ДВ. бр. 106 от 22.12.2023г.

Обн., ДВ, бр. 106 от 22 декември 2023 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - І колегия, в съдебно заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: председател: Йордан Константинов, членове: Свилена Проданова, Красимир Кънчев, Росица Драганова, Цветанка Паунова, при секретар Григоринка Любенова и с участието на прокурора Маринела Тотева изслуша докладваното от председателя Йордан Константинов по административно дело № 7801/2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение № 5518 от 29.05.2023 г., постановено по адм. д. № 11876/2022 г., Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, е отменил по жалба на "ТЮФ Инженеринг" - ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя Славчо Йосифов Дулев, чрез процесуален представител адв. Иван Алексиев Алексиев, разпоредбите на чл. 4, ал. 3, чл. 11, ал. 6, чл. 18, ал. 1, т. 6, чл. 47, ал. 1 и чл. 47, ал. 3 в частта "документ за платена цена на заявката" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от 2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г., бр. 40 от 27.05.2016 г., в сила от 27.05.2016 г., бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г., бр. 80 от 11.09.2020 г., в сила от 12.11.2020 г.; попр., бр. 84 от 29.09.2020 г.; изм. с Решение № 3934 на ВАС на РБ от 29.03.2021 г. - бр. 76 от 23.09.2022 г., в сила от 23.09.2022 г.). С решението съдът е осъдил Министерството на транспорта и съобщенията да заплати на "ТЮФ Инженеринг" - ЕООД, ЕИК: 175073611, направените по делото разноски в общ размер на 830 (осемстотин и тридесет) лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от министъра на транспорта и съобщенията чрез процесуалните му представители Бисер Петров и Иван Милушев. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение.
Ответното по касационната жалба дружество "ТЮФ Инженеринг" - ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя Славчо Йосифов Дулев, чрез процесуален представител адв. Иван Алексиев Алексиев, взема становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С решението тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил по жалба на "ТЮФ Инженеринг" - ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя Славчо Йосифов Дулев, чрез процесуален представител адв. Иван Алексиев Алексиев, разпоредбите на чл. 4, ал. 3, чл. 11, ал. 6, чл. 18, ал. 1, т. 6, чл. 47, ал. 1 и чл. 47, ал. 3 в частта "документ за платена цена на заявката" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от 2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г., бр. 40 от 27.05.2016 г., в сила от 27.05.2016 г., бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г., бр. 80 от 11.09.2020 г., в сила от 12.11.2020 г.; попр., бр. 84 от 29.09.2020 г.; изм. с Решение № 3934 на ВАС на РБ от 29.03.2021 г. - бр. 76 от 23.09.2022 г., в сила от 23.09.2022 г.). Съдът е посочил кои разпоредби на наредбата се оспорват от жалбоподателя, приел е, че въпросът за допустимостта на жалбата е разрешен с определение от 8.03.2023 г. по делото, с което е прието, че за дружеството е налице пряк и личен интерес от оспорване на нормите. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по законосъобразността на текстовете от оспорената наредба. В мотивите на решението е прието, че същата съставлява подзаконов нормативен акт, издадена от компетентен орган на база законова делегация - чл. 147, ал. 1, 5, 6 и 8 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата. Прието е още, че актът е издаден в изискуема форма, обнародван е в ДВ, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗНА.
