ДВ. бр. 60 от 25.07.2025г.

Обн., ДВ, бр. 60 от 25 юли 2025 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова; членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Росица Симова разгледа в закрито заседание на 17.07.2025 г. конституционно дело № 15 от 2024 г., докладвано от съдия Атанас Семов.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България във фазата на решаване на делото по същество.
Конституционното дело е образувано на 15.04.2024 г. по искане на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 5 и на чл. 343, ал. 5 - в цялост; на чл. 281, ал. 4 в частта "или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, ако не е негова собственост" и на чл. 343б, ал. 5 в частта "а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му" - всички от Наказателния кодекс на Република България (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; посл. изм., бр. 49 от 2025 г.) (НК) (оспорените разпоредби, ДВ, бр. 67 от 2023 г.).
Искането е допуснато за разглеждане по същество с определение на Конституционния съд от 4.06.2024 г.
Относно чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК вносителят твърди, че нарушават чл. 5, ал. 3 от Основния закон поради несъответствие с наказанието "глоба" по смисъла на НК и невъзможност за неговата индивидуализация с оглед на обществената опасност на деянието и на извършителя. Посочва, че наказанието "глоба" по смисъла на НК и предвиденото в особената хипотеза, предмет на атакуваните разпоредби, се налагат съвместно, при което се стига до недопустимо налагане за едно и също престъпление на едно и също наказание (глоба) два пъти, но с различно съдържание. Прави се извод, че тези положения водят до неясноти, противоречивост и липса на предвидимост в нарушение на принципа на правовата държава, прогласен в чл. 4, ал. 1 от Конституцията. Във връзка с чл. 280, ал. 5 НК се твърди и неяснота на разпоредбата поради препращане към друг текст на НК, който изначално не предвижда превозно средство като предмет или средство на престъплението. Твърди се нарушение на принципа на равенство на гражданите пред закона по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Конституцията, тъй като това са единствените хипотези в НК, в които отнемането на средството на престъплението се заменя със заплащане на неговата равностойност, когато не принадлежи на извършителя.
По отношение на разпоредбата на чл. 343, ал. 5 НК се твърди, че противоречи на принципа, заложен в чл. 53, ал. 1, букви "а" и "б" НК, според който предметът и средството на престъплението се отнемат само при умишлени престъпления, и тази непоследователност на законодателя влиза в противоречие с принципите на законност и на правна сигурност.
По отношение на чл. 343б, ал. 5 НК се излагат доводи за противоконституционност, аналогични на изложените относно чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК.
На 18.04.2024 г. в Конституционния съд постъпи искане на 2-ри наказателен състав на Районния съд - Свиленград, за установяване на противоконституционност на чл. 343б, ал. 5 НК, по което е образувано к.д. № 16/2024 г. С определение от 10.10.2024 г. Съдът допусна искането и присъедини за съвместно разглеждане к.д. № 16/2024 г. към к.д. № 15/2024 г. По отношение на чл. 343б, ал. 5 НК в искането на съдебния състав на Районния съд - Свиленград, се твърди противоречие с чл. 4, чл. 17, ал. 1 и 3, чл. 56 и 57 от Конституцията и с чл. 5, ал. 4 от Конституцията "във връзка с чл. 2, т. 4 от Директива 2014/42; чл. 2, § 1 от Рамково решение 2005/212; чл. 52, § 1, чл. 49, § 3 и чл. 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз". С така очертания предмет на двете дела чл. 343б, ал. 5 НК следва да бъде преценен в неговата цялост - аргумент от искането на съдебния състав на Районния съд - Свиленград, а не само в частта, посочена в искането на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд.
От поканените на основание чл. 20а от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд заинтересувани институции, организации и изтъкнати специалисти становища са представили: министърът на правосъдието, министърът на вътрешните работи, изпълняващият функциите на главен прокурор, Националната следствена служба, Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", Съюзът на юристите в България, Българската съдийска асоциация, а правни мнения - доц. д-р Ива Пушкарова, доц. д-р Николета Кузманова, доц. д-р Пресиян Марков, доц. д-р Мирослава Манолова, Даниела Доковска и Румен Ненков.
