ДВ. бр. 68 от 19.08.2025г.

Обн., ДВ, бр. 68 от 19 август 2025 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Георги Колев, членове: Стефка Кемалова, Емил Димитров, Полина Богданова, Галина Стойчева, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Радослав Стоев изслуша докладваното от съдията Галина Стойчева по административно дело № 4418/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационни жалби на министъра на транспорта и съобщенията чрез пълномощника И. Геренска против Решение № 2899 от 12.03.2024 г. и Решение № 1796 от 21.02.2025 г., двете на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановени по адм. дело № 3973/2023 г., с които са отменени разпоредбите на параграф 23, точка 1, буква "б" от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., и чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., в частта на текста "и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи МПС по чл. 1, т. 8".
Изложени са доводи за неправилност на решенията поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се като постановени без надлежно сезиране и в противоречие със събраните доказателства, решаващите мотиви на съда за неспазване на правилата на чл. 28, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) при приемане на обжалваните разпоредби на нормативния акт. Считат се за неотносими към предмета по делото съображенията на съда относно финансовата обосновка в мотивите към проекта за изменение на процесната наредба. Налице са и твърдения, че с внедрената и функционираща информационна система за електронно регистриране на техническите прегледи са намалени публичните разходи и разходите на собствениците на МПС, с което е доказан финансовият резултат от приемането на оспорените правни норми. Сочи се, че анализът за съответствие с правото на ЕС е във връзка с Директива 2014/45/ЕС, с което е изпълнено изискването на чл. 28, ал. 2, т. 5 от ЗНА. По отношение на Решение № 1796 от 21.02.2025 г., постановено в производство по чл. 176 АПК, са изложени доводи за произнасяне извън петитума на предявената жалба. Прави се искане за отмяна на оспорените съдебни актове и за произнасяне по същество за отхвърляне на оспорването. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - "ТЮФ Инженеринг" ЕООД, представлявано от управителя С. Дулев и по пълномощие от адв. И. Алексиев, изразява становище за неоснователност на касационните жалби, като счита оспорените решения за правилни. Претендира разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите.
Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационните жалби за процесуално допустими като подадени от надлежна страна срещу неблагоприятни за нея съдебни актове и в сроковете по чл. 211, ал. 1 АПК.

history Разгледани по същество, жалбите са неоснователни по следните съображения:
Настоящото касационно производство е повторно, след като с Решение № 4265 от 20.04.2023 г. по адм. дело № 1397/2023 г., петчленен състав на ВАС, втора колегия, е отменил Решение № 11897 от 21.12.2022 г. на ВАС, тричленен състав, шесто отделение, по адм. дело № 4083/2022 г. и е върнал делото за ново разглеждане.
При новото разглеждане е постановено оспореното Решение № 2899 от 12.03.2024 г., с което по жалба на "ТЮФ Инженеринг" ЕООД тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е отменил разпоредбите на параграф 23, точка 1, буква "б" от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., и чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в частта на текста "и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС".
С Решение № 1796 от 21.02.2025 г., постановено в производство по чл. 176 АПК в съответствие с Определение № 7312 от 13.06.2024 г. по адм. дело № 4094/2024 г. на петчленен състав на ВАС, първа колегия, тричленният състав на ВАС, четвърто отделение, е допълнил Решение № 2899 от 12.03.2024 г., като е отменил разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, редакцията, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., в частта на текста "в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи МПС по чл. 1, т. 8".
За да постанови горния резултат, съдът е приел, че Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, чиито разпоредби са предмет на оспорване по делото, е нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, който е издаден от компетентен орган - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, по силата на законовата делегация от чл. 147, ал. 1, 5, 6 и 8 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, т. 4, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата, във формата, предвидена в чл. 9 ЗНА, и при спазване на процедурата по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗНА за обнародване в "Държавен вестник", но при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, с което е осъществено основанието за отмяна по чл. 146, т. 3 АПК. Тези констатации са направени за производството по приемане на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., както и на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., т.е. в производството по приемане на оспорените по делото разпоредби. Прието е, че не са спазени изискванията на чл. 28, ал. 2 ЗНА относно мотивирането на проектите за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., което е основание за незаконосъобразност на процесните правни норми.