Решаващият тричленен състав е приел, че при издаване на оспорените разпоредби е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла на чл. 143, т. 3 АПК. При излагане на мотивите си в тази насока съдът е посочил, че ще изложи аргументите си в три отделни групи. По отношение на първата група, включваща нормите на чл. 11, ал. 6 и чл. 47, ал. 3 от наредбата, е прието, че с изменението на Наредбата от 2020 г. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради неизпълнение на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Отбелязано е, че в тази насока следва да се съобрази и постановеното Решение на ВАС № 3934 от 29.03.2021 г. по адм. д. № 12473/2020 г. Систематизирани, мотивите на тричленния състав могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че от представената административна преписка е видно, че проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. и мотивите към него са публикувани на 12.04.2019 г. с посочена дата на приключване на консултациите - 13.05.2019 г. След отразяване на направените бележки и изменения в първоначално публикувания проект изменителната наредба е публикувана за повторно обсъждане в нов четиринадесетдневен срок на 28.02.2020 г. 2. Прието е, че спазването на сроковете по чл. 26, ал. 4 от ЗНА обаче не е единственото задължение на органа, произтичащо от изпълнението на приложимите в случая разпоредби. Посочено е, че съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА в актуалната редакция на текста по ДВ, бр. 34 от 2016 г., преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува заедно с мотивите, съответно - доклада, и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА. 3. В продължение е изложено, че следва да бъде изследвано и наличието на изискуемото според чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание на мотивите. Съдът е посочил, че на първо място те трябва да сочат причините, налагащи приемането на акт, а в изпълнение на това изискване в Портала за обществени консултации в случая е посочено само, че проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. е разработен в изпълнение на ангажимента по Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024) в България, с която е отчетено лошо качество на атмосферния въздух в страната, свързано със значително превишаване на допустимите норми на емисиите от прахови частици в големите градове предимно от вредното въздействие на моторните превозни средства, свързано с емисиите им от отработени газове. 4. Акцентирано е, че съобразно чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗНА в мотивите следва да се посочат и целите, които се поставят, като в тези към процесния проект за изменение на наредба е записано единствено, че инициативата на общините е да се ограничи движението на моторни превозни средства, отделящи високо количество вредни емисии в определени части на населеното място в дните с пикови стойности на замърсяване на въздуха. 5. Първоинстанционният съд е отбелязал на трето място, че в мотивите следва да бъдат отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба - чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА, но мотивите на процесното изменение не съдържат каквото и да било обсъждане на средствата, необходими за прилагане на изменената наредба, независимо от въвежданите с нея нови изисквания. Посочено е, че мотивите трябва да съдържат и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА, но в случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че това изискване е спазено. 6. Тричленният състав е отбелязал, че не на последно място следва да е направен и анализ на съответствието с правото на Европейския съюз, но такъв липсва в мотивите към проекта на наредбата, публикувани за обществено обсъждане на 12.04.2019 г. и съответно на 28.02.2020 г. Мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г., публикувани в Портала за обществени консултации, съдържат единствено отбелязването, че "с проекта се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 5.04.2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух. Мярката е свързана с категоризацията на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества." Прието е, че посоченото не удовлетворява изискването да е налице извършен анализ на съответствието на измененията с правото на Европейския съюз, несъмнено предполагащ преценка на пропорционалността на изискванията, въвеждани с атакуваните допълнения на Наредбата, и спазени ли са нормите на административното регулиране с оглед финансовата или друга материална тежест, която адресатите им следва да понесат при тяхното изпълнение.
На основание изложеното по отношение на посочените две разпоредби тричленният състав приема, че мотивите не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Допълнено е, че изложеното не се опровергава и от наличния по преписката доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с ре г. № 10-03-130/21.08.2020 г., в който е цитирано единствено решението на СЕС, без какъвто и да е анализ на съответствието на проекта с останалите източници на правото на ЕС, а по отношение на финансовите средства се сочи само, че предложението не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагане на новата уредба.
Във втората група са включени нормите на чл. 4, ал. 3 и чл. 18, ал. 1, т. 6, които са допълнени с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32, обн., ДВ, бр. 38 от 2018 г. По отношение на тези разпоредби също е прието, че е нарушен чл. 28, ал. 2 ЗНА. Прието е, че проектът на Наредбата за изменение и допълнение и докладът към него са публикувани на 31.01.2018 г., но мотивите на доклада не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА, не се съдържа обсъждане на средствата, необходими за прилагане на разпоредбите, включително финансови, съответно очакваните резултати от прилагането.
В третата група е включена оспорената разпоредба на чл. 47, ал. 1 от Наредбата. Посочено е, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗНА (в относимата редакция ДВ, бр. 46 от 2007 г.) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Тричленният състав е приел, че по отношение на приетия проект на наредбата това законово изискване не е спазено. Изложени са аргументи, че от представените по преписката доказателства не са налице такива, които да удостоверят публикуването през 2011 г. на интернет страницата на ведомството проекта на наредбата заедно с мотивите, съответно доклада към него, и за какъв период. Отбелязано е, че въпреки изричното указание, дадено от съда с определение от 8.03.2023 г., а именно, че административният орган носи доказателствената тежест за установяване на изпълнението на законовите изисквания при издаването на оспорения подзаконов нормативен акт, включително за изпълнение на изискванията по чл. 26 - 28 от ЗНА при приемане на оспорената Наредба, пред съда са представени само доказателства за съгласуването на Наредбата с министъра на вътрешните работи, каквото е изискването на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както и доказателства за изпращане на Наредбата за обнародване в "Държавен вестник", но не и такива във връзка с изпълнението на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Прието е, че срокът, предвиден в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, не е формално изискване, а израз на минимална гаранция за спазване на принципите за откритост и съгласуваност.
