Български законник Седмичен законник Главен счетоводител За Експертис Настолник… Трудово право Семинар Бюджет 1000 въпроса… Контакти
По вид документ > Съдебна практика > Върховен административен съд > РЕШЕНИЕ № 6658 ОТ 17 ЮНИ 2026 Г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 11411 ОТ 2025 Г. (ОБН., ДВ, БР. 62 ОТ 2026 Г.)
ВЪВЕДЕТЕ ВАШАТА ПАРОЛА ЗА ДОСТЪП
Не сте абонат на Експертис?
Разгледайте вариантите ни за АБОНАМЕНТ

РЕШЕНИЕ № 6658 ОТ 17 ЮНИ 2026 г. ПО АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛО № 11411 ОТ 2025 г. (ОБН., ДВ, БР. 62 ОТ 2026 г.)

ДВ. бр. 62 от 07.07.2026г.

В сила от 07.07.2026 г.
Обн., ДВ, бр. 62 от 7 юли 2026 г.

 

history Върховният административен съд на Република България - петчленен състав - І колегия, в съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав: председател: Татяна Хинова, членове: Петя Желева, Василка Шаламанова, Полина Якимова, Десислава Ахладова, при секретар Светла Панева и с участието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от съдията Василка Шаламанова по адм. д. № 11411/2025 г.
Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
С Решение № 7648 от 9.07.2025 г., постановено по адм. д. № 397/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), трето отделение, е отхвърлена жалбата на "Тюф Инженеринг" ЕООД срещу чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 88 от 2023 г.; § 44 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обнародвана в ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта му относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19; срещу чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г. Със съдебното решение е оставена без разглеждане жалбата на дружеството в частта й, в която е оспорен чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., и производството по делото е прекратено в тази част.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Тюф Инженеринг" ЕООД чрез пълномощника адв. Алексиев, с която се излагат доводи за неправилността му поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството. Твърди се, че съдът не е извършил дължимия анализ на фактите и обстоятелствата от значение за спора, както и не е обсъдил ангажираните доказателства, което е довело до необоснован и неправилен краен извод за законосъобразност на атакуваните разпоредби. Намира, че неоснователно измененията на Наредбата обхващат и средствата за измерване на спирачните сили на пътните превозни средства, които нямат отношение към вредните емисии и регулациите на ЕС в тази област. Изтъква допуснато нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗНА, доколкото изискванията към софтуерите по чл. 9а от Наредбата не са публикувани в "Държавен вестник", а са определени със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация". Твърди, че се касае за преотстъпена компетентност, която сама по себе си обуславя необходимостта от отмяна на оспорените разпоредби. Намира за неправилен извода на съда, според който предоставените срокове - 9-месечен и 6-месечен, са достатъчни, тъй като Заповед № РД-01-20 от 22.01.2024 г. по чл. 9, ал. 9б е публикувана 9 месеца преди влизане в сила на разпоредбата. Акцентира се, че същата е изпратена избирателно само на някои производители. Искането, поддържано и в допълнителни писмени бележки, и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което да бъдат отменени атакуваните разпоредби, а в условията на евентуалност - моли за връщане на делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените разноски.
Ответникът - "АТ Ком" ЕООД, чрез пълномощника адв. Алексиев в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за основателност на касационната жалба.
Ответникът - ЕТ "Ники Ауто - Л. X.", редовно уведомен, не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Ответникът - министърът на транспорта и съобщенията, чрез пълномощниците държавен експерт Йорданов и държавен експерт Георгиева в подаден писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от "Тюф Инженеринг" ЕООД и "АТ Ком" ЕООД.
По делото е постъпила и частна жалба, подадена от "Тюф Инженеринг" ЕООД, срещу оспореното съдебно решение в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на дружеството, като изтъква доводи за неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че предмет на обжалване е единствено съюзът "и/или", като е направена различна преценка относно допустимостта на жалбата в частта срещу чл. 1, т. 7 от Наредбата. Искането е за отмяна на първоинстанционното решение в тази му част и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Ответникът - "АТ Ком" ЕООД, чрез пълномощника адв. Алексиев изразява становище за основателност на частната жалба.
Ответникът - ЕТ "Ники Ауто - Л. X.", редовно уведомен, не изразява становище по основателността на частната жалба.
