ДВ. бр. 62 от 07.07.2026г.

В сила от 07.07.2026 г.
Обн., ДВ, бр. 62 от 7 юли 2026 г.

history Върховният административен съд на Република България - трето отделение, в съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и пета година в състав: председател: Таня Куцарова, членове: юлиян Киров, Чавдар Димитров, при секретар Ирена Кръстева и с участието на прокурора Даниела Машева изслуша докладваното от председателя Таня Куцарова по адм. д. № 397/2024 г.
Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по жалба на "ТЮФ инженеринг" ЕООД с ЕИК175073611 и със седалище в София, на [улица], [номер], срещу чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.) (Наредба/та), ДВ, бр. 88 от 2023 г.; § 44 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19; чл. 1, т. 7 и 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.
Жалбоподателят излага доводи, че оспорените разпоредби са незаконосъобразни и иска тяхната отмяна. Относно чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. в редакцията й в ДВ, бр. 88 от 2023 г. твърдй допуснати при приемането на текстовете съществени процесуални нарушения. Изразява становище, че чл. 9, ал. 8а противоречи на чл. 9, ал. 1 и чл. 10, ал. 1 и 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА), чл. 9, ал. 8б - на чл. 10, ал. 1 и 2 от с.з., чл. 9, ал. 19 - на целите, посочени в чл. 1, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008. По отношение § 44 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта му относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 счита, че същият противоречи на залегналите в нормата на чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на предвидимост и откритост при изработване на проект на нормативен акт. За чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., излага аргументи, че текстът е в противоречие с Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО, а за чл. 1, т. 8 от същата - с чл. 15, ал. 1 ЗНА във връзка с Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО. Не претендира разноски за настоящото производство.
С Определение от 8.08.2024 г. на страната на оспорващия са конституирани следните страни - дружество "АТ КОМ" ЕООД с ЕИК 831689366 и ЕТ "Н. Ауто" - Л. X., с ЕИК 114891205.
Дружество "АТ КОМ" ЕООД се присъединява към оспорването по настоящото дело само относно чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 88 от 2023 г. Прави искане до съда (л. 255 - 259, пак там) за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (CEC) в следния смисъл: "Следва ли разпоредбата на ал. 19 на чл. 9 да се тълкува като "косвен ефект", който се изразява в недопускане до пазара на труда в България на средства за измерване, газоанализатори, диомери, спирачни стендове, които отговарят на изискванията на Директива 2014/32/ЕО за целите на извършване на периодични технически прегледи по реда на Директива 2014/45 на ЕС?". Претендира разноски за производството пред настоящия съд, вкл. за адвокатско възнаграждение, за което представя доказателства за извършването им (л. 461 от делото).
Едноличен търговец "Н. Ауто" - Л. X., оспорва законосъобразността на всички посочени от "ТЮФ инженеринг" ЕООД разпоредби. Не претендира разноски за настоящото производство.
Ответникът - министърът на транспорта и съобщенията, оспорва жалбата на "ТЮФ инженеринг" ЕООД по съображения за неоснователността й, изложени в писмен отговор от 13.05.2024 г. Иска отхвърляне на оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в минимален размер. Прави възражение за прекомерност на претендираното от "АТ КОМ" ЕООД адвокатско възнаграждение.
Представителят на Върховната касационна прокуратура, участващ по делото в съответствие с чл. 192 АПК, изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Счита, че при приемането на оспорените разпоредби не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като същите са в съответствие с материалния закон.
По искането за отправяне на преюдициално запитване до CEC, предявено от "АТ КОМ" ЕООД:
Съобразно чл. 628 ГПК във връзка с чл. 144 АПК отправянето на преюдициално запитване до CEC е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз (ЕС). Член 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), както и практиката на CEC, свързват преценката на необходимостта от отправяне на преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на съюзното право при постановяване на решението по конкретен правен спор.
Видно от начина на формулиране на обективираното в жалбата на "АТ КОМ" ЕООД преюдициално запитване, същото не касае тълкуване на разпоредба от правото на ЕС, а представлява искане за преценка на съответствието на оспорения чл. 19, ал. 9 от Наредбата с приложимите материалноправни разпоредби. По аргумент от нормата на чл. 192а, изр. второ и чл. 196 във връзка с чл. 146 АПК тази преценка се извършва от националния съд, разглеждащ делото по оспорване на подзаконов нормативен акт, като предмет на съдебна проверка са не само основанията, посочени от оспорващия, а законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК. Съдът на Европейския съюз няма компетентност да тълкува норми от националното право. В този смисъл, доколкото контролът за законосъобразност на оспорените текстове от Наредбата ще се осъществи в хода на настоящото производство и предвид липсата на посочване в искането на "АТ КОМ" ЕООД на разпоредба от правото на ЕС, тълкуването на която да е от значение за правилното решаване на настоящото дело, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че не са налице основания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС на основание чл. 267, § 1, буква "б" ДФЕС и чл. 629, ал. 2 ГПК, поради което това искане следва да се остави без уважение.
По жалбата на "ТЮФ инженеринг" ЕООД срещу разпоредби от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства:
Върховният административен съд, тричленен състав на трето отделение, преценява жалбата на "ТЮФ инженеринг" ЕООД срещу Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за допустима за разглеждане по същество в частта й, в която е оспорен чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 88 от 2023 г.; § 44 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта му относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19, както и чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., а в останалата й част - за недопустима, като лишена от годен за обжалване предмет.
В допустимата й част жалбата отговаря по форма и съдържание на посочените в т. 1 - 8 от чл. 150, ал. 1 АПК задължителни реквизити и е подадена от лице с право на оспорване по смисъла на чл. 186, ал. 1 АПК предвид факта, че жалбоподателят притежава Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства № 982 от 9.10.2013 г., издадено от Министерството на транспорта и съобщенията, с последна промяна от 3.10.2023 г., валидно до 9.10.2028 г. (л. 44, пак там).
Правният интерес на присъединените по реда на чл. 189, ал. 2 АПК оспорващи е обусловен от следните обстоятелства:
"АТ КОМ" ЕООД е представило доказателства (л. 260 - 266), че е производител и вносител на средства за измерване, одобрени от Българския институт по метрология. Едноличният търговец "Н. Ауто" - Л. X., притежава Разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства № 310 от 27.06.2013 г., с последна промяна от 20.06.2023 г., валидно до 27.06.2028 г. (л. 305, пак там).
Относно оспорването на чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.:
Текстът на чл. 1, т. 7 от Наредбата гласи: "С тази наредба се определят: 7. (нова, ДВ, бр. 73 от 2014 г., в сила от 1.09.2014 г.; изм., бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.11.2020 г.) условията и редът за извършване на първоначална проверка за установяване на съответствието на допълнително монтираните в МПС уредби, които позволяват работата на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ (ВНГ или СПГ) с техническите изисквания, определени в чл. 20 от Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (обн., ДВ, бр. 21 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2014 г.) (Наредба № Н-3);". С изменението в тази норма, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г. (в сила от 12.11.2020 г.), изразът "двигателя с втечнен нефтен газ и сгъстен природен газ (ВНГ или СПГ)" е заменен с думите "двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ (ВНГ или СПГ)".
Твърдението на "ТЮФ инженеринг" ЕООД е, че чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., противоречи на Регламент (ЕС) 2018/858 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. относно одобряването и надзора на пазара на моторни превозни средства и техните ремаркета, както и на системи, компоненти и отделни технически възли, предназначени за такива превозни средства, за изменение на регламенти (ЕО) № 715/2007 и (ЕО) № 595/2009 и за отмяна на Директива 2007/46/ЕО. Оспореното изменение касае само един съюз - и/или, а останалата част от разпоредбата, съгласно която с Наредбата се определят "условията и редът за извършване на първоначална проверка за установяване на съответствието на допълнително монтираните в МПС уредби, които позволяват работата на двигателя с втечнен нефтен газ или сгъстен природен газ (ВНГ или СПГ) с техническите изисквания, определени в чл. 20 от Наредба № Н-3 от 2013 г. за изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (обн., ДВ, бр. 21 от 2013 г.; изм. и доп., бр. 31 от 2014 г.) (Наредба № Н-3);" е обнародвана в ДВ, бр. 73 от 2014 г., в сила от 1.09.2014 г., и в тази си редакция не е предмет на оспорване в настоящото производство. Изменението, касаещо съюза и/или, не може да се разглежда самостоятелно, извън смисловото съдържание на цялата разпоредба на чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., защото е свързано с останалия текст на нормата и няма самостойно значение, съответно подобен подход би противоречал на правилата на правната логика. Законосъобразността на оспореното изменение може да бъде проверена, ако е инициирано производство по обжалване на чл. 1, т. 7 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. в двете му редакции - тази, ДВ, бр. 73 от 2014 г. (когато е създадена т. 7) и тази в ДВ, бр. 80 от 2020 г. Поради това в тази й част жалбата на "ТЮФ инженеринг" ЕООД следва да се остави без разглеждане като лишена от годен за обжалване предмет.
По съществото на спора настоящият състав на Върховния административен съд, като взе предвид изложеното в жалбите на "ТЮФ инженеринг" ЕООД и "АТА КОМ" ЕООД, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства има характера на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75 АПК, издаден по силата на законовата делегация от чл. 147, ал. 1, 5 и 6 и чл. 148, ал. 1, ал. 3, ал. 4, т. 1, 2 и 3, ал. 6, т. 1, 2 и 3 и ал. 10 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Текстовете предвиждат, че условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства и за издаване на разрешения за извършване на периодичен преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, участващи в движението по пътищата, се определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, съгласувана с министъра на вътрешните работи. С оглед горепосочените разпоредби съдът приема, че атакуваните разпоредби от процесната Наредба са издадени от компетентен орган.
Актът е издаден в изискуемата форма и е обнародван в ДВ, т.е. от формална страна е спазена изискуемата процедура по чл. 78, ал. 2 АПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗНА.
Оспорените разпоредби на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 са приети с § 5 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 88 от 20.10.2023 г. Частично оспореният § 44 също е приет с изменението и допълнението на Наредбата, ДВ, бр. 88 от 2023 г.
От събраните по делото доказателства се установява, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 ЗНА, преди внасяне на проекта за приемане на оспорените текстове на Наредбата, същият е публикуван както на страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, така и на Портала за обществени консултации, заедно с мотиви. Поради постъпило официално уведомление от Европейската комисия за начало на процедура за нарушение № 2022/0414, касаеща липсата на въвеждане в националното законодателство на изискванията на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 на Комисията от 9 юли 2021 г. за изменение на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на актуализирането на някои определения на категориите превозни средства и добавянето на eCall към списъка на елементите за проверка, методите, причините за неизправност и оценката на неизправностите в приложения I и III към посочената директива (Делегирана директива (ЕС) 2021/1717), което обстоятелство е отразено в мотивите към проекта на акт, неговият съставител е определил 14-дневен срок за даване на предложения и становища от гражданите и юридическите лица.
Задълженията по чл. 26, ал. 4 ЗНА относно сроковете за предложения и становища по проект на нормативен акт, публикуван за обществени консултации, са императивно предвидени с оглед гарантиране принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност при изработването на проект на нормативен акт, а неизпълнението на което и да е от тях води до процесуално нарушение, опорочаващо издадения акт. Граматическото тълкуване на израза "изключителен случай" предполага такъв случай, който разкрива специфики, отличаващи го от обикновените случаи на нормотворческа дейност, така че да е необходимо спешно регулиране на обществени отношения, което да обосновава ограничаване на определения от закона 30-дневен срок за обществено обсъждане. В конкретния случай угрозата от налагането на Република България на имуществена санкция (или еднократно платима сума) заради неправилното транспониране от нейна страна на Делегирана директива (ЕС) 2021/1717 на Комисията, чийто срок за транспониране в националното законодателство е бил 27.09.2022 г., според настоящия състав безспорно се явява "изключителен случай" по смисъла на чл. 26, ал. 4, изречение второ от ЗНА, който обосновава прилагането на възможно най-краткия срок за обществено обсъждане на проекта на Наредбата.
В изпълнение на нормата на чл. 26, ал. 5 ЗНА, след приключването на обществените консултации и преди издаването на проекта за изменение и допълнение на Наредбата същият е публикуван на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията, както и в Портала за обществени консултации, ведно със Справка за отразяване на постъпилите становища и предложения от общественото обсъждане, съдържаща и обосновка за неприетите предложения. Проектът на акт заедно с доклад, съдържащ мотиви, са внесени за приемане от министъра на транспорта и съобщенията, като преди това е реализирано задължителното, съобразно нормата на чл. 148, ал. 1 ЗДвП, съгласуване на проекта с министъра на вътрешните работи, данни за което се съдържат на л. 93 и л. 94 от делото. Докладът (от л. 63 до л. 74, пак там) е с изискуемото се съдържание съобразно изискването на чл. 28, ал. 2 ЗНА, като при тази преценка съдът съобразява оспорените норми от Наредбата, предмет на контрол за законосъобразност в настоящото производство. В доклада изрично е отбелязано, че предложеният проект ще изисква финансови средства и административен ресурс, разбити по видове в три групи (т. 2.1, 2.2 и 2.3 от същия). Следователно при издаване на частично оспорения подзаконов нормативен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като са спазени изискванията на чл. 26 и 28 ЗНА.
Оспореният чл. 1, т. 8 е приет с § 1 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.
От данните по делото (л. 219 - 220 и л. 223, пак там) се установява, че проектът на Наредбата е публикуван на Портала за обществени консултации на 28.02.2020 г. за повторно публично обсъждане за срок от 14 дни, както и на интернет страницата на Министерството на транспорта и съобщенията. По-краткият срок за обществено обсъждане е мотивиран с обстоятелството, че проектът на Наредбата е бил вече публикуван за обществено обсъждане за 30 дни и направените изменения на първоначално публикувания проект са наложили повторното му публикуване за обществено обсъждане. Резултатите от проведеното обществено обсъждане и становищата, постъпили в хода на съгласуването на проекта, са отразени в справка, приложена към проекта. Проектът на Наредбата е съгласуван с министъра на вътрешните работи (л. 214 - 215, пак там). В мотивите към проекта е посочено, че предлаганите изменения и допълнения са във връзка с Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024 г.), свързани със значителното превишаване на допустимите норми на емисиите от прахови частици в големите градове, както и че със същия се постига напредък по изпълнение на една от мерките в изпълнение на Решение на СЕС от 5.04.2017 г. по дело С-488/15 (ФПЧ10) срещу Република България за неспазване от българската държава на нормите за качество на атмосферния въздух. Мярката е свързана с категоризация на моторните превозни средства в екологични групи в зависимост от отделяните от тях емисии на вредни вещества.
По административната преписка е представен и доклад (л. 170 - 175) на заместник-министъра на транспорта и съобщенията относно необходимостта и целите, преследвани с предлаганите изменения и допълнения в подзаконовия нормативен акт. В доклада изрично е отбелязано, че предложеният проект не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови и други средства за прилагането на новата уредба.
Като краен резултат е спазена предвидената в чл. 26 - 28 ЗНА процедура за приемане на проекта на акт. Общественото обсъждане е проведено при гарантиране правата на заинтересованите субекти да изразят позицията си и да участват в процедурата по приемане на измененията и допълненията в подзаконовия акт. Административният орган е отговорил на направените предложения, упражнявайки правомощията си в рамките на предоставената компетентност.
Предвид изложеното, Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение преценява, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при приемане на оспореното допълнение в Наредбата, които да обуславят основание за отмяната му.
По материалната законосъобразност на оспорените норми:
Съгласно чл. 9, ал. 8а от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 88 от 2023 г., лицата, пускащи на пазара и/или в действие газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС съгласно Закона за измерванията, предоставят в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация":
1. съвместимите софтуери, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3, на електронен/магнитен носител;
2. списък на упълномощени представители за конфигуриране на средствата за измерване със съответния софтуер по т. 1, в който посочват: трите имена на лицата, ЕГН, регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", от което да получат издадената им карта по ал. 13.
Съобразно чл. 9, ал. 86 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 88 от 2023 г., лицата по ал. 8а представят софтуерите по ал. 8а, т. 1 на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" в следните случаи:
1. преди пускането в употреба на съответното средство за измерване;
2. преди всяка промяна на софтуера.
По силата на чл. 9, ал. 19 от Наредбата в редакцията й, ДВ, бр. 88 от 2023 г. лицата по чл. 16 извършват прегледи и проверки с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на ППС с инсталирани софтуери, отговарящи на изискванията на ал. 9а от с.р.
Съобразно § 44 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в оспорената му част Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в ДВ, с изключение на: § 5, т. 3 относно чл. 9, ал. 8а и 8б и § 5, т. 9 относно чл. 9, ал. 19, които влизат в сила 6 месеца след обнародването й в ДВ.
Неоснователно е оплакването в жалбата на "ТЮФ Инженеринг" ЕООД, че чл. 9, ал. 8а и 8б противоречи на чл. 10, ал. 1 и 2 ЗНА, доколкото обществените отношения, предмет на уредба в оспорените разпоредби, вече са уредени в Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с постановление на Министерския съвет (ПМС) № 31 от 12.02.2003 г., ДВ, бр. 17 от 21.02.2003 г.
С разпоредбите на чл. 9, ал. 8а и 8б от Наредбата са вменени задължения на лицата, пускащи на пазара и/или в действие газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на пътните превозни средства, т.е. средства за измерване, за предоставяне в Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" на софтуери, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система за електронно регистриране на извършените периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
С Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол се определят средствата за измерване, за проверката на които се оправомощават лица, и редът за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване. Съгласно чл. 18 от същата оправомощените лица за извършване на проверка на стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства, газоанализатори на отработени газове от моторни превозни средства или димомери са длъжни да отразяват проверките в информационната система по чл. 11, ал. 3 на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства.
Така изложеното обосновава извод, че оспорените чл. 9, ал. 8а и 8б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. уреждат обществените отношения, свързани с предоставянето на софтуери, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от същата, а не обществените отношения, свързани с проверките на средствата за измерване, респ. същите са приложими към лицата, пускащи на пазара и/или в действие средства за измерване, а не към лицата, оправомощени за проверка на средства за измерване по реда на Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно обществените отношения, уредени с чл. 9, ал. 8а и 8б от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. не попадат в предметния обхват на Наредбата за реда за оправомощаване на лица за проверка на средства за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Противно на твърдението на жалбоподателя "ТЮФ инженеринг" ЕООД за противоречие на оспорените текстове със ЗНА, чл. 9, ал. 8а и 8б от Наредбата изпълняват изискването на чл. 15, ал. 1 ЗНА да съответстват на нормативните актове от по-висока степен, по-конкретно на Закона за измерванията, който в чл. 24 регламентира, че лицата, които пускат на пазара и/или в действие и използват средствата за измерване, отговарят за тяхното съответствие с изискванията към тях. Тази разпоредба следва да се тълкува във връзка с чл. 23, ал. 2 от с.з., съгласно който средствата за измерване се пускат на пазара и/или в действие и се използват само ако съответстват на изискванията на тази глава и на наредбата по чл. 28.
Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя възражението на жалбоподателя "ТЮФ инженеринг" ЕООД, че оспореният чл. 9, ал. 8а от Наредбата противоречи на чл. 9, ал. 1 ЗНА. Текстът на нормата е формулиран на общоупотребимия български език и достатъчно ясно, а при връзката в жалбата между нея и чл. 42, ал. 2 от Закона за измерванията е лишена от правна логика, от една страна, защото цитираната разпоредба от Закона за измерванията няма отношение към разработването на софтуерите, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3 от Наредбата, а от друга, защото според необоримата презумпция от римското право незнанието на закона не би могло да е оправдание. След като Законът за измерванията вменява на лицата, които пускат на пазара и/или в действие и използват средства за измерване, задължение да отговарят за съответствието на тези средства с националноправните изисквания към тях, то, както обосновано се е аргументирал ответникът по жалбата, лицата със седалище извън Република България, които желаят да извършват дадена търговска/стопанска дейност в страната, следва да са запознати с националното законодателство, регламентиращо извършването й.
Несъстоятелно е оплакването на оспорващото дружество "ТЮФ инженеринг", че разпоредбата на чл. 9, ал. 19 от Наредбата противоречи на целите, посочени в чл. 1, § 1 от Регламент (ЕС) 2019/515 на Европейския парламент и на Съвета от 19 март 2019 г. относно взаимното признаване на стоки, законно предлагани на пазара в друга държава членка, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 764/2008. С този Регламент се определят правила и процедури за прилагането в конкретни случаи от държавите членки на принципа за взаимно признаване по отношение на стоки, предмет на чл. 34 от ДФЕС, които са законно предлагани на пазара в друга държава членка, като се имат предвид чл. 36 от ДФЕС и съдебната практика на СЕС. Съгласно чл. 7, § 1 от Директива 2014/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 г. за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на средства за измерване държавите членки не възпрепятстват по причини, свързани с обхвата на тази Директива, предоставянето на пазара и/или пускането в действие на средство за измерване, което отговаря на изискванията на тази директива.
Изискванията към софтуерите на средствата за измерване, определени с Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., не възпрепятстват предоставянето на пазара или пускането в действие на тези средства, тъй като изискванията към софтуерите не оказват влияние върху функциите и предназначението на средствата. Изискванията към софтуерите нямат характер на административни решения, ограничаващи или отказващи достъп до пазара на Република България, тъй като не са във връзка с възможността за предоставянето на пазара и/или пускането в действие на самото средство за измерване, респ. не препятстват по никакъв начин предоставяне и/или пускане в действие на това средство.
По отношение § 44 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) в частта му относно влизането в сила на чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 жалбоподателят "ТЮФ инженеринг" ЕООД изразява становище, че същият противоречи на залегналите в нормата на чл. 26, ал. 1 ЗНА принципи на предвидимост и откритост при изработване на проект на нормативен акт. Тази теза е несъстоятелна първо, доколкото в мотивите към проекта на Наредбата изрично е посочено, че прилагането й ще доведе до разходването на финансови средства и ще изисква административен ресурс, описани в три групи, според субекта на извършването им и второ, защото даденият от законодателя преходен период за влизане в сила на оспорените чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 е разумен и достатъчно дълъг, за да може засегнатите от тях правни субекти да приведат дейността си в съответствие със заложените в тези норми изисквания. Частично оспореният § 44 следва да се обсъжда и тълкува при съобразяване на тези разпоредби от него, които не са оспорени пред настоящия съд, като се има предвид, че съгласно § 44, ал. 10 от ПЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн., ДВ, бр. 88 от 2023 г., в сила от 20.10.2023 г.) лицата по чл. 16 от Наредбата, получили разрешение за извършване на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства до изтичане на срока по ал. 1 от § 44, могат да извършват проверки с газоанализатори, димомери и стендове за измерване на спирачните сили на пътни превозни средства без инсталирани софтуери, осигуряващи електронно предаване на резултатите от измерванията към информационната система по чл. 11, ал. 3, до изтичането на 9-месечен срок от обнародването на Наредбата в ДВ. Това означава, че лицата, които понастоящем извършват периодични прегледи, разполагат не с шест, а с девет месеца от обнародване на Наредбата за привеждане на дейността си в съответствие с нея. Допълнителен аргумент, че 6-месечният и 9-месечният преходен период са приемливи за всички заинтересовани от прилагането на Наредбата лица, е и обстоятелството, че при проведеното в периода 5.06.2023 г. - 19.06.2023 г. обществено обсъждане на проекта на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. не са постъпили бележки и предложения по тези периоди.
Относно оспорването на чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г.:

history Член 1, т. 8 от Наредбата гласи: "С тази наредба се определят: 8. (нова, ДВ, бр. 80 от 2020 г., в сила от 12.07.2021 г.) условията и редът за извършване на проверка за определяне на екологичната група на моторните превозни средства от категории М1 и N1;".
Неоснователно е оплакването на "ТЮФ инженеринг" ЕООД, че чл. 1, т. 8 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. противоречи на чл. 15, ал. 1 ЗНА, тъй като не съответства на Директива 2014/45/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета и за отмяна на Директива 2009/40/ЕО.
Определянето на моторните превозни средства в екологични групи е породено от необходимостта за изпълнение на мерки от Националната програма за подобряване качеството на атмосферния въздух (2018 - 2024 г.), свързани с въвеждането на зони с ниски емисии на вредни вещества на територията на общините в страната. В Националната програма е отчетено лошо качество на атмосферния въздух в страната, свързано със значително превишаване на допустимите норми на емисиите от прахови частици в големите градове. Като основна причина за състоянието на въздуха е посочено вредното въздействие на моторните превозни средства, свързано с емисиите им от отработени газове. В тази връзка е и инициативата на общините за ограничаване на движението на моторни превозни средства, които отделят високо количество вредни емисии, в определени части (зони) на населеното място в дните или часовите интервали с пикови стойности на замърсяването на въздуха. Подобна мярка вече се прилага в големи европейски градове, като на моторните превозни средства се поставя маркировъчен стикер за екологичната група на моторното превозно средство.
Критериите за класифициране на превозните средства от категории М1 и N1 в екологични групи са определени в чл. 37а от Наредбата. Съгласно тази разпоредба моторните превозни средства от категории М1 и N1 се определят в пет екологични групи във връзка със степента на отрицателното им въздействие върху околната среда и качеството на атмосферния въздух, в зависимост от екологичната им категория (EURO) или датата на първата им регистрация, ако няма екологична категория (EURO), и съдържанието на въглероден оксид (СО) в отработилите газове на моторни превозни средства с двигатели с принудително възпламеняване на работната смес или стойността на коефициента на поглъщане на светлината (димност) за моторни превозни средства с двигатели със самозапалване чрез сгъстяване на работната смес, установени чрез измерване по чл. 31, ал. 8 от същата Наредба в контролно-технически пункт.
Директива 2014/45/ЕС установява минималните изисквания за режима на периодични прегледи за проверка на техническата изправност на превозните средства, които се използват по пътищата, отворени за обществено ползване, като същите са транспонирани в националното законодателство със ЗДвП и Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. Директивата позволява на държавите членки да въведат специфични изисквания за извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, регистрирани на тяхна територия. Съобразно чл. 2, § 3 от нея държавите членки могат да въведат национални изисквания относно прегледите за проверка на техническата изправност на превозните средства, които са регистрирани на тяхна територия и не са включени в обхвата й, както и за превозните средства, изброени в § 2 от същия член. В този смисъл е и Съображение 4 от Директива 2014/45/ЕС, съгласно което държавите членки могат да определят по-високи стандарти за проверка от тези, изисквани от директивата.
Действително, както посочва "ТЮФ инженеринг" ЕООД, Директива 2014/45/ЕС не съдържа легална дефиниция за "екологична група", но това е така, защото нейният предметен обхват не са европейските стандарти за изгорели газове. Последните задават допустимите стойности на изгорелите газове на МПС, пускани на европейския пазар, и са определени за първи път с Директива на Съвета от 20 март 1970 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно мерките, които трябва да се приемат за контрол върху замърсяването на въздуха от газовете на двигателите с принудително запалване, с които са оборудвани моторните превозни средства (70/220/ЕИО) - отменена. Впоследствие законодателството на Съюза относно емисиите от превозни средства и разхода на гориво е усъвършенствано в продължение на повече от 35 години, достигайки 24 директиви, отменени с чл. 17 от действащия към момента Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2007 г. за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване на превозни средства.
Екологичните групи на МПС се определят на база на измерванията на съдържанието на въглероден оксид (СО) или на коефициента на поглъщане на светлината (димност), извършени по време на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.
След като държавите членки могат да определят по-високи стандарти за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета от тези, изисквани от Директива 2014/45/ЕС, определяща минималните такива, текстът на чл. 1, т. 8 от Наредбата, ДВ, бр. 80 от 11.09.2020 г., не противоречи на Директива 2014/45/ЕС.
По съображения, аналогични на гореизложените, настоящият състав преценява като неоснователни възраженията на "АТ КОМ" ЕООД, присъединило се към оспорването по настоящото дело относно чл. 9, ал. 8а, 8б и 19 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г., ДВ, бр. 88 от 2023 г., както и на ЕТ "Н. Ауто" - Л. X.
От неоснователността на жалбите следва и неоснователност на претенцията на "АТ КОМ" ЕООД за разноски. Такива обаче се дължат на ответника по жалбата, като двете дружества и ЕТ "Н. Ауто" - Л. X., следва да бъдат осъдени да заплатят на Министерството на транспорта и съобщенията юрисконсултско възнаграждение за осъществена в полза на министъра на транспорта и съобщенията правна помощ в размер на 300,00 лв., определено съобразно вида и количеството на извършената от неговия процесуален представител по настоящото дело дейност.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 159, т. 1 във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, първа колегия,