По тематика > Данъци > Въпроси, отговори и коментари > ЗКПО > 2019 г. > Право на ваучери за храна по време на отпуск
БЕЗПЛАТЕН ДОКУМЕНТ

Право на ваучери за храна по време на отпуск

Публикувано на 02.07.2019

Отговаря доц. д-р Андрей АЛЕКСАНДРОВ

    Наша служителка ще ползва отпуск по чл. 167а, ал. 4 от КТ (за отглеждане на дете до 8-годишна възраст) за 4 месеца. Има ли право за периода на този отпуск да получава ваучери за храна в размер на 120 лв. на месец?

   Поставеният въпрос има поне две измерения: от трудовоправна гледна точка и като данъчен ефект. Изходната точка и в двата анализа е характерът на ваучерите за храна като социална придобивка, предоставяна в натура. Такива разходи са за сметка на фондовете за социално-битово и културно обслужване в предприятието, като съгласно чл. 293 КТ начинът на използването на средствата се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. Следователно от гледна точка на трудовото законодателство няма ограничение относно размера на средствата, които ще се предоставят под формата на ваучери за храна, нито относно кръга на работниците и служителите, на които те ще бъдат предоставяни.
От данъчноправна гледна точка обаче тези въпроси имат съществено значение. Съгласно чл. 209, ал. 1 ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква “б” (разходите за ваучери за храна) в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:
1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;
3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.
В § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО е включена легална дефиниция за “Социални разходи, предоставени в натура”: това са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя и работещите са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 1, б. “е” ЗДДФЛ изключва ваучерите за храна, получени в размера и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, от облагаемия доход по трудово правоотношение.

   От казаното могат да се направят следните изводи:
Първо, специалният данъчен режим важи за ваучерите за храна до 60 лв. Над тази сума те ще формират облагаем доход за физическото лице и няма да се обложат по реда на чл. 204 и сл. ЗКПО.
Второ, тук се поставя въпросът и за “общодостъпността” на социалните придобивки по смисъла на данъчното законодателство. По този повод има формирана трайна практика на приходната администрация. Например Разяснение № 3-786 от 31.03.2015 г. на НАП е дадено във връзка със запитване дали ще се признаят за социални разходи предоставените на работниците и служителите ваучери за храна и вноските за застраховка “Живот”, при положение че те са в размер до 60 лв. и от тях ще се възползват всички работници и служители и наетите по договор за управление и контрол, с изключение на тези в отпуск поради общо заболяване, майчинство и неплатен отпуск, а за тези, наети по чл. 114 КТ (на 4-часов работен ден) ще се определят разходи за социални придобивки в размер наполовина по-малко, отколкото за наетите на пълен работен ден. НАП пояснява, че щом самите работници и служители са приели (с решение на общото си събрание), а работодателят се е съгласил, че придобивките ще се разпределят на база реално отработено време, е налице общодостъпност на социалната придобивка.
Казано с други думи, данъчната администрация би признала характера на придобивката като социален разход, макар и да не се получава от всички работници и служители (тези в неплатен отпуск и т.н.), но само ако това решение е взето от общото събрание на работниците и служителите по реда на чл. 293 КТ. Затова е препоръчително работодателите, които са готови да предоставят определени социални придобивки на персонала и искат те да им се признаят за социален разход, да не допускат никакви отклонения в предоставянето на придобивката на всички работници и служители по своя инициатива, тъй като рискуват да се отклонят от критерия “общодостъпност”. Поставянето на придобивката в зависимост от допълнителни условия, което ще доведе до разлика в размера й за отделни служители, е мислимо, но по решение на самите работници и служители.