На основание гореизложеното, без да обсъжда наведените от жалбоподателя твърдения за противоречие на оспорените разпоредби с материалноправни разпоредби, тричленният състав на ВАС е приел, че поради допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила оспорените разпоредби от Наредбата следва да бъдат отменени.
Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и законосъобразно.
В касационната жалба на министъра на транспорта се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните доводи на касатора са за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на всички наведени от ответника доводи, в резултат на което неправилно оспорените разпоредби са отменени поради допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.
По направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:
Атакуваният съдебен акт е постановен след обсъждане на събраните по делото доказателства съобразно доказателствената им сила и при правилно разпределение на доказателствената тежест в процеса, в резултат на което са формирани обосновани и логически издържани фактически и правни изводи.
В съответствие с предвиденото в чл. 168 във връзка с чл. 196 АПК съдът е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на акта на основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Оспорената Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства е издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (обн., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г., в сила от 1.01.2012 г.; изм. и доп., бр. 99 от 14.12.2012 г., бр. 73 от 2.09.2014 г., в сила от 1.09.2014 г., бр. 40 от 27.05.2016 г., в сила от 27.05.2016 г., бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от 20.05.2018 г., бр. 80 от 11.09.2020 г., в сила от 12.11.2020 г.; попр., бр. 84 от 29.09.2020 г.; изм. с Решение № 3934 на ВАС на РБ от 29.03.2021 г. - бр. 76 от 23.09.2022 г., в сила от 23.09.2022 г.). Правилно е прието, че същата е издадена от компетентен орган на база законова делегация - чл. 147, ал. 1, 5, 6 и 8 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата. Правилно е прието още, че актът е издаден в изискуема форма, обнародван е в ДВ, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗНА.
Групирайки оспорените разпоредби в три отделни групи, тричленният състав е приел, че при приемането им са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил същите, без да разгледа по същество доводите на жалбоподателя за противоречие на разпоредбите с материалноправни разпоредби от по-висш ран г.
По отношение на изводите на първоинстанционния съд за първата група норми - тези на чл. 11, ал. 6 и чл. 47, ал. 3 от Наредбата, в касационната жалба се правят оплаквания, че решаващият съд неправилно е приел, че при приемане на разпоредбите не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА. Излагат се доводи, че по административната преписка е приложен като доказателство доклад с ре г. № 10-03-130/21.08.2020 г. на заместник-министъра на транспорта, в който се съдържат всички необходими елементи на посочената разпоредба от ЗНА.
По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Нормата на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА определя, че мотивите, съответно докладът, съдържат: 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Съобразявайки въпросната норма и отнасяйки я към събраните доказателства по делото, тричленният състав на ВАС е приел, че тези нормативно определени изисквания не са спазени при приемане на разпоредбите. Този негов извод се споделя от настоящата съдебна инстанция напълно при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Наведените в касационната жалба доводи по същество се изразяват в преповтаряне на позицията на страната, поддържана и при първоинстанционното разглеждане на делото, които доводи са обсъдени от тричленния състав и са намерили отговор в мотивите на решението. В тази насока решаващият съд е съобразил и наличието на установена съдебна практика, изградена при оспорване на други разпоредби на наредбата, отменени поради същите нарушения на административнопроизводствените правила. Настоящата съдебна инстанция споделя този довод, а именно влязлото в сила Решение на ВАС, тричленен състав на четвърто отделение, № 3934 от 29.03.2021 г., постановено по адм. д. № 12473/2020 г., с което са отменени нормите на чл. 9, ал. 8, 9 и 12, § 53, ал. 1 и 6 от ПЗР, както и т. 3 от приложение № 1б към чл. 11, ал. 2 от същата Наредба. Това решение на ВАС е оставено в сила с Решение № 7856 от 13.09.2022 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия, постановено по адм. д. № 5661/2021 г. Казано по друг начин, въпросът за наличие на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при изменение и допълнение на Наредбата, обн., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., е разрешен с влязло в законна сила съдебно решение.
По отношение на втората група норми, включващи чл. 4, ал. 3 и чл. 18, ал. 1, т. 6, които са допълнени с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32, обн., ДВ, бр. 38 от 2018 г., в касационната жалба се правят аналогични оплаквания - че тричленният състав на ВАС неправилно е приел, че в случая при приемане на нормите не е спазено изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Като допълнителен аргумент се поддържа оплакване и за неправилно приложение на материалния закон, тъй като дори и да се приеме, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, то това нарушение не е съществено.
