По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2019 г. > Разходи за неустойки по търговски договори
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Разходи за неустойки по търговски договори

Публикувано на 05.04.2019

Отговаря доц. д-р Али ВЕЙСЕЛ - регистриран одитор

    Между две търговски дружества ще бъде издаден документ за неустойка за забавени плащания към 31.12.2018 г. Същите разходи ще бъдат ли признати за данъчни цели през 2018 г., в случай че не бъдат платени същата година?

   Съгласно чл. 26, т. 6 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) разходите за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове, лихвите за просрочие на публични държавни или общински задължения не се признават за данъчни цели. В закона не е посочено, че разходите за неустойки по търговски договори не се признават. Затова те се признават.
Необходимо е обаче да се установи кога неустойката се признава като разход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. За признаването на разхода решаващо значение има принципът за начисляване, а не паричният поток. Поради това е логично разходите за неустойки да се признават при установяване на задължението за тяхното плащане. Така е относно приходите от неустойки, за които в СС 18 Приходи, Приложение към СС 18, Г. Други случаи на признаване на приходи, 3. Глоби, неустойки, лихви и други е посочено, че се признават след установяване на правото за тяхното получаване съгласно договор или чрез съдебен иск.

   Важно е също така да се установи дали неустойката по договор не представлява провизия, защото съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗКПО разходите за провизии за задължения не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Те се признават в годината на погасяване на задължението, за което е призната провизията, до размера на погасеното задължение.
В параграф 1, т. 19 от допълнителните разпоредби на ЗКПО има определение за “Разходи за провизии за задължения” - “отчетените разходи за провизии, които отговарят на критериите за признаване на провизия съгласно приложимите счетоводни стандарти...”.
Съгласно параграф 1 от СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи стандартът не се отнася за провизиране на потенциалните задължения на предприятието, които произтичат от обичайната му търговска дейност, както и за задължения, произтичащи от неизпълнени договори, освен ако договорите са обременяващи. Това означава, че за неустойка (неизпълнен договор) не се начислява провизия съгласно СС 37.