ДВ. бр. 22 от 15.03.2025г.

Обн., ДВ, бр. 22 от 15 март 2025 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в закрито заседание на 13.03.2025 г. конституционно дело № 33/2024 г., обединено, докладвано от съдия Янаки Стоилов и съдия Соня Янкулова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 66 от Конституцията на Република България във фазата на произнасяне по същество.
Конституционно дело № 33/2024 г. и присъединените към него к.д. № 34/2024 г., № 35/2024 г., № 36/2024 г. и № 37/2024 г. са образувани по искане на народни представители от 50-ото и от 51-вото Народно събрание за установяване на незаконност на изборите за народни представители в 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., резултатите от които са обявени с Решение № 3972-НС от 30.10.2024 г. на Централната избирателна комисия, съответно за установяване на незаконност на избора на всеки един от обявените с Решение № 3998-НС от 31.10.2024 г. на Централната избирателна комисия за избрани народни представители в 51-вото Народно събрание.
Вносителят на искането по к.д. № 33/2024 г. - 67 народни представители от 50-ото Народно събрание - оспорва изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., в 52 конкретно посочени избирателни секции поради неправилно отразяване на изборния резултат в протокола на секционната избирателна комисия и неправомерно въздействие върху хартиени бюлетини от членове на секционни избирателни комисии, както и поради липса на видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден в същите секционни избирателни комисии при преброяването на гласовете и съставянето на протокола.
Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. - 58 народни представители от 50-ото Народно събрание - твърди, че изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., са незаконни поради нарушения: 1) при образуване на избирателни секции и съставяне на избирателни списъци; 2) при формиране на състава на секционни избирателни комисии и при замяна на техни членове; 3) при гласуване; 4) при отчитане на изборните резултати от гласуването с хартиена бюлетина и с бюлетина от машинно гласуване; 5) чрез манипулиране на избирателния вот - "прехвърляне на подадени действителни гласове от една партия към друга"; 6) при изготвяне на протоколите от секционни и районни избирателни комисии; 7) чрез "купуване на гласове"; 8) при предизборната агитация, както и на чл. 205 от Изборния кодекс (ИК), за някои от които сочи конкретни избирателни секции.
Вносителят на искането по к.д. № 35/2024 г. - 65 народни представители от 51-вото Народно събрание - счита изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., за незаконни, като оспорва резултата във всеки от многомандатните изборни райони с твърдения за незачитане на стандартите за произвеждане на избори, обективирани в Конституцията, Изборния кодекс, правото на Европейския съюз и Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, за нарушения при броенето на гласовете и отразяването на резултата в протоколите на секционни избирателни комисии, което съчетано с ниската избирателна активност води до промяна на изборния резултат, както и с твърдения за конкретни нарушения на Изборния кодекс и на методическите указания на Централната избирателна комисия, за които сочи конкретни избирателни секции.
Вносителят на искането по к.д. № 36/2024 г. - 50 народни представители от 51-вото Народно събрание - счита изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., за незаконни с твърдения за: 1) нарушения и престъпления против политическите права на гражданите; 2) нарушения, "свързани с изготвянето и предаването на избирателните протоколи" от секционни избирателни комисии; 3) нарушения, "свързани с невключено/неработещо/невярно заснемащо видеонаблюдение при броенето в изборните секции"; 4) "многобройни проблеми с машинното гласуване"; 5) "разминавания между данните във флашките и избирателните протоколи"; 6) нарушения, "свързани с данни за общия брой гласоподаватели и броя на българските граждани"; 7) смяна на членове на секционни избирателни комисии в деня за размисъл и в изборния ден, за които нарушения сочи конкретни избирателни секции.
Вносителят на искането по к.д. № 37/2024 г. - 60 народни представители от 51-вото Народно събрание - оспорва законността на изборите за народни представители за 51-вото Народно събрание, произведени на 27.10.2024 г., в конкретно посочени 452 избирателни секции с твърдения за нарушения на чл. 272 във връзка с чл. 57, т. 34 и на чл. 280, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 279, ал. 1, т. 1 - 6 ИК.
С определения от 26.11.2024 г. Съдът допусна за разглеждане по същество исканията на вносителите по петте дела и конституира по всяко от тях заинтересувани институции: Народното събрание, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд, главния прокурор и Централната избирателна комисия. Съдът даде четиринадесетдневен срок на заинтересуваните страни да представят становище, а на вносителите - да представят допълнителни съображения.
Поради предмета на делата - изборите за народни представители, произведени на 27.10.2024 г., Съдът ги обедини за общо разглеждане под номера на к.д. № 33/2024 г., с оглед на което извърши всички следващи процесуални действия по к.д. № 33/2024 г.
В дадения от Съда срок становище по к.д. № 33/2024 г. и присъединените към него дела от конституираните заинтересувани страни предостави единствено Централната избирателна комисия. В становището си Централната избирателна комисия излага подробно законодателната уредба на изборния процес и приетите от комисията актове в изпълнение на закона с цел организация на изборния процес. Комисията намира изложените в исканията твърдения за "незаконосъобразност на проведените избори поради нарушения при осъществяване на видеонаблюдението и несъответствие между данните във флашпаметите и отразените в протокола на СИК, че нямат законова обосновка, предвид че Изборният кодекс не определя същите като средство за отчитане на изборния резултат". Сочи, че визираните в "искането по к.д. № 34/2024 г., присъединено към к.д. № 33 от 2024 г., "секции - фантоми" са образувани като подвижни избирателни комисии и техните протоколи представляват част от отчетените изборни резултати и са публикувани на интернет страницата на ЦИК в раздел "Резултати" за всяка секция и за всеки изборен район".