По аргументи, изложени спрямо първата група норми, настоящата съдебна инстанция намира, че решението на тричленния състав е правилно и законосъобразно и в тази си част. Представеният по административната преписка доклад с ре г. № 04-02-59/27.04.2018 г. на заместник-министъра на транспорта подобно на този от 2020 г. не съдържа необходимото съдържание, което да отговаря на изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Нарушението не би могло да се разгледа като "несъществено", каквито доводи са развити в касационната жалба.
Безспорно е, че разпоредбите на чл. 26, ал. 2 и на чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА са административни правила за обсъждането и приемането на нормативен административен акт. С оглед на това, както сочи и касаторът, преценката за това дали едно нарушение е съществено по смисъла на чл. 143, т. 3 АПК, при липсата на легална дефиниция на понятието "съществено нарушение на административнопроизводствените правила", изведена от административноправната наука и е трайно установена в съдебната практика. За да бъде нарушението на едно производствено правило съществено, е необходимо освен самото правило по своята същност да е съществено, и самото конкретно нарушение да е повлияло или да е могло да повлияе върху съдържанието на акта.
Визираните в чл. 26, ал. 1 и в чл. 28, ал. 1, 2 и 3 ЗНА правила са съществени, тъй като те са гаранция за спазването на визираните в чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на изработването и на приемането на проект на нормативен акт - обоснованост, откритост, стабилност и съгласуваност. Принципът на обоснованост се гарантира от изискването за мотивиране на проекта на нормативен акт, от изискванията за съдържанието на мотивите и от изискването обсъждането на проекта да не се извършва без наличието на мотиви. Принципът на откритост се гарантира от изискванията за публикуване на проекта на акта и на неговите мотиви. Принципът на съгласуваност се гарантира от изискването за публикуване на проекта и на мотивите и от осигуряването на заинтересованите лица на възможност да изразят становища и предложения. Принципът на стабилност се гарантира от изискванията към съдържанието на мотивите и възможността на заинтересованите лица да изразят становища и предложения. Визираните принципи от своя страна са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти и гарантиране упражняването от компетентния орган на предоставената му от държавата нормативна властническа компетентност по целесъобразен и законосъобразен начин.
Липсата на мотиви относно това какви средства са необходими по прилагането на двете разпоредби, съответно какви могат да бъдат резултатите от прилагането им, в това число и финансовите, не би могло в случая да се разглежда като "несъществено" нарушение на правилата, каквито доводи са развити в касационната жалба.
По отношение на трета група от норми, включваща тази на чл. 47, ал. 1 от Наредбата, в касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решенето поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Излагат се доводи, че тричленният съд неправилно е приел, че по отношение на тази разпоредба не е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 2 ЗНА, като в нарушение на чл. 142б, ал. 1 и чл. 171, ал. 5 АПК не е дал ясни и конкретни указания на страната, че следва да представи доказателства относно обнародване на проекта за приемане на Наредбата. С касационната жалба се представя и доказателство за обнародване на същата.
Направените оплаквания са неоснователни.
Нормата на чл. 142б, ал. 1 разпорежда, че съдът следи служебно за надлежното извършване на процесуалните действия; той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея процесуално действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката: поправеното процесуално действие се смята за редовно от момента на извършването му.
Според чл. 171, ал. 5 АПК съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
Оплакването на касатора за допуснато нарушение на въпросните две разпоредби не може да бъде споделено. Видно от данните по делото с определение по хода на делото от 8.03.2023 г. (л. 530 - 531 от първоинстанционното дело) тричленният състав е указал изрично на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на изпълнението на законовите изисквания при издаване на оспорения подзаконов нормативен акт, включително изпълнение на изискванията по чл. 26 - 28 ЗНА.
Така формулираното указание не може да се разглежда като формално или бланкетно, каквито доводи се развиват в касационната жалба. След като страната се представлява в производството от двама процесуални представители с юридическо образование, не е логично съдът да сочи какво точно доказателство не е представено с административната преписка. Такъв един подход би влязъл и в противоречие с принципите за равенство на страните в процеса и безпристрастност на съда.
С оглед нормата на чл. 220 АПК новопредставеното с касационната жалба писмено доказателство относно обнародване на проекта за приемане на наредбата не следва да бъде обсъждано.
Наведените в писмената защита на ответното по касация доводи за противоречие на разпоредбите с норми от по-висш ранг не следва да бъдат обсъждани. Такова обсъждане предполага същите да са били приети по предвидения за това нормативен ред, което изискване в случая не е изпълнено.
Предвид гореизложеното настоящият петчленен състав на ВАС, първа колегия, намира изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспорените разпоредби от Наредбата за обосновани и законосъобразни. Решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 АПК.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,

history РЕШИ: