Печалба и доходи от източници в Република България  Чл. 12 , ал. 8   Доходите от недвижимо имущество или от сделки с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната, са от източник в страната.

Деклариране на данъка Чл. 201, ал. 1 Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 194 и 195, и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и 8, декларират това обстоятелство пред ТД на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.  

Печалба и доходи от източници в Република България  Чл. 12 , ал. 8  се изменя така: Следните доходи са от източник в страната: 1. Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната. 2. Доходи от разпореждане с недвижимо имущество,  включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната. Чл. 195, ал. 2 Данъкът от ал. 1 се удържа от местните юридически лица, ЕТ или местата на стопанска дейност в страната, които начисляват доходите на чуждестранните юридически лица, с изключение на доходите по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2. Чл. 195, ал. 3 Когато платецът на дохода не е данъчно задължено лице по чл. 2 и за доходите по чл. 12, ал. 3 и 8, т. 2,  данъкът се удържа от получателя на дохода.

Деклариране на данъка Чл. 201, ал. 1 Лицата, удържали и внесли данъка при източника по чл. 194 и 195, и лицата, начислили дохода по чл. 12, ал. 3 и ал. 8, т. 2, декларират това обстоятелство пред ТД на НАП, където е регистриран или подлежи на регистрация платецът на дохода, чрез декларация по образец. Декларацията се подава за всяко тримесечие в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е внесен данъкът.

Внасяне на данъка Чл. 202, ал. 4 Когато платецът на дохода по ал. 2 не е  ДЗЛ и за доходите по чл. 12, ал. 3 и 8, т. 2,  данъкът се внася от получателя на дохода в срока по ал. 2, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице. Дължимият данък се внася в съответната ТД на НАП по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на дохода. Когато платецът на дохода не подлежи на регистрация, данъкът се внася в ТД на НАП – София.

І. Промените на разпоредбите по чл. 12, ал. 8; чл. 195, ал. 2 и 3; чл. 201, ал. 1 и чл. 202, ал. 4 на ЗКПО от 1 януари 2011 г. се изразяват във: 1. Диференциране на доходите от недвижимо имущество: - доходи от наеми (чл. 12, ал. 8, т. 1); - доходи от разпореждане с недвижимо имущество (чл. 12, ал. 8, т. 2).

2. Данъкът при източника върху доходи на чуждестранни юридически лица от наем на недвижимо имущество; включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната, начислени от местни юридически (МЮЛ), ЕТ или места на стопанска дейност (МСД) в страната на чуждестрани юридически лица (ЧЮЛ), ще се удържа и внася от платеца на наема (т.е. от МЮЛ), а не от чуждестранното лице, получател на наема (чл. 195, ал. 2). С тази промяна се прилагат общият принцип и ред на ЗКПО за удържането и внасянето на данъка при източника за доходи от наеми. 3. Данъкът при източника върху доходи на ЧЮЛ ще се удържа и внася от получателя на дохода (чуждестранното лице), а не от платеца на дохода в следните три случая (чл. 195, ал. 3): - Доходи от сделки с финансови активи, издадени от МЮЛ, държавата и общините (чл. 12, ал. 3); - Доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната (чл. 12, ал. 8, т. 2); -Когато платеца на дохода не е ДЗЛ по смисъла на чл. 2 от ЗКПО. 4. В чл. 201, ал. 1, относно декларирането: - за удържания и внесен данък при източника от платеца на дохода - ДЗЛ, се прибавя и данъкът за доходите от наеми или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната, т.е. доходите по чл. 12, ал. 8, т. 1 от ЗКПО; - за начисления от платеца на дохода - ДЗЛ, се прибавя и доходът от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната, т.е. доходите по чл. 12, ал. 8, т. 2 от ЗКПО. 5. В чл. 202, ал. 4 относно внасянето данъка при източника от получателя на дохода се прибавя и данъкът за доходите от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната, т.е. доходите по чл. 12, ал. 8, т. 2 от ЗКПО.

