ДВ. бр. 16 от 10.02.2026г.

Обн., ДВ, бр. 16 от 10 февруари 2026 г.

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Таня Вачева, членове: Анелия Ананиева, Станимир Христов, Николай Ангелов, Стела Динчева, при секретар Анна Ковачева и с участието на прокурора Илиана Стойкова изслуша докладваното от съдията Станимир Христов по адм. д. № 9775/2025 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Министерския съвет на Република България чрез представител по пълномощие - служител с юридическо образование и правоспособност, правен експерт А. Тафров, против Решение № 8060 от 21.07.2025 г., постановено по адм. д. № 4656/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), шесто отделение. Заявено е твърдение, че оспореното решение е недопустимо, както и неправилно поради нарушаване на материалния закон и необоснованост.
По отношение на твърдяната недопустимост на съдебния акт е заявено, че с Постановление № 130 от 21 юли 2025 г. (ДВ, бр. 22 от 22.07.2025 г.) на Министерския съвет е отменен чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за развитие на академичния състав на Република България (ППЗРАСРБ), като отмяната е влязла в сила три дни след обнародването на ПМС № 130 от 21.07.2025 г. (по ар г. чл. 5, ал. 5, изр. 2 от Конституцията на Република България). От друга страна, Решение № 8060 по адм. д. № 4656/2025 г. на тричленен състав на шесто отделение на ВАС е постановено на 21.07.2025 г. По аргумент от разпоредбите на чл. 194 и чл. 195, ал. 1 от АПК касаторът формира твърдение, че отмяната на чл. 59 от ППЗРАСРБ по съдебен ред не би имала обратно действие, а би действала занапред, както действа и отмяната на същия акт от издалия го орган. В този смисъл ПМС № 130 от 21.07.2025 г. поражда действие за отмяна на чл. 59 от ППЗРАСРБ преди евентуално това да може да стори съдебното решение по обжалване на нормативния акт, поради което последното се явява недопустимо. В допълнение се твърди и обстоятелството, че с отмяната на оспорения подзаконов нормативен акт от Министерския съвет не е налице и годен предмет на съдебен контрол за законосъобразност по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Твърди се също и че с отмяната на цитираната разпоредба отпада и правният интерес на жалбоподателката от търсената съдебна защита.
По отношение на твърдяната неправилност на съдебното решение касационният жалбоподател е заявил несъгласие с извода на съда, че оспореният чл. 59 от ППЗРАСРБ противоречи на нормативен акт от по-висока степен, в случая на действащия чл. 54, ал. 4 от Закона за висшето образование (ЗВО), чл. 86, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). Заявени са доводи, че при сравняване на разпоредбата на чл. 59 от ППЗРАСРБ и разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗВО е видно, че същите не са в противоречие. От друга страна, според оспорващия не е налице и противоречие с чл. 96 от КТ, доколкото в чл. 97 от КТ изрично е указано, че този раздел не се прилага за конкурсите за заемане на академични длъжности.
В заключение е заявено, че твърдението, че ако с подзаконов акт се създават права или ограничения, непредвидени в закон, и това да се счита за самостоятелно основание за отмяна на подзаконовия нормативен акт, без да се отчита дали тези права или ограничения противоречат на материалния закон или на целта на закона, е несъстоятелно и противоречи както на АПК, така и на Закона за нормативните актове. Предвид това е формулиран извод, че оспорената разпоредба на чл. 59 от ППЗРАСРБ не противоречи на нормативен акт от по-висока степен - ЗВО, КТ и ЗРАСРБ.
В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за обезсилване на оспореното съдебно решение и за прекратяване на съдебното производство, а в условията на алтернативност - за отмяна на съдебното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание касационният жалбоподател чрез процесуалния си представител - правен съветник А. Тафров, поддържа жалбата по изложените доводи и аргументи, като заявява искане за обезсилване, респ. за отмяна на съдебното решение и присъждане на минимално юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът - министърът на образованието и науката, не изразява становище по оспорването.
Ответникът - А. Х. Я. от гр. Пловдив, чрез представител по пълномощие - адв. К. К. от Адвокатската колегия - Велико Търново, представя писмен отговор, в който обосновава доводи за недопустимост на касационната жалба. Заявява, че оспореното съдебно решение е постановено на 21.07.2025 г., към който момент ПМС № 130 от 21.07.2025 г., с което се отменя процесният чл. 59 от ППЗРАСРБ, не е обнародвано (същото е обнародвано в ДВ, бр. 59 от 22.07.2025 г.) и не е влязло в сила, което е станало на 25.07.2025 г. Относно недопустимостта на касационната жалба са заявени и аргументи, съгласно които, доколкото касационната жалба, макар и подадена в тридневния срок, следващ публикуването на отмяната на чл. 59 от ППЗРАСРБ, тя по същество е насочена към защитата на вече несъществуваща правна норма. С оглед на това, считано от 25.07.2025 г., отмяната на процесния текст от подзаконовия нормативен акт е факт, поради което както фактически, така и юридически, не може да бъде бранена нейната законосъобразност. В заключение е заявено и твърдение, че при постановяване на касационното решение следва да се отчете и новият текст на чл. 221, ал. 5 от АПК.
В съответствие с тези доводи и аргументи е формулирано искане за постановяване на решение, с което да се приеме, че касационната жалба е недопустима - подадена след отмяна на подзаконовия нормативен текст, или алтернативно - като неоснователна.
По делото е постъпила и допълнителна молба от адв. К. Костов като процесуален представител на ответника А. Я., в която заявява, че поддържа изложените в писмения отговор доводи и аргументи. Формулира искане за оставяне без разглеждане касационната жалба като недопустима за разглеждане, алтернативно за отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на разноски по представен списък.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването, доколкото след отмяната на чл. 59 от ППЗРАСРБ с ПМС № 130 от 21.07.2025 г. не е налице годен предмет на съдебен контрол, поради което съдебното решение се явява недопустимо и като такова следва да се обезсили.
Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия, като взе предвид заявените доводи и становища на страните и като съобрази закона, счита, че касационната жалба е неоснователна по следните мотиви:
Производството пред тричленния състав на шесто отделение на ВАС е образувано по жалба от А. Х. Я. от гр. Пловдив чрез адв. К. Костов против чл. 59 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България. В оспорения текст на подзаконовия нормативен акт е указано, че трудовото правоотношение между висшето училище, съответно научната организация, и лицето, спечелило конкурса, възниква от деня на утвърждаване на избора от ректора, съответно ръководителя на научната организация. В едномесечен срок от утвърждаването на избора се сключва трудовият договор. В жалбата са обективирани твърдения за наличие на правен интерес от оспорването, доколкото жалбоподателката е член на академичния състав на Медицинския университет - Пловдив, и участник в конкурс за заемане на академична длъжност "доцент" във висшето училище. В допълнение е посочено и обстоятелството, че жалбоподателката е и ищец по гр. д. № 3143/2024 г. по описа на Районния съд - Пловдив, с предмет установяване на съществуването на трудово правоотношение, възникнало на основание решение на Факултетния съвет на висше училище - Медицинския университет - Пловдив.
В иницииралата първоинстанционното производство жалба се твърди, че оспорената разпоредба на чл. 59 от ППЗРАСРБ обвързва възникването на трудово правоотношение с утвърждаването на избора на спечелилия конкурса кандидат с акт на ректора на висшето училище. Развити са обстоятелствени доводи за противоречие на оспорената разпоредба с редица текстове от Кодекса на труда и от ЗРАСРБ.
Във връзка с постъпила молба и на основание чл. 189, ал. 2 от АПК с протоколно определение от 13.02.2025 г., като заинтересована страна е конституиран министърът на образованието и науката.
В хода на съдебното производство, на проведеното на 15.05.2025 г. съдебно заседание от страна на процесуалния представител на заинтересованата страна е представено копие от доклад, изготвен от директора на дирекция "Висше образование" и директора на дирекция "Правна" в Министерството на образованието и науката, адресиран до министъра на образованието и науката. Приложеният доклад е във връзка с оспорването на чл. 59 от ППЗРАСРБ и образуваното адм. д. № 4656/2024 г. по описа на ВАС, като се сочи, че нормата крие рискове от различни тълкувания и поражда противоречия при прилагането й, поради което следва да бъде отменена. В тази връзка в доклада е направено предложение за изготвяне на проект на постановление на Министерския съвет за изменение на ППЗРАСРБ и отмяна на чл. 59 от същия.
С Решение № 8060 от 21.07.2025 г., постановено по адм. д. № 4656/2024 г., тричленният състав на шесто отделение на ВАС е отменил чл. 59 от ППЗРАСРБ и в тежест на Министерския съвет на Република България са присъдени разноски в размер на 1040,00 лв. При постановяване на този правен резултат съдът е приел, че подзаконовият нормативен акт в оспорената му част е постановен от компетентен административен орган в съответствие с изискванията за форма и съдържание и при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Развити са и мотиви относно наличието на правен интерес у жалбоподателката А. Я. от оспорване на текста от подзаконовия нормативен акт.
По отношение на материалната законосъобразност на оспорената разпоредба съдът е приел, че в случая липсва изрична разпоредба, която да урежда право на ректор на висше учебно заведение да утвърждава избор, направен в процедура на конкурс от факултетен съвет, поради което е налице дописване на закона. Развити са и мотиви, съгласно които оспореният чл. 59 от ППЗРАСРБ противоречи на нормативен акт от по-висока степен, в случая на чл. 54, ал. 4 от ЗВО, чл. 86, ал. 1 и чл. 96, ал. 1 от КТ, поради което е налице основание за отмяната му.
