ДВ. бр. 17 от 13.02.2026г.

Обн., ДВ, бр. 17 от 13 февруари 2026 г.

history Върховният административен съд на Република България - осмо отделение, в съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Мирослав Мирчев, членове: Христо Койчев, Александър Митрев, при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Антоанета Генчева изслуша докладваното от съдията Александър Митрев по административно дело № 444/2025 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Българската асоциация на клубовете за старинни и класически автомобили и мотоциклети (БАКСКАМ), чрез процесуалния си представител адв. Славов, против чл. 15, ал. 1, т. 7 и приложение № 11 към чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 15, ал. 13 и 14 от Наредба № І-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (изм., ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 9.11.2024 г.).
В жалбата се инвокират оплаквания за съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалноправни разпоредби и правото на ЕС, липса на мотиви и необоснованост. Излагат се твърдения, че по отношение на внесените промени в оспорената разпоредба на чл. 15 от Наредбата не е налице проект, който да е съдържал процесните изменения в интернет страницата на Портала за обществени консултации, което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА. Поддържа се, че въведените нови изисквания за представяне на протокол съгласно приложение № 11 от техническа служба по чл. 138в, ал. 1 от ЗДвП противоречат на нормативен акт от по-висока степен. Навеждат се доводи, че не е спазена нормата на чл. 26, ал. 5 от ЗНА, тъй като липсва справка за съответствието на оспорената разпоредба с правото на ЕС, доколкото е налице уредба на европейско ниво в Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП и на Съвета от 15 януари 2013 г. Отправено е искане за отмяна на оспорените разпоредби и за присъждане на разноски.
С определение от 2.04.2025 г., постановено по настоящото дело, съдът е допуснал на основание чл. 189, ал. 2 от АПК встъпването на П. Т. З. като страна наред с жалбоподателя БАКСКАМ.
Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Пиперкова, оспорва допустимостта и основателността на жалбата по подробно изложени съображения в писмен отговор.
Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, взе предвид следното:
По допустимостта на жалбата:
Към момента на подаване на жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 7, която гласи, че "при възстановяване на прекратена регистрация - протокол съгласно приложение № 11 от техническа служба по чл. 138в, ал. 1 от ЗДвП, която разполага с лаборатория за изпитване на ПС, акредитирана от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" (ИАБСА), с обхват, покриващ изискванията за извършване на проверки и изпитвания, съгласно приложение I от протокола; изискването не се прилага за ПС с прекратена регистрация на основание чл. 18, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 18б, ал. 1, т. 4, 8 и 9, ако не са минали повече от 12 месеца от служебното прекратяване на регистрацията", е била част от позитивното право. Действително в хода на съдебния процес е налице изменение на оспорената разпоредба, обнародвано в ДВ, бр. 24 от 21.03.2025 г., с което изразът "ако не са минали повече от 12 месеца от служебното прекратяване на регистрацията" е заличен. В Решение от 24.11.2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-289/2021 г. е постановено, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което - когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред - се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. В светлината на приетото от Съда на Европейския съюз заключение в цитираното решение от съществено значение в случая са изявленията на страните - на жалбоподателя БАКСКАМ и на встъпилия наред с него П. З. Последните поддържат правния си интерес от оспорването на процесната разпоредба в редакцията й след изменението, обнародвано в ДВ, бр. 24 от 21.03.2025 г., в писмени молби, както и в проведеното о.с.з. на 16.04.2025 г. Въведени са твърдения, че дори в настоящата си редакция оспорената разпоредба противоречи на правото на Европейския съюз и в тази връзка обосновават правния интерес от оспорване и поддържат становище за продължаване на производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи и законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него и за които той поражда задължения. Правният интерес да оспорва горепосочените разпоредби от подзаконовия нормативен акт по отношение на БАКСКАМ произтича от обстоятелството, че е организация, в която членуват собственици на МПС и мотоциклети, като за нея възниква задължение, произтичащо пряко от оспорените разпоредби на подзаконовия нормативен текст, поради което е налице правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК.
П. Т. З. поддържа правния си интерес с факта, че е правоспособен водач на МПС и собственик на автомобил с прекратена регистрация, като с оспорените разпоредби се засягат негови права и законни интереси при възстановяване на регистрацията.
Изложеното обосновава извод, че по отношение на жалбоподателите е налице правен интерес от разглеждане на поставения въпрос по същество от настоящата инстанция без оглед на настъпилото изменение в текста на атакуваната норма.
Предмет на оспорване в настоящото производство са разпоредбите чл. 15, ал. 1, т. 7 и приложение № 11 към чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 15, ал. 13 и 14 от Наредба № I-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена от министъра на вътрешните работи (изм., ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 9.11.2024 г.).
При осъществяване на дължимата проверка във връзка с оспорването на подзаконовия нормативния акт съдът следва да провери всички основания за оспорване по чл. 146 АПК - наличие на компетентност у издателя на акта, спазване на установената форма, съобразяване на административнопроизводствените правила, съответствие с относимите материалноправни разпоредби, съответствие с целта на закона. На основание чл. 115 от Конституцията на РБ и чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията министрите издават правилници, наредби, инструкции и заповеди. Компетентността на органа, издаващ акта, произтича от изричното овластяване от Конституцията или по закон - чл. 76, ал. 1 АПК.
По делото са приобщени следните доказателства: административна преписка по издаване на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № І-45 от 2000 г., съдържаща проект на Наредбата, мотиви към него, справка за отразяване на бележките, предложенията и констатациите по проекта на Наредбата, становища на министъра на отбраната, на министъра на транспорта и съобщенията, на ИТС Асоциация, на Българската асоциация на пострадали при катастрофи, разпечатка от Портала за обществени консултации за публикуване на проекта на акта за обществено обсъждане в периода 28.05.2023 г. - 29.06.2023 г.
Съдът, като прецени събраните доказателства по делото относно спазването на процедурата по изработване на нормативни актове, нормативно уредена в глава ЗНА, установи следното:

history Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 предвижда, че преди внасянето на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 3, изр. второ от ЗНА, когато съставителят на проекта на нормативен акт е орган на изпълнителната власт, публикуването за обществено обсъждане се извършва на Портала за обществени консултации. В тежест на административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 АПК е да докаже спазването на законовите изисквания за издаване на оспорения акт.
Основателни се явяват доводите на жалбоподателя досежно липсата на обществено обсъждане относно изменението на нормата на чл. 15, ал. 1, т. 7 от Наредбата. След извършена служебна проверка на интернет страницата на Портала за обществени консултации - www.strategy.bg, се установи, че са публикувани проектът на Наредбата, мотивите към нея, както и справка за отразяване на предложения и становища. От словесното съдържание на публикувания проект и мотивите към него липсва информация относно изменението на процесната разпоредба на чл. 15, ал. 1, т. 7, като е налична такава единствено по отношение разпоредбите на чл. 12, ал. 5 и чл. 12б. Заинтересованите страни не са могли да представят своите предложения и становища, доколкото не им е предоставена по начало възможност да се запознаят с мотивите на вносителя на проекта, още по-малко е имало възможност те да бъдат разгледани, обсъдени и взети предвид, с което е нарушено изискването по чл. 77 АПК. Нарушението е съществено, тъй като е довело до засягане на принципи, чиято цел е гарантиране на правата и на законните интереси на правните субекти, адресати на процесните разпоредби.
Настоящият съдебен състав счита, че на основание чл. 28, ал. 2 от ЗНА мотивите, съответно докладът към проекта на подзаконовия нормативния акт, които се внасят за обсъждане и приемане от компетентния орган, следва да съдържат следните данни: 1. причините, които налагат приемането; 2. целите, които се поставят; 3. финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата уредба; 4. очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива; 5. анализ за съответствие с правото на Европейския съюз.
В случая е установено, че липсва обсъждане на причините и целите, които налагат изменение по отношение на изискванията за повторен и последващ технотест при възстановяване на регистрацията на МПС. Не са посочени и средствата, необходими за прилагане на изменената наредба. В нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 и 5 ЗНА не са изложени съображения относно очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствието с правото на ЕС.
Налице е и материална незаконосъобразност на процесните текстове от оспорената наредба поради противоречието им с норми от по-висок ран г. По смисъла на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От анализа на разпоредбата се формира извод, че въведеното изискване с оспорената разпоредба за "протокол от извършен технотест съгласно прил. 11 от техническа служба по чл. 138в, ал. 1 от ЗДвП" не е императивно уредено от законодателя като предпоставка за възстановяване на прекратена регистрация на МПС. Оспорената норма също така противоречи на действаща норма на европейското право - чл. 37, т. 1 от Регламент (ЕС) № 168/2013 на ЕП и на Съвета от 15 януари 2013 г., която предвижда, че проверката на техническата изправност на МПС при първоначална регистрация, извършвана с "технотест", е с неограничен срок на действие. Следователно въвеждането с оспорената разпоредба на задължение за извършване на "технотест" при възстановяване на прекратена регистрация попада извън обхвата на нормативната регламентация, уредена както в националното, така и съгласно европейското законодателство. Горното обосновава извод за основателност на релевираните оплаквания, че е недопустимо с подзаконов нормативен акт да бъдат разширявани критериите, залегнали в нормативен акт от по-висока степен, каквито са законът и регламентът на ЕС (чл. 15, ал. 2 и 3 от ЗНА).
В обобщение на изложеното настоящият състав на ВАС, осмо отделение, преценява оспорването на чл. 15, ал. 1, т. 7 и приложение № 11 към чл. 15, ал. 1, т. 7 и чл. 15, ал. 13 и 14 от Наредба № І-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (изм., ДВ, бр. 93 от 2023 г., в сила от 9.11.2024 г.) като основателно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби при приемането му и следва да бъде отменен при наличие на предпоставките по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.
При този изход на спора и с оглед на своевременно заявената претенция на жалбоподателя БАКСКАМ следва да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение в размер 960 лв. и държавна такса и обявление в ДВ - 30 лв., или общо разноски в размер 990 лв.
С оглед на своевременно заявената претенция на жалбоподателя П. Т. З. следва да се присъди дължимото адвокатско възнаграждение в размер 1500 лв. и държавна такса 11 лв., или общо разноски в размер 1511 лв.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,