ДВ. бр. 30 от 27.03.2026г.

Обн., ДВ, бр. 30 от 27 март 2026 г.

history Върховният административен съд на Република България - осмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Димитър Първанов, членове: Василка Шаламанова, Мария Тодорова, при секретар Снежана Тодорова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Мария Тодорова по административно дело № 6887/2024 г.
Производството е по чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Националното сдружение на частните болници - юридическо лице с нестопанска цел, със седалище в гр. София, представлявано от К. г., подадена чрез адв. Величкова, против отделни разпоредби на Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г., а именно: чл. 394; чл. 409, ал. 3 в частта "и по изпълнители на БМП"; чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3, и двете в частта "закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП"; чл. 409, ал. 8; чл. 409, ал. 9; чл. 409, ал. 10; чл. 410, ал. 1 - 13; чл. 411; чл. 28, ал. 3 и ал. 4, т. 2 и чл. 26а.
В жалбата са наведени доводи за противоречие на оспорените разпоредби с нормативни актове от по-висок ран г. Сочи се, че нормите преповтарят и доразвиват законовата регламентация, дадена в чл. 55а от Закона за здравното осигуряване, който е обявен за противоконституционен с Решение № 6 от 11.04.2024 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по к.д. № 15/2023 г., поради което отпадането на законовото основание за приемане на оспорените текстове е основание за изричната им отмяна. Навеждат се и доводи за нищожност на разпоредбата на чл. 410 от Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. с оглед на това, че в ЗЗО и Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. и Закона за бюджета на НЗОК за 2024 г. няма законова делегация за приемане на подобен механизъм. На последно място се излагат аргументи за несъответствие на оспорените норми с целта на закона. Отправеното към съда искане е за отмяна на отделните разпоредби на Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез адв. Величкова.
Претендира се присъждане на разноски.
С определение от 8.10.2024 г. е допуснато присъединяване на "Специализирана болница за активно лечение по очни болести "Ден" ЕООД към оспорване на разпоредбите на подзаконовия нормативен акт. С подадената молба се споделят изцяло доводите в жалбата на Националното сдружение на частните болници и се отправя искане за отмяна на разпоредбите. Оспорването се поддържа в представено писмено становище, подадено чрез адв. Кършев.
Ответникът - министърът на здравеопазването, чрез юрк. Нинова оспорва жалбите като неоснователни. Твърди, че всички текстове (с изключение на чл. 394 и чл. 409, ал. 8 от рамковия договор) са приети в съответствие със Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. и за 2024 г. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Националната здравноосигурителна каса, чрез юрк. Петрова изразява становище за неоснователност на жалбите и за съответствие на оспорените разпоредби с приложимото законодателство.
Ответникът - Българският лекарски съюз, не изразява становище.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на оспорването.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните и заключението на прокурора, прие за установено следното:
Жалбите са подадени против отделни разпоредби на Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. (НРДМД 2023 - 2025 г.), който по силата на чл. 4а от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е нормативен административен акт, с действие на територията на цялата страна за определен срок и е задължителен за НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите. Следователно обжалваните текстове представляват част от подзаконов нормативен акт, който съгласно чл. 185, ал. 1 АПК може да се оспорва пред съд.
Според нормата на чл. 187, ал. 1 АПК оспорването на подзаконов нормативен административен акт може да се осъществи без ограничение във времето и е подсъдно на Върховния административен съд на основание чл. 191, ал. 1 и чл. 132, ал. 2, т. 1 АПК.
По силата на чл. 186, ал. 1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
В случая жалбоподателите имат пряк и непосредствен правен интерес от оспорването.
Съгласно Тълкувателно решение № 2 от 12.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. на ОСК на Върховния административен съд: "Сдруженията на юридически или физически лица, които са организационно обособени въз основа на закон, имат качеството на "организация" по смисъла на Административнопроцесуалния кодекс съгласно даденото определение от допълнителната разпоредба на § 1, т. 2. Като организации в хипотезата на чл. 186 от Административнопроцесуалния кодекс, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица."
В случая от устава на Националното сдружение на частните болници, публикуван в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, се установява, че сдружението е юридическо лице, учредено съгласно Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ), с предмет на дейност: защита на интересите на частните болници, подобряване на здравното обслужване на гражданите, създаване на условия за честна конкуренция и развитие на пазара на медицинските услуги (чл. 8 от устава). Членове на сдружението могат да бъдат лечебни заведения, изпълнители на болнична помощ, в които повече от половината от записания капитал е частна собственост (чл. 10). Целите на сдружението са посочени в чл. 6 от устава, като сред тях са: облекчаване на достъпа на пациентите до качествена медицина; обединяване и подпомагане на членуващите в сдружението болници; участие с предложения, становища, декларации, протести при формирането на националната здравна политика и преговорния процес по сключване на НРД; изграждане на национален пазар на медицинските услуги при защита на социално слабите членове на обществото; насърчаване и отстояване на еднаквия достъп на лечебните заведения до публично финансиране и др. В чл. 7 от устава са регламентирани средствата за постигане целите на сдружението, сред които са предприемане на правни действия, в т. ч. завеждане и водене на дела пред национални и международни юрисдикции.
Следователно, след като членовете на Националното сдружение на частните болници са лечебни заведения за болнична помощ съгласно Закона за лечебните заведения, следва да се приеме, че сдружението има правен интерес по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК да оспори норми от подзаконов нормативен акт, които засягат права, свободи или законни интереси или пораждат задължения за членуващите в него лица, доколкото същите са адресати на тези норми.
Жалбоподателят "Специализирана болница за активно лечение по очни болести "Ден" ЕООД е лечебно заведение за осъществяване на болнична помощ по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Закона за лечебните заведения и е изпълнител по договор, сключен с НЗОК. Това обстоятелство не е спорно по делото, а и се установява от интерактивната карта на България с данни за договорени и извършени дейности по области, публикувана на интернет страницата на НЗОК (https://www.nhif.bg/bg/mapdata). Следователно, като адресат на оспорения акт за лечебното заведение е налице пряк и непосредствен правен интерес да оспори нормите на Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г.
За да се произнесе по съществото на жалбите, съдът съобрази следното:
В случая оспорени са следните разпоредби на Националния рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г.:
- чл. 394 от НРДМД за 2023 - 2025 г., според който Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана болнична медицинска помощ от лечебните заведения в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности;
- чл. 409, ал. 3 от НРДМД за 2023 - 2025 г., предвиждащ, че Надзорният съвет на НЗОК утвърждава стойности на разходите за здравноосигурителни плащания за БМП и по изпълнители на БМП, разпределена по месеци за периодите по ал. 1 на база на предложения на директорите на РЗОК (оспорен в частта относно "по изпълнители на БМП");
- чл. 409, ал. 4, т. 2 от НРДМД за 2023 - 2025 г., според който стойностите по ал. 3 се определят по различен ред за: дейности в БМП - КП, КПр, АПр, с изключение на дейности по т. 1 и 3, закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП (оспорен в частта относно "закупувани само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП");
- чл. 409, ал. 4, т. 3 от НРДМД за 2023 - 2025 г., според която стойностите по ал. 3 се определят по различен ред за дейности в БМП - КП за асистирана с робот хирургия при злокачествени заболявания, закупувани в рамките на отделни месечни стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП (оспорен в частта относно "закупувани в рамките на отделни месечни стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП");
- чл. 409, ал. 8, 9 и 10 от НРДМД за 2023 - 2025 г., регламентиращи, че: Националната здравноосигурителна каса не закупува дейности, чиято стойност надвишава месечните стойности, определени по реда на правилата по чл. 4 от ЗБНЗОК за 2023 г. и чл. 4 от ЗБНЗОК за 2024 г. (ал. 8); Сключването на договори и/или допълнителни споразумения по реда на чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО е в рамките на утвърдените стойности по ал. 1. (ал. 9), и Приоритетно изпълнителите на болнична медицинска помощ в рамките на стойностите по ал. 1 осигуряват разходи за персонал (ал. 10);
- чл. 410, ал. 1 - 13 от НРДМД за 2023 - 2025 г., според които:
(1) С настоящия договор НЗОК и БЛС определят Механизъм за гарантиране предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за болнична медицинска помощ по ЗБНЗОК за съответната календарна година (Механизма).
(2) Директорът на РЗОК сключва договори с изпълнителите на БМП за закупуване на медицински дейности в рамките на утвърдените по чл. 409, ал. 4, т. 2 стойности.
За всеки изпълнител в приложение № 2 към договора с НЗОК съгласно чл. 28, ал. 4, т. 2 се определя месечна стойност при условията и по реда на правилата по чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2023 г. и чл. 4, ал. 4 от ЗБНЗОК за 2024 г.
(3) Районната здравноосигурителна каса текущо анализира постъпващата информация по чл. 405 за достигнатото изпълнение на стойностите по чл. 409. В случай на констатирана от РЗОК при анализа по ал. 2 тенденция за изпреварващо достигане от конкретен изпълнител на определените стойности по чл. 409 РЗОК извършва внезапен контрол.
(4) Стойностите по чл. 409 по финансово-отчетните документи не следва да надвишават размера на определените месечни стойности по приложение № 2 на индивидуалните договори на изпълнителите.
(5) За прилагане на ал. 4 в месечните известия по чл. 405, ал. 10 се посочва сумата на надвишението на стойността на отчетените през месеца дейности спрямо определената месечна стойност, която подлежи на възстановяване на НЗОК по реда на Механизма. Сумата се посочва с отрицателен знак.
(6) Изпълнител на БМП може да подаде в РЗОК писмено заявление за увеличение на размера на месечната стойност за случаите на спешна диагностика и лечение по КП, КПр или АПр по ал. 2 за сметка на до 5 % от утвърдената стойност за следващия месец в приложение № 2 от индивидуалния договор за периода февруари - декември 2023 г. (период на извършване на дейността: януари - ноември 2023 г.) и за периода февруари - декември 2024 г. (период на извършване на дейността: януари - ноември 2024 г.).
(7) Промените в приложение № 2 към индивидуалния договор при прилагане на ал. 2 се договарят между изпълнителя на БМП и директора на РЗОК в срока за представяне в РЗОК на отчетите за заплащане на дейността за съответния месец.
(8) В случай че след заплащане на отчетената месечна дейност се установи недостигане от конкретен изпълнител на БМП на определените месечни стойности по приложение № 2 от индивидуалния договор, в него се отразяват стойностите на заплатената за месеца дейност. Изпълнителят на БМП може да прехвърля разликата в средствата по предходното изречение в рамките на общия размер на определените стойности по приложение № 2 към договорите си за периодите по чл. 409, ал. 1. Разликата в средствата в края на период на извършване на дейност по предходното изречение не се прехвърля за следващ период.
(9) Когато за предходен месец изпълнител на БМП е формирал надвишение на месечната стойност, възстановена по реда на ал. 4, редът на ал. 8 се прилага след приспадане на възстановената сума от формираната разлика в средствата. В тези случаи в месечните известия по чл. 405, ал. 10 сумата на надвишението по ал. 4 в рамките на формираната за месеца икономия се посочва с положителен знак, което се отразява и в приложение № 2 от индивидуалния договор.
(10) Стойностите на отхвърлените от заплащане случаи от предходен период на дейност компенсирано се отразяват в увеличение на месечната стойност в месеца, в който ще се извърши приспадането на стойностите на тези случаи.
(11) Стойностите на потвърдени за заплащане случаи от предходен период на дейност компенсирано се отразяват в намаление на месечната стойност в месеца, в който ще се извърши заплащането на тези случаи.