В становището на министъра на правосъдието се подкрепя частична основателност на искането. По отношение на чл. 280, ал. 5 НК се посочва, че разпоредбата препраща към състав, който не предвижда моторно превозно средство (МПС), което я прави неприложима. За предвиденото наказание "глоба" се твърди, че е неясно и не съответства на системата, установена в общата част на НК. Съображенията относно наказанието са отнесени и към чл. 281, ал. 4 НК, макар да се изтъква известна целесъобразност. Въпреки тези недостатъци разпоредбите не се определят като противоконституционни. По отношение на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК министърът на правосъдието подчертава целесъобразността и обществените отношения, които се защитават, като фактори, оправдаващи строгостта на санкциите. Приема, че в тези случаи отнемането в полза на държавата, съответно присъждането на стойността на МПС, не влиза в противоречие с общата част на НК. За противоконституционна се приема единствено разпоредбата на чл. 280, ал. 5 НК. Със становището си по к.д. № 16/2024 г. министърът на правосъдието поддържа изложените виждания.
Министърът на вътрешните работи намира искането за неоснователно. Според него в искането не е посочено пряко противоречие с конкретни конституционни норми, а е налице "позоваване на общи конституционни принципи, част от които са и неотносими". Твърди, че целта на атакуваните разпоредби е да се отнеме възможността за повторно извършване на престъпления от съответния тип. За техническите неточности в оспорените разпоредби смята, че те следва да бъдат прецизирани от законодателя и сами по себе си не водят до противоконституционност. Със становището си по к.д. № 16/2024 г. министърът допълва изложеното виждане, като приема, че престъплението по чл. 343б НК е умишлено и с много висока обществена опасност, което оправдава предвидените мерки. Твърди, че не е налице нарушение на принципа на личната наказателна отговорност, тъй като се засяга само извършителят, и то с оглед на опазването на човешкия живот.
Виждане за неоснователност на искането е изложено и от изпълняващия функциите на главен прокурор. В становището му са признати множество несъвършенства в оспорените разпоредби и в частност: непрецизна употреба на понятието "глоба" в чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК; неправилно препращане в чл. 280, ал. 5 НК и некоректна терминология при квалификацията на транспортно средство като "послужило за извършване на престъплението" в чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК. Изразено е разбиране, че макар непрецизностите да не следва да се толерират, те трябва да бъдат отстранени по законодателен ред, а твърдението, че водят до противоречие с чл. 4, ал. 1 от Конституцията, е определено като прекомерно. Приема се, че е налице яснота в достатъчна степен, позволяваща правните субекти "да контролират своето поведение". Допълнително се изтъква значението на обществените отношения, защитавани от атакуваните разпоредби, като по този начин са гарантирани висши ценности и се преследва легитимна цел, което оправдава наказателноправната уредба. Посочва се и че не е налице неравно третиране, тъй като правилото за поведение е еднакво приложимо спрямо всеки правен субект, и че няма нарушение на принципа на личната наказателна отговорност, тъй като се засягат единствено интересите на извършителя.
Сходни са и вижданията, изразени от Националната следствена служба. По отношение на чл. 280, ал. 5 НК се посочва, че е необходимо прецизиране на наказанието "глоба", но подобна редакция следва да бъде извършена по законодателен път и не предполага противоконституционност. Относно чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК се приема, че разпоредбите са целесъобразни и оправдани, като се включва анализ на различни законодателства, предвиждащи подобни мерки.
Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата" излага позиция единствено относно транспортните престъпления, като приема, че в тази си част искането е неоснователно. Твърди, че законодателните мерки са пропорционални, тъй като представляват съразмерен способ за ограничаване на правото на собственост с оглед на защитата на по-висша ценност - правото на живот и телесна неприкосновеност. Посочва, че отнемането на превозното средство по чл. 343, ал. 5 НК, състав на непредпазливо престъпление, е факултативно, а съдът има възможност да направи преценка дали да приложи мярката с оглед на общественоопасните последици на деянието. Обратно, приема, че при чл. 343б, ал. 5 НК престъплението е умишлено, поради което разпоредбата относно отнемането в полза на държавата на МПС, собственост на водача, управлявал след употреба на алкохол, наркотични вещества или техни аналози, е императивна и представлява по-ефективно средство за борба срещу този вид престъпления. Не посочва аргументи относно замяната на отнемането с равностойността на превозното средство.
Противоположна гледна точка в пълна подкрепа на искането защитава Съюзът на юристите в България. В становището се посочва, че "формулирането на наказателните санкции не е съобразено с основни принципи на Конституцията, на Закона за нормативните актове и на наказателното право, което води до тяхната противоконституционност". По отношение на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК се изтъква двукратното налагане на наказанието "глоба", макар и с различно съдържание, в противоречие с правната сигурност. По отношение на чл. 280, ал. 5 НК се отбелязва и некоректното препращане. Относно чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК се приема, че освен посочените вече недостатъци се използват конструкции от общата част на НК, типични за умишлени престъпления, за да се оправдае по недопустим начин отнемането на МПС, съответно заплащането на неговата равностойност.
В сходен смисъл е и становището на Българската съдийска асоциация. Изхождайки от разбирането, че разпоредбите на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК са идентични, установява противоречие с принципа на правовата държава и с основополагащите принципи на правната сигурност и на законоустановеност на наказанията поради противоречие с общата част на НК, което води до неяснота за характера на мярката. Относно чл. 343, ал. 5 НК се поддържа същият основен аргумент - противоречие с чл. 53, ал. 1 НК, доколкото отнемане в полза на държавата е допустимо единствено при умишлени престъпления. Относно чл. 343б, ал. 5 НК твърди, че задължителният характер на мярката създава предпоставки за непропорционална намеса на държавата и за неравно третиране на извършители на едно и също престъпление при сходни смекчаващи или утежняващи отговорността обстоятелства.
Подчертава, че престъплението е "на поставяне в опасност, а задължителното отнемане на МПС не е предвидено дори за случаите на пътнотранспортно произшествие с причинена смърт".
Доц. д-р Ива Пушкарова също поддържа противоконституционност на всички атакувани разпоредби. Според нея "в актуалния си вид, обсъжданите норми се намират в несъответствие с конституционния принцип на върховенство на правото (чл. 4, ал. 1), част от който са принципите на индивидуализация, целесъобразност и пропорционалност на наказанието, конституционното задължение на държавата да гарантира правата на личността (чл. 4, ал. 2), законоустановеността на престъплението (чл. 5, ал. 3), която в практиката си Конституционният съд обвързва същностно със законоустановеността на наказанието и равенството на правните субекти пред закона по признака имуществено състояние (чл. 6, ал. 2 от Конституцията)". Твърди, че са противоконституционни в цялост разпоредбите на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК, а частично - разпоредбите на чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК "в частта относно мярката "глоба". Излага подробни съображения относно характера на санкционната мярка "глоба", принципа на индивидуализация на наказанието и неговото изключване с нововъведеното явление sui generis и вече изтъкнати в останалите правни мнения несъвършенства от гледна точка на нормотворческа техника и прецизност.
Със същата насоченост е и становището на доц. д-р Николета Кузманова.
В него се представя детайлен прочит на понятията "предмет", "средство" и "обект" на престъплението, чрез който се демонстрират несъответствията на атакуваните разпоредби с фундаментални начала на наказателното право. Според нея оспорените текстове водят до разкъсване на връзката между общата и особената част на НК, като повдигат множество въпроси не само относно приложението на самите тях, но също и на други състави от особената част, в които са предвидени сходни конструкции. Така изтъкнатите слабости според доц. Кузманова не могат да бъдат преодолени чрез тълкуване и в настоящия си вид водят до противоречие с чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 3 от Конституцията. Подкрепя искането в цялост, като по отношение на всяка отделна разпоредба подробно аргументира посочени и по-горе пороци.
Доц. д-р Пресиян Марков подкрепя искането в цялост, като фокусира становището си върху допълващи аргументи. По отношение на чл. 280, ал. 5 НК посочва, че средството на престъплението така или иначе следва да бъде отнето по силата на чл. 53, ал. 1, буква "а" НК, което прави разпоредбата безпредметна в тази й част, като същото е приложимо по отношение на чл. 281, ал. 4 НК. Смята, че според правилата за тълкуване наказанието "глоба", посочено в двете разпоредби, е не само неясно, но и води до недопустимо повторно налагане на наказание от един и същи тип, като не подлежи на индивидуализация спрямо обществената опасност на дееца и деянието, а е предопределено от стойността на МПС, което води до различна степен на засягане на имуществените интереси при сходни случаи и следователно до неравно третиране по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Основния закон. Относно чл. 343, ал. 5 НК установява въвеждане на необосновано изключение от правилото, че средството и предметът на престъплението се отнемат само при умишлени престъпления, като по този начин се засяга принципът на справедливост. Относно чл. 343б, ал. 5 НК излага съображения, че "присъждането на равностойността на чуждото моторно превозно средство в полза на държавата не само не постига превантивната цел на института, но и представлява посегателство върху право на собственост, с което деецът не е злоупотребил, респективно попада в обхвата на конституционната защита на неприкосновеността на собствеността по чл. 17, ал. 3 КРБ". В заключение изтъква, че макар целите на законовите промени да са разбираеми, те могат да бъдат постигнати с напълно конституционосъобразни средства, като посочва примери за такива.
Според правното мнение на доц. д-р Мирослава Манолова оспорените разпоредби "противоречат в тяхната цялост на принципа на правовата държава съгласно чл. 4, ал. 1 и на принципа на законоустановеност на наказанията съгласно чл. 5, ал. 3 от Конституцията". В частност приема, че е налице "флагрантно несъответствие между традиционно възприет в наказателното ни право институт на Общата част на НК, приложим към норми на Особената част на НК". Твърди, че подобно противоречие накърнява логическата връзка между разпоредбите и води до тяхната неприложимост, което е недопустимо с оглед принципа на правовата държава и неговите същностни елементи. Подобни промени се подвеждат под тенденцията за ожесточаване на наказателната отговорност, резултатите от което се квалифицират като наказателен закон, който е "все повече наказателен и все по-малко закон".
Правното мнение на Даниела Доковска предлага подробен анализ на съдържанието на мерките в атакуваните разпоредби и правилата, на които следва да бъдат подчинени. Относно чл. 280, ал. 5 НК се изтъква грешка в препращането към състава, спрямо който следва да се приложи. Това се квалифицира като нетърпимо противоречие между законовите разпоредби, с което се нарушава конституционният принцип на правовата държава.
По отношение на чл. 281, ал. 4, чл. 343, ал. 5 и чл. 343б, ал. 5 НК поддържа аргументите на вносителя. В допълнение възприема, че санкциите с абсолютно определен размер противоречат на Конституцията, по-конкретно на принципа за справедливост, заложен в нейния преамбюл, и на чл. 52 на Хартата за основните права на Европейския съюз. Изложението е допълнено със синтезиран анализ на вижданията за санкциите и приложимите принципи от доктрината. В заключение, атакуваните разпоредби са определени като противоконституционни.
Според Румен Ненков искането е основателно по отношение на чл. 280, ал. 5 НК и следва да бъде отхвърлено в останалата му част. В становището е изразено несъгласие с повечето съображения на вносителя и като единствено основание за противоконституционност се приема некоректното препращане в чл. 280, ал. 5 НК, водещо до неприложимост. Изтъква, че с оглед на регламентираната материя този порок е непреодолим. По отношение на чл. 281, ал. 4 НК не намира основание за противоконституционност. Според него, ако престъплението е извършено с МПС, собственост на дееца, то така или иначе подлежи на отнемане по силата на чл. 53, ал. 1, буква "а" НК. Ако превозното средство принадлежи на трето лице, идеята е "да се установи баланс в имущественото санкциониране, като, от една страна, не се отдава абсолютно неоправдано предимство на извършителя на престъплението, използвал чуждо превозно средство, а от друга - не се засягат правата на третите добросъвестни лица - собственици". По отношение на индивидуализацията на наказанието според Румен Ненков общата част на НК предоставя достатъчно възможности.
Той не установява противоречие между "специалната разпоредба" на чл. 281, ал. 4 НК и общото понятие за глоба. Относно чл. 343, ал. 5 НК поддържа, че не съществува конституционна забрана в специална норма на особената част на Наказателния кодекс да се въведе изключение от общото правило по чл. 53, ал. 1 от НК. Разпоредбата се определя като недвусмислена, точна и обоснована, като отнася същите аргументи и към чл. 343б, ал. 5 НК.
Конституционният съд, като обсъди доводите в искането, оспорените разпоредби и относимата правна уредба, както и постъпилите по делото писмени становища и правни мнения, за да се произнесе, взе предвид следното:
Относно чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК

history Разпоредбата на чл. 280, ал. 5 предвижда, че в случаите по ал. 2, т. 5 (организирано от група или организация или извършено по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група превеждане през границата на страната на отделни лица или групи от хора без разрешение на надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това места) превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в левове, когато не е негова собственост. Разпоредбата на чл. 281, ал. 4 предвижда, че в случаите по ал. 2, т. 1 (противозаконно подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона, извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство) превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в левове, когато не е негова собственост.
Систематичното място на разпоредбите е в глава осма "Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции", раздел І "Престъпления против реда на управление". Тези разпоредби целят да защитят неприкосновеността на държавната граница в рамките на защитата на националната сигурност. Непосредствен обект на престъпленията, предвидени в чл. 280 и 281 НК, са обществените отношения, свързани с преминаването през държавната граница и/или пребиваването на чужденец на територията на страната. В последните години по обективни причини за обществото са силно чувствителни обществените отношения, свързани с националната сигурност и в частност с незаконното преминаване на държавната граница и/или пребиваване в страната. Ясна е вложената в оспорените разпоредби воля на законодателя да осъществи засилена наказателна репресия за престъпления, засягащи по общоопасен начин особено важни обществени отношения - националната сигурност във връзка с преминаването през държавната граница.
Несъмнено законодателната власт е тази, която определя чрез наказателния закон наказателната политика на държавата, и именно тя преценява обществените интереси и потребността от съответстваща им правна защита в съответния период от време. "Квалифицирането на дадено деяние като престъпление и определянето на наказание за извършването му е проявление на наказателната политика на държавата, определянето на която е правомощие единствено на Народното събрание." (Решение № 7 от 2025 г. по к.д. № 26/2024 г.) В частност законодателят може в определен момент да предприема законодателни мерки за увеличаване на наказателноправната защита на едни или други обществени отношения чрез засилена наказателна репресия.
Неговата преценка обаче не е напълно свободна - тя може да се разпростре единствено в рамките на конституционно допустимото. "Конституционният съд последователно приема в практиката си, че законодателната власт е единствената, която може да определя наказателната политика, защото в качеството си на общонационално представително демократично избрано учреждение би следвало да е в състояние да намери необходимия към даден момент баланс на конституционно защитени ценности чрез създаването на правна рамка, която да изпълни предназначението си на техен гарант. За законодателя принципът на законност намира конкретно проявление в изискването създаваните от него правни норми да бъдат ясни, недвусмислени и разбираеми. Това изискване е особено стриктно по отношение на разпоредбите, чрез които законодателят дефинира едно деяние като престъпление и определя за него наказание, защото въведената чрез наказателния закон държавна принуда има потенциала същностно да засегне конституционни права и свободи на гражданите." (Решение № 7 от 2025 г. по к.д. № 26/2024 г.)
Правната сигурност, която правовата държава е предназначена да осигури, е предпоставена от създаването и действието на ясно, еднозначно, непротиворечиво, стабилно и предвидимо законодателство (Решение № 1 от 2005 г. по к.д. № 8/2004 г.). Заложеният във фундамента на правовата държава конституционен принцип на законността (според чл. 4, ал. 1 от Конституцията и според постоянната практика на Конституционния съд) определя, че законодателната власт е длъжна да се съобразява с принципа на правовата държава по отношение на "допустимите параметри и съдържанието на възприеманите законодателни положения", като всяко законодателно разрешение следва да е в съгласие с принципите и с отделните разпоредби на Конституцията (Решение № 10 от 2009 г. по к.д. № 12/2009 г). Това разбиране има особено голямо значение в материята на наказателното право, тъй като в тази материя законодателят навлиза с висок интензитет в конституционно установената индивидуална сфера на гражданите (Решение № 12 от 2016 г. по к.д. № 13/2015 г.). Всяка принуда, която засяга права на гражданите, трябва да се основава на разпоредби, които са ясни, предвидими и достъпни (Решение № 13 от 2022 г. по к.д. № 8/2022 г.).
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 5 НК в случаите по ал. 2, т. 5 на чл. 280 НК (когато трафикът на хора е организиран от група или организация или е извършен по поръчение и/или в изпълнение на решение на организирана престъпна група) "превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост". Според разпоредбата на чл. 281, ал. 4 НК, когато противозаконното подпомагане на чужденец да пребивава или преминава в страната в нарушение на закона е извършено чрез използване на моторно, въздухоплавателно или друго транспортно средство, "превозното средство се отнема в полза на държавата, ако е собственост на дееца, или се налага глоба в размер на пазарната стойност на превозното средство в лева, когато не е негова собственост".
В частите, предвиждащи налагане на "глоба" в размер на пазарната стойност на превозното средство, когато то не е собственост на дееца, тези разпоредби са неясни до невъзможност за прилагане. В тези им части двете разпоредби въвеждат конструкции без аналог в действащото българско наказателно право.
Предвиденото в чл. 280, ал. 5 "отнемане" не може да се разглежда като "конфискация" (по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 НК), тъй като в ал. 2 такова наказание вече е предвидено, а според заложения в чл. 35, ал. 3 принцип и цялостната правна уредба относно наказанието и неговото определяне в глава IV и глава V от общата част на Наказателния кодекс на едно лице за едно престъпление може да бъде наложено единствено и само едно наказание от съответния предвиден в закона вид.
Предвиденото в чл. 280, ал. 5 и в чл. 281, ал. 4 НК като "глоба" не отговаря на същността на наказанието "глоба", тъй като няма съдържанието, което наказанието "глоба" по чл. 37, ал. 1, т. 4 НК има съгласно чл. 47 НК. Глобата е уредена в чл. 47 НК именно и само като наказание, което се определя по начин, позволяващ на съда да го индивидуализира по правилата за индивидуализация на наказанията съобразно особеностите на случая, обществената опасност на дееца и имущественото му състояние. Това наказание винаги се определя като парична сума, чийто размер варира във фиксирани от закона граници, за да се позволи индивидуализирането му според предписанията на чл. 47, ал. 1 НК и разпоредбите на глава V от общата част на Наказателния кодекс. Глобата е уредена по начин, който осигурява възможност да се постигне еднакво по тежест санкциониране при относително еднакви по тежест престъпни прояви. Предвидените в чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК "глоби" не са, както се изисква, в определен в закона размер, а са в размер, който зависи единствено от пазарната стойност на превозното средство. По този начин тежестта на наказанието не може да бъде определена от съда в съответствие с обществената опасност и тежестта на деянието и с личността на дееца, а зависи единствено от стойността на превозното средство, без възможност на съда да прецени пропорционалността на наказанието.
Не може да се приеме, че в оспорените разпоредби законодателят е предвидил именно наказание "глоба", още и защото, както бе посочено, две наказания от един и същи вид не може да се налагат за едно и също престъпление, извършено от едно и също лице. Разпоредбите на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК практически въвеждат налагане едновременно на две наказания от един вид, ДВе "глоби" - за едно и също престъпление, извършено от едно и също лице: веднъж наказание глоба по чл. 37, ал. 1, т. 4 НК (доколкото за всеки от квалифицираните състави, към които препращат чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК, е предвидено да се налага глоба именно като наказание и кумулативно с наказанието лишаване от свобода, а в хипотезите по чл. 280, ал. 2 НК - и с наказанието конфискация) и втори път отново "глоба", но вече като алтернатива на отнемането на превозното средство, когато то не е собственост на дееца.
Поради изложеното е нарушено и правилото на чл. 5, ал. 3 от Конституцията като друго, специфично проявление на принципа на правовата държава в наказателното правоприлагане. От разпоредбата на чл. 5, ал. 3 от Конституцията се извежда принципът на законоустановеност на престъпленията и наказанията, съответстващ и на чл. 7 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбите на чл. 280, ал. 5 и чл. 281, ал. 4 НК нарушават правилото на чл. 5, ал. 3 от Конституцията, защото то по същество изисква както да се налагат единствено предвидените в закона наказания, така и тези наказания да са с утвърденото от този закон съдържание. Това, което законодателят е определил като "глоба", очевидно не може да се приеме за глоба и не може по пътя на тълкуването да бъде преиначавана волята на законодателя, а в случая тя е изрично заявена като "глоба". С въвеждането на тези "глоби" е внесена неяснота и вътрешно противоречие в закона.