ДВ. бр. 23 от 27.02.2026г.

Обн., ДВ, бр. 23 от 27 февруари 2026 г., изм., ДВ, бр. 23 от 27 февруари 2026 г.

history Изменено в частта за разноските за сумата от 58 674,90 лв. (30 000 евро) на 14 668,73 лв. (7500 евро) с Решение № 1900 от 18 февруари 2026 г. по административно дело № 7190 от 2025 г., ДВ, бр. 23 от 2026 г., в сила от 27.02.2026 г.
Върховният административен съд на Република България - осмо отделение, в съдебно заседание на десети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Димитър Първанов, членове: Василка Шаламанова, Мария Тодорова, при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Милена Беремска изслуша докладваното от председателя Димитър Първанов по административно дело № 10811/2024 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на "Варнафарма - М" ООД с ЕИК 103789484, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуални представители адв. Павлова и Герджиков, с искане за отмяна на Условия и ред за изменение и допълнение на Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, приет от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския фармацевтичен съюз (БФС) чрез своите представители, определени на основание чл. 45, ал. 17 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), съответно с Решение на Надзорния съвет № РД-НС-04-30 от 7.03.2024 г. и Решение на Управителния съвет на БФС от 19.04.2023 г., обнародван в ДВ, бр. 61 от 19.07.2024 г. Развити са съображения, че жалбата е допустима, както и че при приемането на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и липса на надлежни мотиви. Сочи се, че е придадено обратно действие на нормативния акт в нарушение на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗНА. Твърди се също, че оспореният акт не съответства на целите на закона, сред които цели е да се осигури яснота, сигурност и предвидимост в отношенията между търговците на дребно на лекарствени продукти и НЗОК/РЗОК. Претендират се разноски.
Ответникът - Националната здравноосигурителна каса, чрез процесуален представител гл. юрк. Обрешков, в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Претендират се разноски.
Ответникът - Българският фармацевтичен съюз, чрез процесуален представител адв. Пандов, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Претендират се разноски.
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата само в частта за нарушение на чл. 14, ал. 2 от ЗНА, а именно незаконосъобразност на § 4, т. 3 от акта, § 6 и 7 от акта, предвиждащи обратна сила в нарушение на чл. 14, ал. 2 от ЗНА. Счита, че оспореният акт, в останалата му част, съответства на материалния закон - чл. 45, ал. 17 от Закона за здравното осигуряване.
Върховният административен съд, в състав на осмо отделение, счита жалбата за допустима като подадена от надлежна страна и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съгласно чл. 186, ал. 1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. Жалбоподателят е търговец, който притежава лицензии № Н-2247/12.02.2014 г. и № Н-2249/12.02.2014 г. и за търговия на дребно и съхраняване на лекарствени продукти, съдържащи наркотични вещества от приложения № 2 и 3 към чл. 3, т. 2 и 3 от Наредбата за реда на класифициране на растенията и веществата като наркотични; поради което неговите права и законни интереси могат да бъдат засегнати при прилагането на обжалвания нормативен административен акт, който определя условията и реда за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели. Във връзка с възражението от ответниците за недопустимост на жалбата поради отпаднал правен интерес от обжалването, тъй като актът е отменен, настоящият съдебен състав счита същото за неоснователно по следните съображения: с Решение на Съда на Европейския съюз от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г. се отрича практиката за прекратяване на производството по делото, ако оспорените разпоредби на подзаконов нормативен акт са изменени или отменени. В т. 46 от решението на Съда се допуска възможност оспорването на национална разпоредба по съдебен ред да има за цел премахване и на правните последици, които са породени от прилагането на тази разпоредба и които увреждат жалбоподателя. Според Съда в подобна хипотеза сама по себе си отмяната с последваща норма на посочената разпоредба не би довела до отпадане на тези вече настъпили последици и прилагането на подобно положение на национална процесуална разпоредба, по силата на която се прекратява производството, тъй като е отпаднал предметът на оспорване, би могло да лиши жалбоподателя от ефективна съдебна защита. В този смисъл е вече и практиката на Върховния административен съд по адм. д. № 9952/2022 г. на петчленен състав, според което доколкото обаче понастоящем е налице постановено Решение от 24.11.2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-289/2021 г., същото следва да бъде съобразено.