Настоящият петчленен състав - ІІ колегия, приема, че така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са доводите в касационната жалба относно твърдяната недопустимост на съдебното решение, доколкото с ПМС № 130 от 21.07.2025 г. процесният чл. 59 от ППЗРАСРБ е отменен. По отношение на това твърдение следва да се има предвид, че ПМС № 130 от 21.07.2025 г. е обнародвано в ДВ, бр. 22 от 22.07.2025 г. и е влязло в сила на 25.07.2025 г. Анализът на тези дати обосновава извод, че към момента на постановяване на Решение № 8060 по адм. д. № 4656/2024 г., а именно 21.07.2025 г., разпоредбата на чл. 59 от ППЗРАСРБ е била действаща правна норма, част от позитивното право и на общо основание подлежи на съдебен контрол. Настъпилата след постановяване на съдебния акт отмяна на нормативния текст не обосновава недопустимост на съдебното решение.
Следва да се има предвид, че недопустимост на съдебното решение не би била налична и при условие, че отмяната на оспорения нормативен текст е настъпила преди постановяване на съдебния акт. Аргументи в подкрепа на това твърдение могат да се изведат и от тълкуванието на Съда на Европейския съюз, направено в Решение от 24.11.2022 г. по Дело С-289/21, в т. 56 от което е прието, "че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид". В същия смисъл е и последвалата законодателна промяна, като в новата ал. 2 на чл. 193 от АПК изрично е указано, че при отмяна на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него след подаване на жалбата съдът се произнася по оспорването, когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните. В този случай съдът може да обяви нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, да установи изцяло или отчасти незаконосъобразността му или да отхвърли оспорването.
С оглед горните мотиви следва изводът, че искането за обезсилване на съдебното решение поради недопустимост, предвид отмяната на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част, се явява неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
По отношение на материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение настоящият касационен състав изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд относно противоречието на чл. 59 от ППЗРАСРБ с разпоредби от нормативен акт от по-висока степен. Мотивите в подкрепа на този извод са следните:

history Разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от Закона за висшето образование указва, че длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са доцент, професор, асистент и главен асистент, като ал. 3 указва, че академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗВО длъжностите по чл. 48, ал. 1, с изключение на длъжността "асистент" и на случаите на удължаване по § 11 от преходните и заключителните разпоредби, се заемат с трудов договор за неопределено време. От своя страна, чл. 54, ал. 4 от ЗВО указва, че трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.
По отношение на условията и реда за заемане на академичната длъжност "доцент" в чл. 24, ал. 2 от ЗРАСРБ е предвидено, че академичната длъжност "доцент" се заема въз основа на конкурс и избор. Съгласно разписаните в ЗРАСРБ правила конкурсът се провежда от научно жури, а изборът - от факултетния съвет. Анализът на цитираната по-горе разпоредба на чл. 54, ал. 4 от ЗВО показва, че трудовото правоотношение между съответното висше училище и съответния кандидат възниква от деня на избора. Сходно съдържание има и разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от КТ, съгласно която трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран.
Анализът на текста на изр. 2 от чл. 54, ал. 4 от ЗВО указва, че задължението на ректора на висшето училище да сключи договор с избрания от факултетния съвет кандидат обективира единствено задължението на работодателя по едно вече възникнало трудово правоотношение да регулира в указания едномесечен срок неуредените елементи по възникналото въз основа на конкурса и избора правоотношение.
От своя страна, оспорената разпоредба на чл. 59 от ППЗРАСРБ указва, че трудовото правоотношение между висшето училище, съответно научната организация, и лицето, спечелило конкурса, възниква от деня на утвърждаване на избора от ректора, съответно ръководителя на научната организация. Противно на цитираните законови разпоредби, текстът на подзаконовия нормативен акт предвижда нарочен акт на ректора или ръководителя на научната организация, по силата на който се утвърждава изборът, и именно този нарочен акт съставлява правопораждащия трудовото правоотношение факт. В този смисъл следва да се отчете обстоятелството, че в приложимите разпоредби на ЗВО и на ЗРАСРБ липсва разпоредба, която указва задължението или възможността на ректора или ръководителя на научната организация да постановяват нарочен акт за утвърждаване на избора. Произтичащото от чл. 54, ал. 4, изр. 2 от ЗВО задължение за ректора е единствено в едномесечен срок да сключи трудов договор. В случая ректорът, респ. ръководителят на научната организация не притежават законово регламентирано правомощие да откажат сключването на трудов договор, доколкото правомощието за извършване на избора е възложено на друг орган.
По изложените съображения обосновани се явяват доводите на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 59 от ППЗРАСРБ се явява незаконосъобразна, доколкото противоречи на разпоредби на нормативен акт от по-висока степен - чл. 54, ал. 4 от ЗВО и чл. 86, ал. 1 от КТ. Като е отменил оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт, тричленният състав на шесто отделение на ВАС е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни. С оглед изхода на спора, своевременно направеното искане и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК в полза на ответника А. Я. следва да се присъдят направените разноски, като такива се претендират в размер на 2000,00 лв. за адвокатско възнаграждение. От страна на процесуалния представител на касационния жалбоподател своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което настоящият съдебен състав намира за основателно. С оглед фактическата и правна сложност на спора пред настоящата инстанция и процесуалната активност на процесуалния представител на ответника справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да се определи на сумата 1000,00 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав - ІІ колегия,