ДВ. бр. 62 от 07.07.2026г.

В сила от 07.07.2026 г.
Обн., ДВ, бр. 62 от 7 юли 2026 г.

history Върховният административен съд на Република България - шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесет и шеста година в състав: председател: Тодор Тодоров, членове: Весела Николова, Бойка Табакова, при секретар Мариана Салджиева и с участието на прокурора Виржиния Димитрова изслуша докладваното от съдията Бойка Табакова по адм. д. № 8157/2024 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба, уточнена с молба от 12.06.2025 г., от Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, ЕИК 205148777, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив 4003, район "Северен", бул. Васил Левски № 214 - партер, подадена против: чл. 1, таблицата на чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 6, чл. 3, чл. 4, ал. 1 и 2 относно заменянето на числото "10" с числото "30", чл. 6, чл. 9 относно заменянето на числото "15" с числото "40", чл. 11 относно заменянето на числото "10" с числото "30", таблицата на чл. 14, ал. 1, чл. 16, т. 1 относно заменянето на числото "30" с числото "100", чл. 16, т. 2 относно заменянето на числото "100" с числото "300", таблицата по чл. 17, ал. 1, чл. 17, ал. 2 (нова), чл. 18 относно заменянето на числото "15" с числото "40" от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2013 г., изменена и допълнена с Постановление № 156 на Министерския съвет от 20 септември 2023 г., ДВ, бр. 81 от 26 септември 2023 г.
В жалбата са изложени оплаквания за противоречие на оспорения акт с материалния закон - Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите, приета на основание чл. 7а от Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност (Методиката). Поддържа се и довод за нарушаване на административнопроизводствените правила, предвидени в Закона за нормативните актове. Направено е искане за отмяна на оспорените текстове и присъждане на направените разноски по представен списък.
С Постановление № 16 на Министерския съвет от 13.05.2025 г. за одобряване на Тарифа за таксите, които се събират от Българския институт по метрология (обн., ДВ, бр. 23 от 2025 г., в сила от 1.01.2026 г.) се отменя Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2013 г.
Жалбоподателят поддържа оспорването, като заявява правен интерес от произнасяне със съдебен акт по подадената жалба срещу съответната част от Тарифата в частта, която касае дейността на членовете на сдружението. Обосновава, че за периода на действие на Тарифата в обжалваната й част са прилагани незаконосъобразни такси, от което са реализирани разходи от членовете на сдружението в завишен размер, с оглед несъобразяването им с Методиката.
Ответникът - Министерският съвет, чрез процесуалния си представител В. Демирев - правен съветник, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Като се позовава на чл. 193, ал. 3 от АПК, счита, че оспорващият не обосновава и не доказва изискуемото от нормата наличие на субективно право или конкретен законен интерес за продължаване на производството след отмяната на оспорените текстове. Моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, алтернативно - да бъде отхвърлена като неоснователна.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на жалбата. Предлага оспорените текстове от Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, приета с Постановление № 95 на Министерския съвет от 2013 г., обн., ДВ, бр. 81 от 26 септември 2023 г.; изменена и допълнена с Постановление № 156 на Министерския съвет от 20 септември 2023 г., да бъдат отменени.
От събраните по делото доказателства съдът установи следното:
Постановление № 156 за изменение и допълнение на Тарифата за таксите, които се събират от Българския институт по метрология, е прието на заседание на Министерския съвет от 20 септември 2023 г., видно от Протокол № 42 от заседание на Министерския съвет от същата дата. При приемането на постановлението са спазени процедурните правила за приемането на нормативния акт съгласно чл. 26 от Закона за нормативните актове и чл. 77 от АПК. В съответствие с чл. 31 и сл. от Устройствения правилник на Министерския съвет и неговата администрация (УПМСНА) постановлението е разгледано и прието на заседание на Министерския съвет. Проектът на акта е внесен в Министерския съвет от компетентния орган по чл. 35 от УПМСНА съгласно функционалната му компетентност - министъра на икономиката и индустрията. Към проекта е приложен писмен доклад (мотиви), подписан от вносителя на акта, проект на постановление, финансова обосновка, постъпилите становища от съгласувателната процедура, справки за отразяване на становищата от съгласувателната процедура и предложенията по акта, частична предварителна оценка на въздействие, съобщение за средствата за масово осведомяване. В доклада на вносителя се съдържат подробни мотиви за издаването на нормативния акт. Във финансовата обосновка детайлно е описан начинът на изчисление на новите такси съгласно Методиката за определяне на разходоориентиран размер на таксите. Проектът на акта, докладите/мотивите, оценката на въздействие са публикувани на интернет страницата за обществени консултации strategy.bg, видно от приложените към административната преписка извлечения от интернет страницата strategy.bg (с дата на откриване 2.08.2023 г. и дата на закриване 1.09.2023 г.), както и на страницата на МИИ на същите дати. На интернет порталите са качени справките за отразяване на предложенията и становищата. Извършено е и предварително съгласуване с министерствата и заинтересованите ведомства по чл. 27 от ЗНА и чл. 32 и сл. от УПМСНА. Направените предложения и възражения от предварителното съгласуване и доводите за приемането им не са описани в справката за отразяване на становищата, приложена по преписката.
По делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-икономическа експертиза, заключенията на която в основен и преработени варианти са приети от съда при оспорване от страна на ответника. От тях се установява, че изменените такси не са приведени в единен разходоориентиран формат по Методиката, като част от таксите са под разходоориентираните нива (недостатъчно покритие на разходите), а друга част - над разходоориентираните нива (такси над себестойността). Съдът кредитира с доверие третия вариант на заключението, като не споделя доводите на ответника за погрешни изчисления на експерта. При работата си вещото лице е използвало данните от финансовата обосновка, приложена към материалите по административната преписка от ответника. От жалбоподателя не са представени доказателства за различен размер на ставките, макар да му е дадена възможност чрез уважаване на направеното искане в тази насока с издаване на съдебно удостоверение. Използваните ставки за възнаграждение по минута 0,24 лв. за експерт и 0,29 лв. за ръководно лице съответстват на посочените във финансовата обосновка и са изрично посочени в този размер от процесуалния представител на ответника при поставяне на допълнителна задача към експертизата. Вещото лице не е допуснало различия при прилагане на формулата за преки разходи по Методиката - компонентът ДПР (други преки разходи) в заключението е подразделен на разходи за външни услуги, разходи за командировки, разходи за амортизация и преки постоянни разходи, за което няма нормативна пречка.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доводите на страните и данните по делото, намира, че жалбата е частично процесуално недопустима, а в останалата част - основателна.

history Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК регламентира една от абсолютните предпоставки за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт, а именно наличието на личен правен интерес за лицето, сезирало съда, дефиниран като засягане или възможност за засягане на права, свободи и законни интереси от акта, или пораждане на задължения за това лице.
В Решение № 5 от 17.04.2007 г. на КС на РБ, постановено по конституционно дело № 11/2006 г., се посочва, че гражданите, организациите и органите, които атакуват по съдебен ред определен административен акт, следва да докажат правомерна, лична и обоснована заинтересованост. Според същото решение, когато предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, активната легитимация принадлежи на всички тези правни субекти, чиито права и законни интереси се засягат или могат да бъдат засегнати от него или за които той създава задължения.
Еднозначна е съдебната практика на Върховния административен съд, че изискуемото засягане следва да е пряк резултат от действието на административния акт, а отмяната на последния трябва пряко да води до удовлетворяване интереса на адресата. Безпротиворечиво се приема, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици.
Видно от мотивите на тълкувателно Решение № 2 от 12.02.2010 г. по тълкувателно дело № 4/2009 г. на ВАС, като организации в хипотезата на чл. 186 от АПК, които са създадени по закон и устав да представляват и защитават общите интереси на своите членове, съсловните (браншовите) организации и другите сдружения с нестопанска цел имат право да участват в административното производство за издаване на подзаконовия нормативен акт. Те могат да оспорват издадения подзаконов нормативен акт в случаите, когато с него се засягат или могат да бъдат засегнати общи права, свободи или законни интереси или се пораждат задължения за членуващите в сдружението лица. Правният интерес на съсловните (браншовите) организации и другите юридически лица с нестопанска цел е обусловен от засягането на техни лични права или законни интереси, непосредствено породени от предмета на дейност и целите на учредяването им.
В случая описаната процесуална предпоставка за възникване правото на оспорване, респ. за допустимост на производството, не е налице за Асоциацията на българските търговци, производители, вносители и превозвачи на горива.
Съгласно чл. 4, т. 8 от устава на асоциацията (достъпен в ТРРЮЛНЦ), на който тя се позовава в жалбата си, предметът й на дейност включва експертно и правно консултиране и представителство на икономическите оператори в сектора на търговията, производството, вноса и превоза на нефт и продукти от нефтен произход пред институции, съдебни инстанции, административни органи и трети лица. В т. 9 е посочено разработване и консултиране на проекти на нормативни актове и нормативни актове от всякаква степен, методики, правила, етични кодекси и други стратегически документи в сътрудничество с националните институции на централно и местно ниво. Предметът на дейност на асоциацията включва оказване на юридическа подкрепа за постигане на целите й, сред които оказване на помощ в процеса и условията на свободна, конкурентна, прозрачна и равнопоставена стопанска инициатива на икономическите оператори в сектора.
Преценени през призмата на предмета и целите на Асоциацията, от една страна, а от друга, с оглед изискването за наличие на правен интерес за оспорващия част от приетите с изменението и допълнението на Тарифата норми не засягат пряко правата и законните интереси на търговци, производители, вносители и превозвачи на горива, съответно - на съсловната им организация - жалбоподател, поради което за нея липсва пряк и непосредствен интерес от оспорване по смисъла на чл. 186, ал. 1 от АПК.
Изменената разпоредба на чл. 1 касае разглеждане на заявления и на документи за одобряване на тип средства за измерване (СИ) и за вписване на СИ с одобрен тип.
В таблицата по чл. 2, ал. 1 са включени такси за изпитване на тип и такси за първоначална и последваща проверка на: 1. общи търговски СИ: везни, водомери, електромери; 2. фискални устройства и ЕСФП; 3. измервателни системи за горива и течности; 4. медицински и радиационни средства; 5. климатични и лабораторни уреди.
Новата разпоредба на чл. 2, ал. 6 визира изпитване за електромагнитна съвместимост, климатични въздействия и устойчивост на вибрационни въздействия на средствата за измерване по ал. 1, като за тях се заплаща цена съгласно ценоразпис за услугите, предоставяни от БИМ, т.е. не се въвежда нова такса или се изменя размерът на съществуваща.
Изменената разпоредба на чл. 3 касае оценяване съответствието на типа СИ с техническите и метрологичните изисквания към него. Това действие се включва към одобряване на типа СИ съгласно чл. 29а, ал. 1, т. 3 от Закона за измерванията.
Изменената разпоредба на чл. 4, ал. 1 се отнася за вписване на средство за измерване в регистъра на одобрените типове средства за измерване и/или за издаване на удостоверение за одобрен тип и на допълнение към удостоверение за одобрен тип. Действията са част от одобряване на типа СИ съгласно чл. 29а, ал. 1, т. 4 от Закона за измерванията.
Изменената норма на чл. 4, ал. 2 предвижда такса за издаването на дубликат на удостоверение по ал. 1.