ДВ. бр. 68 от 19.08.2025г.

Обн., ДВ, бр. 68 от 19 август 2025 г.

history Върховният административен съд на Република България - четвърто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди двадесет и четвърта година в състав: председател: Мариника Чернева, членове: Диана Гърбатова, Цветанка Паунова, при секретар Радиана Андреева и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от председателя Мариника Чернева по административно дело № 3973/2023 г.
Производството е по реда на чл. 185 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "ТЮФ Инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, представлявано от управителя С. Дулев чрез процесуален представител адв. И. Алексиев, против параграф 23, точка 1, буква "б" от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 на МТИТС, ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., и чл. 38, ал. 1 в частта на текста - "и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г.
Жалбоподателят излага подробни доводи в жалбата, в открито съдебно производство и в приложени писмени бележки. Претендира се уважаване на жалбата и присъждане и на разноски.
Ответникът - министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията чрез пълномощника си юрисконсулт И. Геренска, в открито съдебно заседание и писмено становище по съществото на спора, оспорва жалбата и претендира отхвърлянето й като неоснователна. Твърди, че атакуваните текстове не противоречат на цитираните в жалбата разпоредби на нормативни актове от по-висока степен, нито при приемането им са допуснати съществени процесуални нарушения.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователността на подадената жалба по изложени в писмено становище аргументи.
Производството е повторно, след като Решение № 11897 от 21.12.2022 г. по адм. д. № 4083/2022 г. на тричленен състав на ВАС, шесто отделение, е отменено с Решение № 4265 от 20.04.2023 г. по адм. д. № 1397/2023 г. на петчленен състав на ВАС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
Жалбата е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, тъй като съгласно изискването на чл. 186, ал. 1 от АПК "ТЮФ Инженеринг" ЕООД притежава разрешение за извършване на периодични технически прегледи с номер 1789. Настоящият състав приема, че за жалбоподателя е налице правен интерес от предявеното оспорване.

history Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Предмет на оспорване в процедурата по чл. 185 и сл. АПК е законосъобразността на параграф 23, точка 1, буква "б" от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 на МТИТС, ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., и чл. 38, ал. 1 в частта на текста - "и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС" от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 104 от 27.12.2011 г.
Според чл. 168, ал. 1 от АПК, съдържащ се в общите разпореди на дял трети от АПК и приложим към настоящото производство, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма; наличието на съществено нарушение на административнопроизводствените правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с целта на закона.
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. има характера на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 от АПК, издаден по силата на законовата делегация от чл. 147, ал. 1, 5, 6 и 8 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата. Текстовете предвиждат, че условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства и за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувана с министъра на вътрешните работи. С оглед горепосочените разпоредби съдът приема, че атакуваните разпоредби на процесната наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията са издадени от компетентен орган.
Актът е издаден в изискуемата форма, обнародван е в ДВ, от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗНА.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаването на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 143, т. 3 от АПК, поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 ЗНА, както и на такива по глава пета, раздел III от АПК, касаещи изработването на проекта, публикуването и приемането му, представляващи самостоятелно основание за отмяната на нормативния акт в атакуваната му част.
Налице е произнасяне на Върховния административен съд с Решение № 3934 от 29.03.2021 г. по адм. д. № 12473/2020 г. (оставено в сила от петчленен състав на Върховния административен съд), а именно, че при приемане на Наредбата за изменение и допълнение, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Видно от представената административна преписка проект на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. и мотивите към него са публикувани на 12.04.2019 г. с посочена дата на приключване на консултациите - 13.05.2019 г. След отразяване на направените бележки и изменения в първоначално публикувания проект наредбата е публикувана за повторно обсъждане в нов четиринадесетдневен срок на 28.02.2020 г. Спазването на сроковете по чл. 26, ал. 4 от ЗНА е задължение на органа, произтичащо от изпълнението на приложимите в случая разпоредби. Съгласно чл. 26, ал. 3 от ЗНА, в актуалната редакция на текста по ДВ, бр. 34 от 2016 г., преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува заедно с мотивите, съответно - доклада и предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от ЗНА. В тази връзка следва да бъде изследвано и наличието на изискуемото според чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание на мотивите. Те трябва да сочат причините, налагащи приемането на акта. В изпълнение на това изискване в Портала за обществени консултации в случая е посочено само, че проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. е разработен в изпълнение на ангажимента по Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024) в България, с която е отчетено лошо качество на атмосферния въздух в страната, свързано със значително превишаване на допустимите норми на емисиите от прахови частици в големите градове предимно от вредното въздействие на моторните превозни средства, свързано с емисиите им от отработени газове. Съобразно чл. 28, ал. 2, т. 2 от ЗНА в мотивите следва да се посочат и целите, които се поставят, като в тези към процесния проект за изменение на наредба е записано единствено, че инициативата на общините е да се ограничи движението на моторни превозни средства, отделящи високо количество вредни емисии в определени части на населеното място в дните с пикови стойности на замърсяване на въздуха. В тях следва да бъдат отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба - чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА, но мотивите на процесното изменение не съдържат каквото и да било обсъждане на средствата, необходими за прилагане на изменената наредба, независимо от въвежданите с нея нови изисквания. Мотивите трябва да съдържат и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА, но в случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че това изискване е спазено. Следва да е направен анализ и на съответствието с правото на Европейския съюз, но такъв липсва в мотивите към проекта на наредбата, публикувани за обществено обсъждане на 12.04.2019 г. и съответно на 28.02.2020 г. Мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г., публикувани в Портала за обществени консултации, съдържат единствено отбелязването, че "с проекта се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 5.04.2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух. Мярката е свързана с категоризацията на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества". Не е налице спазване на изискването да е налице извършен анализ на съответствието на измененията с правото на Европейския съюз, несъмнено предполагащ преценка на пропорционалността на изискванията, въвеждани с атакуваните допълнения на наредбата. Няма анализ спазени ли са нормите на административното регулиране с оглед финансовата или друга материална тежест, която адресатите им следва да понесат при тяхното изпълнение.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че мотивите не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Изложеното не се опровергава и от наличния по преписката доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с ре г. № 10-03-130/21.08.2020 г. В доклада е цитирано единствено решението на СЕС, без какъвто и да е анализ на съответствието на проекта с останалите източници на правото на ЕС, а по отношение на финансовите средства се сочи само, че предложението не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагане на новата уредба.
Видно от събраните по делото доказателства, в т.ч. административната преписка, при приемане на оспорените разпоредби с допълнение на наредбата от 2018 г. са допуснати съществени нарушения на процесуални правила поради неизпълнение на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА. В изпълнение на изискването на чл. 26, ал. 3 от ЗНА проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. от 2018 г. и докладът към него са публикувани на 31.01.2018 г. с посочена дата на приключване на консултациите - 14.02.2018 г., но мотивите/докладът не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 от ЗНА. Не се съдържа каквото и да било обсъждане на средствата, необходими за прилагане на изменената наредба. Мотивите трябва да съдържат и очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, според чл. 28, ал. 2, т. 4 от ЗНА, но в случая не е обективирана информация, позволяваща да се приеме, че това изискване е спазено.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗНА (в относимата редакция, ДВ, бр. 46 от 2007 г.) преди внасянето на проект на нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. В случая по отношение на приетия проект на наредбата това законово изискване не е спазено. Видно от представените по преписката доказателства не са налице такива, които да удостоверят публикуването през 2011 г. на интернет страницата на ведомството на проекта на наредбата заедно с мотивите, съответно доклада към него, и за какъв период. Представени са само доказателства за съгласуването на наредбата с министъра на вътрешните работи, каквото е изискването на чл. 147, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, както и доказателства за изпращане на наредбата за обнародване в "Държавен вестник", но не и такива във връзка с изпълнението на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Срокът, предвиден в чл. 26, ал. 2 от ЗНА, не е формално изискване, а израз на минимална гаранция за спазване на принципите за откритост и съгласуваност.
Съпоставката на атакуваните текстове с посочените по-горе, относими части от мотивите и доклада, налага извода, че последните се свеждат единствено до кратък и най-общо формулиран преразказ на въвежданите разпоредби, който не може да бъде отъждествен с мотиви, отговарящи на всички императивни изисквания по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Липсата на изискуемото от закона съдържание на мотивите, освен формално нарушение по посочения текст, не дава възможност на съда и да извърши проверка спазени ли са принципите, на които трябва да отговаря подготовката на подзаконовия нормативен акт. Още повече, че според изричното правило на чл. 28, ал. 4 ЗНА проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад и предварителна оценка на въздействието, съгласно изискванията по ал. 2, не следва изобщо да се обсъжда от компетентния орган. Член 77 АПК на свой ред въвежда задължително обсъждане на проекта ведно с представените по него становища, предложения и възражения. Анализът на горепосочените разпоредби налага извода, че императивно уредената от законодателя процедура цели спазване на принципите по чл. 26, ал. 1 ЗНА, включително и осигуряването на възможност за излагане на тезите на заинтересованите лица и тяхното обсъждане, преди приемането на подзаконовия нормативен акт, а не след това - при неговото оспорване, с всички произтичащи от това последици. С оглед формулировката на чл. 77 АПК текстът е относим към всички предложения и възражения и предполага съобразяване както с правилото на чл. 28 ЗНА, така и с това на чл. 26 ЗНА. Наред с горното, противно на наведените от ответника доводи, предвид задължителния характер на изискванията по чл. 77 АПК и чл. 28, ал. 2 ЗНА неизпълнението на горепосочените процедурни правила винаги представлява съществено нарушение, налагащо отмяната на атакувания нормативен административен акт и само на това основание.
Поради изложеното, без да обсъжда изложените от оспорващия твърдения за противоречия на оспорените текстове с материалноправни разпоредби и целта на закона, Върховният административен съд, четвърто отделение, приема, че оспорените по делото разпоредби следва да бъдат отменени.
С оглед изхода от спора претендираното от ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не се дължи. Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, което е основателно. Видно от приложените доказателства сторените от "ТЮФ Инженеринг" ЕООД разноски по водене на делото са в размер на 800 лв. - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, 10 лв. - внесена държавна такса за разглеждане на първоинстанционната жалба, и 20 лв. - такса за обнародване в ДВ, или общо 830 лв. съдебно-деловодни разноски. По направеното от ответната страна общо възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК съдът приема, че с оглед фактическата и правната сложност, както и с оглед размера на конкретното адвокатско възнаграждение, същото е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,