чл. 52 от Наредбата (изключая ал. 3) с нормите на чл. 35, ал. 1, чл. 57, ал. 1 от Конституцията на Република България, както и с чл. 144, ал. 4, т. 1 от Закона за горите. Обстоятелството, че в отделните алинеи на чл. 52 не се съдържа регулация на сроковете, в които следва да се извърши сечта и извозването на дървесината, не води до извод, че същите са в противоречие с посочените разпоредби на Конституцията на Република България и Закона за горите.
По изложените по-горе мотиви относно противоречие на норми от Наредбата с чл. 97, ал. 2 и чл. 106 ЗГ съдът намира жалбата за основателна в частта относно искането за отмяна на алинеи 2, 4, 6 и 7 от Наредбата.
8. В жалбата се съдържа искане за отмяна изцяло на нормата на чл. 52а от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, като искането е както новата редакция на разпоредбата в сила от 29.09.2020 г., така и предишната такава.
Нормата на чл. 52а има следното съдържание:
"Чл. 52а. (нов, ДВ, бр. 72 от 2015 г.) (1) (доп., ДВ, бр. 84 от 2020 г., в сила от 29.09.2020 г.) Промяната на вида на сечта се извършва без изготвяне и одобряване на план-извлечение, в случай че се запазва насоката на стопанисване. Преминаването от дългосрочно-постепенна или изборна сеч към краткосрочно-постепенна сеч не се допуска.
(2) В случаите, в които не е предвидена насока на стопанисване или се налага нейната промяна, план-извлечението се изготвя от лице, регистрирано в публичния регистър на ИАГ по чл. 235 от Закона за горите, по предложение на собствениците на гори или лицата, на които е предоставено управлението на съответната горска територия.
(3) Предложението за промяна на предвидената насока на стопанисване се подава до съответната регионална дирекция по горите, придружено със:
1. попълнено план-извлечение по образец, утвърден от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите;
2. обяснителна записка, в която се посочва основанието, налагащо промяната;
3. скица - когато предлаганата сеч ще се провежда в част от насаждението.
(4) Необходимостта от промяната по ал. 2 се установява от комисия, назначена от директора на регионалната дирекция по горите или оправомощено от него длъжностно лице - когато се предлага промяна в утвърден горскостопански план или програма.
(5) В комисиите по ал. 4 могат да се включват и представители на:
1. лесозащитна станция, когато с промяната на вида на сечта се предвижда провеждане на санитарна сеч вследствие на биотични въздействия;
2. горска семеконтролна станция, когато се предлага промяна на вида на сечта в семепроизводствени насаждения и в насаждения с регистрирани източници за добив на горски репродуктивни материали;
3. дирекция на природния парк, когато промяната на сечта е в насаждение на територията на природен парк.
(6) В едномесечен срок от постъпване на предложението комисията изготвя протокол за работата си, с който се произнася относно необходимостта от промяната.
(7) Въз основа на протокола на комисията и решение или становище на компетентния орган по околна среда съответният орган по ал. 4 одобрява или мотивирано отказва да одобри план-извлечението за промяна на вида на сечта.
(8) (нова, ДВ, бр. 71 от 2017 г.) Когато горскостопанският план е в процес на изработване, насоките за стопанисване се определят с план-извлечение, което се съгласува и с лицето, на което е възложено изработването на съответния план. План-извлеченията и предписанията за санитарни и принудителни сечи се предоставят за информация на лицето, на което е възложено изработването на съответния план."
Основните доводи на жалбоподателя за отмяна на въпросната норма са свързани с това, че тя е в противоречие с чл. 97, ал. 2 З Г.
По изложените по-горе мотиви за отмяна на чл. 34, ал. 2 от Наредбата съдът намира жалбата за основателна в тази й част и разпоредбата на чл. 52а следва да бъде отменена изцяло.
9. В жалбата се съдържа искане за отмяна на нормата на чл. 53, ал. 7 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите, като искането е както новата редакция на разпоредбата в сила от 29.09.2020 г., така и предишната такава.
В сега действащата си редакция, ДВ, бр. 84 от 2020 г., чл. 53, ал. 7 от Наредбата има следното съдържание: "Когато след издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за изграждане или промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране."
Предишната редакция на разпоредбата е в следния смисъл: "Когато след издаване на позволително за сеч се налага допълнително маркиране на дървета при санитарна или принудителна сеч, както и за промяна на трасетата на извозни пътища, технологични просеки и въжени линии, за тях се съставят карнет-опис и нов технологичен план, които се прилагат към досието на насаждението и се регистрират в информационната система на Изпълнителната агенция по горите към позволителното за сеч. Допълнително маркираните дървета се отбелязват с цвят, различен от основното маркиране."
Според жалбоподателя въпросната разпоредба (и в двете й редакции) е в колизия с нормите на чл. 106 и чл. 108, ал. 1 З Г.
Разпоредбите на чл. 106 и чл. 108, ал. 1 ЗГ са възпроизведени по-горе в настоящото решение. Между двете разпоредби в закона е нормата на чл. 107 ЗГ, според която маркирането на насажденията, предвидени за сеч, се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика.
При така дадената регламентация на маркирането на насажденията, предвидени за сеч, не може да бъде споделена тезата на жалбоподателя, че разпоредбата на чл. 53, ал. 7 от Наредбата е в противоречие с нормите на чл. 106 и чл. 108, ал. 1 З Г.
Като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена в тази й част.
10. Най-накрая в жалбата се съдържа искане за отмяна и на нормите на чл. 54, 55 и 56 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите.
Същите имат следното съдържание:
"Чл. 54. (1) (изм., ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) За издаване на позволително за сеч в горски територии - собственост на физически лица и/или на юридически лица, е необходимо да бъдат спазени изискванията по чл. 52, ал. 1, както и да се представят следните документи:
1. копия от документ за собственост и валидна скица на имота;
2. удостоверение за наследници - когато гората е възстановена на наследниците на починал собственик или при смърт на собственика на имота;
3. договор, по силата на който собственик е възложил добива в имота - в случаите на чл. 186, ал. 1, т. 2 от Закона за горите, или декларация, че са налице обстоятелствата по чл. 186, ал. 1, т. 1 от Закона за горите;
4. нотариално заверено пълномощно от собственик - когато искането е от несобственик с изключение на случаите по т. 3;
5. (нова, ДВ, бр. 72 от 2015 г.) нотариално заверено съгласие, издадено по реда на чл. 111, ал. 8 от Закона за горите - когато горският имот е собственост на повече от едно физическо и юридическо лице.
(2) В случаите на съсобственост, когато позволително за сеч е издадено по искане на един от съсобствениците, отношенията между него и останалите съсобственици се уреждат по реда на Закона за собствеността.
(3) За издаване на позволително за сеч за горски територии - собственост на физически лица и/или на юридически лица, обединени в горско сдружение, не се изискват документите по ал. 1.

history Чл. 55. (1) (изм., ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) Позволително за сеч се издава само за имоти, чиито граници с други собственици са трайно обозначени на терена.
(2) (изм., ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г.) Обозначаването на границите на имотите е за сметка на техните собственици или на лицата, на които са предоставени за управление съответните горски територии.
(3) Забранява се унищожаването, повреждането или преместването на трайни знаци за обозначаване на границите на горските имоти.