Трудово право 2023

ТРУДОВО ПРАВО 2023

Пет тематични електронни книги, обстойно разработени и допълнени с множество казуси и примери от доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

ВКЛЮЧЕНИ АКТУАЛИЗАЦИИ за цялата 2023 г.: В изцяло обновените и допълнени текстове на петте книги спрямо последните промени в Кодекса на труда, допълнително ще отрязват и всички бъдещи промени, които ще бъдат обнародвани до 31.12.2023 г.

• ВСТЪПВАНЕ В ТРУДОВО ПРАВООТНОШЕНИЕ • РАБОТНО ВРЕМЕ, ПОЧИВКИ И ОТПУСКИ • ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ
• ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ
• ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВИЯ ДОГОВОР


Сборникът съдържа:

• Пълните текстове на цялата свързана нормативна база и други важни документи
• Подбрана административна и съдебна практика
• Огромен брой готови за попълване актуални бланки и образци, в удобния за редакция .docx (WORD) формат

1000 въпроса… 2023
1000 ВЪПРОСА - 1000 ОТГОВОРА от практиката на счетоводителя - 2023

Сборник с най-интересните
казуси от практиката!

• Счетоводно отчитане – Христо ДОСЕВ
• ЗДДС – Мина ЯНКОВА
• ЗКПО – Проф. д-р Али ВЕЙСЕЛ
• ЗДДФЛ – Лорета ЦВЕТКОВА
• Трудово право – Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
• Осигуряване – Аспасия ПЕТКОВА
Семинар 2023

ГОДИШЕН СЧЕТОВОДЕН СЕМИНАР 2023

Теми и лектори:

Годишно данъчно приключване 2022 г. по реда на ЗКПО
Цветана ЯНКОВА

Нови моменти и актуални проблеми по ЗДДС
Валентина ВАСИЛЕВА

Промени в осигурителното законодателство
Аспасия ПЕТКОВА

Актуални проблеми на трудовото законодателство
Доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ
Бюджет 2023

Универсална книга на БЮДЖЕТНИЯ СЧЕТОВОДИТЕЛ 2023

Съдържание:

Годишно счетоводно приключване в бюджетните организации и съставяне на финансов отчет за 2022 г.
Мария ЦВЕТАНОВА

Специфични моменти при прилагане на ЗДДС от бюджетни предприятия
Мина ЯНКОВА

Трудови и служебни правоотношения в бюджетното предприятие
Гошо МУШКАРОВ

Обществените поръчки
Мариана КАЦАРОВА

Държавното обществено осигуряване в практиката на бюджетното предприятие
Аспасия ПЕТКОВА
Български законник
БЪЛГАРСКИ ЗАКОННИК

СЕДМИЧЕН ЗАКОННИК

ГЛАВЕН СЧЕТОВОДИТЕЛ

Настолник… 2023

НАСТОЛНИК НА СЧЕТОВОДИТЕЛЯ 2023

Познатият ви справочен сборник предлага удобството да откривате бързо и лесно важната ви и нужна информация, необходими показатели и данни - както актуалните, така и за годините назад.

Изцяло обновеният интернет вариант притежава множество предимства:

ВИНАГИ АКТУАЛЕН – в електронното издание екипът ни постоянно допълва и обновява информацията, така че вие винаги сте сигурни, че ползвате коректни и надеждни данни
НАВСЯКЪДЕ ДОСТЪПЕН – както през служебния ви или домашен компютър, така и през всяко мобилно устройство, вие навсякъде ще имате достъп до изданието чрез сайта ни nastolnik.bg
БЪРЗО ТЪРСЕНЕ – независимо дали търсите по ключова дума, фраза, абревиатура или нормативен акт, търсачката за секунда ще изведе необходимата ви информация, без да се налага да преглеждате всичко
ЯСНА ПОДРЕДБА – разпределени в 5 основни раздела и множество категории, стотиците документи са прегледно подредени в ясна логическа последователност, за да откривате лесно търсеното от вас
СВЪРЗАНИ ДОКУМЕНТИ – навсякъде където е нужно, има връзки и препратки към свързани документи, за да преглеждате допълнителна информация по търсената тема

По тематика > Данъци > Писма и указания > ЗКПО > 2022 г. > № 20-29-21 от 28.04.2022 г. Относно: Прилагане на чл. 204 и чл. 209 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
№ 20-29-21 от 28.04.2022 г. Относно: Прилагане на чл. 204 и чл. 209 от Закон за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Публикувано на 16.09.2022

НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

    В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ….. е постъпило запитване с вх. № 20-29-21/28.04.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружество има сключени договори във Франция за строителство и ремонт на кораби, изразяващи се в шлайфане, почистване и боядисване, ремонт на кораби и ново строителство. Дейността му във Франция се упражнява за повече от 12 месеца. Дружеството моли за разяснение на изискванията за предоставяне на ваучери. Иска се подробно разяснение по материята, свързана с предоставянето на ваучери.
Поставени са и следните въпроси:
От къде се получават ваучерите за храна, какъв е размерът, който се полага на работниците, може ли да се предоставят ваучери за работниците, които работят във Франция, и в какъв размер, тъй като в България размерът е 200 лв., а във Франция се полагат по 300 евро на месец?
Какви счетоводни операции се вземат за получаването от доставчика и изплащането на работниците?
Какви данъци се дължат за ваучерите за храна, признават ли се за разход и осчетоводяват ли се дадените ваучери като приход?
Как следва да се прилага Законът за данък върху добавената стойност (ЗДДС) от страна на дружеството?
За какви цели може да се ползват ваучерите за храна и къде?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното принципно становище:
По прилагането на ЗКПО:
По смисъла на § 1, т. 36 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗКПО „ваучери за храна“ са вид книжа за замяна, предоставени чрез работодателя на работниците и служителите, включително и на тези по договори за управление, които се използват като разплащателно средство в ресторанти, заведения за бързо обслужване и обекти за търговия с храни съгласно сключен договор за обслужване с оператор.
Разходите за ваучери за храна са включени в социалните разходи, предоставени в натура и се облагат по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗКПО.
За целите на данъчното облагане понятието „социални разходи, предоставени в натура” е дефинирано в т. 34 на § 1 от ДР на ЗКПО, чиито критерии трябва да са изпълнени едновременно, за да може определени разходи да се квалифицират като социални и да се третират по реда на част четвърта от закона „Данък върху разходите“.
Според определението, дадено в § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, като социални могат да бъдат определени отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда (КТ), предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието, при условие че придобивките са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. В същата дефиниция е заложен и критерий, посредством който да бъде определено дали социалните придобивки са предоставени в натура или не. Този критерий се съдържа в третото изречение на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, според което не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и наетите лица са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Видно от цитираното по-горе определение за социални разходи, предоставени в натура, има изискване социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол (наети лица), т.е. за всички в еднакъв размер.
Нормата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО дава възможност на данъчно задължените лица (ДЗЛ) да не облагат с данък върху разходите извършените от тях социални разходи по чл. 204, т. 2, б. “б“ в размер до 80 лв. месечно (в размер до 200 лв. - изключение за 2022 г.), предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато едновременно са изпълнени условията, посочени в т. 1, т. 2 и т. 3 на същата алинея.
Във връзка с поставените въпроси е необходимо да се обърне внимание на условието, регламентирано с чл. 209, ал. 1, т. 3 от ЗКПО от закона. Според него ваучерите следва да са предоставени на ДЗЛ от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс. В тази връзка от министъра на труда и социалната политика и министъра на финансите е издадена Наредба № 7 от 09.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване на дейност като оператор. Изискванията към оператора са регламентирани с чл. 209, ал. 2 до ал. 9 на ЗКПО.
С разпоредбата на ал. 7, § 1 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закон за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2022 г. в сила от 01.01.2022 г. (обн. ДВ бр.18 от 4 март 2022 г.) е посочено, че не се облагат с данък върху разходите социалните разходи за 2022 г. в размер до 200 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО.
С параграф 1, ал. 2 от цитирания акт е регламентирано, че ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, издадени в рамките на определената квота, могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК) и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия (ЗФИ).
Направените промени в размера и обхвата на ваучери за храна са в сила само за календарната 2022 година. Наименованието на придобивката, изискванията и начинът за данъчно третиране по реда на чл. 204, ал. 1, т. 2, буква „б“, чл. 209 и чл. 214 от ЗКПО не се променят.
Когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данък върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец, по аргумент на чл. 214, ал. 3 от ЗКПО.
При превишението на тези разходи над 200 лв. за 2022 г. месечно за всяко наето лице данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец е размерът на превишението (на чл. 214, ал. 2 от ЗКПО).
Ставката на данъка е 10 на сто, като същият се декларира с годишната данъчна декларация и се внася до 30 юни на следващата година (чл. 216, ал. 1 и чл. 217, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО).
В заключение на гореизложеното може да се обобщи следното:
Дружеството-работодател за своя сметка може да предоставя ваучери за храна. Размерът се определя съобразно решението на работодателя или общото събрание на работниците и служителите. С ваучерите за храна могат да се заплащат различни услуги, определени със ЗДБРБ за 2022 г. За 2022 г. размерът на ваучерите месечно за едно наето лице е до 200 лв. Тук е необходимо да се обърне внимание § 2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на ЗКПО (ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 01.01.2022 г.). Съгласно този параграф през 2022 г. ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от данъчния закон могат да се предоставят на всяко наето лице и в следващ месец от 2022 г., като не се облагат с данък върху разходите, когато общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец е до законово установения необлагаем размер за всеки от месеците, за които се отнасят предоставените ваучери, за всяко наето лице.
Съобразно правилата на чл. 206, ал. 1 от ЗКПО разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма. Следователно, когато счетоводно отразените разходи за ваучери за храна се облагат с окончателен данък, разходите и данъкът върху тях се признават за данъчни цели в годината на начисляването.
По прилагане на счетоводното законодателство:
Относно счетоводните операции, които се вземат за получаването на ваучерите от доставчика и предоставянето на работниците е необходимо да съобразите с издаденото от Министерството на Финансите (МФ) указание с изх. № УК-1/10.05.2022 г. - Указание относно счетоводно отчитане, представяне и данъчно третиране на механизма на предоставяне на ваучерите за храна по чл. 209, ал.1 от ЗКПО.
Същото може да намерите на страницата на МФ с адрес www.minfin.bg.
В системата „Въпроси и отговори“, поддържана от НАП на адрес www.nap.bg. – може да намерите и други писма, касаещи данъчното третиране на ваучерите за храна.
При възникнали допълнителни въпроси по прилагането на счетоводното отчитане дружеството може да постави своите въпроси пред Дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите.
По прилагането на ЗДДС:
Съгласно § 1, т. 88 от ДР на ЗДДС, ваучерът е инструмент, при който съществува задължение той да бъде приет като заплащане или част от заплащане за предоставяне на стоки или услуги и за който стоките или услугите, които ще се предоставят или имената на лицата, които евентуално ще ги предоставят са обозначени върху самия инструмент или свързаната с него документация, включително в реда и условията за ползване на въпросния документ.
Нормите на чл. 131а и чл. 131б от материалния закон касаят данъчното третиране на ваучерите за целите на данъка върху добавената стойност, като изключенията от този ред са регламентирани в разпоредбата на чл. 131в, ал. 2 от ЗДДС и са:
- инструментите, които дават право на притежателя да получи отстъпка при получаване на стоките или услугите, но не дават правото на получаване на самите стоки и услуги;
- билетите за пътуване, кино, музей и други, пощенските марки и други подобни.
Предвид неясно изложената фактическа обстановка в запитването, изложеното по-долу становище принципно разглежда хипотезите на данъчно третиране на доставките на стоки и услуги, в т. ч. храна, заплащането за които се извършва цялостно или частично с предоставянето на ваучери.
Легалната дефиниция за ваучер за конкретна цел е разписана в текста на т. 89 от § 1 от ДР на ЗДДС. Съгласно същата, ваучерът за конкретна цел е ваучер, при който мястото на изпълнение на доставката на стоката или услугата, за която се отнася ваучерът и дължимият данък върху добавената стойност за тези стоки или услуги могат да бъдат определени в момента на издаването на ваучера.
Правилата за облагане на ваучер за конкретна цел от данъчно задължено лице, което действа от свое име, се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. Това означава, че данък върху добавената стойност следва да се начисли от страна на издателя на ваучера към момента на продажбата на същия, доколкото тогава възниква данъчното събитие по смисъла на ЗДДС за доставката на стоката или услугата за които се издава ваучерът (чл. 131а от ЗДДС).
Доставка на стоката или услугата впоследствие не представлява данъчно събитие и не предизвиква правни последици от гледна точка на материалния закон. В тази връзка, нормата на чл. 131а, ал. 3 от ЗДДС изрично предвижда, че фактическото предоставяне на стоки или извършването на услуги от доставчика на ваучера към лицето, предоставило ваучера за конкретна цел (като заплащане или част от заплащане) за получаването на съответните стоки или услуги, не се смята за доставка.
Видно от гореизложеното следва да имате предвид, че продажбата на ваучер за конкретна цел, ще се счита за доставка на стока (храната) и към тази дата възниква данъчното събитие за доставката, която е облагаема по смисъла на чл. 12, ал. 1 от закона със ставка на данъка от 20 на сто.
Друга разновидност на ваучера като инструмент за плащане е т. нар. „многоцелеви“ ваучер, различен от ваучера с конкретна цел (т. 90 от § 1 на ДР към ЗДДС). Различно е и данъчното третиране при предоставяне на този вид ваучери.
Продажбата на многоцелеви ваучер от данъчно задължено лице, което действа от свое име, не се смята за доставка на стоките или услугите, за които се отнася ваучерът. В тази връзка, при продажба на многоцелеви ваучер от данъчно задълженото лице, което продава ваучера от свое име, не е налице доставка, респективно, не е налице данъчно събитие по смисъла на ЗДДС и съответно не възниква задължение за начисляване на данък при продажбата на ваучера (чл. 131б от ЗДДС).
Данъчното събитие при предоставяне на многоцелеви ваучер настъпва при фактическото предоставяне на стоките или извършването на услугите от доставчика им към лицето, предоставило многоцелевия ваучер като заплащане или част от заплащане за получаването на стоките или услугите. Към този момент следва да се начисли данък върху добавената стойност върху данъчната основа на съответната доставка, като разпоредбата на чл. 26, ал. 10 от ЗДДС регламентира ред за формирането на данъчната основа при тази доставка.
Когато дружеството продава многоцелеви ваучер няма да е налице доставка на стока. Едва при фактическото предоставяне на стоката (храната) от доставчика към лицето, което предоставя ваучера като заплащане или част от заплащане, ще е налице доставка и възниква задължение за начисляване на данък, който съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от закона е облагаема със ставка от 20%.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

   Директор на Дирекция „ОУИ“ Пловдив: (п) (не се чете)

Годишен счетоводен семинар

25 януари 2023 г., гр. София, НДК, Зала "Люмиер"

Предлага се като:
ПЪЛЕН ВИДЕОЗАПИС | УЧАСТИЕ НА МЯСТО

   Реклама:
     

в. "Главен счетоводител"

 
  вижте пълния списък...   вижте пълния списък...   вижте пълния списък...