Ответникът - министърът на транспорта и съобщенията, чрез пълномощниците държавен експерт Йорданов и държавен експерт Георгиева в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира касационната и частната жалба за процесуално допустими като подадени в срок и от надлежно легитимирана страна. За да се произнесе по тяхната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с оспорване на разпоредбите на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвани в ДВ, бр. 88 от 2023 г., както и на § 44 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обнародвана в ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта му относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19, както и срещу чл. 1, т. 7 и 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.
За да остави без разглеждане жалбата на "Тюф Инженеринг" ЕООД в частта, с която е оспорена разпоредбата на чл. 1, т. 7 от Наредбата, съдът е приел, че оспорването е недопустимо като лишено от годен предмет, тъй като е констатирано, че оспорената редакция - обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., спрямо предходната действаща - обнародвана в ДВ, бр. 73 от 2014 г., касае изменение единствено в частта на използвания съюз "и/или". В тази връзка съдът е приел, че така формулираният предмет на оспорване - чл. 1, т. 7 от Наредбата, единствено по отношение редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., е негоден, тъй като няма самостоятелно значение.
В останалата част, за да отхвърли оспорването, съдът е приел, че Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства има характера на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, издаден по силата на законовата делегация от чл. 147, ал. 1, 5 и 6 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като изхожда от компетентен орган - министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, и е съгласувана с министъра на вътрешните работи, каквито изисквания са предвидени в посочените разпоредби. Решаващият състав е приел, че актът е издаден в изискуемата форма и е обнародван в ДВ, т.е. от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗНА.
По-конкретно, по отношение на оспорените разпоредби на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 е установено, че са приети с § 5 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г. Частично оспореният § 44 също е приет с изменението и допълнението на Наредбата, ДВ, бр. 88 от 2023 г. Оспореният чл. 1, т. 8 е приет с § 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.
Изложени са съображения, че при изработване на проектите на оспорените текстове са спазени нормативните изисквания на чл. 26 - 28 ЗНА. Въз основа на административната преписка е установено, че преди внасяне на проекта за приемане на оспорените текстове на Наредбата същият е публикуван както на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, така и на Портала за обществени консултации, заедно с мотиви - в изпълнение изискването на чл. 26, ал. 3 ЗНА. По отношение на по-краткия срок - 14 дни, за предложения и становища по проекта, публикуван за обществени консултации, е посочено, че е налице изключителен случай по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗНА, а именно - постъпило официално уведомление от Европейската комисия за начало на процедура за нарушение № 2022/0414, касаеща липсата на въвеждане в националното законодателство на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 на Комисията от 9 юли 2021 г. за изменение на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на актуализирането на някои определения на категориите превозни средства и добавянето на еСаll към списъка на елементите за проверка, методите, причините за неизправност и оценката на неизправностите в приложения I и III към посочената директива (Делегирана директива (ЕС) 2021/1717). Посоченото обстоятелство, обуславящо по-краткия срок, е отразено в мотивите към проекта. Съдът е приел също, че е изпълнено изискването на чл. 26, ал. 5 ЗНА - проектът за изменение и допълнение на Наредбата е публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и на Портала за обществени консултации, ведно със Справка за отразяване на постъпилите становища и предложения от общественото обсъждане, съдържаща и обосновка за неприетите предложения. Проектът на акт заедно с доклад, съдържащ мотиви, са внесени за приемане от министъра на транспорта и съобщенията, като преди това е реализирано задължителното съгласуване на проекта с министъра на вътрешните работи съобразно нормата на чл. 148, ал. 1 ЗДвП. След извършен анализ е прието, че докладът съдържа изискуемите съгласно чл. 28, ал. 2 ЗНА елементи.
Аналогичен извод - за спазване разписаната в чл. 26 - 28 ЗНА процедура, е формиран и по отношение оспорения чл. 1, т. 8 ЗНА. Съдът е приел, че проектът на Наредбата е публикуван на Портала за обществени консултации на 28.02.2020 г. за повторно публично обсъждане за срок от 14 дни, както и на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, като по-краткият срок за обществено обсъждане е мотивиран с обстоятелството, че проектът на Наредба е бил вече публикуван за обществено обсъждане за 30 дни и направените изменения на първоначално публикувания проект са наложили повторното му публикуване за обществено обсъждане. Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта, са отразени в справка, приложена към проекта, който е съгласуван с министъра на вътрешните работи. В мотивите към проекта е посочено, че предлаганите изменения и допълнения са във връзка с Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024 г.) и целят постигане на напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на Решение на СЕС от 5.04.2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване от българската държава на нормите за качество на атмосферния въздух.
