ДВ. бр. 61 от 29.07.2025г.

Обн., ДВ, бр. 61 от 29 юли 2025 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - I колегия, в съдебно заседание на пети юни две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Мариника Чернева, членове: Йордан Константинов, Красимир Кънчев, Емилия Иванова, Цветанка Паунова, при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя Мариника Чернева по административно дело № 4496/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерския съвет на Република България чрез пълномощника В. Ангелов, и по касационна жалба, подадена от Държавна агенция "Национална сигурност" чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж. Вучкова, против Решение № 2735 от 18.03.2025 г., постановено по административно дело № 8239/2024 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което са отменени разпоредбите на чл. 64, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари, приета с § 28 от Постановление № 42 от 10.03.2020 г. на Министерския съвет на Република България, обн. в ДВ, бр. 21 от 13.03.2020 г., в частта относно думите: "(...) членовете на адвокатските колегии (...), представят съответно на адвокатските съвети на адвокатските колегии (...), декларация съгласно образец, утвърден от директора на Дирекция "Финансово разузнаване" на Държавна агенция "Национална сигурност" и публикуван на интернет страницата на Държавна агенция "Национална сигурност".
В касационната жалба на Министерския съвет са изложени подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. I и III от АПК. Направено е искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се отхвърли предявената жалба. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции.
В касационната жалба на Държавна агенция "Национална сигурност" се излагат съображения за неправилност на обжалваното решение поради наличието на всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение като недопустимо и неправилно и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъдат отхвърлени жалбите.
Ответникът - г. Х. г., чрез процесуалния си представител в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира потвърждаване на атакуваното съдебно решение.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага решението да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
Върховният административен съд в настоящия си петчленен състав, след като прецени направените в жалбите оплаквания и във връзка със становищата на страните и доказателствата по делото, констатира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни.

history Разгледани по същество, те са неоснователни.
За да отмени оспорените разпоредби от Правилника за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари (по-нататък наричан само Правилника или ППЗМИП), съдът е приел, че тя е приета от компетентния за това орган, в съответствие с изискванията за форма, но при наличието на отменителните основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК - допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, не са налице релевираните от касационните жалбоподатели касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. І - ІІІ от АПК.
Делото се разглежда за втори път пред тричленен състав на ВАС, след като с Решение № 9646 от 2.09.2024 г. по адм.д. № 9522/2023 г. на петчленен състав на Втора колегия на ВАС е отменено Решение № 7802 от 12.07.2023 г. по адм.д. № 7210/2021 г. на ВАС, с което жалбата на г. е била отхвърлена. В отменителното решение са дадени задължителни указания при новото разглеждане първоинстанционният съд да се произнесе по всички изложени в жалбата възражения.
Със ЗМИП се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение. Изпирането на пари представлява риск за цялото общество, за устоите на конституционния демократичен ред и управление и с негативно влияние върху икономиката, водещо до намаляване на ефективността на финансовата система, възпрепятстване на използването на европейските фондове, разрушаване на конкурентната среда и отслабване на силата на стимулите за икономически растеж в страната. Изпирането на пари създава условия и за корумпиране на бизнеса, финансовите институции и държавната администрация и подхранва организираната престъпност и тероризма.
Решаващият правен извод на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения е в пълно съответствие със събраните по делото доказателства.
Противно на изложеното в касационната жалба на МС, при извършената преценка относно спазването на процедурата по Закона за нормативните актове и указа за прилагането му съдът е съобразил точно редакцията на закона, чиито разпоредби се оспорват.
В конституционното понятие за нормативен акт са обхванати различни по ранг актове - от Основния закон до подзаконовите нормативни актове (Решение № 1 от 1996 г. на Конституционния съд). Създавайки отделна уредба само за подзаконовите нормативни актове, които се издават от предвидените от него органи на изпълнителната власт - Министерския съвет и министрите, не се изключва възможността подзаконова нормотворческа компетентност да бъде възлагана и на органи извън изпълнителната власт. Член 114 от Конституцията съдържа изрична уредба за постановленията на Министерския съвет и приеманите с тях правилници и наредби, докато чл. 115 определя нормативните актове на министрите - правилници, наредби и инструкции.
Подзаконовите нормативни актове на органите на изпълнителната власт по изрично изискване на Конституцията се издават въз основа и в изпълнение на законите. Следователно самото възлагане на подзаконова нормотворческа компетентност по смисъла на Основния закон е в правомощията единствено на Народното събрание и то винаги се осъществява чрез изрична законова разпоредба. На конституционно ниво подзаконовите нормативни актове не могат да бъдат общо определяни по органичен признак, което априори да изключва възможността Народното събрание да възлага подзаконовата уредба по прилагането на приет от него закон на държавен орган извън системата на изпълнителната власт.
Съгласно чл. 134, ал. 2 от Конституцията организацията и редът на дейността на адвокатурата се уреждат със закон. Конституционният принцип на правовата държава съдържа в себе си забраната да се прехвърля компетентност по издаване на нормативни актове. Недопускането на законодателна делегация не позволява уредба на материя, която трябва да бъде създадена със закон, да се прехвърли за регулиране чрез подзаконов акт, независимо на кого ще се възложи това правомощие. Законодателната делегация е конституционно недопустима (Решение № 13 от 2002 г. и Решение № 10 от 2011 г. на Конституционния съд). Съблюдавайки конституционното изискване основни обществени отношения да бъдат регулирани със закон, Народното събрание е задължено да създаде първична правна уредба по всички въпроси, визирани в конституционните норми, които изрично посочват, че съответната материя трябва да бъде уредена със закон. Така чл. 134, ал. 2 от Конституцията категорично изисква първична законова уредба по въпросите относно организацията и реда на дейността на адвокатурата.