ДВ. бр. 23 от 18.03.2025г.

Обн., ДВ, бр. 23 от 18 март 2025 г.

history Върховният административен съд на Република България - първо отделение, в съдебно заседание на деветнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: председател: С. А., членове: М. П., В. П., при секретар Б. П. и с участието на прокурора А. г. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 7935/2023 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. АПК.
Образувано е по жалба на г. г. К. от [населено място], общ. [община], и Д. В. К. от [населено място], общ. [община], чрез адвокат И. Ж. против Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България на министъра на отбраната (обн., ДВ, бр. 96 от 10.11.2020 г., в сила от 10.11.2020 г.) - "Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г.".
Жалбоподателите обосновават правния си интерес от оспорването с качеството на курсанти, напуснали по собствено желание НБУ "Васил Левски". В жалбата са изложени подробни съображения за противоречие на подзаконовия нормативен акт с чл. 7, 23, 26 и 29 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, чл. 4 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чл. 4, ал. 5, чл. 6, 48 и 53 от КРБ, с конкретни разпоредби от Закона за публичните финанси и Закона за държавния бюджет, Закона за защита от дискриминация, Закона за нормативните актове и чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ.
Искането е за отмяна на наредбата изцяло. В жалбата е направено и искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за противоконституционност на чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ.
С определение от 6.02.2024 г. е прието за съвместно разглеждане адм. д. № 432/2024 г., образувано по жалба на Е. П. В. от [населено място] чрез адвокат Е. У. против същата Наредба № Н-11 от 29.10.2020 г. на министъра на отбраната с искане за отмяната й изцяло.
Този жалбоподател твърди, че е засегнат от оспорения нормативен акт, предвид задължението му за възстановяване на разходи за издръжка, обучение и преквалификация, поради прекратяване на договора му за военна служба и освобождаването му от длъжност и военна служба със заповед на министъра на отбраната от 11.08.2023 г.
В жалбата са изложени доводи за нарушение на чл. 26, ал. 4 от ЗНА поради неспазване на предвидения от закона срок за обществено обсъждане на подзаконовия нормативен акт и липса на мотиви към проекта за нормативен акт съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗНА.
В съдебно заседание от жалбоподателя Е. В. чрез адв. Видолов се излагат и съображения за нарушение на принципа за равно третиране поради това, че задължение за възстановяване на разходите за обучение и издръжка не е предвидено за нито една друга група учащи, с изключение на курсантите в Академията на МВР.
Претендира се присъждане на разноски за платена държавна такса и за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА
Ответникът - министърът на отбраната, чрез юрк. М. г. оспорва подадените жалби като неоснователни.

history Заключението на прокурора от Върховната прокуратура е за допустимост и основателност на жалбите.
Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбите са процесуално допустими като подадени от лица с пряк и личен правен интерес от оспорването на подзаконовия нормативен акт по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК.
От представената по делото Заповед № РД-06-100 от 11.05.2023 г. на началника на НВУ "Васил Левски" се установява, че курсант г. г. К., специалност "Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво", специализация "Полева артилерия", е отписан от обучение, прекратен е договорът му за военна служба и е отчислен от списъчния състав на основание чл. 165, ал. 1, т. 2 и чл. 142, ал. 2 и 6 от ЗОВСРБ поради незавършване на обучението за придобиване на военна квалификация, считано от 13.05.2023 г. В заповедта е посочено, че на основание чл. 260, ал. 2 от ЗОВСРБ курсант К. следва да възстанови направените за него разходи за издръжка и обучение в Националния военен университет "Васил Левски" за периода от 22.08.2022 г. до 12.05.2023 г. в размер 26 196,86 лв. в едномесечен срок след запознаване със заповедта.
Със Заповед № РД-06-166 от 24.07.2023 г. на началника на НВУ "Васил Левски" курсант - старши сержант Д. В. К., специалност "Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво", специализация "Мотопехотни и танкови войски", 4 курс, е отписан от обучение, прекратен е договорът му за военна служба и е отчислен от списъчния състав, считано от 25.07.2023 г. на основание чл. 142, ал. 2 и 6 от ЗОВСРБ, поради напускане на университета по собствено желание. Със заповедта на курсант - старши сержант К., е определено задължение за възстановяване на разходите за издръжка и обучение в НВУ "Васил Левски" за периода от 25.08.2019 г. до 24.07.2023 г. в размер 92 975,30 лв. в срок един месец след запознаване със заповедта.
Жалбоподателят ст. лейтенант Е. П. В. обосновава правния си интерес от обжалването със Заповед № КВ-537 от 11.08.2023 г. на министъра на отбраната за прекратяване на договора му за военна служба, освобождаване от длъжност от военна служба и зачисляване в запаса, считано от 28.09.2023 г., на основание чл. 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 163 от ЗОВСРБ, поради предизвестие на военнослужещия, изразено в писмен рапорт. В заповедта е посочено на основание чл. 260, ал. 1 и 5 от ЗОВСРБ командирът на военното формирование да удържи от обезщетението и другите вземания на ст. лейтенант В. сумата на направените разходи за издръжка, обучение и квалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
От така представените доказателства се установява, че за всеки за жалбоподателите е налице задължение за възстановяване на разходите за издръжка и обучение, съответно и разходи за квалификация, на основание чл. 260, ал. 1 и 2 от ЗОВСРБ, действащи към момента на отписването им от обучение като курсанти в НВУ "Васил Левски", съответно освобождаването от военна служба, преди удължения срок по чл. 145, ал. 1 от ЗОВСРБ. Поради това и оспореният подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ, за реда и начина за изчисляване на разходите, за които се дължи възстановяване в тези случаи, засяга пряко и непосредствено правната сфера на всеки от тях.
Съгласно чл. 187, ал. 1 от АПК оспорването на подзаконов нормативен акт не е ограничено във времето.