Относно материалната законосъобразност на чл. 9, ал. 8а и 8б мотивирано са отхвърлени възраженията за противоречието им с чл. 10, ал. 1 и 2 ЗНА, като е прието, че спорните разпоредби не преуреждат отношения, регламентирани с Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Прието е и съответствие на посочените норми с нормативен акт от по-висока степен - чл. 24 във връзка с чл. 23, ал. 2 от Закона за измерванията. За неоснователни са намерени възраженията относно препятстване достъпа до българския пазар на ситуирани извън страната търговци и производители посредством измененията.
За несъстоятелно е намерено оплакването, поддържано от "Тюф Инженеринг" ЕООД, според което чл. 9, ал. 19 от Наредбата противоречи на целите, посочени в чл. 1, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008, тъй като въведените с Наредбата изисквания към софтуерите не оказват влияние на функциите и предназначението на средствата и нямат характер на административни решения, ограничаващи или отказващи достъп до пазара в Република България.
Отхвърлено е и оспорването на § 44 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта му относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 с мотиви, че не противоречи на чл. 26, ал. 1 ЗНА. В подробно изложение е аргументирано, че предоставеният срок е разумен и достатъчно дълъг, за да може засегнатите правни субекти да приведат дейността си в съответствие със заложените в тези норми изисквания.
По отношение законосъобразността на разпоредбата на чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., съдът е отхвърлил възраженията за противоречието й с чл. 15, ал. 1 ЗНА, тъй като съответства на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО. Решаващият състав е изтъкнал, че съгласно чл. 2, § 3 от Директивата държавите членки могат да въведат национални изисквания относно прегледите за проверка на техническата изправност на превозните средства, които са регистрирани на тяхна територия и не са включени в обхвата й, както и за превозните средства, изброени в § 2 от същия член.
Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно.
По отношение на частната жалба:
Правилно и обосновано административният съд е приел, че оспорването на чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., е недопустимо като лишено от годен предмет за оспорване. Видно от т. 3 от сезиращата съда жалба (л. 7), "Тюф Инженеринг" ЕООД е посочило, че оспорва разпоредбата в редакцията на текста, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., като така формулираният предмет не е променен в хода на съдебното производство.
От съпоставката на редакцията на чл. 1, т. 7 от Наредбата, обнародвана в ДВ, бр. 73 от 2014 г. (предишна действаща), и последвалата я редакция, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., се установява еднозначно, че нормативното съдържание и правният смисъл на разпоредбата не са изменени. Извършената корекция се свежда единствено до езиково и редакционно коригиране на текста чрез използването на съюза "или" вместо предишния "и". С изменението не се въвеждат нови правни последици, нито се променя приложното поле на съществуващото правило за поведение, като промяната е обусловена от необходимостта от прецизиране на текста с оглед техническата невъзможност моторните превозни средства да работят едновременно с втечнен нефтен газ и сгъстен природен газ.
В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че за да подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, е било необходимо съдът да бъде сезиран с едновременно оспорване на разпоредбата в нейните две редакции - както в редакцията от 2014 г., така и в настоящата редакция от 2020 г., тъй като двете се намират в неразривна смислова връзка по отношение на материалноправната си същност. Изолираното оспорване на разпоредбата - единствено в сега действащата й редакция, не може да постигне целения от жалбоподателя правен резултат. Следователно, при липсата на оспорване на двете редакции на текста формулираният предмет на оспорване е негоден, като е лишен от самостоятелно правно значение и не може да породи правен интерес от търсената защита, което съгласно чл. 159, т. 1 АПК съставлява абсолютна процесуална пречка за разглеждане на жалбата по същество.
Неоснователно в частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд е предприел различен подход по отношение на чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., приемайки оспорването й за допустимо. Следва да се отбележи, че посочената разпоредба не е съществувала, преди да бъде обнародвана в посочения брой на "Държавен вестник", поради което не са налице твърдените противоречиви мотиви.
Като е достигнал до извод за недопустимост на жалбата против чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства в редакцията на разпоредбата, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., и я е оставил без разглеждане, прекратявайки производството в тази му част, тричленният състав на ВАС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
По касационната жалба:
Процедурата по изработване, приемане и обнародване на нормативни административни актове е уредена в глава трета "Изработване на проекти на нормативни актове" на ЗНА, прилагана субсидиарно на основание чл. 80 АПК.
По отношение на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и § 44 от преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обнародвана в ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта му относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19:
Първоинстанционният съд е извършил дължимия анализ относно компетентността на органа, издател на акта, както и по отношение изискванията за форма, които не са спорни между страните. Правилно първоинстанционният съд е приел въз основа на представената административна преписка, че са спазени административнопроизводствените правила съобразно чл. 26 - 28 ЗНА при приемане на оспорените разпоредби.
Проектът на подзаконовия нормативен акт, придружен от подробни мотиви - доклад, е бил надлежно публикуван както на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, така и на Единния портал за обществени консултации. С това е осигурена възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съдържанието на предложените изменения и да направят своите предложения и становища.
Основният спорен въпрос по делото в частта, касаеща реда за изработване на проекта на нормативен акт, се свежда до това дали е налице "изключителен случай" по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗНА, обосноваващ определянето на съкратен 14-дневен срок за обществено обсъждане вместо общия 30-дневен такъв. Настоящият петчленен състав намира за правилен и законосъобразен извода на първоинстанционния съд, според който се установява наличие на изключителен случай. Както и друг път е посочвал Върховният административен съд в практиката си (напр. Решение № 1809 от 4.02.2025 г., постановено по адм. д. № 6120/2024 г., петчленен състав), за да се характеризира като изключителен по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗНА, случаят следва да разкрива специфики, които да го отличават съществено от обикновените случаи на нормотворческа дейност, поради които да е необходимо спешното регулиране на обществени отношения, което да обосновава ограничаване на конституционно предвиденото право на гражданите да участват в допитвания до народа (чл. 42, ал. 1 КРБ), намерило отражение в императива на чл. 26, ал. 2 ЗНА. В случая 14-дневният срок е обоснован в мотивите към проекта с обстоятелството, че срещу Република България е стартирала официална процедура за нарушение № 2022/0414 от страна на Европейската комисия. Тази процедура е инициирана поради нетранспониране в срок на императивните изисквания на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 на Комисията от 9 юли 2021 г. Посочената Директива въвежда спешни и задължителни мерки за актуализиране на техническите прегледи. Реалната опасност от налагане на тежки финансови санкции на държавата, съчетана с необходимостта от незабавно привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза, следва да се приеме за изключителен случай, като органът изрично е мотивирал именно с това извънредно обстоятелство по-краткия срок.
В съответствие с чл. 26, ал. 5 ЗНА по делото се съдържа публикуваната Справка за отразяване на постъпилите становища, като по отношение на всяко е налице отговор и обосновка защо не се приема. Наред с това проектът е преминал през задължителното съгласуване с министъра на вътрешните работи по реда на чл. 148, ал. 1 ЗДвП. Докладът съдържа реквизитите по чл. 28, ал. 2 ЗНА, като в него подробно са обяснени причините, налагащи приемането на измененията, необходимите финансови средства, очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, както и е извършен анализ за съответствие с правото на Европейския съюз, като е приложена таблица за съответствие.
Неоснователно касаторът твърди, че е допуснато нарушение на чл. 37, ал. 1 ЗНА, доколкото изискванията към софтуерите по чл. 9а от Наредбата не са публикувани в "Държавен вестник", а са определени със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", което преотстъпване на компетентност само по себе си обуславя необходимостта от отмяна на оспорените разпоредби. По делото е представена Заповед № РД-01-20 от 22.01.2024 г. (л. 83 и сл. от делото) на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", издадена на основание чл. 9, ал. 9б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., с която е определено съдържанието на комуникационния протокол, който трябва да имат имплементиран софтуерите, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията от газоанализаторите, димомерите и стендовете за измерване на спирачните сили на пътните превозни средства към информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства по чл. 11, ал. 3 от Наредбата.
Изрично в чл. 9, ал. 9б от Наредбата е предвидено, че съдържанието на протокола по ал. 9а се определя със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", като в случая не е налице твърдяното недопустимо преуреждане на обществени отношения. Използваният законодателен подход не е в противоречие с чл. 2 ЗНА, като в самата наредба има изрична законова делегация, според която заповедта се издава във връзка с изпълнение разпоредбите на Наредбата, без да изменя или допълва вложения в нормативния акт смисъл. Със заповедта не се въвеждат нови права или задължения за адресатите, които да не са предвидени в Наредбата, а се детайлизира в технически аспект уредбата, като се определят формата и съдържанието на протокола по чл. 9, ал. 9а от Наредбата, с който следва да се удостоверяват вече регламентираните в нея обстоятелства.
Не могат да бъдат споделени и доводите относно изпращане на заповедта само на ограничен кръг заинтересовани лица, тъй като, видно от съдържанието на същата, е наредено да бъде публикувана на електронната страница на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за сведение на заинтересованите лица. От пълномощниците на ответника - министъра на транспорта и съобщенията, е представена разпечатка за публикуването на заповедта, което е сторено на 23.01.2024 г.
Не кореспондира с доказателствата по спора и твърдението, че измененията на Наредбата, по-конкретно чл. 9, ал. 19, обхващат и средствата за измерване на спирачните сили на пътните превозни средства, които нямат отношение към вредните емисии и регулациите на ЕС в тази област, изтъкнати като мотив относно необходимостта от приемане на текстовете. Изрично в доклада се сочи, че с промените, предвидени в проекта на Наредбата за изменение, се цели повишаване качеството на извършваните периодични прегледи за проверка на техническата изправност, като се направи невъзможно манипулирането на резултатите от измервания на превозни средства, на които не е извършено реално измерване на спирачните сили и/или емисиите в отработените газове. Сред целените резултати е подобряване на техническата безопасност на пътните превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, с оглед Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата в Република България 2021 - 2030 г., което безспорно засяга и спирачните системи и за което са изложени мотиви.
Неоснователно се твърди, с оглед Заповед № РД-01-20 от 22.01.2024 г., че срокът за привеждане на софтуерите в съответствие с изискванията на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. е 3-месечен - с оглед чл. 9, ал. 9а от Наредбата, влизащ в сила на 22.04.2024 г. От една страна, посочената разпоредба на чл. 9, ал. 9а не е била предмет на оспорване, а от друга страна - съгласно § 44, ал. 1 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в оспорената му част Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на: § 5, т. 3 относно чл. 9, ал. 8а и 8б и § 5, т. 9 относно чл. 9, ал. 19, които влизат в сила 6 месеца след обнародването й в ДВ и които именно разпоредби са били оспорени - както самостоятелно, така и в рамките на § 44 относно влизането им в сила. Правилно съдът е приел, че законосъобразността на разпоредбата на § 44, ал. 1, предвиждаща 6-месечен срок за влизане в сила на оспорените текстове след обнародването им в ДВ, следва да се преценява при съобразяване с § 44, ал. 10 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г., който предвижда по-дълъг срок - лицата по чл. 16, каквито са и оспорващите дружества, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства до изтичане на срока по ал. 1, могат да извършват проверки с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС без инсталирани софтуери, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3, до изтичането на 9-месечен срок от обнародването на Наредбата в "Държавен вестник". От изложеното следва извод, че срокът не е 3-месечен, като е осигурен достатъчно дълъг период за привеждане дейността на засегнатите субекти в съответствие с новата уредба.
Поради изложеното настоящият петчленен състав на Върховния административен съд приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение в тази му част, тъй като е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и при обоснованост на правните изводи, поради което следва да бъде оставено в сила.
В частта, в която е отхвърлена жалбата на "Тюф Инженеринг" ЕООД срещу разпоредбата на чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, обнародвана в ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., решението на тричленния състав на Върховния административен съд е неправилно и следва да бъде отменено.
От страна на решаващия съдебен състав не са взети предвид допуснатите при приемане на текста съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са самостоятелно основание за неговата отмяна.
Обжалваната разпоредба на чл. 1, т. 8 е приета с § 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г. Както се установява от представената административна преписка, при приемането на Наредбата за изменение на Наредба № Н-32 от 2011 г. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Проектът на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. и мотивите към него са публикувани на 12.04.2019 г. с посочена дата на приключване на консултациите - 13.05.2019 г. След отразяване на направените бележки и изменения в първоначално публикувания проект Наредбата с измененията и допълненията е публикувана за повторно обсъждане в нов 14-дневен срок на 28.02.2020 г. Сроковете по чл. 26, ал. 4 ЗНА са спазени, но в нарушение на чл. 26, ал. 3 ЗНА в приложимата редакция на текста, ДВ, бр. 34 от 2016 г., публикуваните заедно с проекта мотиви, съответно - докладът, не отговарят на изискванията на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА. В противоречие с чл. 28, ал. 2, т. 3 ЗНА в представения доклад не са отразени финансовите и други средства, необходими за прилагането на новата наредба. Не са обсъдени средствата, необходими за прилагане на изменената наредба и въведените с нея нови изисквания. В нарушение на чл. 28, ал. 2, т. 4 и 5 ЗНА не са изложени съображения относно очакваните резултати от прилагането, включително финансовите, ако има такива, както и анализ за съответствието с правото на Европейския съюз. Такъв анализ в мотивите към проекта на наредбата, публикувани за обществено обсъждане на 12.04.2019 г. и съответно на 28.02.2020 г., не е направен. Отбелязването в мотивите към Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г., публикувани в Портала за обществени консултации, е, че "с проекта се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на решение на Съда на Европейския съюз от 5.04.2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване на нормите за качество на атмосферния въздух. Мярката е свързана с категоризацията на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества", но не е достатъчно, тъй като не удовлетворява изискването за преценка на съответствието на измененията и допълненията на наредбата с правото на Европейския съюз. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила са съществени, тъй като разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 3, 4 и 5 ЗНА са въведени като гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В посочения смисъл са Решение № 5518 от 29.05.2023 г., постановено по адм. д. № 11876/2022 г. на ВАС, оставено в сила с Решение № 12387 от 12.12.2023 г., постановено по адм. дело № 7801/2023 г. по описа на ВАС, петчленен състав; Решение № 2899 от 12.03.2024 г., постановено по адм. д. № 3973/2023 г. по описа на ВАС, четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 6673 от 19.06.2025 г., постановено по адм. д. № 4418/2025 г. по описа на ВАС, петчленен състав; Решение № 3934 от 29.03.2021 г., постановено по адм. д. № 12473/2020 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, оставено в сила с Решение № 7856 от 13.09.2022 г., постановено по адм. д. № 5661/2021 г. по описа на ВАС, петчленен състав; Решение № 8161 от 1.07.2024 г., постановено по адм. д. № 1899/2024 г. по описа на ВАС, петчленен състав.
Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяна на разпоредбата на чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 2020 г.
По изложените съображения Върховният административен съд намира, че решението на тричленния състав на ВАС, трето отделение, следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлена жалбата на "Тюф Инженеринг" ЕООД против посочената разпоредба, като вместо него се постанови решение, с което разпоредбата да бъде отменена.
По разноските:
С оглед изхода от спора, за първоинстанционното производство, при навременна претенция и доказателства за извършването им следва да се присъдят деловодни разноски в полза на "АТ Ком" ЕООД в размер на 120,00 лв. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 1700,00 лв. има направено възражение за прекомерност от процесуалните представители на министъра на транспорта и съобщенията, което следва да бъде уважено с оглед извършените процесуални действия и предоставена защита от адвоката на дружеството, като се редуцира с 1/2 - до размер от 850 лв. Посочените суми на полагаемите разноски следва да се превалутират на основание чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлизат на общо 495,95 евро.
За настоящата касационна инстанция в полза на Министерството на транспорта и съобщенията се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ в размер на 300,00 лв. Настоящият касационен състав намира, че посоченият размер се явява подходящ и съответства на зададените с Решение по дело С-438/22 на CEC критерии за справедливост, като е съобразен с фактическата и правната сложност на спора и обема на извършените процесуални действия и предоставена защита. Посочената сума следва да се превалутира на основание чл. 12 и 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, като възлиза на 153,39 евро.

history Разноски за касационната инстанция се следват и в полза на "Тюф Инженеринг" ЕООД, като претендираният размер от 750 евро следва да се редуцира до 600 евро с оглед направеното възражение за прекомерност от процесуалните представители на ответника. Посоченият размер се явява подходящ и съответства на зададените с Решение по дело С-438/22 на CEC критерии за справедливост, като е съобразен с извършените процесуални действия и предоставена защита.


   Реклама:
 

сп. "Български законник"

 

в. "Седмичен законник"

 

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...