(12) Редът на ал. 9, 10 и 11 не се прилага за дейности, отчетени по реда на предходни НРД.
(13) Директорът на РЗОК представя ежемесечни доклади на НС на НЗОК за резултатите от извършения контрол по ал. 3 на изпълнителите на БМП, надвишили определените им стойности по чл. 409.
- чл. 411, ал. 1 - 3 от НРДМД за 2023 - 2025 г.:
(1) Директорът на РЗОК може да внесе предложение до НС на НЗОК за коригиране на определените стойности в приложение № 2 по договорите с изпълнителите на БМП на основание получено от конкретен изпълнител на БМП мотивирано предложение, водещо до промяна на определените стойности по чл. 409, ал. 4, т. 2 в края на период по чл. 409, ал. 1, при наличие на неусвоени средства на ниво РЗОК. Предложенията се внасят с доклад за всеки отделен изпълнител на БМП, включващ:
1. конкретните обстоятелства, довели до необходимост от промяна;
2. резултата от текущите проверки на РЗОК при констатирана тенденция на нарастване на разходите на ниво лечебно заведение, отделение/клиника.
(2) Надзорният съвет на НЗОК утвърждава корекции по стойностите на разходите за БМП на РЗОК в съответствие с параметрите на средствата по бюджета на НЗОК за здравноосигурителни плащания за БМП на национално ниво.
(3) В случай на недостиг на средства по бюджета на НЗОК за 2024 г. формираната отрицателна стойност от изпълнители на БМП по реда на чл. 410, ал. 9 към 31.12.2024 г. не се прехвърля като задължение на НЗОК за компенсиране на месечни стойности през 2025 г.
- чл. 28, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от НРДМД за 2023 - 2025 г., според които: Обемите и цените на медицински дейности, установени в НРД, са част от съдържанието на типовите договори/допълнителни споразумения (ал. 3). Неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ представляват приложения за стойностите на медицинските дейности за БМП, за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ и/или за лекарствена терапия при злокачествени заболявания и лекарствени продукти при животозастрашаващи кръвоизливи, спешни оперативни и инвазивни интервенции при пациенти с вродени коагулопатии, определени по реда на ЗБНЗОК за съответната календарна година от НС на НЗОК (ал. 4, т. 2);
- чл. 26а от НРДМД за 2023 - 2025 г.: През 2024 г. в съответствие с § 10 от ПЗРЗБНЗОК за 2024 г. сключването на договори и/или допълнителни споразумения с изпълнители на болнична медицинска помощ по реда на чл. 59, ал. 1а от ЗЗО е в рамките на утвърдените стойности по чл. 4, ал. 1, т. 1, буква "б" от ЗБНЗОК за 2024 г.
Националният рамков договор е съглашение между НЗОК и съсловните организации на лекарите. Сключва се по силата на чл. 53 - 56 от ЗЗО. Обнародва се в "Държавен вестник", действа на територията на цялата страна и е източник на правни норми, които се отнасят за неопределен и неограничен брой адресати - НЗОК, РЗОК, изпълнителите на медицинска помощ, осигурените лица и осигурителите.
За изготвянето и приемането на този договор, изразяващо се в подписване от НЗОК и БЛС, е предвидена специална процедура в чл. 53 - 54 от ЗЗО, включваща участието на представители на НЗОК и БЛС и съгласуването му от министъра на здравеопазването.
Съгласно чл. 54, ал. 1 ЗЗО изготвянето на НРД за медицинските дейности се извършва от 10 представители на НЗОК и 10 представители на Българския лекарски съюз в сроковете по приемане на средносрочната бюджетна прогноза съгласно Закона за публичните финанси. Представители на НЗОК по ал. 1 и 2 са членове на надзорния съвет и управителят на НЗОК. По силата на ал. 5 на чл. 54 ЗЗО националните рамкови договори се приемат с мнозинство от не по-малко от 7 представители на НЗОК и 7 представители на БЛС. Министърът на здравеопазването съгласува приетите национални рамкови договори, съответно анексите към тях, в 14-дневен срок от представянето им и ги обнародва в "Държавен вестник".
Следователно административният процес по подписването на НРД е подчинен на материално-правни и специални процесуални изисквания, въведени в ЗЗО, и в случая те са спазени.
Националният рамков договор № РД-НС-01-2 от 1.09.2023 г. за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2023 - 2025 г. е приет след обсъждането му на съвместни заседания на НЗОК и БЛС. Съгласуван е от министъра на здравеопазването след подписването му от лицата по чл. 54, ал. 5 ЗЗО и е представен за обнародване в ДВ, бр. 77 от 8.09.2023 г.
В съответствие с разпоредбата на § 5 от ПЗР на ЗНА, доколкото друго не следва от този закон, той се прилага за всички нормативни актове, издавани от органи, предвидени от Конституцията. За другите нормативни актове важат съответно чл. 2, 9 - 16, 34 - 46, включително и чл. 51. Видно от текста на тази разпоредба, става въпрос за органи, предвидени в Конституцията, какъвто орган НЗОК не е. Доколкото НРД е акт, който се приема от НЗОК и БЛС чрез подписване по реда на чл. 53 и 54 ЗЗО, а министърът на здравеопазването само съгласува и обнародва този акт, то същият следва да се счита, че попада в категорията други нормативни актове по смисъла на § 5, изр. второ от ПЗР на ЗНА и за него се прилагат разпоредбите, визирани в изр. второ на § 5 от ЗНА.
Следователно нормативният административен акт е издаден от компетентни органи в рамките на разписаните по закон правомощия, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 75 АПК нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
Съдебното оспорване на подзаконови нормативни актове се осъществява по реда на раздел III от глава десета на АПК (чл. 185 - 196). По силата на препращащата норма на чл. 196 АПК са приложими основанията за оспорване на индивидуалните административни актове по чл. 146 при отчитане на спецификите, свързани с производството по издаването и правната им природа, като съгласно разпоредбата на т. 4 на чл. 146 от АПК едно от основанията е противоречието им с материалноправни разпоредби.
С разпоредбата на чл. 192а, изречение второ АПК законодателят изрично посочва момента, към който съдът извършва проверка на материалната законосъобразност на подзаконови нормативни актове - това е моментът на постановяване на съдебното решение. Подзаконовите нормативни актове не изчерпват действието си с еднократното им прилагане. Те са източник на общозадължителни правни правила и нямат самостоятелен живот извън закона - те винаги трябва да са в изпълнение на закона и в рамките на закона. Това изискване трябва да е валидно към всеки момент от действиета на акта и за него съдът следи служебно. Поради това чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) изисква съответствие на нормативните административни актове с Конституцията и с другите нормативни актове от по-висока степен. Ако в хода на производството пред съда до приключване на устните състезания законът, с който трябва да се съобразява нормативният административен акт, е изменен, настъпва нов юридически факт. В съдебния процес той не може да бъде игнориран, а следва да бъде съобразен, за да се изпълни изискването на чл. 15 от ЗНА за непрекъснатост на съответствието на подзаконовия нормативен акт със закона. Затова чл. 196 от АПК, като препраща към разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, изрично изключва приложението в този случай на ал. 1 на чл. 142 от АПК, но не и на ал. 2 от същия. Съгласно последната разпоредба установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В този смисъл са и мотивите на Конституционния съд на Република България в Решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г.
В настоящия случай при преценка на съответствието на оспорените норми с материалния закон следва да бъде съобразено Решение № 6 от 11.04.2024 г. на Конституционния съд на РБ, постановено по к. д. № 15/2023 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.). Според последната: Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана от лечебните заведения медицинска и дентална помощ в нарушение на посочените в техните договори по чл. 59, ал. 1 обеми и стойности.
Според мотивите на КС чрез въведената с разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО абсолютна забрана за НЗОК да заплаща за медицинска или дентална помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с районните здравноосигурителни каси (РЗОК) обеми и стойности, правата на здравноосигурените лица се ограничават, като ограничението се изразява в невъзможността те да получат безплатна болнична или извънболнична помощ тогава, когато са я потърсили от лечебно заведение, което е изчерпало установения в договора му с РЗОК лимит. Посочено е, че разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО ограничава правото на здравно осигуряване по чл. 52, ал. 1, предл. първо от Конституцията, защото прилагането й не допринася за достъпността на медицинската или денталната помощ, а точно обратното - прави я по-труднодостъпна. С въведената абсолютна забрана за плащане на надлимитни медицински дейности законодателят автоматично изключва онези случаи, в които надхвърлянето се дължи на обективни причини, така че на здравноосигуреното лице да бъде осигурена необходимата грижа. Посочено е още, че заради императивната забрана по чл. 55а, ал. 2 от ЗЗО да бъде заплатена на лечебно заведение медицинската помощ, оказана на здравноосигурено лице в рамките на гарантирания от бюджета на НЗОК пакет, върху онези участници в здравното осигуряване, които не са осигурителни органи - лечебните заведения, се прехвърля финансовият риск от евентуалните отклонения в предвиждането.
Конституционният съд е посочил още, че при всякакъв вид планиране би трябвало да има елемент на гъвкавост и възможност за адаптиране на плана към реални, макар и непредвидени ситуации, но заложената в тази норма абсолютна забрана води точно в обратната посока и в нарушение на изискването на правовата държава за яснота и вътрешна съгласуваност на действащата нормативна уредба има потенциал да създаде проблеми в тълкуването относно приложимостта на предвидени в Националния рамков договор механизми за допълнително разрешение за извършване на дейности, чиито стойности ще са над определения в индивидуалния договор максимум. Също така абсолютната забрана чрез нормата би довела и до противозаконност на други актове, издавани от органи на НЗОК или на изпълнителната власт, съдържащи финансово-правни механизми за балансиране на правата и на законните интереси на пациентите и лечебните заведения, от една страна, и с възможностите на държавата, от друга.
Съобразявайки правилото на чл. 192а АПК, настоящият състав приема, че с оглед обявяването на чл. 55, ал. 2 от ЗЗО за противоконституционен с Решение № 6 от 11.04.2024 г. на Конституционния съд по к.д. № 15/2023 г. следва да се приеме, че към настоящия момент не съществува правна норма от по-висш ранг, регламентираща, че Националната здравноосигурителна каса не заплаща за оказана болнична медицинска помощ от лечебните заведения в нарушение на посочените в техните договори обеми и стойности.
Съгласно чл. 151, ал. 2 от Конституцията решението на Конституционния съд влиза в сила три дни след обнародването му, като актът, обявен за противоконституционен, не се прилага от деня на влизане на решението в сила. Това означава, че от влизането в сила на решението противоконституционната норма престава да действа и да урежда съответните обществени правоотношения. Решението на Конституционния съд има конститутивно действие, пряка последица от което е обезсилване на действието на отменената норма. Това от своя страна означава, че заварените висящи правоотношения, които са били породени от юридически факт, уреден с обявената за противоконституционна правна норма, следва да бъдат уредени съобразно извършената промяна. В този смисъл решението на Конституционния съд се явява юридически факт, който е от значение за делото и който с оглед нормите на чл. 142, ал. 2 и чл. 192а от АПК съдът е длъжен да вземе предвид при постановяване на акта си.
Оспорената норма на чл. 394 от НРДМД за 2023 - 2025 г. преповтаря съдържанието на обявената за противоконституционна разпоредба на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (обн., ДВ, бр. 70 от 19.06.1998 г.; посл. изм., бр. 16 от 23.02.2024 г.) и регламентира забрана за НЗОК да заплаща за болнична медицинска помощ, оказана от лечебните заведения, когато са надвишени посочените в техните договори с районните здравноосигурителни каси обеми и стойности.
Предвид изложеното следва да се приеме, че след обявяване на нормата на чл. 55а, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване за противоконституционна разпоредбата на чл. 394 от НРДМД за 2023 - 2025 г. не може да бъде приложена и следва да бъде отменена.
На отмяна подлежат и свързаните с противоконституционната забрана норми на чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3 от НРДМД за 2023 - 2025 г. в оспорените им части, предвиждащи закупуване на дейности само в рамките на месечните стойности по приложение № 2 към договорите на изпълнителите на БМП.
Не е налице правна норма от по-висока степен, въз основа на която НРД да предвижда и, че "НЗОК не закупува дейности, чиято стойност надвишава месечните стойности, определени по реда на правилата по чл. 4 от ЗБНЗОК за 2023 г. и ЗБНЗОК за 2024 г.", поради което разпоредбата на чл. 409, ал. 8 от НРДМД за 2023 - 2025 г. следва да бъде отменена.
Предвид изложеното и съобразявайки мотивите на КС в постановеното решение по к.д. № 15/2023 г., настоящият състав приема, че разпоредбите на чл. 394 от НРДМД за 2023 - 2025 г., чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3 от НРДМД за 2023 - 2025 г. в оспорените им части и чл. 409, ал. 8 от НРДМД за 2023 - 2025 г. следва да бъдат отменени. Същите ограничават правото на здравно осигуряване по чл. 52, ал. 1, предл. 1 от Конституцията, тъй като прилагането им не допринася за достъпността на медицинската помощ, а точно обратно - прави я по-труднодостъпна, а изпълнителите на медицинска помощ, за разлика от осигурителния орган, не са нормативно снабдени с възможности да компенсират настъпването на финансов риск, поради което са принудени да откажат медицинска помощ на здравноосигурените лица, потърсили я след изчерпване на договорените обеми.
В останалата им част жалбите са неоснователни.
Не разкрива противоречие с акт от по-висока степен нормата на чл. 409, ал. 3 от НРДМД за 2023 - 2025 г., оспорена в частта относно регламентираното в същата, че Надзорният съвет на НЗОК утвърждава стойности на разходите за здравноосигурителни плащания за БМП и "по изпълнители на БМП". Същата, както и разпоредбите на чл. 409, ал. 9 от НРДМД за 2023 - 2025 г. (според която сключването на договори и/или допълнителни споразумения по реда на чл. 59а, ал. 1 от ЗЗО е в рамките на утвърдените стойности по ал. 1), чл. 409, ал. 10 от НРДМД за 2023 - 2025 г. (според която приоритетно изпълнителите на болнична медицинска помощ в рамките на стойностите по ал. 1 осигуряват разходи за персонал), чл. 28, ал. 3 и ал. 4, т. 2 от НРДМД за 2023 - 2025 г. (определящи, че обемите и цените на медицинските дейности са част от съдържанието на договорите) и чл. 26а от НРДМД за 2023 - 2025 г. (предвиждащ сключването на договори и споразумения да е в рамките на утвърдените стойности) съответстват на правомощието на НЗОК да планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите, договорени с националните рамкови договори и бюджета на НЗОК за съответната година - чл. 55а, ал. 1 от ЗЗО.
Целта на Закона за здравното осигуряване е да гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с районна здравноосигурителна каса (ар г. от чл. 4, ал. 1 от ЗЗО). Тя се постига чрез регулиране на отношенията по набиране на здравноосигурителни вноски и премии, по управлението на набраните средства и тяхното разходване за закупуване на здравни дейности, услуги и заплащане на стоки, предвидени в този закон, в националните рамкови договори (НРД) и в застрахователните договори (чл. 1, ал. 2 от ЗЗО). Дейността по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни вноски за закупуване на здравни дейности се осъществява от Националната здравноосигурителна каса и същата се урежда именно в НРД - чл. 53, ал. 1 от ЗЗО. Задължение на НЗОК е да планира колкото е възможно по-добре и по-целесъобразно средствата за финансиране на медицинската помощ, както и тяхното разходване, поради което лимитирането на обема и стойността на медицинската дейност, закупувана от изпълнителите на болнична помощ, самї по себе си не противоречи на целта на закона или на акт от по-висока степен. То цели постигането на баланс между правата на пациентите и лечебните заведения и възможностите на държавата при разпределение на ресурса, необходим за лечение на пациентите между отделните лечебни заведения в рамките на бюджетната година. В този смисъл посочените по-горе разпоредби на НРД не подлежат на отмяна.

history Разпоредбата на чл. 410 от НРДМД за 2023 - 2025 г. предвижда механизъм за анализ и отчет на надвишенията на определените месечни стойности, а нормите на чл. 411, ал. 1, 2 и 3 от НРДМД за 2023 - 2025 г. регламентират процедура по коригиране на определените стойности по договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ. Както се посочи по-горе, в правомощията на НЗОК е да планира, договаря и закупува за здравноосигурените лица медицинска помощ в рамките на обемите, договорени с националните рамкови договори и бюджета на НЗОК за съответната година. В този смисъл приетите чрез цитираните норми процецури по отчет на надвишенията представляват механизъм за проверка на изпълнението на различните видове дейности, разплащането по които се извършва с публични средства.
А що се отнася до предвидените възможности за корекция на определените стойности, същите несъмнено не се отразяват неблагоприятно както на лечебните заведения, така и на здравноосигурените лица и не противоречат на материалния закон.
Неоснователно е възражението за нищожност на разпоредбата на чл. 410 от НРДМД за 2023 - 2025 г. Конкретното съдържание на НРД е визирано в чл. 55, ал. 2 ЗЗО, според който националният рамков договор съдържа: отделните видове медицинска помощ по чл. 45 (т. 2); условията и реда за оказване на помощта по т. 2 (т. 3); обемите, цените и методиките за остойностяване и закупуване на видовете медицинска помощ по т. 2 (т. 3а); документацията и документооборота (т. 5); условията и реда за контрол по изпълнението на договорите (т. 6а). Приетата норма на чл. 410 от НРДМД за 2023 - 2025 г. съответства на регламентираното съдържание на НРД. Още повече, изброяването в случая не е изчерпателно, тъй като според т. 7 на чл. 55, ал. 2 ЗЗО националният рамков договор съдържа "други въпроси от значение за здравното осигуряване". Отделно от изложеното, според разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. и Закона за бюджета на НЗОК за 2024 г. условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по изпълнението на обемите по чл. 55а от Закона за здравното осигуряване и на стойностите по ал. 1 от изпълнителите на болнична медицинска помощ се определят в Националния рамков договор за медицинските дейности за 2023 - 2025 г. и в анексите по чл. 53, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване, а когато не са приети такива - в решението по чл. 54, ал. 9 от Закона за здравното осигуряване. Именно по силата на цитираните норми е приет оспореният Механизъм, поради което възражението за нищожност на нормата е неоснователно.
По изложените съображения разпоредбите на чл. 394 и чл. 409, ал. 4, т. 2 и 3 (в оспорените им части), както и нормата на чл. 409, ал. 8 от НРДМД за 2023 - 2025 г. следва да бъдат отменени. В останалата част жалбите следва да се отхвърлят.
С оглед изхода на делото и направените искания за присъждане на разноски същите следва да бъдат уважени частично, като в полза на Националното сдружение на частните болници се присъди сумата 520 лв. от претендираните съгласно списък 1040 лв. Искането на министъра на здравеопазването за присъждане на разноски също е частично основателно, с оглед на което жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника половината от определения съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ размер на юрисконсконсултско възнаграждение, а именно - 120 лв.
Воден от горното и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,