В дадения от Съда срок допълнителни съображения по искането предостави единствено вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. В документа, наречен "молба - допълнение", вносителят представя "допълнителни данни" - "останалата част от резултатите от извършените от експертите ни изследвания на данните от избора на 27.10.2024 г. и анализът на същите". Молбата - допълнение, съдържа виждането на вносителя относно проблеми при изготвянето на избирателните списъци, информация за допуснати според него нарушения на изискванията на Изборния кодекс при създаването на избирателните секции, като дава пример с образуването на избирателните секции в общините в 09 Кърджалийски изборен район. Молбата - допълнение, съдържа и подробна информация за създаването и гласуването с "подвижни избирателни секции, гласуването чрез които е индикация за купуване на гласове". Вносителят излага разбирането си за "установени разминавания в резултатите от протоколи на хартия и флашки от машинния вот", за "нарушенията, установени от изгледани видеозаписи на липсващи секции" и за "масови смени в съставите" на секционните избирателни комисии в нарушение на чл. 89, 91 и 105 ИК. Сочи аргументи за "нелегитимност на изборите в засегнатите секции" и нарушения от районната избирателна комисия в 25 София изборен район при регистрацията на коалиция "Свободни избиратели", включваща политическа партия "Зелен съюз", политическа партия "Републиканци за България" и политическа партия "Съюз на свободните демократи".
В молбата - допълнение, вносителят прави следните доказателствени искания: за "повторно преброяване на бюлетините, включително проверка на съответствието на избирателните списъци и действителните бюлетини"; за "проверка на решенията за промени в секционните избирателни комисии"; за "анализ на видеозаписите за установяване на допуснати нарушения"; за "насрочване на нови избори"; за "установяване на нарушенията - в нарушение на закона ли са действията на районната избирателна комисия в 25 София изборен район"; за "касиране на изборите в 25 София изборен район"; за "препоръки за реформи - Конституционният съд да предложи промени на нормативната уредба"; за "разпореждане - Конституционният съд да разпореди нови избори в 25 София изборен район"; за "молба към Централната избирателна комисия - да установи ясни правила за електронно подаване на документи".
Даденият на вносителите с определенията от 26.11.2024 г. четиринадесетдневен срок за предоставяне на допълнителни съображения не е срок, в който вносителят може да променя предмета на искането, с което е сезирал Съда и което е допуснато от Съда за разглеждане по същество. С представената в дадения срок молба - допълнение, вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. прави ново искане, различно от искането си от 8.11.2024 г. за установяване на незаконност на изборите в цялост, а именно за "касиране на изборите" конкретно в 25 София изборен район и за насрочване на нови избори в този изборен район поради допуснато нарушение по отношение на коалиция "Свободни избиратели". Това искане е направено след срока по чл. 305, ал. 2 ИК, поради което Съдът не следва да се произнася по него, а да го остави без разглеждане, защото законодателят е обвързал възможността за сезиране на Конституционния съд с искане по чл. 149, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 66 от Конституцията със срок - 15 дни от обявяване на решението с резултатите от изборите от Централната избирателна комисия (чл. 305, ал. 2 ИК), който срок в случая е изтекъл на 15.11.2024 г.
С молбата - допълнение, вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. представя подробна справка за всички избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия. По отношение на тези секции вносителят не прави доказателствени искания, а твърди, че от "изнесените данни може да се направи извод, че секциите с подвижни избирателни кутии са създавани за нуждите на определени партии". С искането си от 8.11.2024 г. вносителят не твърди нарушения при създаването на всички избирателни секции за гласуване с подвижна избирателна кутия и не сочи доказателства за това.
Сочи единствено четири "секции - фантоми" от 12 Монтана изборен район, които при проверка не е установил на посочения адрес. С оглед на това Съдът не е сезиран надлежно с искане за проверка за законността на създаването на всички избирателни секции за гласуване чрез подвижна избирателна кутия и за проверка на действителността на всички подадени по този начин гласове.
Исканията на вносителите по к.д. № 34/2024 г., к.д. № 35/2024 г. и к.д. № 36/2024 г. са искания за установяване на незаконност на изборите в цялост, а исканията на вносителите по к.д. № 33/2024 г. и № 37/2024 г., както и искането на вносителя по к.д. № 35/2024 г., направено при условията на "евентуалност", са за установяване на незаконност на изборния резултат в конкретно посочени избирателни секции. Доводите на всички вносители, обобщено, са доводи за допуснати нарушения на различни етапи на изборния процес - при неговата подготовка и при произвеждането на избора (гласуване и преброяване на гласовете) - извършени от органите на изборната администрация (избирателните комисии от различен ранг).
Целта на изборите за Народно събрание е да създадат демократична легитимност на националното представително учреждение по смисъла на чл. 1, ал. 2 във връзка с чл. 10 и 64 от Конституцията. Целта на контрола за законност на изборите, извършван от Конституционния съд, е да се установи законност на състава на парламента и да се защити активното и пасивното избирателно право на гражданите.
Поради това законността на изборите следва да се преценява с оглед на възможността твърдените нарушения на изборния процес да доведат до промяна на състава на Народното събрание. Не всяко отделно нарушение на изборните правила е основание за установяване на незаконност на изборите, а само това, което действително засяга резултата от избора, като изкривява изборния резултат, защото само тогава изборите като форма на политическото участие на гражданите в демократичния политически процес не са постигнали своята цел - да превърнат избора на гражданите в легитимна публична власт (Решение № 4 от 2011 г. по к.д. № 4/2011 г.; Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г.).
Факт е, че точно тази същност на изборите - да създадат легитимно представителство на гражданите - поражда и изострена чувствителност към нарушаването на изборните стандарти, установени от закона или чрез приетата добра международна практика, спазването на които е гаранция за демократичния характер на представителното управление. За да създаде възможност за своевременно отстраняване на всяко едно нарушение в хода на изборния процес, законодателят е предвидил различни форми на участие и различни форми на контрол от участниците в изборния процес на всеки етап от неговото провеждане. Именно тези форми и тяхното активно използване са гаранция за законосъобразното и демократично организиране и произвеждане на изборите и за прозрачното и точно определяне на изборния резултат съобразно изразената от избирателите политическа воля (Решение № 13 от 2013 г. по к.д. № 14/2013 г.).
В производството по оспорване на законността на изборите Конституционният съд не действа ex officiо, а само в рамките, в които е сезиран и е допуснал разглеждане на исканията (Решение № 2 от 2010 г. по к.д. № 10/2009 г.). Това прави особено отговорна преценката на сезиращите субекти за значимостта на твърдените нарушения на изборния процес и на получените изборни резултати, както и за ангажираните в подкрепа на тези твърдения доказателства.
В случая Конституционният съд е сезиран от 300 народни представители от 50-ото и от 51-вото Народно събрание - 125 народни представители от 50-ото Народно събрание и 175 народни представители от 51-вото Народно събрание. Фактически сезирането е от 99 народни представители от 50-ото и 93-ма народни представители от 51-вото Народно събрание, защото народните представители са подписали повече от едно искане в качеството си на народни представители съответно в 50-ото и в 51-вото Народно събрание, като 69 народни представители са подписали исканията в качеството си на народни представители и от 50-ото, и от 51-вото Народно събрание. Исканията са подписани от народни представители от различни политически формации: "Величие", "Има такъв народ", Движение за права и свободи, Алианс за права и свободи, "Продължаваме промяната - Демократична България" и "БСП за България - обединена левица".
Каква е причината народните представители да сезират Конституционния съд с пет искания за установяване на незаконност на изборите, подписани от тях в различни комбинации и с твърдения за идентични нарушения, е извън предмета на делото. Броят на исканията и броят на подписалите ги народни представили над изискуемото от чл. 150, ал. 1 от Конституцията във връзка с чл. 305, ал. 2 ИК не са относими към основателността на исканията, но показват, че половината от парламентарно представените партии/коалиции в 51-вото Народно събрание имат съмнения в законността на изборите.
Сезирането на Съда от общо 300 народни представители е симптоматично за разбирането на народните представители за ролята, мястото и функциите на партиите, чиито представители са те, в подготовката и произвеждането на изборите. Активното участие на партиите в подготовката и произвеждането на изборите с цел гарантиране на честността на вота на всеки гражданин е най-ефективното средство за повишаване на доверието в изборния процес и в резултат на това за повишаване на доверието в създадената чрез тези избори публична власт, получаването на която е целта на участието на партиите в изборния процес. Неизползването на това средство в много случаи води до невъзможност извършени нарушения да бъдат установени и последиците им - отстранени.
Конституционният съд намира за необходимо да припомни, че Изборният кодекс урежда изборния процес по начин, който гарантира участието на политическите партии на всеки етап от подготовката и произвеждането на изборите. Точно парламентарно представените партии разполагат с най-много възможности, предоставени им от закона, да участват в организирането и провеждането на изборния процес. Начинът на формиране на изборната администрация и възможностите за контрол за законосъобразност на нейната дейност и на нейните актове на всеки етап от изборния процес, включително и в изборния ден чрез самите политически партии, чрез застъпници на кандидати, чрез наблюдатели, представители на партиите, са средство за активно участие на партиите в подготовката и произвеждането на изборите. Политическите партии чрез всички тези лица са призвани да действат по начин, който да гарантира надлежното упражняване на активното избирателно право на всеки гражданин в съответствие с установения в една демократична правова държава ред за произвеждане на избори.
Конституционният съд намира за необходимо също да посочи изрично, че Изборният кодекс, приет от Народното събрание в изпълнение на чл. 42, ал. 2 от Конституцията, обнародван в "Държавен вестник", бр. 19 от 5.03.2014 г., в редакцията си към 27.10.2024 г. е изменян 27 пъти, в т.ч. и в резултат на четири решения на Конституционния съд, като в рамките на тези десет години въз основа на него са произведени девет избора за Народно събрание. Значителният брой изменения на Изборния кодекс, които макар и да не се отнасят до промяна на системата за определяне на изборните резултати (с изключение на изменението във връзка с гласовете по чл. 267, ал. 1, т. 6 ИК "не подкрепям никого" и отчитането на преференциалния вот), засягат в значима степен набора от правила, които уреждат подготовката и произвеждането на изборите. Този факт сам по себе си не съдейства за изграждане и утвърждаване на доверие в избирателния процес и неговите резултати, гарантиращи общото, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване на всеки гражданин.
Следва да се отчете и фактът, че оспорените избори се произвеждат по законово установен ред, който не е променен от предходните избори (с изключение на включването в чл. 9, ал. 1 ИК на хипотезите и на чл. 97а и чл. 99б, ал. 3 и 4 от Закона за гражданската регистрация - ЗГР), произведени само четири месеца по-рано - на 9.06.2024 г. Това значи, че пропуските в законовата уредба и в организацията на изборния процес би следвало да са ясни на участниците в оспорените избори, защото те вече са имали възможност да проверят на практика ефективността на приложимата законова уредба в предходните избори и да направят необходимото пропуските и недостатъците на тази уредба да бъдат отстранени.
Контролът на Конституционния съд за законност на изборите за народни представители на основание чл. 149, ал. 1, т. 7 във връзка с чл. 66 от Конституцията е крайно средство, което следва да бъде използвано тогава, когато въпреки използваните други средства за контрол (в т.ч. и контрол от участващите в изборите партии) са налице нарушения, които могат да повлияят на състава на националното представително учреждение - в неговата цялост или по отношение на избора на отделни народни представители.
В случая вносителите твърдят нарушения при подготовката на изборите и нарушения при произвеждането им в самия изборен ден - главно при подаване на вота и определяне на изборните резултати - извършени от изборната администрация, някои от които, ако бъдат доказани, могат да доведат до промяна в състава на 51-вото Народно събрание. Следва да се отчете и фактът, че част от сочените от вносителите нарушения, свързани с преброяването на гласовете за една конкретна политическа партия - "Величие" - бяха изнесени от медиите непосредствено след приключване на изборния ден и станаха обществено достояние, като в съответствие с т. І.8 от Решение № 3972-НС от 30.10.2024 г. относно обявяване на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в 51-вото Народно събрание на Централната избирателна комисия 21 гласа не достигат на тази партия, за да бъде представена в парламента.
Сочените нарушения - преценени prima facie - биха могли да окажат въздействие върху състава на 51-вото Народно събрание, което в съчетание със сезирането от народни представители от различни парламентарно представени партии и коалиции дава основание на Конституционния съд да извърши достатъчно широкообхватна проверка на изборните резултати, за да не се разклати основата на доверието в представителната власт и в демократичната държава.
Преценката за законност на оспорените избори Съдът извършва на основата на Конституцията и Изборния кодекс, както и отчитайки установените по надлежния ред ангажименти на страната относно избирателното право на гражданите, закрепени както в актове, приети по реда на чл. 5, ал. 4 от Конституцията, така и в такива, имащи характер на международни стандарти, които България е приела да прилага - основно чл. 21, ал. 1 и 2 от Всеобщата декларация за правата на човека, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 10.12.1948 г., на която организация България е член от 15.12.1955 г.; чл. 25, буква b) от Международния пакт за граждански и политически права, ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23.07.1970 г. - обн., ДВ, бр. 60 от 1970 г.; член 3 от Допълнителния протокол на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ратифицирана със закон - обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г.; обн., ДВ, бр. 80 от 1992 г.), практиката на Европейския съд по правата на човека, актове на Съвета на Европа и в частност становищата на Европейската комисия за демокрация чрез право като неин консултативен орган.
Контролът на Конституционния съд за законност на изборите е ограничен от правните средства, с които Съдът разполага съобразно действащото законодателство, а то не е уредило нарочен процесуален ред за проверка на законността на изборите за Народно събрание. Този факт сам по себе си не допринася за доверието в изборния процес, което рефлектира и върху ефективното упражняване на правото на глас.
При липса на изрична законова уредба относно реда за оспорване на законността на изборите пред Конституционния съд Съдът, основавайки се на установеното в Конституцията, в Изборния кодекс, в Закона за Конституционен съд и в Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, извърши проверка на твърдените от вносителите нарушения.
Следва да се посочи, че по отношение на резултата от гласуването не може да се очаква от Конституционния съд да установява факти и обстоятелства, които не са обективирани в материалния носител на вота на избирателя или не могат да бъдат установени в резултат на извършена от Съда проверка на бюлетините и съставените от секционните избирателни комисии документи, удостоверяващи установеното от осъществения от избирателите вот в съответната избирателна секция. Контролът за законност на изборите, осъществяван от Конституционния съд, е средство за коригиране на нарушения, които имат отношение към крайния резултат и които подлежат на доказване, не и на такива, за които са налице съмнения или предположения или които се обосновават единствено с анализ на изборния резултат (Решение № 5 от 2013 г. по к.д. № 13/2013 г.). Съдът не е орган, който установява извършени в рамките на изборния процес престъпления срещу политическите права на гражданите, установени в глава трета, раздел ІІІ на Наказателния кодекс.
Посочването на множество, а в някои от исканията и на всички избирателни секции като предмет на проверка от Съда, демонстрира неразбиране на смисъла и целта на контрола за законност на изборния процес, осъществяван от Конституционния съд, като препятства възможността в най-кратък срок да се установи окончателността и безспорността на изборния резултат - обстоятелство, което укрепва стабилността на държавата в условията на конституционна демокрация (Решение № 12 от 2011 г. по к.д. № 11/2011 г.). То илюстрира подценяване на същността и ефекта от другите средства за контрол на изборния процес, които законодателят изрично е предоставил именно на правните субекти, които сезираха Съда - на политическите партии, които са участници в изборите - и не отчита тежестта и обществената значимост на оспорването на изборния резултат пред Конституционния съд, което повишава стандарта за доказване на твърдените нарушения. То не държи сметка и за необходимостта от постигането на баланс между продължителността на съдебното производство и достатъчно своевременното разрешаване на изборния спор (Определение № 8 от 2010 г. по к.д. № 7/2010 г.; Определение № 4 от 2010 г. по к.д. № 8/2010 г.).
Контролът, осъществяван от Конституционния съд, не е средство, което да замести ангажирането на самите политически субекти, участващи в изборите, с действия, които те могат да извършат в рамките на изборния процес, нито средство, което да компенсира своевременното прилагане на предвидените от закона възможности за осигуряване на законността на изборния процес. Контролът, осъществяван от Конституционния съд, не може нито да промени законодателната уредба, по която са произведени оспорените избори, нито да отстрани последиците от всички пропуски и нарушения, допуснати в хода на подготовката и произвеждането на изборите.
За да провери достоверността на твърдените от вносителите нарушения на изборния процес и в съответствие с действащата нормативна уредба, Съдът назначи експертиза със задача (задача 1), като извърши преброяване на гласовете, подадени с хартиена бюлетина и с бюлетина от машинно гласуване във всяка от конкретно посочени от вносителите избирателни секции, да установи: броят на подадените действителни гласове по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на вписания в протокола на съответната секционна избирателна комисия; броят на подадените действителни гласове с бюлетини от машинно гласуване по кандидатски листи (партии, коалиции, независим кандидат) съответства ли на информацията от паметта на специализираното устройство за гласуване; протоколите на секционните избирателни комисии по чл. 273 ИК съставени ли са в съответствие с изискванията на чл. 274, ал. 3 ИК. Предмет на тази задача съгласно определението на Съда от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г. бяха 1777 избирателни секции.
С определения от 14.01.2024 г. и 16.01.2024 г. Съдът прие заключенията на експертите, изготвени в табличен вид, за 1768 избирателни секции. По отношение на 9 избирателни секции, включени в определението на Съда от 26.11.2024 г., не беше извършена проверка на изборните книжа, защото избирателна секция 020100029, вписана в 01 Благоевградски изборен район, е предмет на втората назначена от Съда експертиза, избирателни секции 011110003, 026540002, 034610096, 082600020, 1927000175 и 213300085, посочени от вносителите и включени в предмета на експертизата, не съществуват, а избирателни секции 092100061 и 234602022 са посочени в определението два пъти.

history Заключенията на експертите предоставиха в табличен вид за всяка от избирателните секции, предмет на експертизата, установеното при проверката на изборните книжа относно броя на хартиените бюлетини по т. 5, броя на недействителните гласове по т. 6, броя на действителните гласове по т. 7 за "не подкрепям никого" от хартиените бюлетини, броя на действителните гласове по т. 11 от бюлетините от машинно гласуване, броя на действителните гласове по т. 12 "не подкрепям никого" от бюлетините от машинно гласуване, както и разпределението на гласовете по кандидатски листи от хартиените бюлетини и от бюлетините от машинно гласуване съгласно номерацията от протокола на секционна избирателна комисия - Приложение № 75-НС-х, Приложение № 76-НС-хм и Приложение № 77-НС-чх, утвърдени с Решение № 3706-НС от 16.09.2024 г. на Централната избирателна комисия.
Съдът допусна експертиза със задача (задача 2) да установи: броят на вписаните в протокола по чл. 273 ИК като недействителни бюлетини съответства ли на броя на наличните недействителни бюлетини, предадени на районните избирателни комисии от секционните избирателни комисии в посочени от вносителите избирателни секции. Предмет на тази задача съгласно определението на Съда от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г. бяха 441 избирателни секции. С определение от 16.01.2024 г. Съдът прие заключенията на експертите, изготвени в табличен вид, за 436 избирателни секции. За пет избирателни секции експертите не извършиха проверка, защото избирателни секции 020400148, 024000149, 020100021, 020900020 и 162202039 са предмет на експертизата по задача 1. За избирателни секции 223100039, 22 Смолянски изборен район, 273100089, 27 Старозагорски изборен район, 301000017, 30 Шуменски изборен район, и избирателните секции извън страната - 321180521, 321180533, 321180542, 321180561, 321180595, 321180661, 321180670 и 321180671, Съдът прие заключенията на експертизата, но не включи техния резултат в изчисляването на общия изборен резултат, защото изборните резултати от тези секции са предмет на проверка и от експертизата по задача , която с оглед на нейния обхват включва и резултата от проверката по задача 2 относно тези секции.
С приемането на експертизите Съдът установи, че за някои избирателни секции предоставените на Съда изборни книжа не съдържат в пълнота необходимите за предмета на проверката изборни документи. Това наложи Съдът с определение от 21.01.2025 г. да изиска от Централната избирателна комисия да предостави информация налични ли са изборни книжа, съхранявани по законово установения ред в съответните общински администрации, за избирателните секции, както следва: 02 Бургаски изборен район - 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261; 09 Кърджалийски изборен район - 090200015; 14 Пернишки изборен район - 143200013; 17 Пловдивски изборен район - 172600026; 23 София изборен район - 234610009, 234615013; 27 Старозагорски изборен район - 270700016; 273100115, 273600017; 28 Търговищки изборен район - 283500103, и в случай че са налични - да ги предостави на Конституционния съд. Бяха изискани и изборните книжа за избирателна секция 272400023, 27 Старозагорски изборен район, защото вместо изборните книжа на тази секция на Съда бяха предоставени изборните книжа на избирателна секция 272400022, която не е предмет на допусната експертиза.
Централната избирателна комисия предостави допълнително на Съда изборни книжа на избирателни секции: 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261, 02 Бургаски изборен район; 143200013, 14 Пернишки изборен район; 172600026, 17 Пловдивски изборен район; 234610009, 234615013, 23 София изборен район; 272400023, 27 Старозагорски изборен район (писмо на Централната избирателна комисия изх. № ЦИК-НС-07-2476/66/ от 27.01.2025 г. и вх. № 67 от 28.01.2025 г. на Конституционния съд).
Съдът извърши проверка на така предоставените изборни книжа, резултатите от която отрази в десет протокола, приобщени към доказателствата по делото, и отрази установеното относно изборния резултат за девет от допълнително проверените избирателни секции - 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261, 143200013, 172600026, 234615013 и 272400023 - в протоколи, съдържащи информацията в установения табличен вид, които също приобщи към доказателствата по делото. За избирателна секция 234610009, 23 София изборен район, не беше съставен нов протокол в табличен вид, защото Съдът не установи различие от това, което експертизата установи - липса на 54 броя хартиени бюлетини и на 111 броя бюлетини от машинно гласуване според протокола на секционната избирателна комисия.
Съдът не получи допълнително изборни книжа за следните избирателни секции: 090200015, 09 Кърджалийски изборен район; 270700016; 273100115, 273600017, 27 Старозагорски изборен район, 283500103, 28 Търговищки изборен район. За тези избирателни секции от Централната избирателна комисия бяха предоставени становищата на кметовете на община Ардино, община Гълъбово, община Стара Загора, община Чирпан и община Търговище, че изборните книжа на посочените секции са предадени на Централната избирателна комисия и в общинската администрация не се съхраняват други изборни книжа на тези избирателни секции. За тези избирателни секции експертизата установи: в секция 090200015, 09 Кърджалийски изборен район - липса на бюлетини от машинно гласуване (14 броя според протокола на секционната избирателна комисия); в секция 270700016 - липса на хартиени бюлетини (335 броя според протокола на секционната избирателна комисия) и на бюлетини от машинно гласуване (16 броя според протокола на секционната избирателна комисия); в секция 273100115 - липса на хартиени бюлетини (145 броя според протокола на секционната избирателна комисия); в секция 273600017 - липса на бюлетини от машинно гласуване (99 броя според протокола на секционната избирателна комисии) - трите секции са от 27 Старозагорски изборен район; в секция 283500103, 28 Търговищки изборен район - липса на хартиени бюлетини (294 според протокола на секционната избирателна комисия).
Приетата експертиза по задача 1 наложи Съдът да назначи графична експертиза със задача да установи дали знаците за отбелязване на вота на избирателя върху конкретно идентифицирани 287 хартиени бюлетини от три избирателни секции - секция 060800027, 06 Врачански изборен район, секция 122400033, 12 Монтана изборен район, и секция 152400205, 15 Плевенски изборен район, са поставени на всяка от хартиените бюлетини от отделен избирател. С определение от 6.02.2025 г. Съдът прие заключението на графичната експертиза, от което се установява, че знакът за отбелязване на вота на избирателя на 95 хартиени бюлетини от секция 060800027, 06 Врачански изборен район, на 72 хартиени бюлетини от секция 122400033, 12 Монтана изборен район, и на 106 хартиени бюлетини от секция 152400205, 15 Плевенски изборен район, не е поставен на всяка от бюлетините от отделен избирател, а знаците са поставени от едно или две лица.
Това наложи Съдът да състави протоколи, съдържащи информация в установения табличен вид за тези три избирателни секции, в които да отрази, с оглед на резултата от графичната експертиза, като недействителни съответния брой гласове от хартиени бюлетини, на всяка от които знаците за отбелязване на вота на избирателя не са поставени от съответния един избирател, а са поставени от едно и също лице. Тези протоколи Съдът приобщи към доказателствата по делото.
Приетата от Съда експертиза по задача 1 наложи Съдът да изиска от Централната избирателна комисия информация за началото на гласуването, за времето, в което е извършено всяко гласуване, за края на гласуването в изборите за народни представители на 27.10.2024 г. в избирателни секции 090800006, 090800016 и 090800038 в 09 Кърджалийски изборен район и в избирателни секции извън страната 321180531 и 321180541.
С цел установяване на твърдените от вносителите нарушения на подготовката на изборния процес и организацията му в деня на избора Съдът изиска от Централната избирателна комисия: 1) информация за избирателните секции, за които е приложимо изключението на чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК; 2) информация за причините и списък на избирателните секции, за които не е налице изключението по чл. 57, ал. 1, т. 34 от Изборния кодекс, но които не са осъществили видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден при преброяване на гласовете и съставянето на протокола; 3) протоколи на секционни избирателни комисии, предмет на експертизата по задача 1 от определението от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г., с приложени дефектни бюлетини от машинно гласуване; 4) информация за извършените след срока по чл. 89, ал. 1 и 2 ИК промени в състава на секционни избирателни комисии; 5) информация за резултата от възложената с Решение № 3907-НС от 24.10.2024 г. на Централната избирателна комисия проверка на главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на териториалните й звена за гласуване в нарушение на правилата на Изборния кодекс в изборите за народни представители на 27.10.2024 г.
С определение от 17.02.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. Съдът прие изисканите и предоставените от Централната избирателна комисия писмени доказателства: 1) информация за изпълнение на определението от 26.11.2024 г. по к.д. № 33/2024 г. за предоставяне на изборните книжа на избирателните секции, предмет на допусната по делото експертиза - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/7/ от 28.11.2024 г. и вх. № 645 от 2.12.2024 г. на Конституционния съд; 2) списък на избирателните секции, за които е приложимо изключението на чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/24/ от 3.12.2024 г. и вх. № 664 от 3.12.2024 г. на Конституционния съд; 3) информация за причините и списък на избирателните секции, за които не е налице изключението по чл. 57, ал. 1, т. 34 ИК, но които не са осъществили видеонаблюдение в реално време и видеозаснемане след обявяване на края на изборния ден при преброяване на гласовете и съставянето на протокола (43 избирателни секции) - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/42/ от 5.12.2024 г. и вх. № 670 от 5.12.2024 г. на Конституционния съд; 4) протоколи на секционни избирателни комисии, предмет на експертизата по задача 1 от определението от 26.11.2024 г. на Конституционния съд по к.д. № 33/2024 г., с приложени дефектни бюлетини от машинно гласуване - 422 секционни избирателни комисии (23 папки и 4 класьора) - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/50/ от 17.12.2024 г. и вх. № 702 от 18.12.2024 г. на Конституционния съд; 5) информация за извършените след срока по чл. 89, ал. 1 и 2 ИК промени в състава на секционни избирателни комисии (8 класьора, 4 папки и 1 технически носител) - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/51/ от 17.12.2024 г. и вх. № 703 от 18.12.2024 г. на Конституционния съд; 6) информация за предоставяне на Конституционния съд на изборни книжа за избирателни секции: 02 Бургаски изборен район - 020400053, 020400148, 020400149, 020400194, 020400261; 14 Пернишки изборен район - 143200013; 17 Пловдивски изборен район - 172600026; 23 София изборен район - 234610009, 234615013; 27 Старозагорски изборен район - 272400023; в изпълнение на определение от 28.01.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/66/ от 27.01.2025 г. и вх. № 67 от 28.01.2025 г. на Конституционния съд с приложено писмо на секретаря на Община Стара Загора с изх. № 10-11-1170 от 27.01.2025 г. до Централната избирателна комисия; 7) информация за липса на изборни книжа за избирателни секции: 09 Кърджалийски изборен район - 090200015; 27 Старозагорски изборен район - 270700016, 273600017; 28 Търговищки изборен район - 283500103, които да бъдат предоставени на Конституционния съд в изпълнение на определение от 21.01.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. с приложени становища на кметовете на община Ардино, община Гълъбово, община Чирпан и община Търговище - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/69/ от 28.01.2025 г. и вх. № 69 от 28.01.2025 г. на Конституционния съд; 8) информация за началото на гласуването, за времето, в което е извършено всяко гласуване, за края на гласуването в изборите за народни представители на 27.10.2024 г. в избирателни секции 090800006, 090800016 и 090800038 в 09 Кърджалийски изборен район и в избирателни секции извън страната 321180531 и 321180541 - писмо на Централната избирателна комисия с изх. № ЦИК-НС-07-2476/80/ от 4.02.2025 г. и вх. № 88 от 5.02.2025 г. на Конституционния съд. С определение от 26.02.2025 г. по к.д. № 33/2024 г. Съдът прие предоставената от Централната избирателна комисия информация за резултата от възложената с Решение № 3907-НС от 24.10.2024 г. на Централната избирателна комисия проверка на главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на териториалните й звена за гласуване в нарушение на правилата на Изборния кодекс в изборите за народни представители на 27.10.2024 г.
Събраните по делото доказателства бяха предоставени на вносителите на исканията за запознаване и становище.
В дадения от Съда срок вносителите на исканията по к.д. № 34/2024 г. и по к.д. № 35/2024 г. след запознаване със събраните доказателства представиха становища по предмета на делото.
Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. в становището си от 19.02.2024 г. възразява за неспазването от Конституционния съд на срока за произнасяне, с което "не изпълнява своята роля като върховен страж на конституционния ред, на правовия ред и на заявеното от Конституцията демократично начало". Възразява срещу "отказ[а] да бъдат конституирани ключови институции и органи, които имат пряко отношение към изборния контрол", което "поражда съмнения за безпристрастността на съда и неговата реална ангажираност с върховенството на правото". Излага "нередности при формирането на избирателните секции и тяхното въздействие върху честността на изборите". Описва "фантомни мобилни избирателни секции и тяхното въздействие върху правната сигурност и стабилитета на решението на Конституционния съд". Сочи "масови незаконни замени на СИК в Плевен и връзката им с касирането на изборите".
Отправя единадесет конкретни искания към Конституционния съд, между които: да "касира изцяло изборите в МИР - Плевен, тъй като масовите замени на СИК са незаконни и са повлияли на крайния изборен резултат"; да "постанови анулиране на резултатите в подвижните избирателни секции, където са отчетени нереално високи избирателни активности, без доказателства за съответствие на характеристиките на избирателите с изискванията на ИК"; да "постанови, че избраните в противоречие с Изборния кодекс и решенията на ЦИК състави на СИК-вете, заменени извън законно установените правила, са незаконни и да поиска ЦИК" да обяви "решенията на РИК за нищожни", което "поставя под въпрос проведените преброявания" и поради това "трябва да се касират изборите в тези секции".
Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. представи на 26.02.2025 г. второ становище с доклад и разяснения - "калкулация и математически модел на изкривяването на машинния вот от 27.10.2024 г.".
Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. представи на 26.02.2025 г. трето становище, в което прави анализ на приетите от Съда доказателства и въз основа на това счита за доказан извода за "недопустимо по закон и морал изборно нарушение, което променя съществено избирателната воля и мнението на правоспособните български избиратели". Сочи, че "водени от нашите собствени данни и доказателства от проверени над 7000 изборни секции, при установени административни нарушения в над 70 % от тях и наказателни нарушения в над 24 % от тях, както и подкрепени от данните на назначените от Конституционния съд експерти, за пореден път потвърждаваме огромния мащаб на изкривяването на изборния резултат и заявяваме категорично нашето константно становище и искане за цялостно касиране на изборите, проведени на 27 октомври 2024 г.". Към становището са приложени 10 приложения: доклад относно становища на експерти по к.д. № 33/2024 г.; доклад относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 33/2024 г.; доклад (втори) относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 33/2024 г.; доклад относно липсващо видеонаблюдение по к.д. № 33/2024 г.; доклад относно графична експертиза по к.д. № 33/2024 г.; доклад относно проверка на доказателствата в Конституционния съд по искането за частично касиране на изборите от 27.10.2024 г.; доклад (втори) относно проверка на доказателствата в Конституционния съд по искането за частично касиране на изборите от 27.10.2024 г.; доклад относно законността на изборите въз основа на изслушването на вещите лица в Конституционния съд; доклад (трети) относно проверка на доказателствата в Конституционния съд по искането за частично касиране на изборите от 27.10.2024 г.; доклад (трети) относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 33/2024 г.; доклад (четвърти) относно установени нарушения и решения за замени в контекста на к.д. № 34/2024 г.
Вносителят на искането по к.д. № 35/2024 г. в представено на 25.02.2025 г. становище сочи, че "данните от повторното преброяване по секции бяха предоставени на хартия, в табличен вид за всяка секция поотделно, без обобщение и без конкретни обобщения и констатации и изводи по поставените въпроси". Намира, че "[л]ипсата на информация в обобщен вид и заключенията на вещите лица препятстват възможността да вземем детайлно становище по поставените задачи". Счита, че "Конституционният съд следва да предостави пълна, точна и подробна информация за установените факти и обстоятелства, какви са констатираните нарушения, тяхната тежест, как всяко конкретно нарушение повлиява върху изборния резултат". Изисква с цел "повишаване на доверието в процеса на повторно преброяване" "публикуване на данните от повторното преброяване в отворен, машинночетим формат, на ниво индивидуални секции"; "[п]убликуване на методиката, по която е извършено повторното преброяване", и "представяне на резултатите във визуално-разбираем вид".
Конституционният съд, след като обсъди доводите и съображенията, изложени в исканията и в становища по доказателствата, както и събраните по делото доказателства, приема следното:
1. По доводите за неправилно упражнено активно избирателно право поради нарушения, свързани с избирателните списъци
Вносителят на искането по к.д. № 34/2024 г. в искането си от 11.11.2024 г. и в молбата - допълнение, от 11.12.2024 г. твърди нарушения при съставянето на избирателните списъци. Доводите му са свързани с извършено в изборния ден дописване на избиратели в избирателните списъци за гласуване извън страната, защото "[о]чевидно е, че при произвеждане на изборите на 27.10.2024 г. в чужбина явилите се да гласуват български граждани са в пъти повече от вписаните в избирателните списъци", като "[н]е е упражнен никакъв контрол по отношение на така произведеното гласуване - налице ли са изискуемите удостоверения за гласуване на друго място, има ли двойно гласуване - по настоящ и постоянен адрес". Твърдения за нарушение на чл. 264, ал. 4 ИК се съдържат и в искането на вносителя по к.д. № 35/2024 г.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от Конституцията всички български граждани, които са навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни органи, което значи да избират и представители в Народното събрание. Българската Конституция не обвързва активното избирателно право на българските граждани при избора на народни представители с пребиваването на територията на страната към датата на съответния избор и със срок за пребиваване в нея в периода преди изборите. Конституционният съд е имал възможност да изясни значението на избирателните списъци - включването в тези списъци "не поражда избирателното право, което съществува ex constitutione, но легитимира гражданина като избирател" и е средство за гарантиране на избирателното равноправие (Решение № 12 от 2011 г. по к.д. № 11/2011 г.; Решение № 3 от 2017 г. по к.д. № 11/2016 г.).