Чл. 195, ал. 1 Доходите от източник в страната, посочени по чл. 12, ал. 2, 3, 5, и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен .

В чл. 12 се създава нова ал. 9: Следните доходи, начислени от местни юридически лица, местни ЕТ или чуждестранни юридически лица и ЕТ чрез място на стопанска дейност или определена база в страната в полза на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, са от източник в страната: 1. Възнаграждения за услуги или права, с изключение на случаите, когато услугите или правата са реално предоставени. 2. Неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключения на обезщетенията, начислени по застрахователни договори. 3. Досегашната алинея 9 става ал. 10.

Чл. 195, ал. 1 Доходите от източник в страната, посочени по чл. 12, ал. 2, 3, 5, и 8, на чуждестранни юридически лица, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, и доходите от източник в страната, посочени в чл. 12, ал. 9, на чуждестранни юридически лица, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен.

ІІ. Промените в данъчното облагане на доходи, начислени в полза на ЧЮЛ, установени в офшорни зони – чл. 12, ал. 9; чл. 195, ал. 1; т. 64 от ДР на ЗКПО се изразяват във: 1. Създаване на специален режим за облагане с данък при източника на доходите на ЧЮЛ, установени в юрисдикции с преференциален данъчен режим (офшорни зони), когато са изпълнени следните условия (чл. 12, ал. 9): - Доходите са възнаграждения за услуги или права; неустойки и обезщетения от всякакъв вид, с изключения на обезщетенията, начислени по застрахователни договори. - Услугите или правата не са реално предоставени. - Доходите са начислени от местни юридически лица, местни ЕТ или чуждестранни юридически лица и ЕТ чрез място на стопанска дейност или определена база в страната. (т.е. доходът не подлежи на облагане, когато е платен от местно или чуждестранно физическо лице). 2. Прилага се общият ред на ЗКПО за начисления доход, когато услугите и правата са реално предоставени (чл. 195, ал. 1); законът не е определил критерии и не е дефинирал кога една услуга или право не са реално предоставени. 3. С т. 64 от ДР на ЗКПО се определя кои територии се третират от закона за юрисдикции с преференциален данъчен режим,  чрез: - конкретен списък на държави в света, които се приемат за офшорни зони; - държави/територии, с които РБългария няма влязла в сила СИДДО и в които дължимият подоходен или корпоративен данък или заместващите ги данъци върху доходите по чл. 12, ал. 9 или по чл. 8, ал. 11 от ЗДДФЛ, които чуждестранното лице е реализирало или ще реализира, е с повече от 60 на сто по-нисък от подоходния или корпоративния данък върху тези доходи в РБ.

Чл. 16 ал. 2, т. 4: За отклонение от данъчно облагане се смята и: Заплащането на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

Чл. 16 ал. 2, т. 4: За отклонение от данъчно облагане се смята и: Начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

 С промяната в чл. 16, ал. 2, т. 4 отклонение от данъчно облагане ще е налице и в случаите, когато е намален данъчният финансов резултат вследствие на начисляване на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени, т.е. не се търси връзка с плащането им.

Чл. 165 Данъчно третиране при разпределение на ликвидационен дял ал. 1 Разпределените като ликвидационен дял активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват.

ал. 2 В случаите по ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намаля със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

ал. 3 Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

Данъчно третиране при разпределение на ликвидационен дял или дивидент ал. 1 Разпределените като ликвидационен дял или дивидент активи към момента на разпределението за данъчни цели се смятат за реализирани от данъчно задълженото лице по пазарни цени и се отписват.

ал. 2 В случаите по ал. 1 при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава с печалбата и се намалят със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента. Свързаните с активите данъчни временни разлики се признават по общия ред на закона. При определяне на данъчния финансов резултат се прилага чл. 66, ал. 1 и 2.

ал. 3 Счетоводните приходи и разходи, отчетени във връзка с разпределението на ликвидационния дял или дивидента под формата на активи, не се признават за данъчни цели.

С промяната в чл. 165 се регламентира данъчното третиране при разпределението на дивиденти под  формата на непарични активи, при което:  1. Изравнява се данъчният режим и за дивидентите и ликвидационния дял, изплатени в непарична форма; 2. За данъчни цели разпределените като дивидент активи се считат за реализирани по пазарни цени от ДЗЛ, разпределящо дивидента.

3. Практически този процес се осъществява от ДЗЛ, разпределящо дивидента, чрез: - преобразуване на счетоводния финансов резултат при формирането на данъчния финансов резултат за годината на разпределението на дивидента с печалбата или със загубата, получена като разлика между пазарната цена на активите и счетоводната им стойност към датата на разпределението на ликвидационния дял или дивидента; - признаване на данъчните временни разлики, свързани с разпределените като дивидент активи по общия ред на закона; - отписване на тези активи към момента на разпределението на дивидента от САПл и ДАПл; - преобразуване на счетоводния финансов резултат при формирането на данъчния финансов резултат за годината на разпределението на дивидента  по чл. 66, ал. 1 и 2 - в увеличение със счетоводната балансова стойност и в намаление с данъчната стойност на отписаните активи, разпределени като дивидент. 4. Разпределянето на дивидент независимо от вида на разпределените активи (парични или непарични) не създава за счетоводни цели печалба или загуба за дружество, разпределящо дивидента, поради което: - счетоводни приходи и разходи, отчетени от дружеството във връзка с разпределението на дивидента, не се признават за данъчни цели; - преобразуване на счетоводния финансов резултат при формирането на данъчния финансов резултат за годината на отчитането им –увеличение с разходите и намаление с приходите.

В глава двадесет и пета се създава        чл. 200а: Данъчна ставка на данъка върху доходи от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения Ал. 1. Данъчната ставка на данъка върху доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения е 5 на сто, когато едновременно са изпълнени следните условия: 1. Притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС, или място на стопанска дейност в държава - членка на ЕС, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС. 2. Местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност е РБългария, е платец на дохода, е свързано лице с чуждестранно юридическо лице -  притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода. Ал. 2. Когато доход, подлежащ на облагане с данъчната ставка по ал. 1, е обложен с по-висока данъчна ставка, притежателят на дохода има право да поиска възстановяване на данък. Възстановяването се извършва по реда и в сроковете на ДОПК, но не по-късно от една година от подаване на искането за възстановяване. Ал. 3. Алинеи 1 и 2 не се прилагат за: 1. доходи, които представляват разпределение на печалба или възстановяване на капитал; 2. доходи от вземания за дълг, които дават право на участие в печалбите на длъжника; 3. доходи от вземания за дълг, които дават право на кредитора да замени своето право на лихва за право на участие в печалбите на длъжника; 4. доходи от вземания за дълг, при които няма клауза за връщане на главницата или връщането е след повече от 50 години от датата на емитирането на дълга; 5. доходи, представляващи непризнати за данъчни цели разходи на място на стопанска дейност в РБългария, с изключение на тези по чл. 43; 6. доходи, начислени от чуждестранно юридическо лице от държава, която не е държава - членка на ЕС, чрез място на стопанска дейност на РБългария; 7. доходи от сделки, на които основният мотив или един от основните мотиви е отклонение или избягване на данъчно облагане. Ал. 4. За целите на този член: 1. Чуждестранно юридическо лице от държава - членка на Европейския съюз, е всяко чуждестранно юридическо лице, за което едновременно са изпълнени следните условия: а) правната форма на чуждестранно юридическо лице е в съответствие с Приложение № 5;

б) чуждестранното юридическо лице е местно лице за данъчни цели на държава - членка на ЕС, съгласно съответното данъчно законодателство и по силата на СИДДО с трета държава не се смята за местно лице за данъчни цели в друга държава извън ЕС;

в) чуждестранното юридическо лице се облага с някои от данъците по Приложение № 6, без право на освобождаване от облагане, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци;

2. Едно лице е свързано лице с второ лице, ако е изпълнено поне едно от следните условия към момента на начисляване на дохода: а) първото лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на второто лице;

б) второто лице е притежавало непрекъснато за период поне две години най-малко 25 на сто от капитала на  първото лице; в) трето лице, което е местно юридическо лице или чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС, е притежавало непрекъснато за период две години най-малко 25 на сто от капитала и на първото, и на второто лице.

3. Чуждестранно юридическо лице е притежател на дохода, когато получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице. 4. Място на стопанска дейност е притежател на дохода, когато едновременно са изпълнени следните условия: а) вземането за дълг, правото или използването на информация, по отношение на които възникват лихви или авторски и лицензионни възнаграждения, са ефективно свързани с това място на стопанска дейност.

б) лихвите или авторски и лицензионни възнаграждения представляват доход, по отношение на който мястото на стопанска дейност се облага в държавата- членка на ЕС, в която се намира, с някой от данъците, посочени в Приложение № 6, или в Белгия - с „imp t des non- r sidents/belasting ber niet- verblijfhouders”, или в Испания – с „Impuesto sobre la Renta de no Residentes”, или с идентичен или подобен данък, който се налага като допълнение към или вместо тези данъци.

 Промяната е свързана с намаление на ставката на данъка при източника за доходите от лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислявани в полза на свързани лица от ЕС (чл. 200а; чл. 200, ал. 2 и Приложение №5 и 6).  Намалената данъчна ставка се прилага: 1. За всички лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, начислени след 31 декември 2010 г., когато отговарят на условията, определени от ЗКПО, независимо от момента на сключване на сделката, от която възникват тези доходи (т.е. начислени след 31.12.2010 г., възникващи по сделки, сключени преди 1 януари 2011 г.).

2. При задължително спазване на условията за притежател на дохода и платец на дохода заложени в чл. 200а, ал. 1, т. 1 и 2.

3. Когато притежател на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС, или място на стопанска дейност в държава - членка на ЕС, на чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС, а именно: - само за чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС, а не за физически лица на държава - членка на ЕС; - когато притежател на дохода е място на стопанска дейност в държава - членка на ЕС, задължително условие е чуждестранното юридическо лице, чието място на стопанска дейност реализира дохода, да е местно лице на държава - членка от ЕС; 4. Само в случаите,  в които получател на дохода е чуждестранно юридическо лице, за които едновременно са изпълнени следните условия: - да е действителен притежател на дохода, т.е. да получава този доход в своя полза, а не като посредник или агент на друго лице (чл. 200а, ал. 4, т. 3); - да са изпълнени всички изисквания, дефинирани с чл. 200а, ал. 4, които определят, че получателят на дохода е чуждестранно юридическо лице от държава - членка на ЕС.

5. Само в случаите, в които са спазени изискванията за свързаност на местното юридическо лице – платец на дохода, или лицето, чието място на стопанска дейност е РБългария, е платец на дохода, с чуждестранно юридическо лице - притежател на дохода, или с лицето, чието място на стопанска дейност е притежател на дохода, дефинирани с чл. 200а, ал. 4, т. 2. За спазването на тези изисквания от значение е че: - Свързаност съобразно изискванията на тази разпоредба е налице, когато са изпълнени едновременно два критерия - притежаване на определен дял от капитала и период на притежаване на този дял, т.е. критериите за свързаност съобразно тази данъчна норма са специфични и се различават от критериите за свързаност определени в ДОПК. - Изискването за свързаност се прилага по отношение на лицето, чието място на стопанска дейност плаща/получава дохода, когато платец или получател на лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения е място на стопанска дейност.  - Изискването за притежаване на най-малко 25 на сто от капитала за поне две години трябва да е изпълненено към момента на начисляване на лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения. В случаите, в които лихвите или авторските и лицензионните възнаграждения са начислени, преди да са изтекли двете години на притежание на 25 на сто от капитала, не може да се приложи по-ниската данъчна ставка от 5 на сто.

Намалената данъчна ставка не се прилага: 1. За доходите, регламентирани с чл. 200а, ал. 3, а именно: - доходът е в резултат на разпределение на печалбата; - доходи от вземания за дълг, които дават право на участие в печалбите на длъжника; - дългът, по който се дължи лихвата, дава право на кредитора да замени правото си на лихва за право на участие в печалбата на длъжника; - няма задължение за връщане на дълга, по който се дължи лихвата, или има задължение, но то е след повече от 50 години от възникването на дълга; - доходи, представляващи непризнати за данъчни цели разходи (постоянна данъчна разлика) на място на стопанска дейност в РБ с изключение на лихви по чл. 43, т.е. за непризнати лихви, за които се прилага режимът на слаба капитализация. - доходите са от място на стопанска дейност, което място на стопанска дейност не е чуждестранно лице от ЕС, а на чуждестранно лице от трета държава. - доходите са в резултат на сделка, която е сключена с цел отклонение от данъчното облагане. - когато притежателят на дохода приложи СИДДО, с която е предвиден по-благоприятен данъчен режим за тези доходи - пълно освобождаване от облагане.

 Други регламенти, свързани с промяната 1. Прилагането на намалената данъчна ставка за тези доходи не изисква извършването на определени процедури, като подаване на искания или декларации от ДЗЛ,  а само изпълнението на описаните задължителтени условия регламентирани от ЗКПО,  които  ДЗЛ да може да докаже при данъчен контрол;

2. Наличие на право за ДЗЛ, получател на дохода, да поиска възстановяване на данък,  когато доход, подлежащ на облагане с данъчна ставка 5 на сто, е обложен с по-висока данъчна ставка, възстановяването се извършва по реда и в сроковете на ДОПК, но не по-късно от една година от подаване на искането за възстановяване.  Притежателят на дохода може да се възползва от това право само когато към момента на начисляване на дохода е било налице право за облагане с данъчна ставка от 5 на сто.

Чл. 200, ал. 2 Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто.

Чл. 200, ал. 2 Данъчната ставка на данъка върху доходите по чл. 195 е 10 на сто, с изключение на случаите по чл. 200а.

 Данъчната ставка по чл. 200а е намалена от 10 на сто на 5 на сто от 1 януари 2011.

Запазване стойностите на данъчния амортизируем актив Чл. 61 т. 3: Чл. 61. Стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при: 3. Допуснати счетоводни грешки от минали периоди, с изключение на технически грешки. Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив Чл. 62, ал. 1 Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно счетоводно законодателство, с изключение на случаите по чл. 61. Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив Чл. 62, ал. 4 При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години.

Коригиране на счетоводни грешки Чл. 75, ал. 4 Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите по чл. 55 годишни данъчни амортизационни норми. Данъчният амортизируем актив се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация по изречение първо.

Чл. 61, т. 3 се отменя

Чл. 62, ал. 1 Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив се извършва при настъпване на обстоятелства, налагащи промяна съгласно този закон или счетоводно законодателство, с изключение на случаите по чл. 61. Промяна в стойностите на данъчния амортизируем актив Чл. 62, ал. 4 При определяне на данъчния финансов резултат годишната данъчна амортизация на актива за текущата година се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако обстоятелствата, налагащи промяната, са били известни през предходните години. Изречение първо не се прилага, когато обстоятелството, налагащо промяната в стойностите на актива, е откриване на грешка.

Коригиране на счетоводни грешки Чл. 75, ал. 4 При откриване на грешка, свързана с данъчен амортизируем актив, стойностите на актива се променят по реда на чл. 62. Когато в резултат на открита грешка се установи, че за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, то при определяне на данъчните финансови резултати за предходните години се признава годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години. Данъчният амортизируем актив по изречение второ се завежда в данъчния амортизационен план към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация по изречение второ.

