ДВ. бр. 88 от 03.10.1997г.

Обн. ДВ. бр. 88 от 3 Октомври 1997 г.

 

history Чл. 1. Пределно допустимата концентрация на вредните вещества в атмосферния въздух на населените места, регистрирана за определен период от време, трябва да не оказва нито пряко, нито косвено вредно въздействие върху организма на човека, включително отдалечени последствия за настоящото и бъдещото поколение, и да не намалява неговата работоспособност, самочувствие и дълголетие.

history Чл. 2. (1) Пределно допустимите концентрации на вредните вещества в атмосферния въздух на населените места се определят като максимално еднократна, средноденонощна и средногодишна концентрация съгласно приложение № 1, в което:
1. максималната еднократна пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в продължение на 30-минутна експозиция;
2. средноденонощната пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в продължение на 24-часова експозиция;
3. средногодишната пределно допустима концентрация е допустимата концентрация в течение на едногодишна експозиция.
(2) Максималната еднократна концентрация е най-високата от еднократните (30 - минутни) концентрации, регистрирани в даден пункт за определен период на наблюдение.
(3) Средноденонощната концентрация е средната аритметична стойност от еднократните концентрации, регистрирани неколкократно през денонощието, или тази, отчетена при непрекъснато пробовземане в продължение на 24 часа.
(4) Средногодишната концентрация е средната аритметична стойност от средноденонощните концентрации, регистрирани в продължение на една година.

history Чл. 3. (1) При оценка на замърсяването на атмосферния въздух за някои вредни вещества, установявани едновременно, се допуска да се определя въздействието на сумарно количество съгласно приложение № 2. В тези случаи се взема предвид не само изолираното им действие, но и комбинираното и комплексното им въздействие.
(2) Комбинирано въздействие на атмосферните замърсители означава постъпване в организма на различни вредни вещества по един и същи път едновременно или през период от време, определен за съответните вещества.
(3) Комплексно въздействие на атмосферните замърсители означава постъпването по различни пътища в организма на едно и също вещество едновременно или през период от време, определен за съответното вещество.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

history • 1. Тази наредба се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за чистотата на атмосферния въздух.

history • 2. Тази наредба отменя Наредба № 2 за пределно допустимите концентрации на вредни вещества в атмосферния въздух на населените места (обн., ДВ, бр. 16 от 1984 г.; доп., бр. 17 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1994 г.).

history Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1

history Списък на пределно допустими концентрации за отделни вредни вещества

history

№	Замърсяващи	Конце	нтрация,	мг/м3
по	вещества	средно-	средно-	макси-
ред		годишна	дено-	мално
			нощна	едно-
				кратна
1	2	3	4	5
1.	Азотен двуокис	0,05	0,10	0,20
2.	Азотен окис		0,06	0,60
3.	Азотна киселина		0,15	0,40
4.	Акрилонитрил		0,03	-
5.	Акролеин		0,03	0,03
6.	Амилов алкохол		0,01	0,01
7.	Алфаметилстирол		0,04	0,04
8.	Амониев нитрат
	(амонячна селитра)		0,30	-
9.	Алфанафтохинон		0,005	0,005
10.	Арсен (неорганични съе-
	динения без арсеноводо-
	род, изчислен като арсен)		0,003	-
11.	Арсеноводород		0,002	-
12.	Амилацетат		0,1	0,1
13.	Амилен		1,5	1,5
14.	Амоняк	0,05	0,10	0,20
15.	Анилин		0,03	0,05
16.	Ацеталдехид		0,01	0,01
17.	Ацетон		0,35	0,35
18.	Ацетофенон		0,003	0,003
19.	Бензол	0,01	0,01	0,01
20.	3-, 4-бензпирен		0,1
			мкг/100 м3	-
21.	Борна киселина		0,02	-
22.	Бензин (нефтен с ниско
	сярно съдържание, из-
	числен като въглерод)		1,5	5,0
23.	Бензин-шистен, изчис-
	лен като въглерод		0,05	0,05
24.	Бром		0,04	-
25.	Бензилов алкохол		-	0,16
26.	Бутан			200
27.	b-диетиламиноетил-
	меркаптан		0,6	0,6
28.	Бутилацетат		0,1	0,1
29.	Бензоилхлорид		0,03	0,06
30.	Бутилен		3,0	3,0
31.	Бутандиол-1,4		0,05	0,10
32.	Бутилов спирт		0,1	0,1
33.	Бутифос		0,01	0,1
34.	Валерианова киселина		0,01	0,03
35.	Волфрамат натриев
	(изчислен като волфрам)		0,10	-
36.	Ванадиев петоокис		0,002	-
37.	Винилацетат		0,15	0,15
38.	Въглероден окис		10,0	60,0
39.	Германиев двуокис
	(изчислен като германий)		0,04	-
40.	Дивинил		1,0	3,0
41.	Дикетен		-	0,007
42.	Динитротолуол		0,004	0,004
43.	Диметиланилин		0,0055	0,0055
44.	Диметилсулфид		-	0,08
45.	Диметилформамид		0,03	0,03
46.	Динил		0,01	0,01
47.	Дихлоретан		1,0	3,0
48.	2, 3-дихлор-1, 4-нафтохинон		0,05	0,05
49.	Динитроортокрезол		0,001	0,002
50.	Диметилдисулфид		-	0,7
51.	Диетиламин		0,05	0,05
52.	Диметиламин		0,005	0,005
53.	Епихлорхидрин		0,2	0,2
54.	Етанол		5,0	5,0
55.	Етер диетилов		0,6	1,0
56.	Етилацетат		0,1	0,1
57.	Етилен		3,0	3,0
58.	Етиленов окис		0,03	0,3
59.	Етилбензол		0,02	0,02
60.	Етиленамин		0,001	0,001
61.	Живак метален		0,0003	-
62.	Живак съединения		0,0003	-
63.	Изопропил бензол		0,014	0,014
64.	Изопропил бензолов
	хидропрекис		0,007	0,007
65.	Изооктилов спирт		0,15	0,15
66.	Йод		0,03	-
67.	Изопропилов спирт		0,6	0,6
68.	Изобутилов алкохол		0,10	0,10
69.	Интратион (М-81)		0,001	0,001
70.	Кадмий	0,00001	0,00002	-
71.	Капролактам		0,06	0,06
72.	Капронова киселина		0,005	0,01
73.	Карбофос		-	0,015
74.	Кобалт метален		0,001	-
75.	Кобалт сулфат		0,001	-
76.	Ксилол		0,2	0,2
77.	Малеинов анхидрид		0,05	0,2
78.	Манган и съединенията
	му (изчислен като MnO2)		0,01	-
79.	Маслена киселина		0,01	0,015
80.	Магнезиев окис		0,05	0,4
81.	Мед		0,01	-
82.	Меден окис		0,002	-
83.	2-меркаптоетанол
	(монотиоетилен гликол)		0,07	0,07
84.	Метанол		0,5	1,0
85.	Метафос		-	0,008
86.	Метахлорфенилизоцианат		0,005	0,005
87.	Метилакрилат		-	0,01
88.	Метилацетат		0,07	0,07
89.	Метилмеркаптан		-	9ґ10-6
90.	Метилметакрилат		0,1	0,1
91.	Монометиланилин		0,04	0,04
92.	Метилендихлорид		1,5	3,0
93.	Моноетиламин		0,01	0,01
94.	Нитробензол		0,008	0,008
95.	b-нафтол		0,003	0,006
96.	Никел метален		0,001	-
97.	Нафталин		0,003	0,003
98.	Никелов окис		0,001	-
99.	Нитробромбензол (мета-)		0,01	0,12
100.	Никел-разтворими соли		0,0002	-
101.	Нитрохлорбензол
	(мета-, орто- и пара-)		0,004	0,004
102.	Олово и съединенията му
	(без тетраетилолово),
	изчислен като олово	0,001	0,001	-
103.	Озон	-	0,10*	0,160
104.	Оловен сулфид		0,0017	-
105.	Окситетрациклин		-	0,01
106.	Оцетна киселина		0,06	0,2
107.	Оцетен анхидрид		0,03	0,1
108.	Парахлоранилин		0,01	-
109.	Парахлорфенил-
	изоцианат		0,0015	0,0015
110.	Пеницилин		0,0025	0,05
111.	Пентан		25,0	100,0
112.	Перхлоретилен		0,06	-
113.	Парамолибдат, амониев
	(изчислен като молибден)		0,10	-
114.	Пиридин		0,08	0,08
115.	Пропилен		3,0	3,0
116.	Пропилов спирт		0,3	0,3
117.	Общ суспендиран прах	0,15	0,25	0,50
118.	Рогор
	(0, 0-диметил-8-N-метил
	карбамидометил),
	дитиофосфат		0,003	0,003
119.	Сажди		0,05	0,15
120.	Сярна киселина
	(по молекулата на Н2SO4)		0,1	0,3
121.	Сярна киселина
	(по водородния йон)		0,002	-
122.	Серен двуокис	0,05	0,15	0,50
123.	Селенов двуокис		0,00005	0,0001
124.	Сероводород	0,008	0,008	0,008
125.	Серовъглерод	0,005	0,01	0,02
126.	Солна киселина
	по молекулата HCL		0,2	0,3
127.	Стирол	0,05	0,05	0,05
128.	Тиофен		-	0,6
129.	Толуилендиизоцианат		0,02	0,05
130.	Толуилендиамин		0,025	0,04
131.	Толуол		0,6	0,6
132.	Терпентин		1,0	2,0
133.	Трихлоретилен		1,0	4,0
134.	Тетрациклин		0,006	0,01
135.	Тетрахлорхидрофуран		0,2	0,2
136.	Телуров двуокис		0,0005	-
137.	Триетиламин		0,14	0,14
138.	Трикрезол (смес от орто-,
	мета- и пара- изомери)		0,005	0,005
139.	Тетрахлорметан		1,0	-
140.	Триметилолпропан		0,15	0,20
141.	Фенол	0,01	0,01	0,01
142.	Фозалон (0, 0-диетил-3-6-
	хлорбензоксазонилин-3-
	метил), дитиофосфат		0,01	0,01
143.	Формалдехид	0,01	0,05	0,1
144.	Фосфорен анхидрид		0,05	0,15
145.	Фосфороводород		0,001	0,01
146.	Фталов анхидрид		0,1	0,1
147.	Фосген		0,01	0,02
148.	Флуорни газообразни
	съединения (HF, SiF4)		0,005	0,02
149.	Добре разтворими
	неорганични флуориди
	(NaF3, Na2SiF6)		0,01	0,03
150.	Лошо разтворими
	неорганични флуориди
	(ALF3, Na3ALF6, CaF2)		0,03	0,2
151.	Фурфурол		0,05	0,05
152.	Хексен		0,085	0,4
153.	Хлор		0,03	0,1
154.	Хексан		-	60,0
155.	Хлорбензол		0,1	0,1
156.	Хексафлуорбензол		0,1	0,8
157.	Хексаметилендиамин		0,001	0,001
158.	Хлоропрен		0,1	0,1
159.	Хептен		0,065	0,35
160.	Хром шествалентен	0,00005	0,0001	-
161.	Хексахлорциклохексан		0,03	0,03
162.	Хлоранилин (мета-)		0,01	0,01
163.	Хлоранилин (пара-)		0,01	0,04
164.	Хлорофос		0,02	0,04
165.	Циклохексанол		0,06	0,06
166.	Циклохексанон		0,04	0,04
167.	Циановодородна киселина		0,01	-
168.	Циановодород		0,01	0,01
169.	Циклохексан		1,4	1,4
170.	Цинк		0,05	-
171.	Циклохексаноноксим		-	0,1

*Тази концентрация е допустима при 8-часова експозиция.

history Приложение № 2 към чл. 3, ал. 1

history Списък на допустими сумарни концентрации при наличие едновременно на няколко вредни вещества

history 1. Допуска се едновременно установяване до сумарна концентрация 1 (единица) на следните вредни вещества:
ацетон, акролеин и фталов анхидрид;
ацетон и ацетофенон;
ацетон и фенол;
ацетон, фурфурол, формалдехид и фенол;
ацеталдехид и винилацетат;
аерозоли на ванадиев петоокис и серен двуокис;
аерозоли на ванадиев петоокис и хромов триокис;
бензол и ацетофенон;
валерианова, капронова и маслена киселина;
въглероден окис, азотен двуокис, формалдехид и хексан; въглероден окис и прах от производство на цимент;
2, 3-дихлор-1, 4-нафтохинон и 1, 4-нафтохинон;
етилен, пропилен, бутилен и амилен;
изо-пропилбензол и хидропрекис на изопропилбензол;
озон, азотен двуокис и формалдехид;
оцетна киселина и оцетен анхидрид;
серен двуокис и аерозоли на сярната киселина;
серен двуокис и азотен двуокис;
серен двуокис, въглероден окис, азотен двуокис и фенол;
серен двуокис и сероводород;
серен двуокис и фенол;
серен двуокис и флуороводород;
серен триокис, серен двуокис, амоняк и азотни окиси;
сероводород и динил;
сероводород и фенол;
силни минерални киселини (сярна, солна и азотна);
фенол и ацетофенон;
фурфурол, метанол и етанол;
циклохексан и бензол.
Сумарната концентрация се определя по формулата:

		а1	а2	а3		аn
х	=	-- +	-- +	-- +	.... +	-- ,
		М1	М2	М3		Мn

където:
х е търсената сумарна концентрация;
а1, а2, а3, аn са измерените концентрации на съответните вещества в атмосферния въздух;
М1, М2, М3, Мn - пределно допустимите концентрации на съответните вещества при изолирано действие.
2. Запазват пределно допустимите си концентрации за всяко поотделно при едновременно установяване в атмосферния въздух:
серовъглерод и сероводород;
въглероден окис, азотен двуокис и серен двуокис;
въглероден окис и серен двуокис;
фталов, малеинов анхидрид и алфанафтохинон.
3. При едновременно установяване в атмосферния въздух на парахлорфенилизоцианат и метахлорфенилизоцианат временно (до разработването на метод за разделното им определяне) нормирането им се извършва по концентрацията на по - токсичното вещество, т. е. пара-хлорфенилизоцианат.
4. При едновременно установяване в атмосферния въздух на газообразен флуор и флуориди максималната еднократна концентрация е 0,03 мг/м3, а средноденонощната 0,01 мг/м3.
5. При комплексно постъпване в организма на динитроортокрезол чрез вода и атмосферен въздух не следва да се превишават съответно концентрациите 0,05 мг/л вода и 0,001 мг/м3 въздух.