Трудово право 2023

ТРУДОВО ПРАВО 2023

Пет тематични електронни книги, обстойно разработени и допълнени с множество казуси и примери от доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

ВКЛЮЧЕНИ АКТУАЛИЗАЦИИ за цялата 2023 г.: В изцяло обновените и допълнени текстове на петте книги спрямо последните промени в Кодекса на труда, допълнително ще отрязват и всички бъдещи промени, които ще бъдат обнародвани до 31.12.2023 г.

• ВСТЪПВАНЕ В ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ • РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ • ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
• ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
• ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР


Сборникът съдържа:

• Пълните текстове на цялата свързана нормативна база и други важни документи
• Подбрана административна и съдебна практика
• Огромен брой готови за попълване актуални бланки и образци, в удобния за редакция .docx (WORD) формат

1000 въпроса… 2023
1000 ВЪПРОСА - 1000 ОТГОВОРА от практиката на счетоводителя - 2023

Сборник с най-интересните
казуси от практиката!

• Счетоводно отчитане – Христо ДОСЕВ
• ЗДДС – Мина ЯНКОВА
• ЗКПО – Проф. д-р Али ВЕЙСЕЛ
• ЗДДФЛ – Лорета ЦВЕТКОВА
• Трудово право – Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
• Осигуряване – Аспасия ПЕТКОВА
Семинар 2023

ГОДИШЕН СЧЕТОВОДЕН СЕМИНАР 2023

Теми и лектори:

Годишно данъчно приключване 2022 г. по реда на ЗКПО
Цветана ЯНКОВА

Нови моменти и актуални проблеми по ЗДДС
Валентина ВАСИЛЕВА

Промени в осигурителното законодателство
Аспасия ПЕТКОВА

Актуални проблеми на трудовото законодателство
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Бюджет 2023

Универсална книга на БЮДЖЕТНИЯ СЧЕТОВОДИТЕЛ 2023

Съдържание:

Годишно счетоводно приключване в бюджетните организации и съставяне на финансов отчет за 2022 г.
Мария ЦВЕТАНОВА

Специфични моменти при прилагане на ЗДДС от бюджетни предприятия
Мина ЯНКОВА

Трудови и служебни правоотношения в бюджетното предприятие
Гошо МУШКАРОВ

Обществените поръчки
Мариана КАЦАРОВА

Държавното обществено осигуряване в практиката на бюджетното предприятие
Аспасия ПЕТКОВА
Български законник
БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК

СЕДМИЧЕН ЗАКОННИК

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ

Настолник… 2023

НАСТОЛНИК НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ 2023

Познатият ви справочен сборник предлага удобството да откривате бързо и лесно важната ви и нужна информация, необходими показатели и данни - както актуалните, така и за годините назад.

Изцяло обновеният интернет вариант притежава множество предимства:

ВИНАГИ АКТУАЛЕН – в електронното издание екипът ни постоянно допълва и обновява информацията, така че вие винаги сте сигурни, че ползвате коректни и надеждни данни
НАВСЯКЪДЕ ДОСТЪПЕН – както през служебния ви или домашен компютър, така и през всяко мобилно устройство, вие навсякъде ще имате достъп до изданието чрез сайта ни nastolnik.bg
БЪРЗО ТЪРСЕНЕ – независимо дали търсите по ключова дума, фраза, абревиатура или нормативен акт, търсачката за секунда ще изведе необходимата ви информация, без да се налага да преглеждате всичко
ЯСНА ПОДРЕДБА – разпределени в 5 основни раздела и множество категории, стотиците документи са прегледно подредени в ясна логическа последователност, за да откривате лесно търсеното от вас
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ – навсякъде където е нужно, има връзки и препратки към свързани документи, за да преглеждате допълнителна информация по търсената тема

По тематика > Данъци > Писма и указания > ЗДДС > 2022 г. > № 07-00-363 от 10.12.2021 г. Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с добиване и търговия с виртуални валути /биткойн, биткойн кеш, лайткойн и др. подобни/
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 07-00-363 от 10.12.2021 г. Относно: Прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с добиване и търговия с виртуални валути /биткойн, биткойн кеш, лайткойн и др. подобни/

Публикувано на 03.05.2022

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    В Дирекция ОДОП ….. постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-363 от 10.12.2021 г., относно прилагане на ЗДДС във връзка с добиване и търговия с виртуални валути /биткойн, биткойн кеш, лайткойн и др. подобни/, препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
При проверка в информационният масив на НАП се установи, че сте едноличен собственик на капитала на три дружества – „О“ ЕООД, „Н“ ЕООД и „С“ ЕООД, с декларирана дейност по КИД 2008 – Счетоводни и одиторски дейности и данъчни консултации. Същевременно при проведен разговор на 09.12.2021 г. /в приемно време/ посочихте, че въпросите, които поставяте /съвпадат с въпросите от запитването/, касаят Ваш клиент, за когото не предоставихте идентифициращи данни.
Предвид гореизложеното, доколкото писмените становища ангажират приходната администрация по смисъла на чл. 17, ал. 3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, Вашият клиент не би могъл да се позове на изразеното становище в случаи, че е в производство, възложено по реда на ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Ще бъде регистрирано ЕООД с основна дейност, добиване и търговия с виртуални валути. Дружеството ще се регистрира на основание чл. 100 по ЗДДС при самата регистрация в Търговския регистър. Ще се сключи договор за наем на обект, в който ще бъде поставено оборудване за извършване на добив на виртуална валута. Оборудването ще е закупено от регистрирано по ЗДДС лице, което ще издаде фактура с начислен ДДС. Добитата валута ще се използва в дейността на фирмата, или за покупка на други стоки или услуги, или ще бъде продавана на борса за виртуална валута срещу фиатни пари. Добив е получаване на виртуална валута чрез специално закупено оборудване. Същото е включено към платформа, която дава индикация какво е количеството произведена виртуална валута. Обмяна на виртуална валута е процес на покупка на такава валута, впоследствие продажба с друга виртуална валута или замяна с фиатни пари.
В запитването са поставени следните въпроси:
1. Добива /копаене/ на виртуална валута финансова услуга ли е и следва ли да се третира като освободена доставка по смисъла на ЗДДС?
2. Обмяната на виртуална валута финансова услуга ли е и следва ли да се третира като освободена доставка?
3. Дружеството има ли право на данъчен кредит за закупеното оборудване, ако същото се използва единствено и само за добив на виртуална валута и не се използва за обмяна на виртуална валута?
4. Какъв следва да е кода на икономическата дейност /КИД/ съгласно Класификацията на икономическите дейности?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В ЗДДС няма законодателна уредба на т.нар. виртуална валута като биткойн или други подобни. Относно статута на т.нар. виртуални валути, тяхното придобиване и обмяна не са установени особени правила и при обсъждането на зададените въпроси следва да се изхожда от общите правила на закона и практиката на Съда на ЕС.
Създаването на биткойн се осъществява чрез специализирани компютърни системи посредством изчисляване на дадени алгоритми. Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, изразеното по-долу становище, относно третирането по ЗДДС на процеса на добиване на биткойн, е принципно.
Процесът на придобиване на биткойн чрез изчислителна работа се нарича „добиване“. Доколкото „добивните“ дейности на биткойн може да бъдат определяни като дейности, свързани с обработка на данни или предоставяне на информация, следва да се прецени дали е налице доставка на услуга по смисъла на ЗДДС.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕС, обективирано в т. 13 от Решение на СЕС по Дело C-16/93, понятието за доставка на услуги, осъществена възмездно, по смисъла на член 2, параграф 1 от Шеста директива предполага съществуване на пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане. Според съда, една доставка на услуга е възмездна само ако между доставчика и получателя съществува правно взаимоотношение, в рамките на което се разменят реципрочни престации, като полученото възнаграждение от доставчика представлява ефективната насрещна престация за доставената услуга на получателя.
В тази връзка следва да се отбележи, че ако съществува пряка връзка между доставената услуга – извършена изчислителна работа и получената насрещна престация под формата на платежни единици биткойн в рамките на правоотношение между доставчик и получател, „добивните“ дейности на биткойн биха могли да се определят като доставка на услуга. Предвид обстоятелството, че доставката на тази услуга не попада в обхвата на глава четвърта „Освободени доставки и придобивания“ от ЗДДС, би била налице облагаема доставка, съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната.
При условие, че не е налице пряка връзка между предоставените услуги и полученото заплащане и между доставчика и получателя не съществува правоотношениe, в рамките на което се разменят реципрочни престации, „добивните“ дейности на биткойн биха били извън обхвата на ДДС.
Относно процесът на копаене /добиване/ на криптовалута и приложението на ЗДДС във връзка с тази дейност, зам. изпълнителният директор на НАП е изразил становище с писма с изх. № 24-35-20/19.12.2018 г. и № 24-34-50/08.07.2014 г.
По втори въпрос:
По отношение на въпроса за третирането по ЗДДС на продажбата на биткойн, и други виртуални валути, следва да се имат предвид правните и икономически характеристики на тази виртуална валута /решение C-427/98, точка 57/.
Виртуалната валута биткойн не съществува в друга, освен в дигитална форма и се продава на т.нар. частни борси, като продавачът няма информация за крайния купувач. Съгласно чл. 8 от ЗДДС услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство. В тази връзка, сделките с виртуална валута биткойн следва да се считат за доставка на услуга за целите на облагането с ДДС, като следва да бъде направена преценка относно това, дали е налице освободена доставка.
Съгласно практиката на Съда, понятията, употребени при посочване на случаите на освобождаване по член 13 от Шеста директива, представляват самостоятелни понятия на правото на Съюза, които имат за цел да се избегнат различията в прилагането на режима на ДДС в различните държави членки /решение C-350/10, точка 22/, и подлежат на стриктно тълкуване, тъй като случаите на освобождаване са изключение от общия принцип, съгласно който всяка доставка на услуга, извършена възмездно от данъчнозадължено лице, се облага с ДДС /решения С-348/87, точка 13 и C-540/09, точка 20/.
В тази връзка, следва да се прецени дали тези дейности попадат в обхвата на понятията „други прехвърляеми инструменти“, употребени съответно в член 13, Б, буква г/, точки 5 и 3 от Шеста директива.
Съгласно член 13, Б, буква г/, точка 3 от Шеста директива държавите членки освобождават от ДДС сделките, засягащи по-специално „депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти“. Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 13, Б, буква г/, точка 3 от Шеста директива, съответно с чл. 135, параграф 1, б. „г“ от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно посочената разпоредба държавите членки освобождават сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове.
За да се определи дали виртуална валутата биткойн или други подобни попадат в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“, употребени в член 13, Б, буква г/ от Шеста директива, следва да се анализира текстът на посочената разпоредба, контекстът, в който се вписва това понятие, както и целта на предвидените в разпоредбата случаи на освобождаване /решения С-292/82, точка 12, C-112/11, точка 12 и C-243/11, точка 23/.
Според практиката на СЕС, доставките, освободени от ДДС по силата на член 13, Б, буква г/ от Шеста директива, по естеството си са доставки на финансови услуги. Независимо от факта, че не е задължително, тези определени в зависимост от естеството на предоставената услуга доставки, да бъдат извършвани от банки или финансови институции, всички те принадлежат към областта на доставките на финансови услуги /решение C-455/05, точки 21 и 22/. В Решение по дело С-461/12 СЕС уточнява, че „чл.13, Б, буква г, точка 3 от Шеста директива се отнася по-специално до платежните инструменти като чековете“.
Що се отнася до въпроса дали в конкретния случай трябва да се приеме, че виртуална валутата биткойн са „други прехвърляеми инструменти“ по смисъла на член 13, Б, буква г/, точка 5 от Шеста директива, следва да се отбележи, че това ще е така, в случай, че същата може да бъде дефинирана като платежен инструмент и начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Въпреки, че т. нар. виртуална валута няма номинална стойност, тя може да бъде заменяна срещу пари или стоки. При тези обстоятелства, продажбата на такава виртуална валута по естеството си е доставка на финансови услуги по смисъла на практиката на Съда по член 13, Б, буква г) от Шеста директива. Ако виртуалната валута може да бъде препродадена на определена цена, начинът й на функциониране включва прехвърляне на парични суми, аналогично на плащанията, преводите и чековете. Предвид обстоятелството, че виртуалната валута биткойн материализира право на определена парична сума, следва да се приеме, че попада в обхвата на понятието „други прехвърляеми инструменти“. Данъчната основа на сделка с виртуална валута, като вид сделка, представляваща доставка на „други прехвърляеми инструменти“, е цената, платена от потребителите при придобиване на виртуална валута биткойн.
В този смисъл е и произнасянето на Консултативния комитет по данъка върху добавената стойност /Комитета по ДДС/, създаден на основание чл. 398 от Директива 2006/112/ЕС, който разглежда въпросите, които засягат прилагането на общностните разпоредби за данъка върху добавената стойност. При обсъждане на данъчното третиране на доставките свързани с биткойн, Комитетът по ДДС е изразил становище, съгласно което, Комитетът по ДДС е съгласен, че за целите на ДДС, биткойн се разглежда като освободена доставка по член 135 /1/ /г/ от Директивата 2006/112/ЕС. Това освобождаване, според мнението на Комитета по ДДС, трябва да се прилага по-специално за услуги, свързани с уреждането на сделки в биткойн, предоставени от доставчици на цифров портфейл, както и услуги, свързани с обмен на биткойн, предоставени от онлайн платформи за обмен.
Нормата на чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 135, пар. 1, б. „г“ от Директива 2006/112/ЕО. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗДДС освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове. Доколкото услуги, свързани с обмен на биткойн, предоставени от онлайн платформи за обмен попадат в обхвата на посочените в цитираната разпоредба, то същите биха били освободени доставки.
В този смисъл е изразено становище от зам. Изпълнителният директора на НАП с изх. № 94-Ц-8 от 17.02.2015 г.
Също така следва да имате и предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, която транспонира чл. 135, параграф 1, б. „д“ от Директива 2006/112/ЕО, съгласно която освободена доставка е сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност.
В решение по дело С-264/14, СЕС се е произнесъл по отношение характера на виртуалната валута и приложимите норми на Директива 2006/112/ЕО относно освобождаване от начисляване на данък върху добавената стойност на доставки на услуги по обмен на виртуална валута срещу фиатни пари. В диспозитива на решението е посочено „чл. 135, пар. 1, б. „д“ от Директива 2006/112/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че доставки на услуги като разглежданите в главното производство, състоящи се в обмяна на традиционни валути срещу единици от виртуалната валута „биткойн“ и обратно, извършени срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответният оператор купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга страна, представляват сделки, освободени от данък върху добавената стойност по смисъла на тази разпоредба.“.
В този смисъл е изразеното становище от зам. Изпълнителния директор на НАП с изх. № М-26-П-234 от 21.10.2020 г.
По трети въпрос:
Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Видно от цитираната разпоредба, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за получените стоки и услуги, същите следва да бъдат използвани за извършване на облагаеми доставки.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС, като съгласно т. 1 на същата разпоредба, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта.
Съобразявайки цитираните разпоредби, в случай че получените от дружеството доставки, включително и за закупено оборудване, се използват за освободени доставки и/или за дейности извън обхвата на ЗДДС, за дружеството не възниква право на данъчен кредит.
В случаите, когато дружеството използва получените доставки както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки и дейности, за които лицето няма такова право, за начисления за тях данък върху добавената стойност дружеството има право на приспадане на частичен данъчен кредит по чл. 73 или чл. 73б, т. 2 от ЗДДС.
Всички цитирани по-горе становища са налични в системата „Въпроси и отговори“ на интернет страницата на НАП.
По четвърти въпрос:
Националният статистически институт /НСИ/ определя основната икономическа дейност на стопанските субекти само веднъж годишно на базата на представените от тях годишни отчети за дейността /ГОД/ и осигурено съответствие между съдържанието на отчета и определената дейност.
Предвид изложеното, НАП не е компетентна да изрази становище по отношение на кода на извършваната от дружеството дейност. Този въпрос е от компетентността на НСИ.

   Директор на «ОУИ» Пловдив: (п) (не се чете)

Годишен счетоводен семинар

25 януари 2023 г., гр. София, НДК, Зала "Люмиер"

Предлага се като:
ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС | УЧАСТИЕ НА МЯСТО

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...