 Промяната е свързана с корекции в ДАПл при прилагане реда за корекции на грешки от минали години, свързани с данъчни амортизируеми активи – (чл. 61, т. 3 - отменен, чл. 62, ал. 1, т. 4 и чл. 75, ал. 4) и се изразява във: 1. Отмяна на разпоредбата, регламентирана с чл. 61, т. 3, която определяше, че стойностите на данъчния амортизируем актив не се променят при допуснати счетоводни грешки от минали периоди, с изключение на технически грешки, т.е. от 01.01. 2011 г. за допуснати счетоводни грешки от минали периоди, свързани с данъчни амортизируеми активи, се прилага общият ред за корекции на счетоводни грешки; 2. Стойностите на данъчния амортизируем актив  от 01.01.2011 г. се променят при допуснати счетоводни грешки от минали периоди по реда на чл. 62, а именно (чл. 75, ал. 4): - промяната в стойностите на актива се отразява в ДАПл към 1 януари на годината, в която е установена грешката; - промяна в ДАПл за предходни години не се извършва и не се коригира начислената данъчна амортизация за предходните години; - стойностите на данъчния амортизируем актив след промяната трябва да са равни стойностите, които биха били определени, ако грешката не е била допусната през предходните години; - годишната данъчна амортизация на актива за годината на откриване на грешката не се коригира с разликата между начислената данъчна амортизация за актива през предходните години и тази, която би била начислена за тези години, ако не беше допусната грешката. 4. Коригирането на счетоводните грешки касаещи минали години, свързани с данъчни амортизируеми активи, включва следните процедури (чл. 75): -  Преизчисляване на данъчните финансови резултати и корпоративните данъци за съответните минали години съгласно изискванията на действащите през съответните минали години закони така, че все едно грешката не е била допусната; - коригиране на годишния корпоративен данък за годината на откриване на грешката с разликата между данъчното задължение преди и след корекцията на грешката. 5. Промяна в данъчното третиране на счетоводни грешки, в резултат на които за съответната минала година данъчно задълженото лице е следвало да формира данъчен амортизируем актив, т.е. прилага се досегашният ред, регламентиран с чл. 75, ал. 4, а именно: - признава се годишна данъчна амортизация, равна на счетоводната амортизация, която би била начислена за този актив за съответните години, но не повече от годишната данъчна амортизация, която би била начислена, ако са били използвани максимално допустимите годишни данъчни амортизационни норми за съответните години; -данъчният амортизируем актив се завежда в ДАПл към 1 януари на годината на откриване на грешката с данъчната си амортизируема стойност и начислена данъчна амортизация.

Коригиране на счетоводни грешки Чл. 75, ал. 6 Алинеи 1-3 не се прилагат за грешки, допуснати преди повече от 5 години преди текущата, които, ако не са били допуснати, биха довели до намаляване на данъчния финансов резултат за съответната минала година.

Коригиране на счетоводни грешки Чл. 75, ал. 6 Алинеи 1-4 не се прилагат по отношение на данъчния финансов резултат и данъчното задължение върху него за тази минала година, за която към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години.

 С промяната на чл. 75, ал. 6: - се изравнява периодът за данъчно регулиране на грешки от минали отчетни периоди независимо от данъчния им ефект (намаление или увеличение) на данъчния финансов резултат за съответната минала година, ако не са били допуснати; - преизчисляване на данъчния финансов резултат и корпоративния данък не се извършва за тези години, за които към 1 януари на годината на откриване на грешката са изтекли поне 6 години.

Счетоводни грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи

Чл. 79 Този раздел, с изключение на чл. 75, ал. 4 и 7, не се прилага по отношение на счетоводни грешки, свързани с данъчни амортизируеми активи.

Коригиране на грешки, различни от счетоводни грешки

Чл. 79 Разпоредбите на тази глава се прилагат и за грешки, различни от счетоводни грешки, включително за грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат.

С промяната на чл. 79 се регламентира, че общият режим за коригиране на счетоводни грешки, регламентиран с чл. 75, се прилага от 01.01.2011 г. и за: - грешки, различни от счетоводни грешки; - грешки при преобразуване на счетоводния финансов резултат за целите на определяне на данъчния финансов резултат т.е. при попълването на ГДД; за 2011 г. за допуснати грешки за периода след 01.01.2005 г.

Лихви при намаляване на авансовите вноски над допустимото Чл. 89, ал. 5 Лихвата по ал. 1 за съответната авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, но не по-късно от 31 март на следващата година.

Лихви при намаляване на авансовите вноски над допустимото

Чл. 89, ал. 5 Лихвата по ал. 1 за съответната авансова вноска се определя съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания и се изчислява от датата, на която авансовата вноска е станала изискуема, до датата на внасяне на годишния корпоративен данък, или датата на годишната данъчна декларация в случаите, когато данък за внасяне не се дължи, но не по-късно от 31 март на следващата година.

Промяната в чл. 89, ал. 5 е свързана с периода, за който се дължи лихва и касае само случаите, при които корпоративен данък за внасяне не се дължи по ГДД, т.е. лихвата за невнесени авансови вноски ще се дължи до датата на подаване на ГДД, а не до 31 март.  Тази промяна е направена във връзка с промяната в чл. 175, ал. 2, т. 2 от ДОПК, като крайният срок, до който текат лихви върху невнесени авансови вноски, е по-ранната от: - датата на внасяне на авансовата вноска; - датата на внасяне на данъка, по отношение на който се дължи авансовата вноска, или датата на подаване на данъчната декларация за него в случаите, когато данък за внасяне не се дължи; - датата, на която изтича предвиденият в закона срок за внасяне на данъка, по отношение на който се дължи авансовата вноска.

Данъчно облекчение за кооперации Чл. 187 Корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на кооперациите и образуваните от тях предприятия, членуващи в кооперативни съюзи по смисъла на глава четвърта в Закона на кооперациите, когато са изпълнени условията за минимална помощ по чл. 188. Чл. 275 Лице, което не изпълни задължението си по чл. 187, ал. 3, се наказва с имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева , а при повторно нарушение – в размер на 2000 до 6000 лева.

Чл. 187 е отменен.

Чл. 275 е отменен

 Данъчната норма по чл. 187 е заличена преференция, в резултат на което след 31.12.2010 г. кооперациите няма да ползват данъчно облекчение, изразяващо се в преотстъпване на 60 на сто от корпоративния данък. Със заличаването на данъчното облекчение е заличена и наказателната норма по чл. 275. С § 26 от ПЗР се регламентират сроковете за превеждане на частта от преотстъпенения данък за 2010 г. в кооперативнните съюзи и санкциите при неспазване на тези срокове. Запазването на правото на преотстъпване на данък на основание чл. 185, ал. 1 и 2 се ограничава до 31 декември 2013 г. (§ 25 от ПЗР).

Освобождаване от облагане на социалните разходи за ваучери за храна Чл. 209, ал. 1 т. 4. Сумите по предоставените ваучери, изплатени от ДЗЛ на оператора, могат да се използват само за разплащане по банков път с лицата, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване на ДЗЛ до размера на номиналната стойност на ваучерите, в случаите, когато същите не са използвани. т. 5. Лицата, с които операторът е сключил договор за обслужване на наетите лица, са регистрирани по ЗДДС. Чл. 209, ал. 3 Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът: т. 1. престане да отговаря на някои от изискванията по ал. 2. т. 4. ( ДВ, бр. 106 от 2008  г., в сила от 01.01.2010 г.) е издал ваучери за храна над разпределената му номинална стойност за съответната година.

Чл. 277а (нов, ДВ, бр. 106 от 2008  г., в сила от 01.01.2009 г.) Оператор на ваучери за храна, който издаде ваучери за храна над разпределената му за съответната година номинална стойност, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв.

Чл. 209, ал. 1, т. 4 и 5 се отменят Чл. 209, ал. 3 Разрешението се издава от министъра на финансите въз основа на конкурс и се отнема, когато операторът: т. 1. Престане да отговаря на някое от изискванията по ал. 2, 8 и 9. т. 4. Е предоставил на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота за предоставяне на ваучери за храна, които са с номинална стойност, превишаваща тази номинална квота, или е предоставил ваучери за храна, без да е получил индивидуална квота. В чл. 209 се създават алинеи 7, 8 и 9 Ал. 7. Общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна се утвърждава със ЗДБ на РБ за съответната година. Ал. 8. Операторът използва получените суми от работодателите по предоставените им ваучери за храна само за разплащане по банков път с доставчиците, сключили договор за обслужване с оператора, или за възстановяване номиналната стойност на ваучерите за храна, предявени от работодатели, в случаите на отнемане разрешението на оператора. Ал. 9. Операторът сключва договори за обслужване само с доставчици, които са регистрирани по ЗДДС. Чл. 277а се изменя така: Ал. 1. Лице,  което е предоставило на работодатели ваучери за храна по получена индивидуална квота, които са с номинална стойност, превишаващи тази индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на превишението на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна по получената индивидуална квота над тази индивидуална квота, но не по-малко от 2000 лв. Ал. 2. Лице,  което е предоставило на работодатели ваучери за храна, без да е получило индивидуална квота, се наказва с имуществена санкция в размер на номиналната стойност на предоставените на работодатели ваучери за храна, но не по-малко от 2000 лв. Създава се член 277в: Оператор на ваучери за храна, който не изпълни изискванията на чл. 209, ал. 8 за плащания във връзка с предоставени ваучери за храна, се наказва с имуществена санкция в размер от 10 000 до 15 000 лв., а при повторно нарушение – от 20 000 до 30 000 лв.

 Промените, свързани със социалните разходи за ваучери за храна - чл. 209; чл. 277а; чл. 277в; т. 35, 61 и 62 от ДР на ЗКПО, касаят само операторите на ваучери за храна, а не работодателите или работниците/служителите на ДЗЛ, ползвател на ваучерите, и се изразяват в следното:

Данък върху дейността от опериране на кораби - Данъчно задължени лица Чл. 255 т. 2. Оперират със собствени или наети кораби или управляват кораби въз основа на договори за управление, както и отдават под наем кораби.

Чл. 255, ал. 1 т. 2. Оперират със собствени или наети кораби, както и отдават под наем кораби. Създава се т. 6: т. 6. Осъществяват своята дейност в съответствие с изискванията на международните конвенции и право на ЕС относно безопасността и сигурността на корабоплаването, опазване на околната среда от замърсяване от кораби и условията на живот и труд на борда на кораба.   В чл. 255 се създава алинея 2 ДЗЛ по реда на тази глава са и лицата, извършващи морско търговско корабоплаване, когато управляват кораби въз основа на договори за управление и едновременно отговарят на следните изисквания: 1. за тях са изпълнени  условията по ал. 1, т. 1, 5 и 6; 2. повече от половината от административния брегови персонал или от екипажа е съставен от български граждани или граждани от други държави - членки на ЕС или на ЕИП; 3. поне две трети от тонажа на управляваните кораби се управлява от дружества, които са местни лица за данъчни цели на държава - членка на ЕС,  или на друга държава - страна по Споразумението за ЕИП.

 Промените са свързани с обхвата на данъчно задължените лица, които могат да ползват режима на алтернативното данъчно облагане за дейността си от опериране на кораби – чл. 255 и § 1, т. 41 от ДР на ЗКПО и се изразяват във: