По тематика > Труд и работна заплата > Въпроси, отговори и коментари > 2017 г. > Временно спиране на работата
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Временно спиране на работата

Публикувано на 19.05.2017

Отговаря Гошо МУШКАРОВ - д-р по икономика

    Въпрос: Предстои ремонт на целогодишен градски хотел за около два-три месеца. По време на ремонта ще се преустанови дейността на хотела и няма да се реализират приходи. В хотела работят около 50 служители на различни длъжности. Как се уреждат взаимоотношенията между работниците и работодателя през този период. На практика служителите няма да могат да изпълняват трудовите си задължения. Какви са възможностите за платен и неплатен годишен отпуск? Преустановяването на работа поради ремонт като престой по вина на работодателя ли се определя?

   Отговор: При временно спиране на работата заетите в нея работници и служители нямат задължения и остават в престой за времето на спирането. Работодателят има следните законови възможности:
1. Да обяви престой и да заплаща на работниците и служителите брутното трудово възнаграждение за времето на престоя. Но това представлява чиста загуба и едва ли е по финансовите възможности на работодателя.
2. В съответствие с чл. 173, ал. 4 от КТ поради престой повече от 5 работни дни с едностранна мотивирана заповед да предостави на работниците и служителите да ползват платен годишен отпуск, на който имат право. Но този отпуск едва ли би могъл да покрие целия период на престоя за всички работници и служители.
3. На основание чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ поради спиране на работа за повече от 15 работни дни да прекрати с предизвестие трудовите договори. Работниците и служителите могат да кандидатстват за обезщетения за безработица от бюрото по труда. След приключване на ремонта се сключват нови трудови договори, като не е задължително те да бъдат със същите лица.
4. По писмено искане на работниците и служителите да им разреши за времето на престоя да ползват останалите им дни платен годишен отпуск и след това - неплатен отпуск по чл. 160, ал. 1 от КТ. В такива случаи неплатеният отпуск до 30 работни дни в една календарна година се признава за трудов стаж, а над 30 работни дни - само ако това е предвидено в Кодекса на труда, в друг закон или в акт на Министерския съвет.
В конкретния случай на работодателя може да се препоръча да информира работниците и служителите за последиците от спирането на работа на хотела и възможните законови решения за тях и да им предложи да подадат заявления за ползване на платени и неплатени отпуски.