Съдът е установил, че с § 23, точка 1, буква "б" от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., е отменена т. 4 на чл. 30, ал. 1 от Наредба № Н-32, която е предвиждала, че при периодичния преглед на ППС се представя документ за платен данък върху превозните средства, изискуем към деня на извършването на периодичния преглед на ППС съгласно чл. 60, ал. 6 от Закона за местните данъци и такси, или документ, че са освободени от данък съгласно чл. 58 от ЗМДТ, които документи да са обозначени или маркирани за еднозначно идентифициране чрез информационната система по чл. 11, ал. 3. Сочи се, че при приемане на наредбата, както и на горната разпоредба, е нарушен чл. 28, ал. 2 ЗНА, тъй като проектът на наредбата за изменение и допълнение и докладът, публикувани на 31.01.2018 г., не съдържат в мотивите си информация относно елементите, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА - няма обсъждане на средствата, в т.ч. на финансовите средства, необходими за прилагане на разпоредбите, включително на процесната, както и на очакваните резултати от прилагането.
Основанието за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3 АПК е констатирано и по отношение на чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в редакцията съобразно наредбата за изменение и допълнение, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г. Разпоредбата предвижда, че когато пътното превозно средство е технически изправно и не са установени неизправности и/или несъответствия, както и при установяване на незначителни неизправности по чл. 37, ал. 2, председателят на комисията, извършила периодичния преглед на ППС, издава удостоверение за техническа изправност буква А (приложение № 7) и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи МПС по чл. 1, т. 8. С оспорените решения горната разпоредба е отменена в частта на текста "и знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на ППС, в който е отразена екологичната група по чл. 37а, към която принадлежи МПС по чл. 1, т. 8", по съображения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл. 28, ал. 2 ЗНА, като съдът е съобразил и произнасянето в този смисъл с Решение № 3934 от 29.03.2021 г. по адм. д. № 12473/2020 г. на ВАС. Изводите са, че проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32/2011 г., включващ и процесната разпоредба, както и мотивите към него, публикувани на 12.04.2019 г. и повторно на 28.02.2020 г., нямат изискуемото съдържание по чл. 28, ал. 2, т. 2 - 5 ЗНА. Констатирано е отсъствие на данни относно причините, налагащи приемането на изменителния нормативен акт, а посоченото в Портала за обществени консултации, че проектът на наредбата е разработен в изпълнение на ангажимента по Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух в България, не удовлетворява горните изисквания. Съдът е установил, че в мотивите не са отразени: целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на изменената наредба, предвид въведените с нея нови изисквания; очакваните резултати от прилагането, като няма и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. По отношение на последното изискване се приема, че отбелязването в мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г., публикувани в Портала за обществени консултации, че с проекта се постига напредък по изпълнение на една от мерките в решение на Съда на Европейския съюз от 5.04.2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух, свързани с категоризацията на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества, не покрива изискването да е налице извършен анализ по смисъла на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА, тъй като последният предполага преценка за пропорционалността на изискванията за спазване нормите на административното регулиране с оглед тежестта, която адресатите им следва да понесат при тяхното изпълнение. С горните доводи тричленният състав приема, че мотивите не установяват спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност.
По изложените съображения първоинстанционният съд е отменил подзаконовия нормативен акт в оспорваната част.
Оспорените решения са правилни.
Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след анализ на събраните по делото доказателства, в съответствие с които са формираните правни изводи за незаконосъобразност на обжалваните нормативни разпоредби. Не са налице оплакванията в касационната жалба за пороци на съдебните актове по чл. 209, т. 3 от АПК.
Касаторът навежда възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като твърди, че съдът е проверявал процедурата по приемане на оспорените правни норми, респ. на наредбите за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г., част от които са същите, без жалбоподателят пред първата инстанция да е релевирал доводи в този смисъл, т.е. че съдът е обсъждал основания за незаконосъобразност, които не са предявени с жалбата.
Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни. В съответствие с предвиденото в чл. 168 във връзка с чл. 196 АПК съдът е упражнил контрол за законосъобразност на обжалваните разпоредби на нормативния административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а не се е ограничил само до доводите в жалбата. Именно в изпълнение на задължението по чл. 168, ал. 1 АПК е извършена преценка за компетентността на органа, за спазване на изискванията за форма и за обнародване на процесните разпоредби. В съответствие с горното правило тричленният състав въз основа на събраните доказателства е констатирал, че при приемането им са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което е отменил същите, без да разгледа по същество доводите на оспорващото дружество за материалноправна незаконосъобразност.
В отговор на оплакванията на касатора срещу обхвата на съдебния контрол и съдържанието на обжалваните решения следва да се посочи, че въпросът за предмета на оспорване с предявената от "ТЮФ Инженеринг" ЕООД жалба е решен с Определение № 7312 от 13.06.2024 г. по адм. дело № 4094/2024 г. на петчленния състав на ВАС за връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по реда на чл. 176 АПК. Повторна преценка в настоящото производство не е дължима. Не е налице произнасяне извън петитума на жалбата, както неоснователно се поддържа от касатора, като касационната инстанция изцяло споделя мотивите в горното определение и на основание чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях.
Противно на поддържаното от касационния жалбоподател в оспорените съдебни актове се съдържат констатации за пороците на оспорените нормативни разпоредби във връзка с процесуалните изисквания за приемането им, които се основават на самостоятелна преценка на съда на събраните по делото доказателства, въз основа на които са формирани правните изводи за допуснато нарушение по чл. 146, т. 3 АПК. От друга страна, не само че няма пречка, но в съответствие с принципа за предвидимост и правна сигурност е обстоятелството, че при постановяване на решението е съобразена установената съдебна практика при оспорване на други разпоредби на наредбата, отменени поради същите нарушения на административнопроизводствените правила. Правилно тричленният състав е приел, че въпросът за процесуалните нарушения е разрешен с влезли в сила съдебни актове, като е изложил и собствени мотиви в този смисъл, съобразени с фактите по делото.
Настоящата инстанция счита за обосновани от събраните доказателства по преписката и съответни на приложимия закон решаващите изводи на тричленния състав за незаконосъобразност на оспорените разпоредби на наредбата поради неспазени изисквания на чл. 28, ал. 2 ЗНА. Както се посочи, горната проверка е извършена във връзка с основанието по чл. 146, т. 3 АПК, която съдът е задължен да проведе съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, поради което възраженията на касатора за неотносимост на изложените съображения към предмета по делото са неоснователни.
Оспорената разпоредба на § 23, точка 1, буква "б" е приета с Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г. Както се посочи, за да я отмени, тричленният състав е констатирал нарушения по чл. 28, ал. 2 ЗНА, засягащи мотивите към проекта за нормативния акт, които констатации са обосновани и законосъобразни. Към административната преписка е приложен доклад с ре г. № 04-02-59/27.04.2018 г. на заместник-министъра на транспорта, който е публикуван наред с проекта на 31.01.2018 г. От анализа на мотивите на вносителя, съответно на доклада, които са идентични, е видно, че нямат необходимото съдържание по чл. 28, ал. 2, т. 3 и 4 ЗНА, както правилно е установил решаващият съд. Органът се е ограничил да посочи причините, които налагат приемането на проекта - задълженията на България като член на ЕС и изпълнението на мярка 94 от Плана за действие за 2017 г., както и целта - транспонирането на Директива 2014/45/ЕС. Липсва обаче обосновка за средствата, включително за финансовите средства, необходими за прилагането на новата уредба, както и на очакваните резултати, което изцяло е относимо и към процесната разпоредба. Същата е обсъждана в т. 3.2 от мотивите и доклада, като се сочат само текстове от наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност, без ясна обосновка с какви средства и до какъв резултат ще доведе отпадането на изискването за прилагане на документа за платен данък върху ППС, предвиден с отменената т. 4 на ал. 1 на чл. 30 от Наредба № Н-32 от 2011 г. От изложеното следва, че изводите на първоинстанционния съд за нарушение на правилата относно съдържанието на мотивите и доклада към проекта за наредбата са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Следва да се посочи, че въпросът за процесуалните нарушения при приемане на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., обн., ДВ, бр. 38 от 8.05.2018 г., е разрешен с влязло в сила Решение № 5518 от 29.05.2023 г. по адм. дело № 11876/2022 г. на ВАС, четвърто отделение.