Жалбата е основателна. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 17 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) Условията и редът за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, на медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели между директора на РЗОК и притежателите на разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти се съгласуват от 9 представители на НЗОК и 9 представители на Българския фармацевтичен съюз, определени съответно от Надзорния съвет на НЗОК и Управителния съвет на Българския фармацевтичен съюз, в съответствие с наредбата по ал. 9. Както и в други свои решения Върховният административен съд е посочвал, Условията и редът за сключване на индивидуални договори за отпускане и заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от ЗЛПХМ се издават по силата на законова делегация на основание чл. 45, ал. 17 от ЗЗО и според материята, която уреждат, следва да бъдат отнесени към нормативните административни актове - чл. 75, ал. 1 от АПК (така и решение по адм. дело № 14791/2013 г., 5-членен състав на ВАС).
Предвид вида на оспорения акт следва да се разгледа и въпросът относно това дали е спазен редът за приемането му като подзаконов акт, каквито са направените възражения в жалбата - неспазване на чл. 26 и сл. от Закона за нормативните актове (ЗНА), които са относими за подзаконовите нормативни актове. Според чл. 80 от АПК за неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на ЗНА. Съгласно § 5 от ПЗР на ЗНА "Доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени в Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, чл. 9 - чл. 16, чл. 34 - чл. 46, вкл. чл. 51". Издателите на процесния акт не са предвиден орган в Конституцията, който да издава нормативни актове, а това означава, че в случая е приложим § 5 от ПЗР на ЗНА, поради което правилата на чл. 26 и сл. разпоредби от глава трета на ЗНА не се прилагат (така и решения по адм. дела № 845/2022 г., № 8742/2023 г., 2484/2022 г., 2647/2023 г. на ВАС и др.). Процесният акт е друг нормативен акт по смисъла на изречение второ на § 5 ПЗР от ЗНА, поради което за него важат съответно чл. 2, чл. 9 - 16, чл. 34 - 46 и чл. 51 от ЗНА, но не и разпоредбите на глава трета - изработване на проекти на нормативни актове. Проверката, която следва да се извърши, е за установяване дали е спазена процедурата съгласно чл. 75 и сл. от АПК. Съгласно чл. 77 АПК нормативният акт се издава, след като се обсъди проектът заедно с представените становища, предложения и възражения. От доказателствата по делото не се установява изпълнението на тази разпоредба при издаването на оспорения акт въпреки твърдението на ответника за обратното. Публикуваното на интернет страницата на НЗОК на 9 юли 2024 г. съобщение със заглавие "НЗОК и БФС постигнаха споразумение относно заплащането на аптеките" доказва, че процесният нормативен акт е приет без каквото и да е обсъждане на същия с други "становища, предложения и възражения". Твърдението, че чрез това съобщение, направено дни преди обнародването на приетия вече от представителите акт, се дава възможност на заинтересованите страни да подадат своето съгласие или несъгласие с така предлаганите промени в Условията и реда, не може да бъде споделено. На заинтересованите страни е следвало да бъде дадена възможност да изразят "становища, предложения и възражения", съответно същите да бъдат обсъдени преди окончателното приемане на нормативния акт, а не в периода между окончателното му приемане и обнародването му в "Държавен вестник". Процедурно етапът на подаване на становища е преди етапа на обсъждането им, съответно приемане на акта, поради което настоящият съдебен състав приема, че не са реализирани процедурно обособените етапи на специфичната административна дейност по осъществяване на административнопроизводствените правила във връзка с приемането на акта. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила за издаването му, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения нормативен акт.
Основателно е и следващото оплакване на жалбоподателя относно придаването на обратно действие на нормативния акт в нарушение на чл. 14, ал. 1 и 2 от ЗНА. Съгласно чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение, а в случай че актът е издаден въз основа на друг нормативен акт, обратна сила може да се даде само ако такава сила има актът, въз основа на който е издаден - чл. 14, ал. 2 от ЗНА. В нарушение на тези императивни законови норми изключителната нужда защо е необходимо обратно действие на нормативния акт не е мотивирано и обосновано от издателите му, и второ - Законът за здравното осигуряване, въз основа на който е издаден същият, няма обратно действие.
С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски. Вземайки предвид представения договор за правна помощ и съдействие, участие на процесуален представител в съдебно заседание, както и своевременно направените възражения за прекомерност от ответниците, настоящата инстанция след като прецени действителната фактическа и правна сложност на делото, намира, че на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в пълния претендиран размер съгласно представения списък за сумата 58 674,90 лв. (петдесет и осем хиляди шестстотин седемдесет и четири лева и деветдесет стотинки), за което НЗОК и БФС да бъдат осъдени да ги заплатят. Възражението на ответниците по жалбата за прекомерност на заплатеното от "Варнафарма - М" ООД адвокатско възнаграждение е неоснователно и не следва да бъде уважено.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,

history РЕШИ: