ДВ. бр. 56 от 19.06.2026г.

Обн., ДВ, бр. 56 от 19 юни 2026 г.

history Конституционният съд в състав: председател: Павлина Панова, членове: Надежда Джелепова, Атанас Семов, Красимир Влахов, Янаки Стоилов, Соня Янкулова, Борислав Белазелков, Десислава Атанасова, Галина Тонева, Сашо Пенов, Невин Фети, Орлин Колев, при участието на секретар-протоколиста Гергана Иванова разгледа в закрито заседание на 11.06.2026 г. конституционно дело № 1/2026 г., докладвано от съдия Красимир Влахов.
Производството е по чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията на Република България.
Делото е образувано на 16.01.2026 г. по искане на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта: "на прокурора по ал. 3" от Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 86 от 2005 г.; последно изм. и доп., бр. 51 от 2026 г.; НПК) и на § 8 от преходните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 97 от 2025 г.; ПР на ЗИДНПК).
С определение от 5.02.2026 г. Конституционният съд е допуснал искането за разглеждане по същество.
След постановяване на определението за допускане на делото до разглеждане по същество в "Държавен вестник", бр. 51 от 5.06.2026 г., е обнародван Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности, приет от 52-рото Народно събрание на 29.05.2026 г. С § 17, т. 13 от преходните и заключителните разпоредби на този закон е изменен чл. 368 НПК, като ал. 3 придобива следната редакция: "Искането по ал. 1 и 2 се прави чрез прокурора, който е длъжен незабавно да изпрати делото в съда."; създадена е нова ал. 4 със следното съдържание: "Съдът се произнася еднолично в закрито заседание в 15-дневен срок."
Според трайно установената практика на Конституционния съд по чл. 150, ал. 1, 4 и 5 от Конституцията (Определение № 2/2007 г. по к.д. № 4/2007 г., Определение № 3/2016 г. по к.д. № 5/2016 г., Определение № 6/2016 г. по к.д. № 11/2015 г., Определение № 1/2018 г. по к.д. № 7/2018 г., Определение № 2/2019 г. по к.д. № 11/2018 г., Определение № 8/2023 г. по к.д. № 10/2023 г.) след като оспорената законова разпоредба вече не е част от правния ред, Съдът не може да разглежда искане за установяване на нейната противоконституционност поради отпадане на предмета на искането, независимо дали с новоприета разпоредба се дава правна уредба на същия въпрос. В конкретния случай оспорената разпоредба на чл. 368, ал. 3 НПК е изменена, като е придобила различно съдържание. Същевременно разпоредбата на ал. 2 на чл. 368 НПК, която в настоящото производство е оспорена в частта "на прокурора по ал. 3", е останала непроменена, което обаче не я прави самостоятелен предмет на конституционен контрол предвид препращащия й характер и новото съдържание на ал. 3. Няма самостоятелно приложно поле и оспорената разпоредба на § 8 от ПР на ЗИДНПК, която урежда единствено действието по време на оспорения закон.
По изложените съображения искането за установяване на противоконституционност на чл. 368, ал. 3; чл. 368, ал. 2, изречение второ в частта "на прокурора по ал. 3" от НПК и на § 8 от ПР на ЗИДНПК следва да бъде отклонено, а образуваното пред Съда производство - прекратено.
Предвид горното и на основание чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 25, ал. 2 от Правилника за организацията на дейността на Конституционния съд, Конституционният съд

history ОПРЕДЕЛИ: