ДВ. бр. 76 от 05.09.2023г.

Обн., ДВ, бр. 76 от 5 септември 2023 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: председател: Емилия Миткова, членове: Милена Златкова, Аглика Адамова, Албена Радославова, Камелия Стоянова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Ася Петрова изслуша докладваното от съдията Камелия Стоянова по административно дело № 4920/2023 г.
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на сдружение "Асоциация на професионалните географи и регионалисти", представлявана от председателя на управителния съвет проф. М. Русев и от доц. И. Дреновски, срещу Решение № 1502 от 10.02.2023 г., постановено по адм. д. № 3185/2022 г. по описа на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу отделни части от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България - приложението към чл. 1а, ал. 1 от него в частта: област 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.4. Науки за земята, а именно: 1) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичните длъжности "доцент" и "професор" по група показатели "Г" - 200 точки; 2) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичната длъжност "професор" по група показатели "Е" - 150 точки; 3) въвеждане в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "В", позиция 4 на допълнителен критерий за не по-малко от 10 публикации в издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация с цел приравняването им към монографичен труд, а не само на изискването за минимален брой от 100 т. в група показатели "В"; 4) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 5 за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд - 30 точки; 5) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 6 за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" или за присъждане на научна степен "доктор на науките" - 30 точки; 6) стойностите в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, присъждани по наукометрични показатели от група "Д", позиции 10, 11 и 12, определени съответно на 5 т., 3 т. и 2 т.; и 7) разпоредбите на чл. 1а, ал. 2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Ответникът - Министерският съвет, оспорва касационната жалба като неоснователна.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, петчленен състав, определя жалбата като процесуално допустима, разгледана по същество е частично основателна в частта й относно приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, а именно в частта: област 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.4. Науки за земята, а именно: 1) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичните длъжности "доцент" и "професор" по група показатели "Г" - 200 точки; 2) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичната длъжност "професор" по група показатели "Е" - 150 точки; 3) въвеждане в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "В", позиция 4 на допълнителен критерий за не по-малко от 10 публикации в издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация с цел приравняването им към монографичен труд, а не само на изискването за минимален брой от 100 т. в група показатели "В"; 4) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 5 за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд - 30 точки; 5) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 6 за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" или за присъждане на научна степен "доктор на науките" - 30 точки; 6) стойностите в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, присъждани по наукометрични показатели от група "Д", позиции 10, 11 и 12, определени съответно на 5 т., 3 т. и 2 т.; и 7). Жалбата е неоснователна в останалата част.
Върховният административен съд, тричленен състав, при съобразяване на направените в хода на съдебното производство уточнения в жалбата е определил предмета на оспорване в обхвата на чл. 1а, ал. 2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, както и посочените по-горе части от приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България по отношение на професионално направление 4.4. Науки за земята, което е в област 4. Природни науки, математика и информатика. Обосновал е правния интерес на жалбоподателите съгласно чл. 186, ал. 1 АПК от оспорване на посочените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България с оглед притежаваните от тях научни степени и професионалната им квалификация за заеманите от тях длъжности.
Приел е, че Правилникът за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България е приет въз основа на законова делегация на § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Приел е, че за приемането на приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България също е налице законова делегация съгласно чл. 2б, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, според който минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагане на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели. Приел е, че тази законова делегация не е недопустима. Приел е, че приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав е прието от Министерския съвет, в сила от 6.07.2018 г., обн. в ДВ, бр. 56 от 6.07.2018 г., изменен с ДВ, бр. 15 от 19.02.2019 г., като последното изменение от 2019 г. се отнася именно до професионално направление "Науки за земята". Приел е, че относно спазване на административнопроизводствените правила по изготвяне, респективно по приемане на приложението към чл. 1а, ал. 1 от процесния Правилник, обн. в ДВ, бр. 56 от 6.07.2018 г., респективно изменението му в ДВ, бр. 15 от 19.02.2019 г., тези правила са спазени. Приел е, че в доклада на министъра на образованието и науката се съдържат мотиви за подзаконовия нормативен акт съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за нормативните актове и съдържа всички реквизити по чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове, като този доклад е внесен заедно с предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от Закона за нормативните актове в Министерския съвет. Приел е, че са налице и съответните становища по доклада по чл. 27, ал. 2 от Закона за нормативните актове, проведени са и обществени консултации по смисъла на чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове и същите са приложени с административната преписка. Приел е, че в Закона за развитието на академичния състав в Република България изрично е посочено в чл. 2б, ал. 2, че минималните национални изисквания, на които трябва да отговарят кандидатите за придобиване на съответната научна степен и за заемане на академична длъжност, се изразяват чрез числови стойности на един или няколко обективно измерими показатели, които са съотносими към отделна научна област и/или професионално направление. Приел е, че е предвидено от законодателя в чл. 2б, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, че минималните национални изисквания по ал. 2 се определят в правилник за прилагане на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели. Приел е, че точкуването в таблица 2 от приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България в посоченото професионално направление 4.4. Науки за земята е свързано с особеностите на научната област съобразно определените наукометрични показатели, отразяващи постиженията в съответната научна област. Приел е, че не може да се приемат за основателни възраженията на жалбоподателите, че точките в таблица 2, което е посочено в приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и относимо за направление 4.4., следва да бъдат еднакви за всички научни области.
Предвид законовата делегация в правомощията на Министерския съвет като издател на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България е да определи точкуването по съответните показатели и научни области, съобразявайки се с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 във връзка с ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Приел е, че изрично в мотивите за приемане на изменението към Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България (доклад на министъра на образованието и науката) за въвеждане в него на приложението към чл. 1а, ал. 1 се сочи, че тези изменения целят създаване на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към отделните отрасли в науката, спортната дейност и художествено-творческата дейност на кандидатите за придобиване на съответните академични длъжности във висшите училища. Приел е, че следва да се възприемат мотивите, посочени от вносителя на проекта за изменение на Правилника, че националните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в общо девет научни области и в Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България през 2010 г. са липсвали наукометрични изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени, а това е довело до увеличаване на броя на хабилитираните лица, съответно на присъдените научни степени, което не е допринесло за развитие на науката в отделните области и направления и компетентността на придобилите академични длъжности вследствие на придобитите научни степени. Придобиването на определени научни степени от кандидатите за академични длъжности с въвеждането на приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника на съдържащото се в него точкуване по отделните показатели, същите са съобразени със спецификата на различните научни области, което води до извод, че не е възможно точкуването по отделните области да е еднакво. Определил е като неоснователни възраженията в жалбата за нарушение в оспорваната част на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България. Неоснователно се посочва в жалбата, че е нарушен и чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека за нарушение на принципа за равенство на всеки човек на труд, тъй като в оспорените разпоредби не е налице такова нарушение. Приел е, че получаването на по-висока академична длъжност не представлява императив за полагането на труд, тъй като посоченото право за професионално издигане не е абсолютно и подлежи на различни ограничения, които в процесния случай са свързани с постигане на по-високи научни резултати. Относно оспорването на чл. 1а, ал. 2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, то също е неоснователно. Приел е, че ал. 2 на посочената разпоредба предвижда, че висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. В ал. 3 на чл. 1а от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България се посочва, че допълнителните изисквания по ал. 2 може да включват създаване на допълнителна група/групи показатели и/или повишение на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника. Приел е, че тази разпоредба е създадена с оглед законовата регламентация на чл. 2б, ал. 5 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, която дава възможност на висшите училища и научните организации да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности при спазване на този закон и на правилника за прилагането му. Тази законова делегация подлежи на преценка от всяко висше училище и научна организация и те се отнасят само до минималните изисквани точки по група показатели за различните научни степени и академични длъжности от А до Е.
Несъмнено правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд относно наличието на законова делегация за приемането на чл. 1а, ал. 2 и 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Съобразно чл. 2б, ал. 5 от Закона за развитието на академичния състав в Република България висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академичните длъжности при спазване на този закон и правилника за прилагането му. Напълно идентична е и разпоредбата на чл. 1а, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, съобразно която висшите училища и научните организации могат да определят в правилниците си и допълнителни изисквания към кандидатите за заемане на академични длъжности при спазване на Закона за развитието на академичния състав в Република България и този правилник. Несъмнено правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд и относно наличието на законова делегация и съответствие със закона на чл. 1а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Съобразно посочения текст допълнителните изисквания по ал. 2 може да включват създаване на допълнителна група показатели и/или повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели, определени в таблица 1 на всяка област от приложението. Изводите си тази съдебна инстанция съобразява с обстоятелството, че съобразно чл. 2б, ал. 1 от Закона за развитието на академичния състав в Република България кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор", трябва да отговарят на национални минимални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната им дейност, определени в този закон, наричани по-нататък минимални национални изисквания. При съобразяване на посочената разпоредба, която регламентира изискването за минимални национални изисквания, се осъществява и законовата делегация, и възможността, при съответното мотивиране в тази насока, за изпълнението на нормата на чл. 1а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, а именно за възможността за въвеждане на повишаване на минималните изисквани точки по групи показатели. Налице е и законовата делегация по отношение на чл. 1а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и в частта по отношение на въвеждането на възможността за въвеждане на допълнителна група показатели. От една страна, възможността за въвеждането на допълнителна група показатели е съобразена с обстоятелството, че съобразно чл. 1а, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България това обстоятелство може да се осъществи при спазване на Закона за развитието на академичния състав в Република България и правилника за прилагането му, като, от друга страна, е съобразено обстоятелството на неизчерпателно изброяване на обективно измеримите показатели, посочени в чл. 2б, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, изразено чрез съюза "като".
Несъмнено правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд по отношение на обстоятелството за липсата на нарушение в оспорваната част на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България на чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България, който прокламира равенство на всички граждани пред закона, и на чл. 15, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, който предвижда, че работодателят предоставя на работниците и служителите равни възможности за професионално израстване и израстване в длъжност или ранг, като прилага еднакви критерии при оценка на дейността им, не са допуснати сочените нарушения. Преценката, която се извършва при придобиване на научна степен и заемане на академична длъжност "доцент" и "професор", се осъществява от научно жури, съставът на което се предлага от съответното първично звено и се утвърждава от факултетния, съответно научния съвет. Това предполага по-голяма обективност при оценяване на съответния кандидат за академична длъжност и именно това жури провежда и конкурсната процедура, като решението му може да се оспори пред факултетния съвет, съответно пред научния съвет, а съответната академична длъжност се заема след конкурс и избор. Несъмнено правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че неоснователно се посочва в жалбата, че е нарушен и чл. 23 от Всеобщата декларация за правата на човека за нарушение на принципа за равенство на всеки човек на труд, тъй като в оспорените разпоредби не е налице такова нарушение. Получаването на по-висока академична длъжност не представлява императив за полагането на труд, тъй като посоченото право за професионално издигане не е абсолютно и подлежи на различни ограничения, които в процесния случай са свързани с постигане на по-високи научни резултати. Посочените минимални изисквания по чл. 2б, ал. 2, т. 1 и 2 и ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България не са изчерпателно изброени, а се преценяват в зависимост от научната област, за която кандидатства съответното лице за заемане на академична длъжност. В този смисъл в чл. 2б, ал. 2 и 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България се посочват отделните изисквания, което не означава изчерпателност и задължителност на всяко едно от тези изисквания, а по-скоро са примерно посочени. В съдържащите се забележки в приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България е направено уточнение, че изпълнението на посочените минимални изисквания представлява единствено условие за допускане до участие в процедурите за избор на съответната академична длъжност съгласно Закона за развитието на академичния състав в Република България.
Несъмнено правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд относно липсата на дискриминационно отношение. Следва да се съобрази обстоятелството, че принципът за недопускане на дискриминация изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз понятието обективни причини изисква констатираното неравно третиране да е оправдано от наличието на точни и конкретни характеристики на съответното условие за заемане на работа в особения му контекст и въз основа на обективни и прозрачни критерии, позволяващи да се провери дали това третиране отговаря на реална потребност, дали е годно за постигане на преследваната цел и дали е необходимо в това отношение. В процесния случай изследването на наличието на подобни обективни причини не се налага поради липсата на дискриминационно отношение, доколкото не се установява третирането по различен начин на сходни положения или третирането по еднакъв начин на различни положения. В тази връзка като несъмнено правилни се определят мотивите на тричленния състав на Върховния административен съд, че придобиването на определени научни степени от кандидатите за академични длъжности с въвеждането на приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника на съдържащото се в него точкуване по отделните показатели, същите са съобразени със спецификата на различните научни области, което води до извод, че не е възможно точкуването по отделните области да е еднакво. Това обстоятелство обаче не отрича по никакъв начин обстоятелството, че актът следва да бъде мотивиран, като в обжалваните части по отношение на приложението мотиви не са налице. Това е обстоятелството, което обуславя и изводите на тази съдебна инстанция за незаконосъобразност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд в частта му, с която е отхвърлил жалбата срещу приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, а именно в частта: област 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.4. Науки за земята, а именно: 1) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичните длъжности "доцент" и "професор" по група показатели "Г" - 200 точки; 2) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичната длъжност "професор" по група показатели "Е" - 150 точки; 3) въвеждане в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "В", позиция 4 на допълнителен критерий за не по-малко от 10 публикации в издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация с цел приравняването им към монографичен труд, а не само на изискването за минимален брой от 100 т. в група показатели "В"; 4) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 5 за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд - 30 точки; 5) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 6 за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" или за присъждане на научна степен "доктор на науките" - 30 точки; 6) стойностите в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, присъждани по наукометрични показатели от група "Д", позиции 10, 11 и 12, определени съответно на 5 т., 3 т. и 2 т.; и 7). В тази част касационната жалба е основателна и решението на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се отмени като незаконосъобразно, като вместо него се постанови отмяната на нормативния акт в тази му част. Установява се, че по отношение на б. "Г" сумата от показатели от 5 до 9 за академичните длъжности "доцент" и "професор" е 200 точки. Посочените показатели от 5 до 9 са публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд, публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд, научна публикация в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация, научна публикация в нереферирани списания с научно рецензиране, публикувана глава от колективна монография. Така определеният брой точки е по-висок в сравнение с други научни области, като например областта Здравеопазване и спорт, направление 7.6. Спорт, областта Стопански, социални и правни науки, направление 3.6. Право, областта изкуства.
По отношение на б. "Е" сумата от показатели за придобиване на научната степен "професор" е 150 точки, като включва сумата от показателите от 13 до края. Тези показатели са придобита научна степен "доктор на науките", ръководство на успешно завършил докторант, участие в национален научен или образователен проект, участие в международен научен или образователен проект, ръководство на национален образователен или научен проект, ръководство на международен образователен или научен проект, привлечени средства по проекти, ръководени от кандидата, публикуван университетски учебник, публикувано университетско учебно пособие, публикувана заявка за патент или полезен модел, призната заявка за полезен модел, патент или авторско свидетелство. Така определеният брой точки е по-висок в сравнение с други научни области, а именно област Хуманитарни науки, област Социални, стопански и правни науки, област Природни науки, математика и информатика, направление 4.5. Математика, област Аграрни науки и ветеринарна медицина, област Здравеопазване и спорт, област Изкуства, област Сигурност и отбрана. По отношение на таблица 2, б. "В" е въведен показател 4 - хабилитационен труд - научни публикации (не по-малко от 10) в издания, които са реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация. В графа трета на тази таблица, брой точки е посочено 60/n за всяка публикация. Не е мотивирано обстоятелството поради какви причини за този показател не се предвиждат брой точки съобразно изискването на чл. 2б, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, а е избран друг критерий. По отношение на таблица 2, б. "Г", показатели 5 и 6, съответно за показател 5 публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд, са предвидени 30 точки, за показател 6 публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен доктор или за присъждане на научна степен доктор на науките са предвидени 30 точки. По отношение на същите показатели за област 1. Педагогически науки са предвидени съответно 100 точки и 75 точки, за област Хуманитарни науки са предвидени съответно 100 точки и 75 точки, за област Социални, стопански и правни науки са предвидени съответно 100 точки и 75 точки, за област Сигурност и отбрана са предвидени съответно 100 точки и 75 точки. По отношение на таблица 2, б. "Д", показатели 10 - цитирания или рецензии в научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация или в монографии и колективни томове, показател 11 - цитирания в монографии и колективни томове с научно рецензиране, и показател 12 - цитирания или рецензии в нереферирани списания с научно рецензиране, са предвидени съответно 5, 3 и 2 точки. За сравнение, за същите показатели в област Педагогически науки са предвидени съответно 15, 10 и 5 точки, в област Хуманитарни науки са предвидени съответно 15, 10 и 5 точки, в област Социални, стопански и правни науки са предвидени 15, 10 и 5 точки, в област Аграрни науки и ветеринарна медицина са предвидени съответно 15, 10 и 5 точки, в област Здравеопазване и спорт са предвидени съответно 15, 10 и 5 точки, в област Сигурност и отбрана са предвидени съответно 15, 10 и 5 точки. Несъмнено правилни са изводите на тричленния състав на Върховния административен съд, че не може да се приемат за основателни възраженията на жалбоподателите, че точките в таблица 2, което е посочено в приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България и относимо за направление 4.4 следва да бъдат еднакви за всички научни области.
Предвид законовата делегация в правомощията на Министерския съвет като издател на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България е да определи точкуването по съответните показатели и научни области, съобразявайки се с минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 във връзка с ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България. Тези правилни принципни изводи обаче не могат да отрекат изискването за мотивираност на нормативния акт в тази насока по отношение на въведените различия. В тази връзка като неправилни се определят изводите на тричленния състав на Върховния административен съд за наличието на мотиви по отношение на това обстоятелство. Не може да се обоснове наличието на мотиви в тази насока съдържанието на доклада на министъра на образованието и науката до Министерския съвет относно проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, в който се посочва, че основната цел на предлаганите изменения и допълнения е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности във висшите училища и научните организации. Минималните изисквания са изготвени по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности в деветте научни области, като това ще доведе до хармонична обвързаност между научните постижения на кандидатите и възможностите за академичното им израстване. Посочва се, че прилагането на Закона за развитието на академичния състав в Република България след приемането му през 2010 г. без наукометрични изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности е довело единствено до увеличаване броя на хабилитираните лица и на присъдените научни степени. Посочва се, че се очаква да се създаде общовалидна национална рамка за участие и провеждане на процедурите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности, съобразена със спецификата на различните научни области и професионалните направления. Посочените обстоятелства несъмнено представляват обосноваване на необходимостта от промени в подзаконовия нормативен акт, но по никакъв начин, дори и кратко не обосновават причината за съществущите различия по отношение на научните области и професионалните направления. Същите изводи са относими и по отношение на съдържанието на доклада на министъра на образованието и науката до Министерския съвет относно последващия проект на постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. Така направените изводи не се отричат от обстоятелството, че действително съобразно чл. 2б, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България минималните национални изисквания по ал. 2 по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност се определят в правилника за прилагането на този закон въз основа на група показатели измежду показателите по ал. 2 и се изразяват в минимален брой точки, които трябва да получи кандидатът в съответствие с индивидуалните си резултати по тези показатели. Законовата делегация по чл. 2б, ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България не отнема задължението на административния орган да мотивира подзаконовия нормативен акт. Това задължение за мотивиране не е отнето и от оперативната самостоятелост на административния орган именно той да определи минималните национални изисквания по чл. 2б, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България по научни области и/или професионални направления за придобиването на всяка научна степен и заемането на всяка академична длъжност. Обстоятелството, че административният орган при условията на дискреция определя тези минимални национални изисквания, не изключва провеждане на съдебен контрол върху тази му деятелност. Това разбиране за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл. 6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото (в този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 12 декември 2007 г. на Върховния касационен съд, ОСНК). Тази съдебна инстанция съобразява и мотивите, съдържащи се в решение на ЕСПЧ по дело И. Д. срещу България от 28.07.2005 г., по жалба № 43578/98, в които се посочва, че подобни решения на вътрешните съдилища - че са обвързани от решенията на административен орган, взети в отделно производство - вече са разглеждани от Съда по делата на Obermeier V.
Austria (решение от 28 юни 1990, серия A no. 179) и Terra Woningen B.V.
(цитирано по-горе). В делото Obermeier Съдът установява нарушение на член 6, § 1, защото австрийските съдилища са се счели за обвързани от постановлението на административна агенция по отношение на предварителен спор по делото, заведено при тях. Така те са препятствани от проучване на фактите, релевантни за решаване на спора, по който те е трябвало да се произнесат. Съдът е постановил, че при тези обстоятелства не възниква спор по член 6, § 1 единствено ако постановлението на административната агенция, обвързващо съдилищата, е постановено в съответствие с изискванията на този член. Той отбеляза, че съгласно австрийското законодателство е било възможно да се обжалва постановлението на агенцията пред административен съд и такава жалба действително е подадена. Обаче обхватът на надзора на административния съд е бил недостатъчен, тъй като той е можел единствено да контролира дали усмотрението на агенцията е било използвано по начин, съвместим с предмета и целта на правото (виж горецитирания Obermeier, стр. 22 - 23, § 69 - 70). В Terra Woningen B.V.
е прието, че има нарушение на член 6, § 1 в частта му, че холандският съд е отказал да разгледа факт, който е бил от решаващо значение за изхода на съдебния спор - наличието на замърсяване на почвата. Той е взел предвид постановлението на административните власти, че е необходима допълнителна инспекция на почвата като окончателно за съществуване на замърсяване, без независимо да разгледа въпроса (виж горецитираната Terra Woningen B.V., стр. 2122 - 23, § 52 - 55). Както беше отбелязано по-горе, вътрешните съдилища, които са разглеждали иска на жалбоподателката, не са преценили самостоятелно факта, който е бил от решаващо значение за решаване на случая, и вместо това са избрали да спазят заключенията на административния орган (виж горния параграф 46). Така те сами са се лишили от юрисдикцията да разгледат всички въпроси по съществото и правото, релевантни към спора, заведен при тях съгласно изискванията на член 6, § 1.
При съобразяване на така направените фактически и правни изводи следва изводът за незаконосъобразност на решението на тричленния състав на Върховния административен съд в частта му, с която е отхвърлена жалбата относно отделни части от приложението към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, а именно в частта: област 4. Природни науки, математика и информатика, професионално направление 4.4. Науки за земята, а именно: 1) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичните длъжности "доцент" и "професор" по група показатели "Г" - 200 точки; 2) минималният изискван сбор точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 1 за академичната длъжност "професор" по група показатели "Е" - 150 точки; 3) въвеждане в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "В", позиция 4 на допълнителен критерий за не по-малко от 10 публикации в издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация с цел приравняването им към монографичен труд, а не само на изискването за минимален брой от 100 т. в група показатели "В"; 4) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 5 за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд - 30 точки; 5) присъжданият брой точки в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, група "Г", позиция 6 за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" или за присъждане на научна степен "доктор на науките" - 30 точки; 6) стойностите в професионално направление 4.4. Науки за земята, таблица 2, присъждани по наукометрични показатели от група "Д", позиции 10, 11 и 12, определени съответно на 5 т., 3 т. и 2 т.; и 7), като вместо него следва да се постанови решение, с което да се отменят оспорените разпореди, останалата част на съдебното решение на тричленния състав на Върховния административен съд следва да се остави в сила. В останалата част решението е законосъобразно и следва да се остави в сила.
От страна на касатора е направено искане за присъждане на разноски по представен списък с разноските общо в размер на 2440 лв., които следва да му се присъдят с оглед на изхода на спора.
При съобразяване на така направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав,

history РЕШИ: