ДВ. бр. 50 от 20.06.2025г.

Обн., ДВ, бр. 50 от 20 юни 2025 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Десислава Пенкова разгледа в закрито заседание на 12.06.2024 г. конституционно дело № 26/2024 г., докладвано от съдия Соня Янкулова.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата за решаване на делото по същество.
Конституционното дело е образувано на 10.07.2024 г. по искане на 23-ти състав на Софийския районен съд за установяване на противоконституционност на чл. 343в, ал. 3 от Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; посл. изм., бр. 42 от 2024 г.; разпоредбата - обн., ДВ, бр. 96 от 2016 г.; НК).
Според вносителя оспорената разпоредба на чл. 343в, ал. 3 НК противоречи на чл. 4, ал. 1, на чл. 5, ал. 3 и на чл. 6, ал. 2 от Конституцията.
Довод за твърдяното противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията е приемането от законодателя на разпоредбата без мотиви и обсъждане, което "прави обективно невъзможно тълкуването по смисъла на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове" (ЗНА). Според сезиращия съд липсата на мотиви води до нарушение на принципа на законност, тъй като е "накърнена предвидимостта в правното регулиране, дестабилизирана е правната сигурност, която правовата държава [...] е предназначена да осигури и която е предпоставена от създаването и действието на ясно, еднозначно, непротиворечиво, стабилно и предвидимо законодателство". Въведената с разпоредбата наказателна отговорност за съществуващо административно нарушение вносителят намира за противоречаща и на справедливостта като съществен елемент на правовата държава.
Според сезиращия съд разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК "не представлява легитимен отговор на деяние с повишена степен на обществена опасност, налагаща именно наказателноправна репресия, а се явява произволно санкциониране с най-тежката по характер отговорност", което обосновава противоречието с чл. 5, ал. 3 от Конституцията. Той посочва, че за разлика от установеното в чл. 343в, ал. 1 и 2 НК, въведената в ал. 3 наказателна отговорност "не е обусловена от обективен признак на престъплението - деецът да е бил наказван за същото деяние по административен ред", което накърнява "конституционния мащаб за допустимо ограничаване на правата" на гражданите.
Противоречието с чл. 6, ал. 2 от Конституцията вносителят аргументира с установяването на "същата по тежест наказателна отговорност" на лица, "извършили деяния с различна степен на обществена опасност". Налице е неравно третиране, което е произволно и поради това нарушава "принципа на юридическото равенство на гражданите".
Конституционният съд с определение от 8.10.2024 г. допусна искането за разглеждане по същество.
В отговор на предоставената им възможност становища и правно мнение представиха: министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, Върховният касационен съд, изпълняващият функциите на главен прокурор, Висшият адвокатски съвет, Националната следствена служба и доц. д-р Петя Митрева.
Министърът на правосъдието, Върховният касационен съд и доц. д-р Петя Митрева намират искането за установяване на противоконституционност на чл. 343в, ал. 3 НК за основателно, а министърът на вътрешните работи, изпълняващият функциите на главен прокурор, Висшият адвокатски съвет и Националната следствена служба - за неоснователно.
Министърът на правосъдието сочи, че разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК е приета, след като вече е съществувал идентичен състав на административно нарушение - чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - като е налице пълно съвпадение в обективните признаци, включени в съставите на административното нарушение и на престъплението. Третирането на едно и също деяние едновременно като престъпление и административно нарушение министърът определя за противоречащо на правилото ne bis in idem, установено в чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ратифициран със закон, обн., ДВ, бр. 87 от 2000 г.; обн., ДВ, бр. 76 от 2011 г., в сила за България от 1.02.2001 г.). Подчертава, че нормативна уредба, която "затруднява правоприлагането или е взаимно изключваща се, е конституционно нетърпима поради противоречие с принципа на правовата държава", а "дефицитът на яснота във формулировката на една наказателноправна норма създава предпоставки за произвол при нейното прилагане", което е "самостоятелно основание за обявяването й за противоконституционна".
Върховният касационен съд анализира целта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, с който е въведена оспорената разпоредба, и мотивите на вносителите. Изтъква липсата на анализ на обществената и правната действителност, липсата на обоснована обществена необходимост от криминализиране на деянието, липсата на съображения за значението на съществувалата и към датата на приемане на разпоредбата нормативна уредба по Закона за движението по пътищата, което прави изменението самоцелно. Сочи, че деянието по чл. 343в, ал. 3 НК не е насочено пряко срещу безопасността на движението, а има отношение към реда за управление на тази дейност. Законодателят не е направил разлика между хипотезите, при които е нарушена приложената принудителна административна мярка, и не е отчел факта, че принудителната административна мярка подлежи на предварително изпълнение, което предпоставя "реализиране на наказателна отговорност за неизпълнение на административен акт, който е незаконосъобразен". Едновременното съществуване на наказателна и административнонаказателна отговорност за деяния с "абсолютно сходство на признаците - обективни и субективни", "оставя впечатление, че държавата няма ясна концепция относно нивото на обществена опасност на тези деяния", и води до "неясно и противоречиво законодателство, което поставя гражданите в условията на неравнопоставеност".
Според доц. д-р Петя Митрева в чл. 343в, ал. 3 НК "са инкриминирани деяния, на които липсва обществената опасност като основно свойство на престъплението по чл. 9, ал. 1 НК и чието извършване може да бъде санкционирано по административен ред", което води до "нарушение на принципа ne bis in idem". Наказателната отговорност за деянието по чл. 343в, ал. 3 НК и деянието по ал. 1 и 2 на същия член намира за нарушаващо чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като "различното третиране не е оправдано от гледна точка на целите на закона и средствата за постигането им".
Министърът на вътрешните работи посочва, че в искането "не са наведени аргументи за пряко противоречие с конкретни конституционни норми, а е извършено позоваване на общи конституционни принципи", което "не навежда категорични изводи за нарушаване на основни права и свободи на гражданите". За неоснователен преценява довода на вносителя за "липса на действащ законов регламент на обективен критерий, съобразно който да бъде проведено разграничение между състава на престъплението по чл. 343в, ал. 3 НК и състава на административното нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за административните нарушения и наказания" (ЗАНН), тъй като в "такива случаи административнонаказващият орган прекратява производството на основание чл. 59, ал. 1, т. 9 ЗАНН".
За изпълняващия функциите на главен прокурор волята на законодателя е ясна - да приравни "случаите, при наложено административно наказание (лишаване от право да управлява моторно превозно средство) с тези, на които са наложени принудителни административни мерки, имащи характер на изпълнително-разпоредителна дейност". Намира разпоредбата за "легитимен отговор за деяния, които са с повишена степен на обществена опасност", който отговор съответства "в достатъчна степен на критериите за съразмерност на ограничението спрямо засегнатите от визираните престъпления права". Разпоредбата "не нарушава конституционния принцип за създаване на ясно, еднозначно и непротиворечиво законодателство", поради което не е противоконституционна.
Висшият адвокатски съвет изтъква, че с искането "на практика" се предлага Конституционният съд "да встъпи в правомощията на позитивен законодател", което е "несъвместимо с основополагащия принцип на разделението на властите в правова държава с демократично управление". Счита, че "законодателната воля, въплътена в чл. 343в, ал. 3 НК, е изразена съвсем ясно, категорично и недвусмислено", поради което позоваването на чл. 46 ЗНА е неоснователно и "не се е налагало допълнително да се прибягва към другите способи за тълкуване". Посочва, че принудителните мерки "са насочени към осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения", като на "засегнатите лица е осигурен достъп до съдебен контрол на съответните ограничителни заповеди". Намира, че вносителят на искането "неоправдано смесва деянието по чл. 343в, ал. 3 НК, което от обективна страна се изразява в управление на моторно превозно средство, с предхождащото във времето фактическо проявление на причината за налагане на принудителна мярка по чл. 171, ал. 1, т. 1 ЗДвП, която сама по себе си може да бъде отменена по съдебен ред с последваща възможност за обезщетяване на засегнатите лица по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди". Сочи, че "санкцията по чл. 343в, ал. 3 НК" може "да бъде твърде лесно и безусловно определена, защото разпоредбата недвусмислено препраща към чл. 343в, ал. 1 НК". Изтъква, че "широката дискреционна власт във всеки конкретен случай" позволява на сезиращия съд да постанови наказание, "което да съответства на справедливостта като конституционен принцип". Определя като неубедително "твърдението на вносителя на искането, че чл. 343в, ал. 3 НК нарушава принципа на равенство пред закона".
Според Националната следствена служба "налагане на наказателна санкция в хипотезата на чл. 343в, ал. 3 НК се явява адекватна и обоснована реакция на законодателя с оглед предотвратяване и прекратяване на правонарушенията, извършвани от такива водачи" на моторни превозни средства.
Посочва данни от криминологично изследване, според което "за периода 2010 - 2021 г. наказаните престъпления по чл. 343в, ал. 1" НК са "с дял от 3,3 % в структурата на чл. 343в НК", а за периода 2016 - 2021 г. "наказаните престъпления по чл. 343в, ал. 3" НК "са с дял от 13 % в структурата на наказаните престъпления по чл. 343в" НК. Тези данни счита за обосноваващи "правилния подход на законодателя при въвеждането" на разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК.
Конституционният съд, като обсъди твърденията и доводите в искането, представените по делото становища и правно мнение, както и относимата правна уредба, за да се произнесе, взе предвид следното:

history Разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК е приета от 43-тото Народно събрание на 15.11.2016 г. като част от Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, обн., ДВ, бр. 95 от 2016 г.
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс е внесен от група народни представители и предвижда изменения в чл. 325, ал. 3, чл. 343, ал. 2, чл. 344б, ал. 5 и чл. 345, ал. 1 и 2, но в него оспорената разпоредба не е включена. В мотивите на вносителите на проектозакона е посочено, че "се предлагат нови състави на престъпления, насочени към водачите на моторни превозни средства (МПС), извършващи нарушения на правилата за движение по пътищата, които са животозастрашаващи".
Между първо и второ гласуване на законопроекта народни представители правят предложение за изменение на чл. 343в, ал. 1 НК, като след думите "моторно превозно средство" се добавя текстът: "в срока на изтърпяване на принудителната административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, или". Мотивите на вносителите са: "Предвидената наказателна отговорност за особено недобросъвестни водачи, които въпреки наложеното им наказание за лишаване от право да управляват МПС за определен срок, в срока на изтърпяване на наказанието го нарушават, следва да обхване и практически идентичните случаи на лишаване от правоспособност чрез наложена принудителна административна мярка."
Комисията по правни въпроси подкрепя по принцип предложението на народните представители и предлага нова редакция: "§ 7. В чл. 343в се създава ал. 3: "(3) Наказанието по ал. 1 се налага и на лице, което управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство."
При обсъждането на проекта на закона в пленарно заседание и второто гласуване разпоредбата е приета без обсъждане и понастоящем е действаща в тази редакция.
С разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК законодателят криминализира управлението на моторно превозно средство в срока на изпълнение на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство". Квалифицирането на дадено деяние като престъпление и определянето на наказание за извършването му е проявление на наказателната политика на държавата, определянето на която е правомощие единствено на Народното събрание. Конституционният съд в практиката си подчертава, че "[р]ешенията за криминализиране или декриминализиране на определени деяния по своята същност са политически, защото предпоставят избор между противоположни интереси, ценности и виждания" (Решение № 13 от 2022 г. по к.д. № 8/2022 г.; Решение № 14 от 2000 г. по к.д. № 12/2000 г.; последно Решение № 4 от 2025 г. по к.д. № 29/2024 г.). Но Съдът също така приема за обосновано "да се предположи, че пристъпвайки към криминализация на отделни деяния, законодателят основава нормотворческата си дейност върху анализ и оценка на криминологическата реалност - състоянието, структурата и динамиката на престъпността [...] и ефективността на очакваната генерална и специална превенция" (Решение № 13 от 2022 г. по к.д. № 8/2022 г.).
Това предположение е опровергано при приемането на разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК, чрез която законодателят криминализира деянието управление на моторно превозно средство в срока на изпълнение на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство". Приемането на разпоредбата на чл. 343в, ал. 3 НК не е обосновано с анализ и оценка на общественоопасните последици от криминализираното деяние, няма анализ на очакваната ефективност на предвиденото наказание, няма дори преглед на действащата нормативна уредба на засегнатите обществени отношения. Нито в мотивите на проекта на Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (554-01-163 от 8.10.2015 г.), с който е въведена разпоредбата, нито в направеното предложение на народните представители за приемане на разпоредбата (654-04-26 от 29.02.2016 г.), нито при второто обсъждане на проекта на закона в пленарно заседание и неговото гласуване са посочени факти и обстоятелства, които да обосноват приетото.
Ако законодателят беше направил поне преглед на действащото към датата на приемане на разпоредбата право, би установил, че в позитивното право от 1999 г., т.е. от приемането на Закона за движението по пътищата, съществува разпоредбата на чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която определя като административно нарушение управлението на моторно превозно средство, след като свидетелството на водача за управление на моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 4 ЗДвП, а от 2002 г. и по реда на чл. 171, т. 1 ЗДвП, за което нарушение се налага административно наказание "глоба" в размер от 100 до 300 лв.