Правилни и съответни на събраните доказателства са и изводите на първата инстанция за незаконосъобразност на основание чл. 146, т. 3 АПК на разпоредбата на чл. 38, ал. 1 от Наредба № Н-32 от 2011 г. в оспорената й част. Същата е изменена с § 22 от Наредбата за изменение и допълнение, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г. По преписката е приложен доклад с ре г. № 10-03-130/21.08.2020 г. на заместник-министъра на транспорта, който е публикуван ведно с проекта на 12.04.2019 г. и повторно на 28.02.2020 г. Проверката на съдържанието им сочи на изводи за несъответствие с изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 2 - 5 ЗНА. Органът е мотивирал приемането на проекта с Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух в България, без да посочи целите, които се поставят; финансовите и други средства, необходими за прилагането на изменената наредба, и очакваните резултати. Липсва и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Видно е, че се предвижда категоризиране на МПС в зависимост от степента на отрицателно въздействие върху околната среда (екологични групи МПС), срокове за валидност на екологичните групи, свързани с периодичните прегледи на МПС и необходимите документи за провеждането им, вкл. автоматично въвеждане на информацията в системите за електронно регистриране, задължения за обучения на технически специалисти, изисквания към уредите за измерване на замърсяванията и за оборудване на контролно-техническите пунктове. Горните промени са съществени и обективно изискват анализ за необходимия ресурс за прилагането им, както и на очакваните резултати, какъвто в случая не е налице. В съдържанието на доклада и мотивите на проекта изцяло липсва информацията по чл. 28, ал. 2 ЗНА за § 22, с който е изменена процесната разпоредба, с оглед на което е невъзможно да се прецени законосъобразността на въведените изисквания към знака за периодичен преглед и правилото за отразяване в него на екологичната група, т.е. нарушението на чл. 28, ал. 2 ЗНА засяга пряко и оспорената правна норма, а тезата на касатора в обратен смисъл е неоснователна. Все в аспекта на горните изисквания първоинстанционният съд правилно е установил отсъствие на надлежен анализ за съответствие с правото на ЕС в доклада и мотивите на проекта. Общата констатация, че с последния се постига напредък по изпълнението на мерките в решение на СЕС по дело С-488/15, постановено срещу Република България, не покрива изискването на чл. 28, ал. 2, т. 5 ЗНА поради липсата на преценка за пропорционалността на нормите с оглед тежестта, която адресатите им следва да понесат при прилагането им. Следва да се посочи, че въпросът за процесуалните нарушения при приемане на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., е разрешен с влезли в сила решения № 3934/29.03.2021 г. по адм. дело № 12473/2020 г. и № 5518/29.05.2023 г. по адм. дело № 11876/2022 г. на ВАС, четвърто отделение.
Неоснователни са доводите в касационната жалба, че неспазването на чл. 28, ал. 2 ЗНА е несъществено нарушение на административнопроизводствените правила. Въведените с разпоредбата изисквания са съществени, тъй като те са гаранция за спазването на принципите по чл. 26, ал. 1 ЗНА за обоснованост, откритост, стабилност и съгласуваност при изработването и приемането на проект на нормативен акт. Последните пък са установени с цел гарантиране на правата и законните интереси на правните субекти, както и за упражняване на нормативната властническа компетентност от органите по целесъобразен и законосъобразен начин. Правилно тричленният състав е приел, че предвид задължителния характер на изискванията по чл. 28, ал. 2 от ЗНА неизпълнението им е съществено нарушение, налагащо отмяната на оспорените нормативни разпоредби.
Предвид гореизложеното настоящият касационен състав намира изводите на първоинстанционния съд за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспорените разпоредби от наредбата за обосновани и законосъобразни. Обжалваните съдебни решения, предмет на касационно оспорване, са правилни. Същите не страдат от пороците по чл. 209, т. 3 АПК и следва да бъдат оставени в сила.
С оглед изхода по делото и претенцията за разноски на ответника по касация, която е надлежно доказана, съдът присъжда в негова полза сумата в размер на 3000,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,